Управление на риска в производствено предприятие
Методи за идентифициране , анализ , преценка и въздействие върху риска в производствено предприятие
Изтегляне 219.6 Kb.
|
Свързани:
Logistics Models- Hybrid Components
- Навигация на страницата:
- Вътрешните рискове
| 5.Методи за идентифициране , анализ , преценка и въздействие върху риска в производствено предприятие.
Идентифицирането на рискове е процес, при който се определят възможните източници на рискове, а самите рискове се идентифицират, описват и класифицират. Източниците на рискове в контекста на конкретно предприятие могат да бъдат разделени в две основни групи: външни и вътрешни. Външните рискове са тези, върху които риск мениджмънта или екипа , който ги изследва, не може да влияе и обикновено произлизат от фактори извън организацията като : - средата, в която функционират и действат участниците в проекта, най-често имат икономически, социален, политически и друг характер, - мениджмънта на организацията ( промяна в целите , вътрешни конфликти и нестабилност и др. ) - от краен потребител , контрагент или клиент. Идентифицирането на външните рискове е най-успешно при наличието на задълбочен анализ на външната среда и вътрешната среда на ниво организация. Вътрешните рискове са свързани със самия проект и типа задачи, които се изпълняват в него. Тези рискове са изцяло под контрола на риск мениджмънта на предприятието и с трупането на познание и опит намаляват . Такъв тип рискове могат да са резултат от неяснота в ролите и отговорностите вътре в организацията, липсата на дисциплина и ред, липсата на управленски качества и познания, липсата на мотивация, текучество на кадри и др.. 5.1 Методи за идентификация и управление на риска. Използва се оценка на риска, като част от процеса на осигуряване на успех при постигане на целите на предприятието. Риска е вероятността от настъпването на събитие, което може да окаже негативно влияние върху дейността на организацията. Оценката на риска е методът за установяване на зони с потенциално високо ниво на риск. В повечето организации се използват следните методи за идентификация и справяне с риска : - Ограничаване на риска – се изграждат контролери, предоставящи разумна увереност за ограничаване на риска в приемливи за организацията граници, в зависимост от значимостта на риска и съобразно разходите за въвеждането на тези контролери. Рисковете при този метод са периодични., но чрез добро ниво за опит и знание могат да бъдат контролирани. - Прехвърляне на риска – използва се когато риск мениджмънта прецени , че риска е твърде висок и затова се прехвърля или подсигурява чрез застраховане или договор , защитаваш интереса на организацията. - Толериране на риска – такава реакция на управление на риска се предприема, когато определени рискове имат незначително влияние върху постигане на целите или ако разходите за предприемане на действия са многократно по-високи от очакваните ползи. 5.2 Анализ на риска Анализът на риска е комплексен въпрос относно разбиране на природата и определяне на нивото му. В този етап се изучават всички значими рискове посредством определянето на вероятността за проявата им, размера на очакваните последици, като в случая анализът на риска е разглеждане на идентифицираните рискове и класификацията им на основата на очакваната вероятност и евентуални последици. Често в анализът на риска включват и дейностите по идентифицирането и оценката на риска. Анализът на цялостния риск за организацията изисква участие на много широк спектър от ценности и ресурси на предприятието. За да се оцени ефективно рискът, на този етап се извършват следните дейности : − избор на подход и методи за оценка на риска − изграждане на работеща структура на процеса за оценка на риска − уточняване на идентифицираните рискове, − анализ на всеки идентифициран риск с цел определяне на вероятността за проява, очакваните последици, значимостта на тези последствия за достигане на целите на предприятието ; − документиране на резултатите от анализа на риска В хода на анализа на риска се определят още: − стойностите на вероятностите за проява на рисковете; − стойностите на експозицията; − стойностите на последствията от проява на рисковете, − най-подходящите личности, организации или екипи за противодействието на риска − потенциалното влияние на риска върху реализирането на цялостните действия на предприятието. Изходни продукти при завършване на етапа са: А. Определяне на допустими нива на риска - включват долни и горни гранични стойности; Б.. Измерване на стойностите за цялостното ниво на риска 5.3. Преценка на риска Преценката на риска е вид дейност, в която се сравняват резултатите от анализа на риска с критериите за риск, за да се определи дали той и неговата величина са допустими . Преценката на риска е свързана със степенуване на рисковете, за да се определи тяхното значение и приоритет и подпомага решението за въздействие върху риска. Резултатите от преценката на риска са база на всички останали дейности от процеса на управлението му. По своята същност и съдържание този етап е най-сложен, продължителен и критичен по отношение на крайните резултати. Преценката на риска се извършва периодично в хода на изпълнение на дейностите и включва: − оценка на риска − степенуване на важността на взетите решения и оценки на риска − разглеждане на възможност за толеранс към риска Преценката на риска подпомага решението за въздействие върху риска, като крайната цел е вземане на решение на кои рискове да се противодейства и степента им на важност. Това е свързано класифициране на идентифицираните и анализираните рискове към една от следните категории: − приемливи рискове – които към определен момент от реализирането на организационната дейност се приемат и не се изисква прилагане на мерки за редуциране на тяхното влияние, като в същото време продължава следене на изменението им. За този тип рискове се определя реда и периодичността на наблюдението и докладването на измененията, свързани с техните вероятности и последствия; − отхвърлени рискове – тези, които са определени като несъществени или маловажни за конкретната дейност на организацията и не оказват влияние върху процесите в организацията. − значими рискове – тези, срещу които се изисква противодействие и управлението им е с приоритет. Класифицирането и приоритизирането на рисковете се извършва по критерии, определени спрямо рамките на организационната политика на предприятието, спрямо начина на управление на риска, като по този начин може да се направи оценка кои от идентифицираните рискове следва да се управляват и с какъв приоритет. След като бъдат идентифицирани, рисковете се оценяват, като се определя степента на риска, която съответната организация е готова да приеме при осигуряване на необходимите ресурси. Рисковете се категоризират както следва : - Висок - когато не всички рискове са покрити с контролни процедури. - Среден - когато всички рискове са покрити в известна степен с контролни процедури, но с недостатъчна и недоказана ефективност. - Нисък - когато всички рискове са покрити с адекватни контролни процедури с висока ефективност и дават незначителни отклонения върху дадената цел в рамките на организацията. Значимостта на различните рискове се изменя в хода на изпълнение на дейностите под влиянието на вътрешни и външни фактори, като е важно във всеки момент да се познават тези, срещу които да се разработват мерки за противодействие. Съществуват случаи и в които, при които не може да се противодейства дори и при идентифицирани рискове : − при малка вероятност за проява на рисковете − когато последствията от рисковете не са свързани с реализирането на дейността на предприятието − когато размерите на очакваните последствия са незначителни за постигането на поставените цели − когато източниците на риск са извън рамките и обхвата на конкретната дейност При определени обстоятелства се изисква разработване на кризисни планове за управление на трансформирали се в проблеми рискове. Това се налага при достигане на критични точки в развитието на риска, без да е намерено ефективно противодействие и начин на въздействие 5.4. Въздействие върху риска Въздействието върху рисковете е процес на избор и прилагане на мерки, целящи редуцирането на риска до определените приемливи нива. Този процес определя точното съдържание на мерките за въздействие и времето, за което ще се изпълняват тези мерки. Те могат да бъдат насочени към намаляване на вероятността за проява на риска, към намаляване на ефекта на риска и към ограничаване на размера на очакваните последици, както и към всички едновременно. Основните изисквания към мерките за въздействие на риска са те да бъдат икономични и ефикасни. Те са специфични за всяко рисково събитие и се свързват със съответна стратегия на предприятието за въздействие. Въздействието на всеки свързан с определена дейност риск се асоциира със съответна стратегия в рамките на организацията, която включва: − ограничаване на риска до определено приемливо ниво в рамките на общите изисквания към дейността; − трансфериране на рисковете от вътрешно ниво към външните фактори; − намаляване на риска чрез намаляване на влиянието му върху целите на организацията − приемане на риска без необходимост от предприемане на специални действия за контролирането му. При избора на стратегия за въздействие върху риска трябва да се отчитат следните фактори: − възможност за прилагане на стратегията на организацията и постигане на целите − очакваната ефективност от прилагането на стратегията; − рентабилност на прилагането на избраната стратегия от гледна точка на вложени ресурси . Изтегляне 219.6 Kb. Сподели с приятели:
|