Упражнение №2 Създаване на орографска схема



Дата02.02.2018
Размер121.14 Kb.
#53907



Упражнение № 2

Създаване на орографска схема

на част от топографска карта



Задание: Да се изработи орографска схема на релефа на част от топографска карта в мащаб 1 : 25 000.
Целта на упражнението е студентите да придобият познания и умения за четене на релефа, изобразен с хоризонтали, както и за определяне на елементите на релефа. Наред с неоспоримите си предимства по отношение на измеримост и точност, методът на хоризонталите има и недостатъци. Един от тях е необходимост-та от предварителна подготовка на ползвателя за работа с хоризонталите.

Орографската схема изобразява елементите на релефа (елементарни повърхнини, структурните линии и характерните точки на терена). Нейното предназначение е да даде обща представа за скелета на релефа. Използва се при създаването на цифрови модели на терена, както и за изчисление на морфометрични характеристики на релефа.

1. Елементи на релефа

Релефът има твърде сложна повърхност, но ако се абстрахираме от дребните неравности, можем да приемем, че релефните форми приличат на геометрични фигури (призми, пирамиди и др.). Тези фигури са съставени от елементарни повърхнини, които се пресичат в структурни линии. Линиите от своя страна се пресичат в точки, наречени характерни точки. Елементарните повърхнини, структурните линии и характерните точки представляват елементите на релефа.



1.1 Елементарни повърхнини




Фиг. 1.1 Елементарни повърхнини
Релефните форми са съставени от няколко повърхнини, които могат да бъдат: върхови, дънни и склонове. Върховите повърхности обикновено са затворени, докато дънните - обратно, са отворени. Склоновете могат да бъдат вдлъбнати, изпъкнали или с равномерен наклон. Често две съседни релефни форми (една положителна и една отрицателна форма) имат общ склон. При изработване на упражнението повърхностите няма да се изобразяват явно. Те ще бъдат дефинирани чрез ограждащите ги структурни линии.

1.2 Структурни линии

Две съседни елементарни повърхнини се пресичат в една линия, която се нарича структурна линия. Според вида на пресичащите се повърхнини, разглеждаме следните видове структурни линии:



  • Вододелна линия (вододел). Това е линията, образувана от пресичането на две върхови повърхнини с противоположен наклон, които ограничават изпъкнала релефна форма. В зависимост от вида на формата, вододелната линия може да бъде по-ясно изразена (при планинския и особено при високопланинския релеф) или по-слабо изразена (при равнинния и хълмистия релеф). Водосборният басейн на всяка река е ограден от главен вододел, който обикновено минава по билата на най-високите хребети и върхове в района. Вододелите, започващи от главния, се наричат вододели от втора степен. Излизащите от тях се наричат вододели от трета степен и т.н.




  • Фиг. 1.2 Структурни линии на релефа
    Водосливна линия (водослив). Образува се от от пресичането на две дънни повърхнини с противоположен наклон, които ограничават вдлъбната релефна форма. Водосливите обикновено са по-ясно изразени структурни линии от вододелите. Поради това те се изобразяват с по-заострени хоризонтали в местата на пресичане на повърхнините. Подобно на вододелите, водосливите се разделят на главни, от втора, трета и т.н. степен. Главният вододел минава по долината на основната река във водосборния басейн. Счита се, че водосливите от по-ниска степен се “вливат”, т. е. завършват във водосливите от по-висока степен.

  • Линия на основание (подножна линия). Образува се от пресичането на две повърхнини с еднопосочен наклон, по-ниската от които е с по-малък наклон. Най-често от такава линия започва някаква изпъкнала релефна форма. При затворени форми (могила, хълм), линията на основанието е затворена, а при отворени форми (хребети) тя завършва там, където започва друг хребет. Обикновено линията на основанието е приблизително успоредна на хоризонталите, но понякога ги пресича.

  • Линия на прегъване. Образува се от от пресичането на две повърхнини с еднопосочен наклон, по-ниската от които е с по-голям наклон. Най-често от такава линия започва вдлъбната релефна форма. Както и линията на основание, тя може да бъде по-ясно или по-слабо изразена. Рядко линията на прегъване е затворена, тъй като вдлъбнатите релефни форми са по-често отворени.

1.3 Характерни точки

Характерните точки на релефа са пет вида: възлови, водосливни, върхови, дънни и седловинни.



  • Възловата точка е мястото, където се свързват две или повече вододелни линии. Нейното място може да се определи след като се изчертаят вододелите. Обикновено до всяка възлова точка се намира началото на водосливна линия.

  • Водосливна е точката в която се свързват две или повече водосливни линии. Ако във водосливите текат водни потоци, то водосливната точка ще бъде устиева точка.

  • Върховата точка е възлова точка, която е най-високото място за някоя затворена, положителна, релефна форма. Всяка затворена, изпъкнала релефна форма има върхова точка. Тя се намира в средата на най-високия затворен хоризонтал, който описва изпъкнала релефна форма. На топографските карти често се надписва височината на върховите точки.

  • Дънната точка е водосливна точка, която е най-ниската точка на някоя затворена отрицателна релефна форма. Тя се среща сравнително рядко, защото отрицателните форми обикновено са отворени. Подобно на върховата точка, тя се намира в средата на най-ниския затворен хоризонтал, изобразяващ отрицателна релефна форма.

  • Седловинната точка е най-ниската точка между две водосливнини линии и в същото време се явява най-високата точка между две вододелни линии. В нея се свързват две водосливни и две вододелни линии. Поставя се в средата на релефната форма седло.

2. Последователност при изработване на орографска схема

2.1 Създаване на легенда

Легендата представлява пълно и точно описание на условните знаци и обозначения, които са използвани при създаване на картата или на схемата. Без такова описание, картографските произведения ще могат да се четат само от своя създател.

За създаване на геоморфоложките карти и схеми няма утвърдени обозначе-ния. Това позволява на авторите им да вложат творчество и да подберат най-сполучливите означения за изобразяваните геоморфоложките обекти. За да се четат геоморфоложките карти и схеми, е необходимо те винаги да бъдат придружавани от легенда, където да са пояснени използваните означения.

2.1.1 Основни изисквания при създаване на легендата:

а) Пълнота на легендата - в легендата трябва да се опишат всички използвани за създаването на схемата или картата обозначения. Недопустимо е да се изпуска описанието на знаци за обекти от геоморфоложкото съдържание. Може да не се поясняват някои общоприети обозначения, когато те се изобразяват както върху топографските карти (например, за хоризонтали, за извори, за стръмни откоси и др.).




Фиг. 1.3 Различимост на знаците
б) Различимост на знаците - всеки два знака от легендата трябва ясно да се различават помежду си. Това не трябва да изисква измерване на размерите или внимателно вглеждане в знаците. Необходимо е от пръв поглед размерите, цвета и структурата на условните знаци и линиите трябва да ги различават един от друг. Колкото по-ясно се различават един от друг знаците, толкова картографското произведение по-бързо и лесно ще се чете.


Фиг. 1.4 Логичност на легендата




Главен вододел

Вододел от I ст.

Вододел от II ст.
Главен водослив

Водослив от I ст.

Водослив от II ст.



Неправилно Правилно

в) Логичност - подразделянето на обектите в легендата трябва да е свързано с тяхната класификация. Обектите, които са групирани на едно класификационно стъпало, трябва да бъдат оформени с еднакви знаци, а тези от съседни стъпала - с подобни знаци. Удачно е знаците на обектите, които имат общи характеристики да имат някакъв сходен графичен елемент. Например, на фиг. 1.4 всички вододели са оформени с непрекъсната линия, а водосливите - с прекъсната. Знаците за по-важните обекти (заемащи по-високо стъпало в класификационната схема) трябва да бъдат по-големи и с по-голяма графична тежест, за да се подчертае тяхното значение. На фиг. 1.4 (вдясно) главните вододели и водосливи са изобразени с три линии, второстепенните - с две, а третостепенните - с една линия.

г) Асоциативност - избраните знаци да напомнят (да предизвикват асоциация) с обектите за които се отнасят. Удачно е, например, вододелите да бъдат оформени е топли цветове (жълто, червено, оранжево), тъй като те минават по билата на изпъкналите форми, които са по-огрени от слънцето, а водосливите - в студени цветове (син, зелен) чрез което се прави асоциация с факта, че в тях протичат реки или ручеи при валежи.

д) Еднозначност - на всеки вид обекти да съответства един условен знак и всеки условен знак да се отнася само за един вид обекти.

е) Минимален брой конструктивни елементи - използването на по-прости знаци води до по-бързото им четене и възприемане от читателя. От там и самата карта или схема се чете по-бързо и лесно. Всеки конструктивен елемент, използван при създаване на знаците трябва да носи определена информация.



2.1.2 Видове условни знаци, за създаване на легенда

За описване на характерните точки могат да се използват знаци, които се различават по:

1. Форма:     

2. Цвят (наситеност):    

3. Големина:     

4. Вътрешна структура :    

5. Ориентация: ▲ ► ▼ ◄




Структурните линии се оформят чрез линейни знаци, които могат да се различават по:

Когато легендата е конструирана, тя се поставя на съответното място на схемата.



2.2 Запознаване с местността


Изпъкнали Вдлъбнати

форми форми


Най-напред се разграничават вдлъбнатите от изпъкналите релефни форми. Това не винаги е лесно, особено за хора, които не са работили с хоризонтали. Ето защо е полезно да се знаят някои общи правила (виж фиг. 1.5):

а) На най-високите и най-ниските хоризонтали (или на съседните им хоризонтали) на релефните форми обикновено се поставят бергщрихи (малки чертички, перпендикулярно на хоризонталите, които показват посоката на намаляване на надморската височина).

б) Надписите за височината на хоризонталите се поставят в посока на нарастване на надморската височина.

в) Когато екстремалната точка на формата има поставена кота, чрез сравнение с височината на околните хоризонтали (или други коти) може да се определи дали това е изпъкнала или вдлъбната форма.


Фиг. 1.5 Начини за определяне вида на релефните форми
г) Някои условни знаци, изобразяващи по-малки релефни форми, показват посоката на наклона. Например, чертичките на знака за стръмен откос са насочени в посока на намаляване на надморската височина (виж фиг. 1.5 г).

д) Върховите повърхнини обикновено са по-заравнени от дънните, тъй като външните земни сили се стараят да разрушават и загладят върховите повърхности и в същото време издълбават дънните повърхности. На картата хоризонталите в по-заравнените участъци са по-заоблени, а местата с по-голямо прегъване на терена се изобразяват чрез хоризонтали с по-голяма кривина.

След като се установи кои релефни форми върху чертежа са вдлъбнати и кои - изпъкнали, се определя в кои участъци има по-голям и в кои - по-малък наклон. Това става, като се разгледа разстоянието между хоризонталите, наречено заложение. Колкото заложението е по-малко, толкова е по-голям наклона на терена.

2.3 Определяне на върхови и дънни точки

Означените на схемата с различни цветове върхови и дънни точки помагат за ориентация при определяне на структурните линии. Върховите точки са начало на вододели, а дънните - на водосливи. Обикновено на терена има значително повече върхови точки, отколкото дънни.

Върховите и дънните точки се намират приблизително в средата на най-малките затворени хоризонтали. За характера на терена вътре в последния затворен хоризонтал можем само да правим предположения, тъй като той не може да се покаже чрез изолиниите. Това е и един от основните недостатъци при изобразяване на терена чрез хоризонтали. Поради това се приема, че най-високата (съответно - най-ниската) точка се намира в геометричния център на най-високия (най-ниския) затворен хоризонтал на релефната форма.

2.4 Нанасяне на главните структурни линии

На този етап се определят главните вододели и водосливи. Обикновено по-лесно се откриват водосливните линии, защото те са по-ясно изразени. В района трябва да се обозначат поне по един главен вододел и един главен водослив. Допуска се броят им да бъде и повече от един, но само когато в рамките на изследвания район те не се свързват чрез възлова или водосливна точка.

Главните водосливни линии преминават по дъното на най-големите долини и долове в района. Дъното се открива по рязката изивика на хоризонталите.



Главните вододелни линии разделят водосборните басейни на големите реки. Обикновено те минават по билата на върхове. На схемата те преминават през върховите точки. Ако няма ясно изразен главен вододел, за такъв може да се приеме този, които свързва върховите точки с най-голяма надморска височина или този, който има най-голяма дължина в рамките на участъка.


Правилно Неправилно



Фиг. 1.6 Определяне мястото на структурните линии
Водосливите и вододелите винаги пресичат хоризонталите под прав ъгъл в мястото, където хоризонталите имат най-голяма кривина (виж фиг. 1.6).

2.5 Изчертаване на второстепенните структурни линии

Всички водосливи и вододели, които се свързват с главните водосливи и вододели са второстепенни. За тях трябва да се предвидят специални линейни условни знаци, които да ги отличават от главните и третостепенните вододели и водосливи. Тъй като на този етап се определят само започващите от главните структурни линии вододели и водосливи, вододелите се изработват от възловата точка към края си, а водосливите - от водосливната точка към края.




Правилно Далече от възловата точка Съединява се с възл. точка

Фиг. 1.7 Определяне края на структурните линии


Не винаги върху картата може да се определи точно къде завършват структурните линии. Възприето е правилото, че водосливните линии завършват непосредствено до най-близката възлова точка, без да се достигат до нея, а вододелите - до водосливната точка, без да я достигат (виж фиг. 1.7). Важно е да се спазва това правило, тъй като дължината на структурните линии може да се използва за изчисляване на морфометрични характеристики на релефните форми.

2.6 Изчертаване на структурни линии от трета степен

Като вододели и водосливи от трета степен се приемат всички останали вододели и водосливи (освен първостепенните и второстепенните). По-правилният начин за създаване на орографска схема е да се оформят едновременно водосливите и вододелите, а не първо водосливите и след това вододелите или обратно.



2.7 Нанасяне на седловинни, възлови и водосливни точки

Седловинните, възловите и водосливните точки се получават при пресичането на структурните линии. Последователно се обхождат всички линии и се отбелязват характерните точки с предварително избраните знаци. Често срещана грешка при създаване на орографската схема е изпускането на седловинните точки, в които се пресичат две вододелни и две водосливни точки.



2.8 Определяне на линии на прегъване и на основание

Линиите на прегъване и основание показват смяна на наклона на терена. Върху картата смяната на наклона се изобразява чрез промяна на заложението на хоризонталите. При равномерен наклон заложението е еднакво. Когато се промени наклона, променя се и разстоянието между хоризонталите.

Линия на основание има тогава, когато при изкачване по терена след по-малък наклон следва по-голям (т.е. след по-голямо заложение следва по-малко). Когато има линия прегъване, при изкачване по терена след по-голям наклон следва по-малък (след по-малко заложение следва по-голямо).

2.9 Проверка и окончателно оформяне на орографската схема

Най-напред се проверява дали са поставени всички структурни линии. Основно внимание се отделя на ритъма на релефа: след високи части следват ниски, после пак високи и т.н. Следователно, след всеки вододел следва водослив и после пак вододел. Не е възможно да съществуват два последователни вододела без водослив между тях.

Проверява се дали всяка структурна линия е оформена със съответния линеен знак от легендата.

Всяко пресичане на структурните линии се проверява за наличие на характерна точка, която да е оформена съгласно описания в легендата знак.


Предаване на упражнението:

Орографската схема се изработва върху лист паус с формат А4 (210 х 297 мм), закрепен върху листа със зададения участък. Върху него се изчертават само структурните линии и характерните точки и се поставя рамка на района. Оформя се легенда с всички използвани означения, която се поставя под орографската схема. Не е необходимо да се повдигат хоризонталите и други елементи от картата. Може да се работи с цветни моливи, пастели, фулмастери или с туш. Упражнението може да се изработи и на компютър.



Необходимо е да се попълни таблицата с данните за студента (име, факултетен номер и група) и преподавателя (име и научно звание), който ще заверява упражнението.



У пражнения по Топографска картография I

Каталог: filebank
filebank -> Тема на дипломната работа
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> 1 3 в е к а б ъ л г а р и я“ Утвърдил
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Зимна сесия – уч. 2015– 2016 г. Начало на изпитите 00 ч. Теоретична механика ІІ ч. Динамика
filebank -> Упражнение №1
filebank -> О т ч е т на проф. Д-р инж. Борислав маринов – декан на геодезическия факултет при уасг пред общото събрание на факултета
filebank -> Техническа механика
filebank -> Дати за поправителната сесия септември 2013 г катедра “Техническа механика”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница