Управление на водните русурси и качество на водите характеристика на водните ресурси и водоползването1



страница1/3
Дата28.10.2018
Размер349.63 Kb.
  1   2   3
Управление на водните русурси и качество на водите


ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И ВОДОПОЛЗВАНЕТО1
Ключов въпрос

Колко са пресните водни ресурси на страната, как се формират, има ли риск от недостиг на вода?
Ключови послания

Спрямо други европейски страни България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението.

Водните ресурси се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната.

Недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки промишлени производства, съчетани със специфични природо-географски особености.
Възобновими пресни водни ресурси
Дефиниция на индикатора

Възобновимите пресни водни ресурси са сума от вътрешния отток и действителния външен приток. Вътрешният отток е обемът на валежите минус изпаренията. Действителният външен приток отразява притока на води от съседни територии. С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и изпаренията, водните ресурси се изчисляват като дългосрочна средногодишна стойност за период от 20 или повече години.


Източник на данни

  • Източник на данни за възобновимите пресни водни ресурси на България (дългосрочни средногодишни) е МОСВ

  • Евростат, линк http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database


Оценка на индикатора

Пресните водни ресурси на България се оценяват на 105,4 млрд. m3 годишно (дългосрочна средна) и се разпределят неравномерно на територията на страната. Преобладаващата част от тях се формират от външен приток (85%), както на повечето страни от Дунавския басейн. Освен това, характерни за страната са големите разходи на валежи за изпарение (77%).

В зависимост от климатичните и хидроложките условия, водните ресурси се различават значително между отделните страни.
Фиг.1. Пресни водни ресурси за европейски страни (дългосрочна средногодишна)


Пресни водни ресурси на човек от населението
Дефиниция на индикатора

Показателят се изчислява чрез съотношението на пресните водни ресурси (дългосрочна средногодишна) и средногодишното население. Показателят дава възможност да се разкрият различията между страните и регионите в зависимост от гъстотата на населението, хидроложките и географските особености.


Източници на информация

Евростат, линк http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database
Оценка на индикатора

Пресните водни ресурси на България са около 14 хил. m3/год. средно на човек, което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Независимо от това, определени райони на страната може да изпитват недостиг на вода, поради неравномерното териториално разпределение на ресурсите.


Фиг.2. Средни многогодишни пресни водни ресурси на човек от населението за европейски страни (дългосрочна средногодишна)


Ключов въпрос

Какви са нуждите от вода в България, структурата на водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът на водовземането върху водните ресурси в страната и доколко е устойчиво управлението с оглед наличностите? Какви са различията във водовземането между регионите и страните?
Ключови послания

Посредством групови селищни водоснабдителни системи се осигурява достъп до питейна вода на 99 % от населението.

След 1990 г. водовземането в страната намалява с бързи темпове поради ограниченото напояване и цялостното преструктуриране на икономиката. След 2000 г. равнището и структурата на водоползването в страната се стабилизират.

Натискът върху водните ресурси, измерен чрез индекса на експлоатация на национално ниво e под 10%, т.е. водовземането в България не предизвиква стрес на водната екосистема. Недостиг на вода обаче може да се наблюдава в определени региони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлените дейности.

България заема едно от водещите места по иззета вода средно на човек и е сред европейските страни, които разчитат главно на повърхностни водоизточници - поради значимите водни обеми за охлаждане в енергетиката. Средногодишно около 60% от иззетите води в страната се използват за охлаждащи процеси при енергопроизводството, които обаче след употреба се връщат обратно във водоизточниците. Териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености обуславят и значимите регионални различия вътре в страната.
Иззети пресни води по основни икономически дейности в България
Дефиниция на индикатора

Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата, а към подземните – всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове. Към тези води не се включват морските и преходните води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното количество води, иззети за собствено снабдяване на предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Не е включена водата за хидроенергетика и за собствено снабдяване на домакинствата.


Източници на информация

Информацията се осигурява чрез провеждането на следните годишни статистически наблюдения:



  • „Водоснабдяване, канализация и пречистване” – изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).

  • „Водопотребление” – частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Не се наблюдава водовземането от физически лица.

Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при липса на такива - чрез капацитета на помпите, умножен по времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите, специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база отчетените статистически данни, пропорции и оценки. Oт 2008 г. данните по икономически дейности са агрегирани по КИД 08 (NACE, Rev.2).
Оценка на индикатора

Oсновните потребители на вода са селското стопанство, индустрията и битовия сектор (домакинства и услуги). Основната част от водите е за собствено снабдяване (средногодишно 69%), а останалата – за питейно-битово снабдяване и напояване. С най-голямо значение са повърхностните води, които осигуряват средногодишно 90% от необходимите ресурси.


След 1990 г. иззетите пресни води (бруто) намаляват с бързи темпове и през 1995 г. спадат до 62% (6,3 млрд. m3) от равнището на 1990 г. Най-значимо е намалението на водите за напояване (с над 90%), главно поради преструктурирането на селското стопанство. Намалява и водовземането за обществено водоснабдяване (ВиК – с 28%) и преработващата индустрия (с 33%).

Фиг.3. Иззети пресни води по основни икономически дейности в България

След 1995 г. темповете на намаление се забавят, отбелязат се краткосрочни движения и за периода 2000-2010 г. иззетите пресни води са около 6,3 млрд. m3 средногодишно. През 2010 г. количествата (5,9 млрд. m3) са близки до достигнатия минимум на водовземане през 2000 г. Тенденция на намаление отбелязва водовземането за преработващата и добивната промишленост. За последните години се увеличават водите за напояване и през 2010 г. са с 75% повече спрямо 2005 г. Относително постоянно е равнището на водите за охлаждане в енергетиката. В количествен аспект те не оказват натиск, тъй като след употреба най-често се връщат отново във водоизточника.


Общественото водоснабдяване (ВиК) е с относително малък дял във водовземането (средногодишно 16% от иззетите пресни води, 2000-2010 г.), но е във фокуса на вниманието, тъй като осигурява питейна вода на 99% от населението на страната. За периода 2000-2010 г. количеството вода, иззета за питейно-битово водоснабдяване намалява, а през 2010 г. достига най-ниското равнище (929 млн. m3) или с около 20% по-малко спрямо 2000 г. Подземните води осигуряват средногодишно 48% от необходимата за обществено водоснабдяване вода в страната. Най-зависим от тях е Източнобеломорският район, където 84% от количеството се осигурява от подземни водоизточници.
Подаването на вода чрез хидромелиоративните системи за периода 2000-2010 г. варира в широки граници – от 1166 млн. m3 (2000 г.) на 691 млн. m3 (2005 г.) в зависимост от климатичните фактори, размера на напояваните площи, вида на поливните култури. През 2010 г. за напояване са доставени около 281 млн. m3 вода, основно за оризища и царевица.
Иззети пресни водни ресурси на човек от населението
Дефиниция на индикатора

Показателят се изчислява чрез съотношението на иззетите пресни водни ресурси през годината и средногодишното население. Чрез него се разкриват различията между регионите и страните.


Източници на информация

НСИ – годишни статистически наблюдения за водите:

  • „Водоснабдяване” – изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).

  • „Водопотребление” – частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват - предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Не се наблюдава водовземането от физически лица.

Евростат, линк http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database
Оценка на индикатора

За периода 2000-2010 г. средногодишният обем на иззетите пресни води в страната се оценява на 806 m3/год. на човек от населението. През 2010 г. са иззети 791 m3 средно на човек, като повърхностните води са 10 пъти повече от подземните.



Фиг.4. Иззети пресни води на човек от населението общо за страната

Неравномерното териториално разпределение на населението и интензивните икономически дейности определят регионалните различия във водовземането в страната. Сравнението между районите за басейново управление на водите показва, че до 2006 г. водещо място по обем на иззетата вода средно на човек заема Дунавският район (над 1000 m3/год./чов., основно за охлаждане). След този период равнището спада за сметка на водовземането в Източнобеломорски басейнов район. Най-малки водни обеми се добиват в Западнобеломорския район – 191 m3 средно на човек за 2010 г..


Фиг.5. Иззети пресни води на човек от населението по райони за басейново управление на водите, m3/год. на човек


България заема едно от водещите места по иззета вода средно на човек, след Естония (1036 m3/чов., 2009 г.) и Гърция (854 m3/чов., 2007 г.), защото над половината от водите в тези страни са необходими за охлаждане при производството на електроенергия.

Фиг.6. Общо иззети пресни води на човек за някои европейски страни (последна налична година)



Индекс на експлоатация на водните ресурси (WEI)
Дефиниция на индикатора

Индексът на експлоатация на водите се изчислява чрез съотношението между годишния обем на иззетите пресни води и дългосрочните средногодишни пресни водни ресурси. Счита се, че предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а над 40% - означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво водоползване. При по-малък от 10% няма стрес на водната екосистема, а при стойности между 10% и 20% - нисък стрес. Особено важен е този показател на регионално ниво, тъй като разкрива диспропорциите между нуждите от вода и наличните ресурси. Макар, че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез него може да се илюстрират тенденциите и регионалните различия.


Източници на информация

НСИ – годишни статистически наблюдения за водите

МОСВ - пресни водни ресурси
Оценка на индикатора

До 1995 г. индексът на експлоатация на водите спада с бързи темпове – от 9,7% за 1990 г. на 6% за 1995 година. За периода 2000-2010 г. индексът варира между 5,5% (2001 г.) и 6,6% (2003 г.). Основната част от водите са за охлаждане в енергетиката (60%), които след употреба се връщат обратно във водоизточниците. Съгласно приетите прагове, водовземането не предизвиква стрес върху водните екосистеми в България. Недостиг на вода обаче може да се наблюдава в определени региони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности.



Фиг.7. Индекс на експлоатация на водните ресурси в България



Ключов въпрос

Каква е структурата, какви са тенденциите на водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в различни сектори от икономиката?
Ключови послания

Значим спад на използваните води за периода 1990-1995 г. вследствие преструктурирането на икономиката, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране на водните количества.

Енергетиката е най-големия водоползвател. В абсолютни обеми охлаждащите води бележат известен спад, но техният дял от използваната вода нараства поради измененията в структурата на водоползването.

От 1990 г. до 1997 г. намалява потреблението на питейна вода от домакинствата, след което се стабилизира между 90 и 100 l/ден. средно на човек. Регистрират се и значими регионални различия в консумацията.
Използване на водите в различните сектори на икономиката
Дефиниция на индикатора

Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни води от собствено водоснабдяване и доставената вода от ВиК, напоителни системи и други предприятия (напр. сурова и отпадъчна вода, получена от съседни предприятия). Информацията по индустриални дейности се основава на отчетените данни, пропорции и оценки.


Източници на данни

НСИ – годишни статистически наблюдения за водите:



  • „Водоснабдяване” – изчерпателно наблюдение. Данните се събират от дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води (ВиК и напоителни системи).

  • „Водопотребление” – частично статистическо наблюдение, съсредоточено върху по-големите водоползватели. Критерий за обхват – предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m3 вода годишно. Доброволно представят данни и предприятия под този критерий. Не се наблюдава водовземането от физически лица.


Евростат - линк: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database
Оценка на индикатора

Преструктурирането на икономиката след 1990 г. се отразява на структурата и тенденциите при използването на водата. Значим спад на използваната вода е отбелязан в периода 1990-1995 г. - от 9,9 млрд. m3 (1990 г.) на 6,0 млрд. m3 (1995 г.). След този период темповете на намаление се забавят и през последните десет години използваният обем е между 4,8 (2000 г. и 2010 г.) и 5,8 млрд. m3 (2003 г.).


Определящ фактор е намалението на водите за напояване, което променя структурата на водоползването. През 1990 г. водите за напояване съставляват 25% от използваната вода, през 1995 г. спадат на 3%, а в периода 2000-2010 г. се стабилизират между 3 и 6% . Тенденция на намаление се регистрира при потреблението в услугите, добивната и преработващата промишленост (основно при производството на хранителни продукти, производство на основни метали, хартия, текстил и други). В абсолютни обеми охлаждащите води бележат известен спад, но техният дял от използваната вода нараства поради измененията в структурата на водоползването – от 44% през 1990 г. на 76% средногодишно за периода 2000-2010 г.
Фиг.8. Използвана вода по основни дейности


Ключов въпрос

Какви са основните тенденции, свързани с образуването, отвеждането и пречистването на отпадъчните води от бита и индустрията, какви са разходите за опазване на водите и екосистемите?
Ключови послания

В периода 1990-1995 г. количеството на образуваните отпадъчни води намалява с бързи темпове в резултат на преструктурирането на икономическите дейности, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране.

Средногодишно 58% от генерираните индустриални и 72% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ) в периода 2000-2010 г.

След 2005 г. се увеличава броят на влезлите в експлоатация селищни пречиствателни станции за отпадъчни води.

Нараства относителният дял на третираните отпадъчни води с вторични методи и методи за допречистване.

Макар и с бавни темпове, нараства делът на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ.

От друга страна, към края на 2010 г. без СПСОВ са 40 града в страната с над 10 хил. реален брой жители и 118 града между 2 хил. и 10 хил. реален брой жители.

Сравнението с други европейски страни показва, че Румъния и България са на последно място по дял на населението, свързано със СПСОВ.

Обновяването на обществената канализация и изграждането на съвременни пречиствателни станции изисква високи инвестиционни разходи и необходимо технологично време за изграждане на съоръженията.
Количество и степен на пречистване на отпадъчните води
Дефиниция на индикатора

Образувани води от точкови източници са водите, които след употреба напускат мястото на използване (напр. предприятие) и се отвеждат в обществената канализация и водните обекти. При статистическите наблюдения са разграничени две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Пречистването на генерираните отпадъчни води включва третиране на място или в селищни (СПСОВ). Общото количество на отведените води във водните обекти се изчислява като сума от директно заустените от наблюдаваните предприятия води, обществена канализация/СПСОВ и домакинствата със собствено/независимо третиране (оценени на 90% от доставената вода). Събраните отпадъчни води в обществената канализация включват и тези от неточкови източници (дъждовни, дренажни и други неразпределени води). Данните за СПСОВ се отнасят за действащите станции, експлоатирани от ВиК операторите и общините. Пречиствателните станции на предприятия, хотели и др. са отделна категория.


Източници на информация

Източник на информация са годишните статистически наблюдения, провеждани съгласно Националната статистическа програма:



  • „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.

  • „Водопотребление“ - частично статистическо наблюдение (т.нар. изучаване на основния масив), обхващащо по-значимите водоползватели. Критерий за обхват – предприятия, за чиято дейност постъпват над 36 хил. m3/вода годишно. Доброволно представят данни и юридически лица под този критерий.

Информацията е резултат от отчетените данни, оценки и изчисления.
Оценка на индикатора

Количеството на образуваните отпадъчни води от икономическите дейности следва равнището на потреблението – средногодишно 79% от използваните води се отвеждат във водните обекти и обществената канализация. Отработените води от охлаждащи процеси са средногодишно около 3,5 млрд. m3, които обикновено се връщат обратно във водоизточниците. Отделно от охлаждащите са отпадъчните води, образувани от други дейности и производствени процеси. Вследствие преструктурирането на икономиката, в периода 1990-1995 г. количеството на образуваните отпадъчни води намалява с бързи темпове, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране. Със значителни обеми се отличават 2003 и 2004 г., когато след разрешение от контролните органи във водните обекти са постъпили съхранявани в хвостохранилища отпадъчни води от минали периоди. Тенденция на намаление бележи количеството на образуваните води от преработващата промишленост (производство на хранителни продукти, основни метали, химически продукти и др.). В абсолютни обеми намаляват и отпадъчните води от битовия сектор, но нараства техният относителен дял в общо образуваните води.


Фиг.9. Образувани отпадъчни води от точкови източници (без водите от охлаждане)

Средногодишно 58% от генерираните индустриални и 72% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в СПСОВ (2000-2010 г.).


Обществената канализация в страната е преобладаващо смесена и събира едновременно промишлени, битови и дъждовни води. Около 87% от мрежата, експлоатирана от ВиК е изградена преди 1990 г., предимно с бетонови тръби (92%). След 2005 г. се увеличава броят на селищните пречиствателни станции за отпадъчни води – от 56 (2005 г.) на 79 бр. (2010 г.) с общ проектен капацитет 452 БПК5 (тона О2/ден.). Само през 2010 г. са влезли в експлоатация 8 нови СПСОВ с вторично третиране, с които са обхванати около 171 хил. души от населението.
Нараства относителният дял на пречистваните води от сумарно отведените отпадъчни води във водни обекти – от 48% през 1990 г. на 75% през 2010 г. Също така се подобрява степента на пречистване – през 1990 г. поне с вторични методи са обработени 21% от отпадъчните води, а през 2010 г. - 57% от общо отведените отпадъчни води във водни обекти.
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница