Управление на твърди дискове и файлови системи Урок 1: Основи на управлението на дисковете



Дата09.01.2017
Размер324.76 Kb.

Глава 8

Управление на твърди дискове и файлови системи

Урок 1: Основи на управлението на дисковете

Урок 2: Подобряване на работата на диска

Урок 3: Работа с дискове, дялове и томове

Урок 4: Отстраняване на типови проблеми с дискове

За тази глава


Повечето компютри имат по няколко типа устройства за съхранение на данни, като например твърди дискове, преносими памети и т.н. Твърдият диск обикновено е главното устройство за съхранение на данните. В повечето случай първият твърд диск в компютъра е обозначен като диск 0. Ако има и други твърди дискове, те са обозначени като диск 1, диск 2 и т.н. В тази глава ще се разглеждат инструментите и техниките за управление на твърдите дискове и файловите системи.

Урок 1 : Основи на управлението на дисковете


Windows Vista може да разглежда даден физически диск като основен или като динамичен.

  • Основни дискове – Това са дисковете познати от ранните версии на Windows. Основният диск може да се разделя на физически дялове. Дялът е логическа секция от диска, която работи като отделен самостоятелен диск. За да може да се използва дял, той трябва да е форматиран с определена файлова система (FAT, FAT32 или NTFS) и да му се зададе описание. Windows Vista поддържа основни и допълнителни дялове (primary partition и extended partition). Основният дял служи за стартиране на операционната система и до него се получава достъп директно по описанието на твърдия диск. Той не може да бъде разделян. До разширените дялове достъпът се осъществява индиректно. След като се създаде разширен дял, той може да се разделя на отделни логически дялове, независими един от друг.

  • Динамични дискове – Представени в Windows 2000 за пръв път, те дават възможност за извършване на дейности по поддръжка на дисковете, без да се налага рестартиране на компютъра. Както и основните дискове, динамичните могат да се разделят на дялове. Възможно е да се създават дялове, които обединяват обема на няколко твърди диска. Тези дялове също трябва да се форматират с определена файлова система и да им се зададе описание. Когато динамичният дял обединява обема на няколко физически диска, те се виждат от потребителя само като един логически диск.

Windows Vista предлага няколко инструмента за работа с дискове. Основните са конзолата Компютър и конзолата Управление на дисковете.

Използване на конзолата Компютър


За да се отвори конзолата Компютър е необходимо да се натисне бутона „Старт и да се избере от менюто позицията „Компютър. Тази конзола може да се използва за бързо определяне на свободното дисково пространство, на всяко от устройствата за съхранение на данни в компютъра. Както е показано на фигура 8.1, конзолата Компютър предоставя информация за следното:

  • Твърди дискови устройства – дава списък на локалните дискове в компютъра. При щракване с десния бутон на мишката, върху някое от устройствата се показват възможните действия с това устройство.

  • Устройства със сменяеми носители – дава списък на устройствата със сменяеми носители, в това число CD, DVD и флопидискови устройства. При щракване с десния бутон на мишката, върху някое от устройствата се показват възможните действия с това устройство. При работа с дискови устройства, които се свързват към FireWire или USB портовете на компютъра, е особено важно файловете върху устройството да са в сигурно състояние, преди изключване на устройството. За да се извади устройството безопасно е необходимо да се щракне с десния бутон върху него и да се избере Безопасно изваждане или Извади. Ако файловете върху устройството в момента не се използват системата ще позволи изваждане на устройството.

  • Местоположения в мрежата – списък от налични мрежови дискове. Мрежовия диск предоставя директен достъп до споделена папка намираща се на друг компютър. За да се стартира помощника за свързване на нов мрежов диск може да се щракне върху позицията компютър в менюто Старт и да се избере Назначаване на мрежов диск ... . За да се премахне мрежов диск трябва да се избере Изключване на мрежов диск.



Фигура. 8.1. Конзолата „Компютър

Конзола за управление на дискове


Когато е необходимо да се конфигурират дисковете, инструментът за това е конзолата за управление на дискове. Тя предлага инструменти за управление на дискове, дялове и съответно файловите им системи. През нея са налични следните възможности:

  • Определяне на капацитета, свободното пространство, статуса и другите свойства на диска.

  • Създаване на дялове и логически дискове върху физическите дискове.

  • Създаване на динамични дискове.

  • Разширяване на дяловете или обединяване на няколко диска.

  • Форматиране на дялове и избор на файлова система.

  • Задаване на буква на устройство за всеки от дяловете.

  • Конвертиране на основни дискове в динамични и обратно.

За да се стартира конзолата за управление на дискове може да се напише „diskmgmt.msc” в полето за търсене на менюто Старт. Също така може да се отвори и с щракване с десния бутон на мишката върху позицията Компютър в менюто Старт и да се избере управление, за да се стартира конзолата за управление на компютъра. След това се избира управление на дискове от лявата част на отворилия се прозорец.

При стартиране, конзолата за управление на дискове е свързана по подразбиране към локалния компютър. За да се разглеждат дисковете на друг компютър, е необходимо да се напише в полето за търсене на Старт менюто „compmgmt.msc/computer = Име_на_компютър”, където Име_на_компютър е мрежовото име на отдалечения компютър, с който трябва да се осъществи връзка. Друг начин да се разглеждат дисковете на друг компютър е от конзолата за управление на компютъра да се щракне с десния бутон на мишката върху Управление на компютъра (локално) и да се избере Свързване към друг компютър ....

В конзолата за управление на дискове, показана на фигура 8.2, може да се показват следните изгледи:


  • Списък на томовете – предлага детайлна информация за всички устройства в компютъра. При щракване върху името на колона, като например „тип или „състояние, може да се сортира информацията на база съдържанието на избраната колона.

  • Графичен изглед – предлага изглед на всички налични физически и логически устройства. Показва обобщена информация за номер на устройството, капацитет и статус. За логическите дискове се показва допълнителна информация за буква на устройство, етикет на тома или дяла, файлова система, размер в мегабайти (MB) и статус .

  • Списък на дисковете – предлага обобщена информация за физическите дискове. Тази информация включва номер и тип устройство, капацитет, размер на незаделено пространство (ако има такова), статус, тип на свързаност на устройството (например IDE, USB, SCSI, FireWire).



Фигура. 8.2. Конзола за управление на дисковете

Изгледа в горната и долната част на конзолата, може да се сменя през менюто Изглед. За да се смени изгледа за горната част е необходимо да се отвори менюто Изглед, да се посочи позицията Горе и да се избере желания изглед. По същият начин може да се смени и долния изглед.

За да се получи по-детайлна информация за някое устройство, може да се щракне с десния бутон на мишката върху това устройство и да се избере Свойства от контекстното меню (фиг. 8.3). Същото може да се направи и директно от Windows Explorer, като се щракне с десния бутон върху иконата на диска и се избере Свойства от контекстното меню.



Фигура. 8.3. Детайлна информация за устройство

Урок 2: Подобряване на работата на диска


Windows Vista има няколко инструмента, които оказват влияние върху работата на дисковете. Те са:

  • Windows ReadyBoost – подобрява бързодействието на системата, използвайки USB устройства като допълнителна памет за компютъра.

  • Windows ReadyDrive - подобрява бързодействието на мобилни компютри оборудвани с хибридни дискови устройства

  • Windows SuperFetch – Подобрява бързодействието на системата като се използва модифициран модел за управление на паметта.

Разбиране и използване на Windows Ready Boost


Дисковете на компютъра се използват не само за четене и записване на програми и документи на потребителя. Операционната система също така използва дисковете като виртуална памет. Тъй като това е много по-бавно в сравнение със записа и четенето от физическата памет (RAM), работата с виртуалната памет може да предизвика забавяне на работата на компютъра. Инструментът Windows ReadyBoost е предназначен да намали негативното влияние на използването на виртуална памет върху производителността на компютъра.

С Windows ReadyBoost, USB флаш устройствата с много бърза памет могат да се използват като разширение на основната памет на компютъра. По този начин може да се увеличи цялостната производителност на компютъра, защото Windows Vista може да кешира и части от информацията на твърдия диск. Някои флаш устройства могат да са до 10 пъти по-бързи в сравнение с паралелните твърди дискове (IDE).

USB флаш устройствата, които могат да се използват с Windows ReadyBoost са USB 2.0 флаш памети, Secure Digital (SD) карти и CompactFlash карти. Тези устройства трябва да имат достатъчно бърза флаш памет и да са с размер поне 512 MB или повече. Ако едно флаш устройство има и бърза и бавна флаш памет, само бързата част от паметта ще бъде използвана. Windows Vista може да използва флаш памет до два пъти повече от размера на оперативната физическа памет на компютъра (RAM).

Паметта на USB флаш устройствата се използва основно за случайно четене и запис, защото повечето от флаш паметите са по-бавни от твърдите дискове, когато става дума за последователен достъп до файловете. Windows ReadyBoost увеличава производителността, като автоматично пренасочва големите последователни заявки за четене към твърдия диск. За да може USB устройството да се премахне от компютъра по всяко време без загуба на данни, всички данни се записват на твърдия диск преди да се копират на USB устройството. Това означава, че данните са дублирани и на двете места и няма опасност от тяхното изгубване при премахване на устройството. Windows ReadyBoost шифрира данните, които се записват на флаш паметта, за да не се получи изтичане на информация. По този начин записаните на флаш паметта данни могат да се прочетат само на компютъра, от който са записани.


Включване на Windows ReadyBoost


Следните стъпки описват начина, по който Windows ReadyBoost работи при включване на USB флаш устройство към компютъра:

  1. Когато се включи USB флаш устройство в USB 2.0 или по-бърз порт, Windows Vista анализира скоростта на флаш паметта на устройството. Ако флаш паметта работи с достатъчно висока скорост, паметта на компютъра може да бъде разширена с USB флаш устройството. Препоръчително е флаш паметта да е бърза колкото и шината на компютъра.

  2. Ако флаш паметта отговаря на изискванията, ще се покаже диалогова кутия със запитване дали това устройство да се използва с Windows ReadyBoost (фиг. 8.4). В нея има и отметка, която да указва винаги да се използва това устройство по този начин (освен ако не се сменят настройките за автоматично изпълнение от контролния панел).



Фигура. 8.4. Ускоряване на системата с Windows ReadyBoost

  1. Ако се избере Ускори системата с ReadyBoost, Windows Vista разширява паметта на компютъра с паметта на устройството. Това позволява на Windows ReadyBoost да използва цялата свободна памет на устройството за подобряване на скоростта на системата.

За да се използва Windows ReadyBoost с USB флаш устройство, което вече е поставено или пък му е било отказано да работи с Windows ReadyBoost, трябва да се изпълнят следните стъпки:

  1. От менюто Старт се стартира конзолата Компютър

  2. Щраква се с десен бутон на мишката върху съответното устройство в списъка на устройствата със сменяеми носители и се избира свойства от контекстното меню.

  3. В раздела ReadyBoost се избира използвай това устройство и се натиска бутона OK.

За устройства, които не поддържат ReadyBoost, тази последователност не може да се извърши. Единствената възможност ще е да се спре повторното тестване на устройството при следващо негово включване. Това е настройка, която е избрана по подразбиране.

Конфигуриране на Windows ReadyBoost


Windows ReadyBoost може да се използва в няколко различни конфигурации. Може да се настрои компютърът да използва цялата налична памет на устройството или да се остави определено количество памет неизползвана. За да се направи това е необходимо да се изпълнят следните стъпки:

  1. Отваря се конзолата Компютър.

  2. Щраква се с десния бутон на мишката върху USB флаш устройството и се избира Свойства от контекстното меню.

  3. В раздела ReadyBoost се използва плъзгача Space To Reserve For System Speed или падащия списък, за да се избере колко място да използва ReadyBoost. Ако ReadyBoost не използва цялото налично пространство, останалото може да се използва за съхранение на файлове и данни.

  4. Натиска се бутона ОК.

Изваждане на флаш устройство, което използва ReadyBoost


Устройство, което използва ReadyBoost, може да се премахне от системата по време на работа без да се загубят данни или да се навреди на работата на системата. Когато устройството се премахне, производителността на системата се връща на нивото, на което е била преди да започне използването на устройството. За да се премахне устройство е необходимо да се изпълнят следните стъпки:

  1. Отваря се Windows Explorer или конзолата Компютър.

  2. Щраква се с десен бутона върху устройството и се избира Извади или Безопасно премахване.

Разбиране и използване на Windiws ReadyDrive


Windows ReadyDrive подобрява производителността на мобилните компютри, оборудвани с хибридни устройства. Хибридното устройство използва както флаш памет, така и физически диск за съхранение на данните. Тъй като флаш паметта е по-бърза от физическия диск, мобилните компютри с Windows Vista записват данните и промените по данните първо във флаш паметта и след това периодически синхронизират тези записи с физическия диск. Този подход намалява нуждата от въртене на твърдия диск и по този начин удължава живота на батерията.

Флаш паметта на хибридните устройства също може да се използва за по-бързо стартиране или възстановяване на системата от заспиване (sleep mode) или хибернация (hibernation). В този случай преди затварянето на компютъра информацията необходима за стартиране или възстановяване на системата се записва във флаш паметта. Съответно при стартиране на компютъра тя се прочита от там забележимо по-бързо.

Инструментът ReadyDrive е винаги включен за мобилни компютри, разполагащи с хибридни дискови устройства.

Разбиране и използване на Windows SuperFetch


Windows Vista подобрява производителността и бързината на реакция на системата като променя начина, по който се използват потребителските и фоновите процеси. В Windows XP потребителските процеси и фоновите процеси имат един и същ приоритет в паметта – и двата типа се зареждат в оперативната памет, когато се използват. Тъй като няма приоритети при използването на паметта, често се получава състезание между процесите за заемане на памет, съответно се получава забавяне и накъсване на работата на системата. Също така, след като фоновите процеси свършат своята работа, те остават заредени в паметта. Поради това потребителските програми и процеси се зареждат в паметта при поискване от потребителя, което отнема време. Windows Vista коригира този проблем, като разтоварва паметта от фоновите процеси, след като те приключат работа и зарежда отново на тяхно място потребителските процеси.

Също така в Windows XP потребителските процеси имат същия приоритет при запис и четене от твърдия диск, което също води до конфликти и до намаляване на производителността на системата при четене/запис на диска. Windows Vista са реализирани високо-приоритетни и ниско-приоритетни опашки за четене/запис. Високо-приоритетните опашки се използват основно от потребителските процеси и програми, а ниско-приоритетните – от фоновите процеси.

Основният инструмент, който помага за работата на приоритетната система за достъп до паметта и на обръщенията към твърдите дискове е Windows Super-Fetch. За разлика от алгоритъма за управление на паметта в Windows XP и по-ранните версии на Windows, SuperFetch оптимизира използването на паметта в зависимост от начина, по който потребителят използва компютъра.

Всички издания на Windows Vista поддържат SuperFetch. Основните му характеристики са:



  • Разграничаване на потребителските програми и фоновите услуги, подобрявайки по този начин бързината на реакция на системата.

  • Освобождаване на паметта от фоновите процеси, когато те не се използват.

  • Проследяване на най-често използваните от потребителя приложения и предсказване на нуждите на потребителя, което осигурява по-бързо зареждане на приложенията и по-бърза смяна на потребителите.

  • Оптимизиране на работата с твърдия диск, използвайки високо- и ниско- приоритетните опашки за четене/запис на Windows Vista.

Урок 3: Работа с дискове и дялове

Основни и динамични дискове


Основният диск е физически диск, който има един или повече дяла, които могат да са конфигурирани като основни, разширени или логически дялове.

Основните дискове могат да се използват с всяко издание на Windows, но динамичните дискове могат да се използват само с Windows 2000 и следващите го издания. Това означава, че ако диск 0 е динамичен, той няма да е достъпен от Windows 98 например.

Ключово предимство на динамичните дискове е възможността да се комбинират физически дискове с използване на технологиите за обединяване и сегментиране. Основната разлика между двете технологии е в начина, по който се записва информацията на дисковете. При обединяването на дискове Windows Vista разпознава обединените дискове като един цял и записа на информация върху дисковете става произволно върху единия от тях. При сегментирането Windows Vista записва части от данните на всеки от физическите дискове, които съставят динамичния диск. По този начин се постига по-бързо четене/запис на данните, защото те се четат и записват на няколко физически диска едновременно. Недостатък на сегментирането на дисковете е, че при повреда на един от физическите дискове може да се загуби цялата информация, записана на динамичния диск. Тази технология е позната също така и като RAID-0, но тя се поддържа от Windows Vista без да е необходим хардуерен RAID контролер.

Обединени и сегментирани дискове не могат да се създават от основни дискове. За да могат да се ползват тези технологии основните дискови дялове трябва да се обновят. Важно е да се отбележи, че не е възможно да се запази информацията от основните дискове, при конвертирането им към динамични. За да може да се извърши конвертирането трябва да се изтрият всички основни дялове на физическия диск, което унищожава цялата информация върху него.

Динамични дискове не могат да бъдат създавани върху устройства със сменяеми носители, както и върху преносими компютри. Преносимите компютри, TabletPC и всички други преносими устройства могат да имат само основни дискове. От друга страна те обикновено имат само по един физически диск, така че технологиите обединяване и сегментиране не биха могли да се използват на тях.

Обозначения на дялове и файлови системи


Преди да може да се съхраняват данни на физическия диск е необходимо той да бъде подготвен, разделен на дялове, да се зададе за всеки дял обозначение и да се форматират съответните дялове.

След разделянето на диска на дялове, трябва да се зададе обозначение за всеки дял. Обозначението може да бъде буква на устройство или път. Обозначението се използва за достъп до файловите системи на различните дялове на физическите дискове. Теоретично всички букви от ‘A’ до ‘Z’ са налични за използване, но обикновено буквите ‘A’ и ‘B’ са запазени за флопидисковите устройства на системата. Буквата ‘C’ обикновено се използва от първия дял на първия физически диск в системата (диск 0). Буквата ‘D’ се използва от CD ROM или DVD ROM устройство. На практика за повечето системи остават налични за раз­пределяне буквите от ‘E’ до ‘Z’. Ако са необходими по-голям брой дя­лове, те могат да се обозначат с пътища на устройство.

Пътят на устройство се настройва като път към папка на съществуващ локален диск. Например като устройства могат да се добавят C:\Docs1, C:\Docs2, и C:\Docs3. Пътищата към устройство могат да се използват с основни и динамични дискове. Единственото ограничение е, че те трябва да се насочат към празни папки, които се намират върху локален диск, форматиран с NTFS файлова система.

Много Windows-програми използват препратки към конкретни букви на дискови устройства. Ако се промени буквата на устройство, някои инсталирани на твърдия диск програми може да не работят правилно.

Не може да се променя буквата на устройство, ако устройството е системен дял или дял с операционна система. При промяна на буквата на устройство първо трябва да се затвори всяка програма или прозорец, използващи този дял или това устройство.

При форматирането на дял от диска се избира файловата система, която ще бъде използвана от този дял и се задава необходимата структура на файловете. Най-общо дял може да се форматира с FAT, FAT32, или NTFS файлова система. За всяка от файловите системи има ограничения и изисквания, които ще бъдат описани по-долу.

FAT е 16-битова файлова система предназначена за ползване от устройства с обем до 4 GB. Тя се нарича още FAT16. FAT използва сектор за начално стартиране, в който се съхранява информацията за типа на диска, началните и крайните сектори и активния дял. Името FAT идва от File Allocation Table – таблица за разпределение на дяловете. Тя се използва за проследяване на положението на файловете и папките върху секторите на диска. Съществуват основна и дублираща FAT таблица. Дублиращата се използва за възстановяване на основната, в случай че тя се повреди. Във FAT таблицата също така може да се пази допълнителна информация за секторите като: неизползвани, заети, лоши или запазени. По този начин FAT файловата система е достатъчно устойчива. FAT е най-подходяща за устройства с обем до 2 GB. Максималния размер на съхраняваните файлове е 2 GB. FAT обикновено се използва с дискети или преносими дискове (флаш, FireWire и др.).

FAT32 е 32-битова версия на FAT16 с някой допълнителни възможности. Както и FAT16, FAT32 има основна и дублираща таблица за разпределение на дяловете. FAT32 също може да маркира секторите от диска като неизползвани, заети, лоши или запазени и може да се използва с дискети и преносими дискове. За разлика от FAT16, минималният обем на един дял във FAT32 е 33 MB, а максималният обем е 32 GB. Максималният размер на съхраняваните файлове е 4 GB. FAT32 може да се използва с доста по-големи дялове, отколкото FAT16.

NTFS файловата система е много различна от FAT16 и FAT32. Тя не използва таблица за разпределение на дяловете, а релативна база данни за съхранение на информацията за файловете и папките. Тази база данни се нарича главна файлова таблица (MFT – Master File Table). В нея се създава запис за всеки файл и папка, намиращи се на съответния дял, като в него се съдържа и допълнителната информация, необходима за поддържането на данните върху дяла. Като цяло NTFS файловата система е много по-надеждна и по-лесна за възстановяване след евентуален срив от FAT и FAT32. NTFS файловата система много по-лесно се възстановява при възникване на грешки по твърдия диск и създава по-малко проблеми.

Дяловете, форматирани с NTFS, имат максимален обем от 2 TB (2 терабайта; 1 терабайт = 1000 гигабайта) и максималния размер на файловете е ограничен само от свободното дисково пространство. NTFS може да се използва и с дискети, но не може да работи и други преносими устройства. За разлика от FAT16 и FAT32, които имат ограничени възможности за защита на файловете, NTFS поддържа възможност да се задават специфични права и позволения за сигурност за всеки отделен файл или папка. NTFS също така има и много други възможности, като компресиране, шифроване и дискови квоти.


Създаване на дялове и подготовка за употреба


Конзолата за управление на дисковете е основният инструмент, който се използва за разделяне на твърдия диск на дялове и подготовката им за употреба. С нея може да се създават дялове, да се задават обозначения и да се форматират дисковите дялове.

Създаване на обикновени дялове


Windows Vista опростява управлението на дисковете, като за целта се използва набор от диалози и помощници за създаване и разделяне на дялове.

В конзолата за управление на дискове може да се създават обикновени (основни дялове) по следния начин:



  1. В графичния изглед на конзолата за управление на дискове се щраква върху незаделеното дисково пространство и се избира Нов обикновен том. Това стартира помощника за създаване на нов обикновен том. Натиска се бутона Напред.

  2. На страницата Задаване на размер на тома се посочва минималния и максималния размер на тома в мегабайти. Задава се размер на тома в мегабайти от полето размер на обикновения том в мегабайти и се натиска бутона Напред (фиг. 8.4).



Фигура. 8.4. Задаване на размер на тома

  1. На страницата Задаване на буква на устройство или път, показана на фигура 8.5, се избира дали да се обозначи устройството с буква или с път. След задаване на обозначението се натиска бутона Напред. Вариантите за избор на обозначение на устройство са:

  • Задай следната буква на устройство – от падащия списък в дясно се избира една от свободните букви на устройства. Windows Vista автоматично предлага първата свободна буква и не показва запазените и вече заетите от други устройства букви.

  • Монтирай в следната празна NTFS папка – за този случай трябва да се напише пътят към съществуваща папка или да се използва бутона „Преглед, за да се избере съществуваща или да се създаде нова папка.

  • Не задавай буква или път към устройството – Възможно е да се създаде и дял, на който не е зададено обозначение. Дял, който няма обозначение, остава недостъпен за потребителя и се нарича демонтиран. В последствие може да му се зададе път или буква на устройство.



Фигура. 8.5. Задаване на буква на устройство или път

  1. На страницата форматиране на дял, показана на фигура 8.6, се определя дали да се форматира новосъздадения дял, по какъв начин и с каква файлова система. За да се форматира дяла е необходимо да се избере с бутона за избор Форматирай този том, като използваш следните настройки. След това трябва да се конфигурират следните настройки:



Фигура. 8.6 Форматиране на дял

  • Файлова система – Може да се избира между FAT, FAT32 и NTFS файлова система. Най-често се използва NTFS. Ако се създаде дял с файлова система FAT или FAT32, в последствие той може да се конвертира към NTFS. NTFS дял не може да се конвертира към FAT или FAT32.

  • Размер на единица за заделяне – задава се големината на един сектор от диска. При избор на размер по подразбиране той се изчислява, като се взима предвид обема на новосъздадения дял. Може да се избере и размер с фиксирана стойност. При нужда от съхранение на голям брой малки файлове е препоръчително да се избере малък размер – 512 или 1024 байта. С такава настройка малките файлове заемат по-малко място на диска.

  • Етикет на тома – задава етикет на съответния дял. Този етикет по подразбиране е Нов том. Етикетът се показва при разглеждане на списъка на дяловете през Windows Explorer. Етикетът може да се промени и в последствие, като от Windows Explorer се щракне с десен бутон на съответния дял, преглеждат се свойствата и в най-горната част на раздела Общи се запише новия етикет.

  • Кутийка за отметки Бързо форматиране – с нея се казва на Windows Vista да форматира дяла без да прави проверка за грешки. При форматиране на големи дялове това може да спести време. Препоръчително е проверката за грешки да се прави, защото по такъв начин лошите сектори на диска се маркират като неизползваеми и се заключват, което намалява риска от загуба на информация при запис върху тях.

  • Кутийка за отметки Разрешено компресиране на файловете и папките – дава възможност да се компресира диска. Вградена компресия е налична само за NTFS томове. Под NTFS, компресията е невидима за потребителите и с компресираните файлове се работи също както с нормалните. Ако се включи тази отметка, всички файлове и папки на този том ще бъдат компресирани.

  1. За да се потвърдят настройките и да се завърши процедурата по създаване на нов дял, се натиска бутона Напред.

Забележка: Термините „дял” и „том” (volume) се използват взаимозаменяемо.

Създаване на обединени или сегментирани томове върху динамични дискове


С технологиите за обединяване и сегментиране може да се създаде един единствен том, който обединява няколко физически диска. Когато се работи с обединени или сегментирани томове, трябва да се имат предвид следните неща:

  • Обединеният том използва свободното пространство от множество динамични дискове. Ако има незаделено пространство на два или повече динамични диска, томове могат да се обединят в един том. Обединеният том няма защита срещу сривове и има средна производителност. Файловете се записват на един от дисковете. Ако един от дисковете се повреди, целият том ще е недостъпен и цялата информация ще се загуби.

  • Сегментираният том използва свободното пространство от множество динамични дискове и разпределя данните по време на запис. Сегментирането осигурява висока скорост на четене/запис на данните, защото данните се записват и четат от повече от един физически диск. Например за сегментиран том, използващ три физически диска, данните ще се записват последователно на всеки от дисковете в блокове по 64 KB. Както и обединения диск, сегментирания диск няма защита от сривове. Ако един от физическите дискове се повреди, цялата информация ще се загуби.

  • Ако в компютъра има само един физически диск, не е възможно да се създаде обединен или сегментиран том. Размерът на обикновените и на обединените томове може да се променя (увеличава или намалява), но размера на сегментираните томове не може да се променя. Единственият начин да се промени размера на сегментиран том е той да се изтрие и да се създаде нов том.

За да се създаде нов разширен или сегментиран том е необходимо от конзолата за управление на дискове да се изпълнят следните стъпки:

  1. В графичния изглед на конзолата за управление на дискове се щраква с десен бутон на мишката върху незаделено пространство на някой от физическите дискове. След това се избира Създай нов разширен том или Създай нов сегментиран том. Появява се съответният съветник и се натиска бутона Напред.

  2. На страницата Избиране на дискове (фиг. 8.8) се избират динамичните дискове, които ще са част от новосъздавания том и се задават размерите на сегментите от тези дискове. След това се натиска бутона Напред.

Наличните динамични дискове са показани в падащият списък Налични динамични дискове. За да се избере динамичен диск като част от обединения или сегментиран том, трябва да се избере диск от списъка и да се натисне бутона Добави. За да се премахне диск от списъка, трябва да се избере съответния диск от списъка с избраните дискове и да се натисне бутона Премахни. За всеки от динамичните дискове трябва да се зададе размера на използваното незаделено пространство. В полето Максимален размер е показано максималното възможно пространство, което може да се използва от съответния диск.

  1. Изпълняват се стъпки от 3 до 5 от предишният параграф по аналогичен начин.

Разширяване и свиване на томове


Windows Vista дава възможност за разширяване и свиване на основни и динамични дискове. Размерът на сегментираните томове не може да се променя. За да се разширяват или свиват томове може да се използва конзолата за управление на дискове.

При разширяване на том области от незаделеното пространство на диска се конвертират и добавят към съществуващия том. За обединените томове може да се добавя и незаделено място от динамични дискове, различни от тези, от които е съставен тома.

Има и някои ограничения при разширяването на дискове. Първо, основните и обединените томове могат да бъдат разширени само, ако са форматирани и файловата им система е NTFS. Сегментираните томове не могат да се разширяват. Също така не може да се разширяват системни или стартови томове, независимо от тяхната конфигурация.

За да се свие основен или обединен том е необходимо да се изпълнят следните стъпки:



  1. От конзолата за управление на дисковете се щраква с десен бутон върху тома, който трябва да се свие и от контекстното меню се избира Свиване на том .... Тази позиция е активна само в случай, че избрания том отговаря на условията за свиване и разширяване на томове, изброени по-горе.

  2. Показва се помощника за свиване на том. В полето Въведете размера на пространството, което трябва да бъде свито, в MB: трябва да се въведе с колко мегабайта трябва да се свие съответния том. Диалоговата кутия за свиване (фиг. 8.7) предоставя следната информация:

  • Общ размер преди свиването в MB – показва общия размер на тома в мегабайти.

  • Размер на свободното място за свиване – показва максималното пространство в мегабайти, което може да бъде свито. То не е равно на свободното пространство на тома, а представлява обема на пространството, което може да се премахне, без да се включва пространството, запазено за главната файлова таблица, снимки на тома, временни файлове и виртуална памет.

  • Въведете размера на пространството, което трябва да бъде свито, в MB – показва конкретния обем на пространство, което трябва да бъде премахнато от тома. Началната стойност по подразбиране е равна на максималния възможен обем, който може да бъде премахнат. За оптимална работа на устройството е препоръчително след свиването му да остане свободен поне 10% от общият му обем.

  • Общ размер след свиването в MB – показва общия размер на тома в мегабайти след като свиването приключи.



Фигура. 8.7. Свиване на том

  1. За да се извърши свиването се натиска бутона „Свиване”.

За да се разшири основен или обединен том е необходимо да се изпълнят следните стъпки:

  1. В конзолата за управление на дискове се щраква с десния бутон на мишката върху тома, който трябва да бъде разширен и се избира от контекстното меню позицията Разширяване на том. Тази позиция е активна само в случай, че избрания том отговаря на условията за свиване и разширяване на томове, изброени по-горе и има свободно пространство на един или повече от един от динамичните дискове на системата.

  2. При отварянето на съветника за разширяване на дискове се натиска бутона Напред.

  3. На страницата Избиране на дискове (фиг. 8.8) се избира диск или дискове, от които да се вземе свободно пространство. Дисковете, използвани от тома, са избрани автоматично. По подразбиране цялото свободно пространство на тези дискове ще бъде избрано за ползване.



Фигура. 8.8 Избиране на дискове

  1. За динамичните дискове може да се посочи допълнително пространство, което да бъде взето от други физически дискове, като се изпълнят следните стъпки:

  • Щраква се върху диска и се натиска бутона Добави, за да се добави диска в списъка на избраните дискове.

  • Избира се всеки един от дисковете от списъка на избраните дискове и в полето Изберете размера на пространството в MB се задава количеството незаделено пространство, което да се използва.

  1. Натиска се бутона Напред, за да се потвърдят настройките и след това се натиска бутона Край.

Форматиране на дялове и томове


Когато се форматира дял или том, се създава и файловата система, която ще бъде използвана за съхранение на данните и това напълно унищожава всички данни, намиращи се на съответното място на твърдия диск. Това е форматиране от високо ниво, което създава структурата на файловата система, а не е форматиране на ниско ниво, което прави начална подготовка на диска за използване. За да се форматира дял или том от конзолата за управление на дисковете се щраква с десния бутон върху тома и се избира от контекстното меню позицията Форматиране. Това отваря диалоговата кутия за форматиране, показана на фигура 8.9. Полетата на тази фигура са идентични с полетата показани на фигура 8.6.

Фигура. 8.9 Форматиране на том

След избирането на необходимите настройки се натиска бутона OK за да се извърши форматирането. Тъй като форматирането на тома унищожава информацията, която се намира на него, конзолата за управление на дискове иска още едно потвърждение от потребителя дали наистина томът да бъде форматиран. При потвърждение, конзолата за управление на дисковете сменя статуса на диска отразявайки, че той в момента се форматира. Ако не е било избрано бързо форматиране, се показва колко процента от операцията е извършена. Когато форматирането завърши, статусът на тома в конзолата ще се промени, за да отрази промените.

Задаване, сменяне и премахване на буква или път на устройство


Всеки основен дял, логически дял или том на компютъра може да получи буква на устройство и един или повече пътища, стига пътищата да са свързани с празни NTFS папки на съответния том. След като бъдат зададени, буквата на устройство или пътят остават непроменени при всяко следващо стартиране на компютъра. Буквата или пътят на устройство може да се променя по всяко време за всички томове, стига те да не са стартови или системни.

За да се промени буквата или пътят на устройство, трябва да се отвори конзолата за управление на дискове, да се щракне с десния бутон на мишката върху тома или дяла, който трябва да се конфигурира и да се избере от контекстното меню позицията Промяна на буква на устройство и пътища .... Това ще отвори диалогова кутия, показана на фигура 8.10. От нея могат да се извършват следните действия:



  • Добавяне на път - за да се добави път се натиска бутона Добавяне ..., избира се от бутона за избор позицията Монтирай в следната празна NTFS папка: и се написва пътя към папката или се използва бутона Преглед за откриване на съществуваща папка или за създаване на нова.

  • Премахване на път - за да се премахне път, се избира пътя от списъка с букви на устройство и пътища, натиска се бутона премахни и на предупреждението се отговаря с Да.

  • Задаване на буква на устройство – За да се зададе буква на устройство, се натиска бутона Добавяне и в появилата се диалогова кутия се избира новата буква на устройството.

  • Смяна на буква на устройство – За да се смени буква на устройство, се избира текущата буква и се натиска бутона Замяна. От появилата се диалогова кутия се избира нова буква за устройството и се натиска бутона ОК. След това се отговаря с Да на появилото се предупреждение.

  • Премахване на буква на устройство – Избира се буквата на устройството, натиска се бутона Премахни и на появилото се предупреждение се отговаря с Да.




Фигура. 8.11. Промяна на буква и пътища на устройство

Ако буква на устройство, която потребителят иска да използва, не се намира в списъка, това означава, че тя е вече се използва от друго устройство или е запазена за друга цел. Понякога този проблем може да се реши чрез размяна на буквите на устройства. Ако например буквата ‘D’ е заета от CD ROM устройство, а буквата ‘Е’ от локален твърд диск, те могат да се разменят по следния начин:



  • Първо се премахва буквата на устройство на CD ROM устройството. По този начин се освобождава буквата ‘D’.

  • След това се променя буквата на устройство на твърдия диск от ‘E’ на ‘D’, което освобождава буквата ‘E’.

  • След това буквата ‘Е’ може да се зададе на CD ROM устройството.

Трябва да се има предвид, че смяната на буквата на устройство може да има странични последствия. Например път към програма може да е записан в регистрите на компютъра и при смяна на буквата на устройството, на което е била записана програмата, този път ще стане невалиден. Също така и преките пътища до файлове и програми могат да станат невалидни и ще трябва да се редактират или създадат отново.

Задаване, сменяне и изтриване на етикет на том


Етикетът на том е текстово описание на дял или том. Етикетът на том се показва, когато томът се използва в различни инструменти на Windows Vistа, като например Windows Explorer, конзолата Компютър и др. Предназначението на етикета на тома е да дава допълнителна описателна информация за съдържанието на тома.

За FAT и FAT32 томове, етикетът на тома е ограничен до 11 символа и може да включва интервали. Също така не се позволява използването на специални символи, като: * /\ [ ] : ; | =, .+ “ ? < >. За NTFS томове етикета може да е до 32 символа и се позволява използването на специални символи.

Етикет на том може да се задава, променя или изтрива от конзолата за управление на дискове или директно от Windows Explorer. За промяна на етикета от конзолата за управление на дискове е необходимо да се изпълнят следните стъпки:


  1. Щраква се с десен бутон върху тома, чийто етикет ще се променя и от контекстното меню се избира Свойства.

  2. В раздела Общи на диалоговата кутия Свойства се използва полето Етикет (в най-горната част на раздела) и се задава, изтрива или променя текущият етикет. За да се потвърдят промените се натиска бутона ОК.

За промяна на етикета от Windows Explorer, е необходимо да се изпълнят следните стъпки:

  1. Отваря се менюто Старт и се избира позицията Компютър.

  2. Щраква се с десния бутон на мишката върху иконата на тома и от контекстното меню се избира Свойства.

  3. В раздела Общи на диалоговата кутия Свойства се използва полето Етикет (в най-горната част на раздела) и се задава, изтрива или променя текущият етикет. За да се потвърдят промените се натиска бутона ОК.

Изтриване на томове, дялове и логически устройства


За да се смени конфигурацията на устройство, което е напълно конфигурирано, може да се наложи да се изтрият съществуващи дялове, логически дискове или томове. Тъй като това изтриване е необратимо, винаги трябва да се запазват резервни копия от информацията, намираща се върху дяла, тома или логическия диск за изтриване. Ако компютърът има обединени или сегментирани томове, трябва да се действа с повишено внимание при изтриването на томове. Изтриването на том или на набор от томове, унищожава цялата информация, която се е намирала на тях.

За да се защити целостта на системата, Windows Vista не позволява изтриването на системни дялове и дялове за начално зареждане. Ако томът не е такъв, Windows Vista ще позволи неговото изтриване. Винаги трябва да се проверява преди изтриване на том, дали той не съдържа някаква важна информация, която не трябва да бъде загубена.

За да се изтрие основен дял, том или логически диск, трябва да се изпълнят следните стъпки:


  1. В конзолата за управление на дискове се щраква с десния бутон върху тома, който трябва да бъде изтрит и се избира от контекстното меню позицията Преглед. След това цялата информация от този том се премества на друго място или се прави архивиране на данните, за да е сигурно, че са правилно съхранени.

  2. В конзолата за управление на дискове се щраква с десния бутон върху тома отново и се избира от контекстното меню позицията Изтриване на том ....

  3. На появилото се предупреждение се отговаря с Да.

Изтриването на разширен дял се различава малко от изтриването на основен или логически дял. За да се изтрие разширен дял е необходимо първо да се изтрият всички логически дялове, които са създадени на него.След това ще може да се избере цялата област на разширения дял и да се изтрие.

Възстановяване на основен, обединен или сегментиран диск


Основните томове са лесни за възстановяване, защото се намират само върху един физически диск. Обединените и сегментираните томове се разпростират върху повече от един физически диск и повреда в който и да е от физическите дискове води до неизползваемост на целия том. Статуса на устройството при възникване на проблем може да бъде „Липсващ”, „Пропаднал”, „Включен (с грешки)”, „Изключен” или „Нечетим”.

Статус „Липсващ” или „Изключен” може да се наблюдава, ако връзката към устройството е прекъсната (примерно за мрежов дял) или устройството е изключено (преносим твърд диск). Ако томовете са част от преносим твърд диск, трябва да се провери дали той е свързан нормално и дали има захранване. Повторното свързване на устройството или включването на захранването му, би трябвало да направи дяловете достъпни отново. След това трябва да се стартира конзолата за управление на дискове и да се сканира за откриване на липсващото устройство. Това става с избор от менюто Действие на позицията Сканирай повторно дисковете. Когато тази операция приключи, трябва да се щракне с десния бутон на мишката върху устройството и да се избере от контекстното меню позицията Активирай повторно тома.

Статус „Пропаднал”, „Включен (с грешки)” или „Нечетим” може да се наблюдава, ако устройството има проблеми при четене/запис на информация. Може да се опита да се сканира повторно за откриване на дискове и да се реактивират томовете. Ако това не върне състоянието на диска в състояние „Онлайн”, той трябва да бъде сменен.

Понякога компютърът трябва да се рестартира, за да се възстанови връзката към диска. Ако това не помогне, трябва да се провери за проблеми с устройството, контролера и кабелите. Също така трябва да се провери дали устройството е захранено правилно.


Урок 4: Отстраняване на типови проблеми с дискове


С помощта на конзолата за управление на дискове може да се определи статуса на дисковете и томовете, които те съдържат. Състоянието на дисковете и томовете се вижда в графичния изглед под номера на физическия диск и в списъка на дисковете в полето Състояние.

В таблица 8.1 се показват различните възможни състояния на дисковете и препоръчителни действия за коригиране на възникнали проблеми.



Състояние

Описание

Решение

Онлайн

Нормалното състояние на диска. Означава, че дискът е достъпен и няма проблеми. И динамичните, и основните дискове трябва да се намират в това състояние.

Устройството няма никакви известни проблеми. Не е необходимо да се взимат мерки за корекция на състоянието.

Онлайн (с грешки)

Установени са грешки при четене/запис.

Може да се опита да се коригират временно възникнали грешки, като се щракне с десния бутон на диска и се избере Активирай повторно тома. Ако това не помогне, вероятно физическият диск е повреден и трябва да е направи пълна проверка на диска за откриване на грешки.

Изключен

Дискът не е достъпен и може да е повреден или временно неизползваем. Ако състоянието му се промени на „Липсващ”, то дискът не може да бъде открит или идентифициран от системата.

Трябва да се провери за проблеми с устройството, контролера и кабелите. Също трябва да се провери, дали устройството е правилно захранено. Може да се опита да се възстанови диска с командата Активирай повторно тома (ако е достъпна).

Чужд

Дискът е бил монтиран в компютъра, но не е бил означен като диск за употреба. Диск, който е отпадал, но се е възстановил може в някой случай да се разпознае като чужд.

Трябва да се щракне с десния бутон върху диска и да се избере Импортиране на чужди дискове, за да се добави диска към системата.

Нечетим

Дискът е недостъпен за четене в момента. Този статус може да се появи, когато дисковете се сканират повторно. И динамичните, и основните дискове могат да попаднат в това състояние.

С FireWire/USB четци на карти, може да се наблюдава този статус, ако картата е неформатирана или е неправилно форматирана. Този статус може да се наблюдава също след като картата се извади от четеца. В противен случай ако дисковете не се сканират, дискът може да е повреден или да има грешки при четене/запис. Трябва да се отвори менюто Действие и да се избере Сканирай повторно дисковете. Също така може да се опита рестартиране на компютъра.

Неразпознат

Дискът е от неизвестен тип и не може да се използва от системата. Диск, пренесен от операционна система, различна от Windows може да покаже това състояние.

Ако дискът е от друга операционна система и не може да бъде разпознат, той може да се форматира, което ще унищожи безвъзвратно цялата информация върху него или да пък се остави в този си вид.

Неустановен

Дискът няма валиден подпис. Диск, пренесен от операционна система, различна от Windows може да покаже това състояние.

Ако дискът е от друга операционна система и не може да бъде разпознат, той може да се форматира, което ще унищожи безвъзвратно цялата информация върху него или да се остави в този си вид. За да се подготви диска за използване с Windows Vista, трябва да се щракне с десния бутон на мишката върху него и да се избере Инициализирай диска.

Няма носител

Няма носител в CD-ROM устройството или преносимият диск е бил премахнат. Само CD-ROM устройства и преносими дискове могат да бъдат в това състояние.

За да се използва диска, е достатъчно да се постави компакт-диск, дискета или преносим диск, за да се възстанови „Онлайн” състоянието. За FireWire/USB четците на карти, обикновено това състояние се показва, когато картата е извадена.

Таблица 8.1.

В таблица 8.2 се показват различните възможни състояния на томовете и препоръчителни действия за коригиране на възникнали проблеми.



Състояние

Описание

Решение

Пропаднал

Състояние на грешка в диска. Дискът е недостъпен или повреден.

Трябва да се провери дали съответния динамичен диск е в състояние „Онлайн” и ако е необходимо да се активира повторно като се щракне с десния бутон на диска и се избере Активирай повторно тома.

Форматиране

Временно състояние, което показва, че томът в момента се форматира.

Показва се степента на завършеност на операцията в проценти, освен ако не е избрано Бързо форматиране.

Без проблеми

Нормалното състояние на всеки том

Томът няма никакви известни проблеми. Не е необходимо да се взимат мерки за корекция на състоянието.

Без проблеми (Рисков)

Windows е имал проблеми с четене или запис върху физическия диск, върху който се намира тома.

Може да се щракне с десния бутон на диска и се избере Активирай повторно тома. Ако томът продължава да показва това състояние, дискът може да е подреден и е необходимо да се архивира цялата информация, която се намира на него.

Без проблеми (Неразпознат дял)

Windows не е разпознал дяла. Това може да се случи, ако дялът е от друга операционна система или е дял, създаден от производителя на диска за да съхранява системни файлове.

Не са необходими действия за корекция на състоянието.

Установяване

Временно състояние показващо, че дискът в момента се установява.

Състоянието на тома трябва да се промени в рамките на няколко секунди.

Неизвестен

Не може да се получи достъп до тома. Възможно е началният сектор да е повреден.

Томът може да има вирус в началния сектор. Трябва да се провери дали на компютъра има актуална антивирусна програма. Ако не се открие вирус, може да се зареди компакт-диска на Windows Vista и да се използва командата FIXMBR на конзолата за възстановяване за да се поправи началният сектор.

Таблица 8.2.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница