Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“ Шумен, 2017 Научен редактор


III. Начало на Октомврийската революция



страница3/3
Дата26.08.2017
Размер0.7 Mb.
#28817
1   2   3

III.

Начало на Октомврийската революция
В нощта на 15 срещу 16 октомври на заседание на ЦК се потвърждава решението за въоръжено въстание. Създава се Военно-революционен център (ВРЦ) в петчленен състав: А. Бубнов, Ф. Дзержински, Я. Свердлов, Й. Сталин и М. Урицки. ВРЦ влиза в състава на ВРК, който се превръща в легален щаб на болшевиките.

Във ВЦИК меншевиките и есерите се опитват да дискредитират действията на болшевиките, слуховете за подготвянето на въстание вече са обхванали столицата. Троцки представя всичко като желание да се защити Вторият конгрес на Съветите, насрочен за 20 октомври. Болшевиките се опират и на слуховете за нападение на Петроград от страна на немците.

А. Керенски се опитва да изпревари събитията и да спре подготвения преврат. Дадена е заповед за закриване на болшевишката преса, да се арестуват техните водачи и да се осигури подкрепа на армията за Временното правителство. Но всичко това е твърде закъсняло, превратът е в ход. ВРК е наредил стратегическите точки (гари, пощи) да преминат в ръцете на лоялните на болшевиките военни части. Сутринта на 25 октомври Петроград е под командването на Ленин, само Зимният дворец остава под призрачната власт на Временното правителство. За него е много важно да свали правителството преди откриването на II общоруски конгрес на Съветите. Но липсата на добра организация обръща събитията, което, въпреки че ядосва Ленин, в края на краищата няма никакво значение.

По същото време А. Керенски напуска Петроград и се отправя към фронта с надеждата да събере войски, които да спрат болшевиките. В 10 часа Ленин пуска съобщение, че правителството е свалено и властта е в ръцете на ВРК. Тази негова стъпка ясно говори за намерението му да създаде власт, която да няма нищо общо с Конгреса на Съветите и която е създадена по време на революцията. Така Ленин затваря вратата пред останалите революционни организации. Същия ден започва и щурмът към Зимния дворец. От крайцера „Аврора“ са изстреляни халосни залпове. След кратка битка, в нощта на 26 октомври членовете на Временното правителство са арестувани.

Само няколко часа преди това, в 22 ч. и 40 мин., в Смолни е открит II Общоруски конгрес на Съветите. Обсъждат се три въпроса: за мира, за земята и за новото правителство. Заседанието започва с изказването на Л. Каменев за отмяна на смъртното наказание на фронта. След това Ленин чете доклад и се приемат първите два декрета – за мира и за земята. Сформира се и ново правителство: Съвет на народните комисари, съставен от 15 комисари, всички те болшевики.

При откриването на конгреса присъстват меншевиките и есерите, но те напускат малко след това залата, като осъждат извършения преврат от болшевиките. В Смолни остават Мартов и неговите меншевики-интернационалисти.

Въпреки че е един от най-яростните критици на Ленин (още от създаването на партията), Мартов не се отказва да играе ролята на градивна опозиция срещу него. Той апелира за мирно решение на кризата (много от социалистите искат болшевиките да бъдат свалени със сила), иска създаването на единна демократична власт от всички социалистически партии. Според него само така може да се избегне гражданска война. Но цялостната обстановка и радикален заряд в Смолни ясно показват, че с призивите си за демокрация, единство, мирно решаване на проблемите Мартов е излишен. Думите на Троцки, отправени към Мартов, потвърждават този ред на мисли: Народът ни последва, ние сме победителите и сега ни се казва да направим отстъпки, да се съгласим на компромис. С кого, питам ви? С колебаещите се групи, които ни изоставиха и сега ни правят предложения? На тях ние казваме: вие сте жалки и нещастни същества, претърпели провал. Ролята ви свърши. Вървете там, където ви е мястото: на бунището на Историята!.

Мартов също напуска залата и там остават болшевиките и левите есери. Н. Суханов, който е близък до идеите на меншевиките и свидетел на събитията, остро осъжда това решение на Мартов. Според него по този начин меншевиките развързват ръцете на болшевиките за налагане на диктатура и за легитимация на този нов наложен режим. Само за няколко години, с цената на хиляди жертви по време на Гражданската война болшевиките успяват да задържат и наложат своята власт. Те създават режим, който се изражда в най-страшния тоталитарен ред на XX в. Режимът е насочен изключително към собствените си граждани, избивайки милиони от тях.



Само няколко месеца след преврата болшевиките окончателно слагат точка на каквато и да е възможност за демократично управление на страната. На 5 януари 1918 г. те откриват първото в историята на Русия Учредително събрание. Но изборите не протичат по план. Болшевиките и левите есери са малцинство. По време на заседанието политиката на болшевиките за налагане на еднопартийно управление е критикувана. Основното желание е за създаване на коалиционно правителство от партиите, участващи в Съветите. Това не допада на Ленин и Троцки и те просто закриват събранието, разбира се, със сила. Болшевиките унищожават свиканото от тях самите Учредително събрание и извършват още един държавен преврат.

Така завършва Октомврийският преврат, за някои, за други – Велика революция. За хората, познавайки болшевиките и знаейки в какво искат да превърнат Русия, това е проклятие, катастрофа, политическо самоубийство. За масата това е нова надежда за излизане от кризата, в която е попаднала Русия.

Октомврийската революция не остава изолирано явление, а влиянието ú много бързо излиза от границите на Русия. Така още повече се задълбочава разликата между Изтока и Запада. Има интересна теория, подкрепяна от немалко историци, че Студената война започва с Октомврийската революция. Само това твърдение може да ни позволи да си представим мащабността и значението на това събитие в световната история.


  • Защо успяват болшевиките

Това не е еднозначен въпрос. Той може да бъде разгледан от много гледни точки, причините са разнообразни: политически, икономически, дори ментални и културни. Русия се е подготвяла за революция отдавна, въпросът е каква ще е тя. Ще изведе ли страната към демокрация, или не. Има интересни виждания за причините за този революционен заряд.

Някои смятат, че една от основните причини е, че в Русия няма частна собственост (в руското село, където селската община се запазва до 1906 г.) и оттук идват всички проблеми на страната. Либералът Пьотр Струве вижда началото на руската революция още в действията на императрица Анна Йоановна (1730 – 1740), когато тя къса дадените ú кондиции. Други смятат, че всичко се дължи на недовършените реформи на Александър II, на глада и студентските вълнения от 1891/1899 г., и т.н. Нерешен остава и въпросът защо демокрацията не успява, защо в Русия хората застават винаги зад силовия елемент в политиката.



  • Болшевиките са сила, самото им име е избрано, за да се свърже с тази идея, за много, за силни, за болшинство.

  • Всички причини, които водят до Първата руска революция и до Февруарската, могат да бъдат изброени като причини и за Октомврийския преврат, както и за причините, довели до успеха на болшевиките. Какво имам предвид? Първата революция е неуспешна, въпреки огромните последици, които има тя в съзнанието на хората и новите политически свободи, които дава. Остава напрежението, нерешените въпроси в икономиката, в селото, в армията, остава и самодържавието. Февруарската революция е успешна, доколкото сваля самодържавието, но проблемите и острата икономическа и политическа криза остават. Тя е успешна за демократично и еволюционно настроената част от обществото, дава шанс за реформи и съзидателна работа. Не е успешна за крайно левите сили, за болшевиките. За тях успешна революция ще е тази, след която ще вземат властта.

  • Една от основните причини за успеха на болшевиките е непрекъснатото радикализиране на обществото. Ниският стандарт на живот, ниското образование, без­перспективността пред огромната част от населението я тласка все по-вляво.

  • Още от създаването на фракцията си в РСДРП болшевиките и най-вече Ленин имат една основна цел, и я преследват безусловно – вземането на властта. Цялата им дейност е насочена за осъществяването на тази цел.

  • Ленин, въпреки многото несъгласни с него, не допуска разделянето на фракцията на отделни течения и групи, така, както това става при меншевиките.

  • Ленин е демагог, обещава на хората това, което искат да чуят. Съвсем друг е въпросът дали след това спазва своите обещания. Това, което не изпълнява Временното правителство, се превръща в лозунг в полза на пропагандата и агитацията на болшевиките.

  • Ленин не спазва марксизма като догма, така както правят меншевиките, той го русифицира, прави го близък до светоусещането на руснаците. Ленин знае – за да спечели властта, трябва да привлече на своя страна не само работниците, които са малцинство в руското общество, но и селяните, и войниците. Меншевиките не вярват в руското селячество, смятат го за изостанала и необразована маса, но това не пречи на болшевиките, те виждат в него силата.

  • Продължаващата война. Книгата на Михаил Гелер и Александър Некрич „Утопията на власт“ започва с изречението: „Октомврийската революция е рожба на Първата световна война“.

  • Но една от основните причини за успеха на болшевиките ще си остане политиката на Временното правителство. То пропилява шанса си за реформи, като просто не ги извършва. Няма реформи в администрацията, в армията – напротив, правителството я разрушава, в аграрния сектор, в икономиката, работническият въпрос остава нерешен; не е проведена социална реформа; не е свикано Учредително събрание; не се решава и е подценен националният въпрос; Русия не е изкарана от Първата световна война и т.н. Временното правителство, въпреки намеренията си, на практика не се различава много от царското управление. Умерените социалисти и либералите не успяват, провалят се и така дават път на болшевиките. Десните сили в страната се дискредитират.

  • Октомврийският преврат не е социалистическа, нито пролетарска революция. Народът не тръгва след болшевиките, а зад обещанията, дадени от тях – ясни, лесно усвоими и, най-важното точно тези, които иска да чуе. През Октомври в Русия не печели лявата идея, не печели социалдемокрацията. Това не е политическа победа на лявото, най-малко липсва политическа култура сред хората за подобно осмисляне. Немалко войници преди Октомври казват, че искат република, управлявана от добър цар. Това е победа на простите обещания, на апатията, на мизерията, на пълното изгубване на всичко човешко. Победа над старите съсловия, норми, репресии.

  • Причина за успеха им е и че голяма част от Русия се намира в Азия. За Русия е присъщ азиатският модел на управление, тоест силовият. Болшевишкият режим е още една от формите на азиатски деспотизъм, наложен в страната.

Въпроси:

  1. Кои са причините за избухването на Февруарската революция от 1917 г.?

  2. Кои са основните политически партии, които участват в нея? Може ли да кажем, че тя е спонтанна?

  3. Какъв орган на управление са Съветите?

  4. Как е организирано Временното правителство и каква е неговата политика?

  5. Защо се стига до Корниловския метеж и каква е неговата цел?

  6. Каква е ролята на Александър Керенски в тези събития?

  7. Кои са причините, довели до Октомври 1917 г.?

  8. Какви са решенията на II общоруски конгрес на Съветите?

  9. Защо болшевиките успяват да вземат властта?

Препоръчителна литература:





  • Мунчаев, Ш., В. Устинов. Политическая история России. М., 2009.

  • Цимбаев, Н. История на Русия XIX – началото на XX век. С., 2005.

  • Верт, Н. История на Съветския съюз. С., 2000.

  • Орлов, А. История на Русия. С., 2002.

  • Фиджис, О. Човешка трагедия. Руската революция 1891 – 1924. В. Търново, 2010.

  • Новейшая история России. М., 2010.

  • Пайпс, Р. Русская революция. http://krotov.info/libr_min/16_p/ay/ps_14.htm

  • Галин, В. Тенденции. Война и революция. М., 2004.

  • Кенеди, П. Възход и падение на Великите сили. Икономически промени и военни конфликти XV–XX век. С., 2003.

  • Анатомия революции. 1917 год в России: массы, партии, власть. СПб., 1994.

  • Суханов, Н. Записки о революции. Кн. 1. М., 1991.

  • Бердяев, Н. Извори и смисъл на руския комунизъм. С., 1994.

  • Гелер, М., А. Некрич. Утопията на власт. Ч. 1. С., 1994.

  • Хрестоматия по истории России. М., 2007.

Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница