Университетската българистика в чужбина ценка Иванова



Дата07.08.2018
Размер189.64 Kb.
УНИВЕРСИТЕТСКАТА БЪЛГАРИСТИКА В ЧУЖБИНА
Ценка Иванова (Велико Търново)
Миналото, настоящето и перспективите на чуждестранната българистика са важна тема за анализи, за съвременно дефиниране и за обсъждане на необходимостта от преосмисляне на целите и приложимостта на познания, които се придобиват в системата на университетското образование. Българистиката има много измерения и приложения, а нейните проекции съдържат общи и специфични характеристики в зависимост от това, дали се разпростира в границите на българската държава или извън нея; дали неин адресат са носители на българския език „по рождение” във или извън страната, или е насочена към носители на други езици, манталитети и култури; дали българистичното познание е цел или е средство за други познания и квалификации и под.

Ключови думи: задгранична българистика, университетски българистични програми, преподаватели българисти, преводачи българисти
Университетската българистика в чужбина се разглежда в най-широкия смисъл като университетски програми, включващи обучение и усвояване на компетентности по български език, изучаване на българска литература и българско странознание (история, география, култура, изкуство и т.н.), обучение по превод в неговите разновидности; приложения на придобитите българистични знания в професионални занимания (научни и научно-приложни изследвания). Университетското българистично образование в чужбина разглеждаме чрез сравнението или в контекста на университетски традиции и съвременни практики извън българската държава1. Изучаването на български език, литература и култура в университетски центрове в чужбина трудно може да се вмести в общи формулировки. В определени страни то има дълга история, в други бележи възходи и спадове, в трети се разгръща тогава, когато другаде е почти заглъхнало. Въпреки определени проучвателски приноси, отсъства една сравнително пълна информация за историята и съвременното състояние на университетската българистика в чужбина. Като причина, но не и като оправдание за това може да се посочат и обществените сътресения през 90-те години, в чийто водовъртеж, наред с неуместни, «потънаха» и добри практики от предходния период.

Към днешна дата можем да заключим, че в сравнение с дълги и непрекъсващи традиции при други езици и култури в организацията и планирането на подобен вид дейност, чуждестранната или задграничната българистика е сравнително редуцирана и разпокъсана както в чужбина, така и у нас. Тя е “припознавана” от различни институции в страната – и всяка от своя периметър на членение на научно-приложното, културното и политическото пространство. И все още историята на университетската българистика съдържа много непознати страници2. Все още организационно-концептуално и учебно-методически този специфичен и твърде важен академичен, интеркултурен и пр. ресор не е достигнал равнището, чрез което българистиката, но и всичко, което е свързано с нея, да се наредят съпоставимо и равнопоставено до други езици и култури от ЕС.

През последните десетина години бяха публикувани становища по темата и бяха направени опити за диагностика на състоянието на задграничната българистика – в очакване, че ще се появи иницииран от държавата център, или институция с координираща роля, ангажирана с дългосрочна и устойчива стратегия (Куцаров 2002; Куцаров 2005; Иванова Ц. 2007; Иванова Ц. 2012а; Иванова Ц. 2012б).
Българистичните знания като славистични и/или балканистични знания

За университетската българистика в чужбина, както беше посочено, не може да се говори като за единен и унифициран обект. Ако следваме реда и времето, в които се разгръщат знанията за българския език и култура във „външния” свят, то неминуемо ще преминем през славистичния контекст3. Славянските езици, в зависимост от посочените фактори, са били различно застъпени в чуждите университети. Още от неговото начало през 18-19 век, традициите на славистичното университетско образование се свързват с руския език, със създадената на него научна и друга литература. Старобългаристиката, както и новобългарският език с неговата уникална еволюция стават обект на научния интерес в Европа от началото на 19. век. Интересът към славянските езици се е свързвал с различни фактори, които не са били константна величина: в определено време влияят политически ориентации (при обвързаните със съветския социалистически блок славянски държави след 1945 г.), броят и традициите на съответната емиграция в западния свят (напр. емигрантската русистика след Октомврийската революция от 1917 г., полонистиката или украинистиката), или пък според друг статус (сърбохърватският/ хърватскосръбският книжовен език като lingua сommunis за Съюзна федеративна република Югославия, лидер на т.нар. необвързани държави, дълго време идеологически противник на съветския модел).

След разпадането на Източния блок, след задълбочаването на европейските интеграционни процеси и ширещата се глобализация, част от старите ценности и тяхната йерархия загубиха позиции4. В редица страни по-широко застъпеното университетско славистично образование днес се свежда до една твърде редуцирана граница. По отношение на комбинациите от изучавани славянски езици (което ни интересува от гледна точка на българистиката в чужбина) се предлагат разнообразни концепции: придържащи се към «класическите» схеми славистични специалности с изучаване на националния език и литература в комбинация с един славянски език; два, рядко три славянски езика с литературите на тези езици (първият е руски); комбинация от славянски и балкански/неславянски език; международен език в комбинация със славянски език и под. Кои езици се изучават в рамките на даден факултет е следствие на разнообразни фактори: подготвени кадри, традиции в присъствието на даден език и култура, благоприятни или неблагоприятни междусъседски отношения и др. Практиките на редица европейски университети в нашето съвремие все повече налагат съдържателни/концептуални промени в славистичното образование, което има пряка връзка и с университетската задгранична българистика. Като един от пътищата за (само)съхранение е ориентацията към комбиниране в двойни специалности с друга специализация.
Защо е нужно да се познава съвременният статус на университетската българистика в чужбина?

По традиция, когато се говори за българистиката в чужбина, досегашните наблюдения са се съсредоточавали предимно върху вече изградените специалисти, посветили изследователските си занимания на българистиката в нейния широк спектър. Чуждестранните специалисти по езика и културата на която и да е модерна държава са изключително важна група, тъй като тя е най-важното лоби на този език и култура в един твърде широк и постоянно променящ се периметър.

Но всъщност преподавателите, които се занимават професионално с българския език, литература, култура, история и т.н. са главните посредници между нас и „другите” чрез подготвените поколения специалисти, осъществяващи на практика цялата палитра от възможни контакти между държавите в днешния свят5. Основното място, където се подготвят специалисти, владеещи български език в чужбина, са университетите – която и да е форма на специализирана дейност, свързана с определен език и култура, ползва кадри с определен ценз, който се придобива в системата на университетското образование. Знания по български език и българско странознание се придобиват основно в катедри или институти по славистика (по традиция) или балканистика (една по-нова образователна концепция), но и в академични звена с интердисциплинарна ориентация (като отклик на променящите се нагласи в стратегиите на университетите по света). В държавите, където се намира историческата диаспора, се подготвя и част от преподавателски кадри, нужни за низшестоящите образователни степени: в основни и средни училища.

Студентите, избрали българистиката като своя специализация във висшето образование и – при добро стечение на обстоятелствата – като своя бъдеща професия, са променлива във времето категория, влияеща се от посочените дотук фактори. Не би трябвало да се пренебрегва обстоятелството, че българистичните специалности в чужбина все повече започват да се „захранват” от студенти с български произход – както от историческата диаспора, така и от новата емиграция и смесените бракове. От средите на изучаващите български език и култура в различни университетски образователни програми и курсове произлиза една твърде широкоспектърна група: лица, за които владеенето и ползването на български език е неотменна част от професионалните занимания (интерес към българския език поради занимания в областта на науката и културата; журналисти, политолози, икономисти, служители в международни и европейски политически и финансови институции, които работят с България и т.н.). Обучаването на преводачи поставя нови изисквания за качество на обучението и неговото приложение пред университетското образование. Днес групата на преводачите играе изключително отговорна роля както за превода в областта на политиката на ЕС (неслучайно Дирекцията по превод има най-многоброен апарат от служители), така и в други области на специализирания и на художествения превод.


Университетското българистично образование в чужбина в един нов контекст

Като изключително важен и често дискутиран сред академичните среди в Европа и по света изпъква въпросът за учебното съдържание на славистичните специалности – т.е. за концептуалната и методически адекватната връзка на славистичното (вкл. и българистичното) образование със съвременните потребности и с реорганизациите във „високото” образование. Процесите на интеграция в европейското университетско образование („Болонският” процес, програмите за студентска и преподавателска мобилност като „Еразъм” и др.) доведоха до преразпределение на учебното съдържание в традиционните филологически концепции (съобразено и с двете основни „схеми” според броя на семестрите в образователните степени: 3х2х3 или 4х1х3). Акцентът в бакалавърска степен се премества върху практическото усвояване на съответния език, върху овладяване на комуникативна компетентност (комплексни езикови умения със социокултурни/фонови знания) – като предпоставка за езиковедски, литературоведски и етнографски знания. В магистърската специализация се групират дисциплини, които имат по-задълбочен научен или научно-приложен характер. Промени настъпиха и в организацията на обучението в докторска степен. Ключов методически въпрос, особено за първата, бакалавърската степен, е организацията на съдържателната страна на преподаването на езика при наличност или отсъствие на стандарти за преподаване и оценяване на езиковата компетентност. Страните членки на ЕС, чрез държавни или университетски центрове са разработили стандарти за преподаване на съответния език и за оценяване на персоналната езикова компетентност (според Общата европейска езикова рамка). Изработването на стандарти за различните степени на усвояване на чуждия език и на система за оценяване е изключително отговорна задача, която има пряко отношение към мотивацията на студента. За избора на езикови специализации от студентите е решаваща перспективата за придобиване на конвертируеми сертификати6.

Когато правим опит да „вместим” университетската задгранична българистика в описаната по-горе нова ситуация, стигаме до въпроса за взаимно познаване и за синхронизиране на учебни планове и/или на съдържание на програми по отделни предмети. Известни са ни оскъдни факти за разработени стандарти за българския език като чужд от българисти в чужбина, наред с такива в български висши училища. В голяма част от университетите, където се изучава български език в рамките на славистичното образование, са наложени единни критерии за учебно съдържание, форми на контрол и дипломиране, напр. в Краков, Букурещ и др.7 Нововъзникналите въпроси около организацията на учебния процес имат отношение и към междудържавните спогодби за културен и научен обмен чрез договорените стипендии за езикови курсове и специализации – а следователно и към институциите, които ги подготвят.
Университетската българистика в чужбина и институциите в България

Университетската българистика в чужбина може да се анализира от различни аспекти. Един от важните обаче е обвързан с нейната институционализация в България. В контекста на сравнението стигаме до извода, че българистиката в чужбина се нуждае от български институции, които да я подпомагат. На първо място това предполага добри анализи и познания за съвременни практики. Най-много очаквания има към Министерството на образованието и науката, но с това не се изчерпва проблемът. С разформироването на Центъра за българистика и с реорганизациите в просветното министерство непосредствено след 1989 г. явно се е прекъснала нишката на информираност за предходните десетилетия, вкл. кога и къде са открити първите лекторати по български език в чужбина и каква е съдбата им сега, в кои университети по света изучаването на български език има дълги традици, кои са първите учебници по български език, издавани в чужбина и какво е състоянието сега и под. Нужно е осъвременяване на данни за университетите, в които български език и култура се преподават като първа или втора специалност или като избираем профил, алтернативен с други езици. Подобна информация постъпва в МОМН от лекторите по български език и култура, но с това не се изчерпват разнообразните форми на обучение по български език по света, а и тези данни не са предмет на публикации и анализи8. Освен чужденците българисти, извън полезрението понастоящем остават българи – специалисти по български език, литература, културна антропология, които също преподават езика и литературата на българския народ в чужбина, но са заели съответните работни места по друг път, без посредничеството на български държавни институции и са се „натурализирали” в съответната страна.

Отделна тема са българските университети с предмет на дейност чуждестранна българистика – свързан с междудържавните спогодби за образователен, научен и културен обмен: Летният семинар по български език и култура към Факултета по славянски филологии на Софийския университет, Летният семинар по български език и култура към Международния българистичен център на Великотърновския университет, Балканистичният зимен семинар към Югозападния университет в Благоевград. Свой периметър с най-дълъг стаж в методическата работа и в методическите разработки за обучение на чужденци на територията на българския език има Департаментът за езиково обучение към СУ (някога Институт за чуждестранни студенти)9, както и по-късно възникнали структури към други български университети. Съветът по чуждестранна българистика към БАН, създаден в края на 90-те години на 20. век и ориентиран към изследователската дейност, издаваше бюлетин, подготви база данни за учени-българисти по света. Някогашните институти за усъвършенстване на учителите, сега департаменти, поеха курсове за квалификация на учители и ученици от диаспората.

От досегашните публикации, посветени на университетската българистика в чужбина следва заключението, че редица дейности, които биха променили или подобрили тази образователна дейност, се нуждаят от координационен методически център със специфични задачи, като не всички изискват големи вложения – въпрос, който често „спъва” едни по-рационални решения.

Към задачите на методическия/координационния център могат да се посочат:

А/ Информационни и методически дейности:

- Създаване на обособен сайт за достъп до информация по въпроси, свързани с българския език и култура зад граница и за поместване на нужна методическа и друга организационна информация;

- Поддържане (актуализиране) на информация за планове и учебни програми, по които се изучава български език в системата на университетското образование по света10;

- Създаване на методическа библиотека по български език като чужд, т.е. да има място за учебната литература, съставяна от чуждестранни българисти или от българи, преподаващи в университети в чужбина11, както и учебна литература, създадена от автори в България;

- Организиране на кръгли маси/методически семинари за преподаването на български език в чуждестранни университети;

Б/ Грижи за чуждестранните преподаватели-българисти:

- Учредяване на ежегодна награда в областта на чуждестранната българистика;

- Създаване на Международна асоциация на преподавателите българисти в чужбина (такива имат преподавателите по много други езици);

- Преподавателите – чуждестранни българисти да имат отделни квоти/стипендии за езикови семинари или научни форуми, чрез които да контактуват със страната и езика, който преподават (други страни го правят ежегодно) 12;

- Чуждестранни българисти да имат възможност да записват магистърски и докторски програми в български университети с намалени такси;

В/ Грижи за квалификацията на преводачи

- Подготовката на чуждестранни българисти за преводачи да бъде перманентна чрез преводачески школи с квалифицирани преподаватели; да се създаде система за осигуряване на нужната материална база (технически средства, електронни речници, справочници)13;

- Подготовка на преводачески проект – за попълване на празноти в преводаческата продукция на различни езици14;

Г/ Лекторите по български език, изпращани от българската държава (МОМН)

- Българските лектори, изпращани в чужбина, да придобиват/защитават нужния ценз пред предлаганата методическа структура, която да е отговорна и за информираността за съвременни практики в преподаването на български език в чуждоезикова среда, за снабдяването с литература, мултимедийни продукти и други средства, нужни за обучението;

Д/ Финансиране и устойчивост

- Към фонд „Научни изследвания” да се обособи направление „Български език и култура в чужбина” с приоритет – университетската чуждестранна българистика, в раздели, напр.: научно-изследователски; иновации в образованието: учебни програми и специализации; научно-приложен: учебници, мултимедийни продукти, учебна лексикография; методически: усъвършенстване на преподавателите.

- Програма за съвременно оборудване на лекторатите/колегиумите по български език, за да бъдат съпоставими или конкурентни в някои „съперничества” при избора на българистична специализация от студентите в чужбина15 – по модела на програмата «Роден език и култура зад граница», адресирана до българските училища в чужбина.

В заключение можем само да приветстваме ръководството на Международния летен семинар и Деканата на Факултета по славянски филологии при Софийския университет, че организираха тази кръгла маса и се надяваме, че ще се продължи в един нов, устойчив във времето и нужен на чуждестранната българистика формат.


Литература
Иванова Ц. 2007: Ценка Иванова. Съвременният български език, българската държава и светът, в който живеем (По повод на Националната кръгла маса или конференция, посветена на съвременния български език – 29 март 2007 г., Национален дворец на културата) – сп. “Проглас”, кн.1/2007, В. Търново.

Иванова Ц. 2012а: Ценка Иванова. За българския език в чужбина и за ролята на българската държава (между традициите и съвременните реалности). // Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив, Унив. издателство,132-149; също: Българите в чужбина, българският език, българската културна идентичност и българската държава. // сайт на Президентската институция http://www.president.bg/pdf/KDNRI_BG-KONCEPCIA-CENKA_Ivanova-NOV.pdf;

Иванова Ц. 2012б: Ценка Иванова. Славистичното образование днес и традициите в славистиката. // Славистиката в глобалния свят – предизвикателства и перспективи. Благоевград, ЮЗУ.

Куцаров 2002: Ив. Куцаров. Славяните и славянската филология. Пловдив.

Куцаров 2003: Иван Куцаров. Славянската филология – периоди на подем и упадък и факторите, които ги обуславят. // Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания (Доклади от Шестите национални славистични четения, Софийски университет, съст. В. Панайотов, Я. Бъчваров), София, СемаРШ, 19-27.

Куцаров 2005: Иван Куцаров. Българската славистика в периода между двете световни войни. // Лингвистични дискурси. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. дфн Стефана Димитрова. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, т. 43, кн. 1, сб. А, 29-51.

Петрова 1997: Стефка В. Петрова. Българският език като чужд (история и методика). София, 1997, 138 стр.

Сборник 1981: Български език за чужденци – актуални проблеми на обучението. ИЧС – ФСлФ, София, (отг. ред. Хр. Първев, ред.: Ив. Буюклиев, Е. Герганов, А. Данчев, В. Кювлиева, А. Лазарова, П. Троев).

Сборник 2001: Съвременни постижения на филологическите науки и университетското обучение по чужд език. Научна конференция в чест на Международната година на езиците (сборник), В. Търново.

Сборник 2012: Българската езикова политика в условията на европейска интеграция и глобализация. Пловдив, Унив. издателство.

1 Текстът се базира на личен опит като лектор по български език и култура в задгранични университети; в преподаването на предмет „Университетска задгранична българистика” в магистърската програма „Българският език като втори език. Преподаване на български език в чуждоезикова среда и сред малцинствени общности” във ВТУ; в работата като зам.-директор и директор на Международния българистичен център на Великотърновския университет и инициирането на кръгли маси „Статус на университетската българистика в чужбина” в рамките на летните семинари във ВТУ; на участия в научни форуми, семинари и кръгли маси по проблемите на славистиката и на българистиката в чужбина; на познания за организацията на аналогична дейност в държави с традиции и в държави от бившия Източен блок, които отчитат видими устойчиви успехи.

2 Като пример може да се посочи учебник-разговорник с граматически пояснения по системата на Gaspen-Otto-Sauer от Димитър Гамрински, издаден през 1910 г. в Хайделберг (екземпляр от това любопитно учебно помагало открих в личната библиотека на Ватрослав Ягич, която е пренесена от Виена в началото на 20-те години на 20. век, когато видният славист, останал без средства след сътресенията във Виенската славистика след Първата световна война, я продава на правителството на югославското кралство и тя попада в Семинара за южнославянски езици на Белградския университет). В библиотеката на В. Ягич се намират и други косвени сведения за българистиката от края на 19. и началото на 20. век.

3 Постиженията на всяко научно направление и качеството на обучението, което се предлага от даден университет са в пряка зависимост: добрият университет се стреми да осигури възможност на своите студенти да усвоят съвременното ниво на науката, която изучават и да се подготвят да продължат нейното развитие чрез своята бъдеща професия. Качественото образование и в миналото е било функция на високата научна подготовка на преподавателите – и тогава основно изискване към преподавателските умения е било прилагането на подходящи методически средства, с които да се предават необходимите знания на тези, които обучават.

4 За редуцираното финансиране на подобно образование се намеси технократско-прагматичният подход – при положение, че има комуникативен заместител – някой от международните езици, на първо място английският. Постепенно се редуцира образованието на езици, без които комуникацията пак е осъществима. А в световен мащаб се увеличават авторите, които пишат направо на някой от големите езици. На практика и в традиционно “резервирани” за националния език полета на интелектуална дейност, напр. художествената литература, започва да се налага специфична езикова глобализация.

5 За разлика от много други държави, преобладаващо българските държавни институции в страната, както и дипломатическото тяло в чужбина, т.е. „по места”, все още не са осмислили ключовата роля на тези, които обучават и създават познавачите на езика, културата, бизнес културата и под. в чужбина. Все още тази брънка от цялостната верига на ситуираност на държавата извън своите граници не е припозната като обект на отговорна инвестиция, вложенията в която се възвръщат по-рационално от някои други форми на „комуникационни” стратегии.

6 С този проблем например се сблъсква задграничната българистика там, където не е първа специалност и се конкурира с други избираеми езици: за българския език отсъства методически център със свои експозитури или представители като лекторите по български език напр., чрез които да се организират изпити за придобиване на сертификат за ниво на езикова компетентност (по примера на системи за английски, немски, френски, испански, полски, унгарски и др. езици).

7 През м. септеври 2012 г. бе проведен първият етап от Интензивна програма „Книжовен език vs. субстандарт в общуването” по секторна програма „Еразъм” на ЕС (за българския език като чужд) с координираща институция Великотърновският университет и ръководител доц. д-р Мария Илиева, сега лектор по български език в Ягелонския университет, и партньори – университетите в Букурещ – Румъния, Гранада – Испания, Ягелонски университет в Краков – Полша, Софийски университет. Кръглата маса „Устната реч в обучението по български език като роден и като чужд“ породи редица въпроси, свързани със статуса на университетската българистика в чужбина. Стенограмата ще бъде публикувана в сп. „Език и литература”.

8 Ст. Петрова сочи (Петрова 1997: 6) , че през 80-те години на 20. век българските лекторати по света са наброявали 80 в 33 страни, към 1997 г. те са 50 в 30 страни, докато след 2010 г. техният брой е неизвестен, тъй като между броя на университетите, в които българската държава изпраща лектори и броя на университетите, в които се изучава българистика, има съществена разлика. В Париж, в американски университети, в университети в Германия, Гърция и др. след 90-те години на 20. век се установиха български специалисти или българистика се преподава само от местни преподаватели. В някои от българските културни центрове/институти спорадично също се организират езикови курсове с неголям брой обучавани.

9 За началото на обучението на чуждестранни студенти в България и за разрастването му пише Ст. Петрова в своята монография (Петрова 1997: 6-7). Нови форми на обучение по български език се зараждат поради новости в обществения живот на България като бежанци и имигранти, чиято по-трайна социализация в българското общество налага изучаването на български език.



10 В магистърската програма „Българският език като втори език” във ВТУ се подготвя магистърска теза на Румяна Коларова „Концепция и структура на българистичното образование в Университета „Николай Коперник” в гр. Торун, Полша. Специфика на преподаването на практически български език.” (ръководител доц. Ц. Иванова). Разработката е резултат от стаж по „Еразъм” програма в катедрата по балканистика на Университета в Торун, осъществен под ръководството на доц. д-р Никола Топузов. Българистиката в Торун е включена в концепцията на учебни планове по балканистика и се комбинира с друг балкански език: албански, румънски, хърватски/сръбски.

11 Учебниците и учебните помагала по български език като чужд са неотменен компонент в университетската задгранична българистика – особено в днешно време, когато чуждоезиковото обучение е в центъра на съвременните комуникации и когато съществуват утвърдени общи стандарти за критерии на владеене на чужд език. Първите учебници по български език за чужденци са съставени през 50-те години на 20. век (Петрова 1997: 8). В зависимост от това за кои целеви групи са предназначени и къде, от кои автори са създадени, информацията за тях е по-пълна или твърде оскъдна. Това е една от задачите за бъдещото по-пълно описание на университетската задгранична българистика, която излиза извън конкретната фактология и има отношение към също толкова оскъдната информация за методическата организация на това специфично обучение. Например няма пълна информация къде и какви учебници по български език и по други българистични предмети са създадени извън България: появяват се рецензии и отзиви за подобни издания, но на базата на лични познанства и на контакти между съответните специалисти. Познаването на досегашната практика би улеснило бъдещи проекти за написване на нужни учебници (вкл. мултимедийни продукти) за конкретна езикова и обучителна ситуация.

12 Програмата за европейска академична мобилност „Еразъм” обхваща само част от преподавателите. Би било ползотворно, по модел на други страни, да се провежда системно форум/научна конференция на чуждестранните българисти – преподаватели и изследователи по български език, бълг. литература и култура (семинарите на Софийския, Великотърновския и Благоевградския университет имат определен опит и традиции, но отново изниква финансовият проблем). Тревожно е състоянието на научните занимания с българистика в чужбина, която е предимно медиевистика и „застарява” откъм специалисти.

13 Не е известно в кои страни има дефицит на преводачи и как се преодолява той чрез магистърски и други програми за усъвършенстване, чрез конкурси за превод от български на друг език; чрез асоциация на преводачите от български език и под.

14 Отсъства информация кои произведения на българската литература са преведени във всяка една от страните членки на ЕС например, както и другаде; има ли „остарели” преводи и под. Сравнение: някои страни имат един вид свой „канон” – кое от националната им литература да бъде преведено на повече езици, като главният адресат са университетските катедри.

15 Напр. Словашкото просветно министерство има стандарт за всеки лекторат по словашки език и култура по света: телевизионен екран, DVD, аудиокасетофон със CD, принтер-скенер, преносим компютър, брой стипендии за езикови курсове; Полският сейм при преоборудване и под. дарява техника на лекторатите по полски език и на полските училища в чужбина, а няколко полски фондации подпомагат задграничната полонистика с техника, литература, стипендии.

Каталог: 580 -> pub
pub -> Велико Търново) политическият контекст на южнославянските кодификации
pub -> Ценка Н. Иванова
580 -> Оае – обиколен тур на 7-те емирства маршрут
pub -> Ценка Н. Иванова
pub -> The language and culture of the "other" in the schools and universities on the balkans
pub -> За българския език в чужбина и за ролята на българската държава
pub -> Доц д-р Ценка Иванова (Велико Търново)
pub -> Славистичното образование днес и традициите в славистиката ценка Иванова
pub -> За двуезичните и многоезичните разговорници в днешно време


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница