Управление на водните русурси и качество на водите характеристика на водните ресурси и водоползването1


Фиг.10. Отпадъчни води, отведени във водни обекти по степен на третиране



страница2/3
Дата28.10.2018
Размер6.45 Mb.
#103075
1   2   3

Фиг.10. Отпадъчни води, отведени във водни обекти по степен на третиране


Изграждането на канализационни мрежи и съвременни пречиствателни станции за отпадъчни води изисква високи инвестиционни разходи и необходимо технологично време за изграждане на съоръженията. За периода 2005-2010 г. общите разходи (инвестиции и текущи) за отвеждане и пречистване на отпадъчните води възлизат на 1748 млн. лева или средногодишно около 0,5% от БВП. Най-големи са инвестициите за СПСОВ през 2008 г. (около 174 млн.лв). С изключение на 2008 г. текущите разходи за пречиствателни станции (селищни и производствени) надвишават инвестиционните разходи.
Фиг.11. Разходи за селищни и производствени пречиствателни станции за отпадъчни води


Дял на населението, свързано с обществената канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ)
Дефиниция на индикатора

Показателят се изчислява чрез съотношението на населението в селищата с обществена канализация/СПСОВ и средногодишното население. Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ. Източник на информация може да бъде и преброяването на населението.


Източници на информация

НСИ – статистическото наблюдение „Водоснабдяване и канализация“, обхващащо изчерпателно ВиК операторите и общините, експлоатиращи СПСОВ.



Евростат – линк: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/database
Оценка на индикатора

Относителният дял на населението, свързано с обществена канализационна мрежа, бавно нараства – от 67% (1995 г.) на 70,6% (2010 г.). Нараства и населението, свързано със СПСОВ – от 35,4% (1995 г.) на 47,6 % (през 2010 г.). През 2010 г. с вторично пречистване е обхванато 44% от населението, с канализация без пречистване – 23%, а със собствено третиране на отпадъчните води (напр. септични и изгребни ями) – 29,4% от населението на страната.



Фиг.12. Дял на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ

Сравнението по басейнови райони за управление на водите показва, че Черноморският и Дунавският район са с най-голям дял население свързано със СПСОВ и с обществена канализация.


Фиг.13. Дял на населението, свързано с обществена канализация и СПСОВ по басейнови райони за управление на водите

Същевременно, към края на 2010 г. без СПСОВ са 40 града в страната с над 10 хил. реален брой жители и 118 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители. Сравнението с други европейски страни показва, че Румъния и България са на последно място по дял на населението, свързано със СПСОВ.


Фиг.14. Население, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за някои европейски страни (последна налична година)


СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

Ключов въпрос

Подобрява ли се качеството на повърхностните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна - за местообитание на много видове водни организми?
Ключови послания

През периода 1996-2010 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите, но въпреки това все още има водни тела в риск. За тези тела са изготвени програми от мреки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015 г.

За периода 1996-2010 г. концентрациите на NH4-N (Амониев азот), БПК5 (Биохимична потребност от кислород) и PO4 (Ортофосфати) покават понижение.

За периода 1996-2010 г. без съществено изменение остават разтворен кислород и NO3 (Нитратен азот)

През 2010 г. ясно личи тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в България по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

През 2009-2010 г. по-голям процент 80% от наблюдаваните речни пунктове от главните поречия в България са в диапазона много добро–умерено състояние. Все още има водни тела в риск и за тези тела са изготвени програми от мерки с цел достигане на добро екологично състояние до 2015 г.
Физико-химично състояние на повърхностните води
Дефиниция на индикаторите

Основните индикатори, които се прилагат за оценка на химичното състояние на повърхностните води на национално и европейско ниво са средногодишните концентрации на следните основни показатели – разтворен кислород (DO), БПК5 (BOD5), ХПК (COD), амониев (NH4- N) и нитратен (NO3- N) азот, фосфати (PO4)

Оценката на основните физикохимични показатели е направена на базата на средни годишни стойности категоризирани по Наредба №7/86 г., поради липсата на съвременна класификационна система за химично състояние на повърхностните води.

Източници на информация

Използвани са данни от мониторинговите мрежи за физико-химично състояние на повърхностните води и за хидробиологичен мониторинг, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС).


Оценка на индикаторите

За оценка на индикаторите са използвани данни за периода 1996 – 2010 г. на базата на които са направени оценките.

Оценката на основните физико-химични показатели е направена на базата на средни годишни стойности категоризирани по Наредба №7/86 г., поради липсата на съвременна класификационна система за химично състояние на повърхностните води.
Фиг. 15. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води.


Източник:ИАОС
На фиг. 15 е показано изменението на концентрациите на основните индикатори за периода 1996-2010 г. от нея се вижда запазване на тенденцията за подобряване на качеството на водите. На следващата фиг.16 е представена динамиката, характеризираща изменението на индикаторите (показателите), която е направена на базата на средно годишни стойности на показателите, преизчислени спрямо 1996 г., която е избрана за базова. Този подход спомага за едно по-детайлно проследяване на динамиката на показателите за един по-дълъг период от време. От графиката личи запазване на тенденцията за подобряване на състоянието на водите по основните химични показатели.
Фиг. 16. Динамика на изменението на основните показатели в повърхностните води общо за страната за периода 1996-2010 г.



Източник: ИАОС
През 2010 г. влиза в сила нова Заповед за мониторинг (РД №715/02.08.2010)на министъра на околната среда и водите, която регламентира програми за мониторинг в съответствие с целите по първите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ). Обект на мониторинг на химичното състояние са 519 пункта, разпределени в четирите района на басейново управление.

На територията на Дунавският район на басейново управление са разположени 174 пункта. Наблюдава се запазване на доброто качеството на водите по основните показатели (индикатори). Изменението на концентраците им за периода 2001-2010 г. е показано на фиг.17

Разтворен кислород – броят на пробите за първа категория е 82%, което представлява 143 от обследваните пунктове. По отношение на БПК5 в първа категория попадат 133 пункта, което представлява 76% от всички обследвани пунктове. ХПК запазва тенденция за намаляване и през 2010 г., като броят на пробите за първа категория е 86%, което е 149 от общия брой пунктове на Дунавския район. Пунктовете, попадащи в първа категория по отношение на NH4-N са 50%. NO3 и PO4 също запазват тенденцията от последните години за подобрение, като съответно за NO3 пунктовете попадащи в първа категория, са 89%, а за PO4 съответно 57%.
Фиг. 17. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Дунавски район на басейново управление.



Източник:ИАОС
В Черноморския басейнов район има 114 пункта разположени по цялата територия на басейна. От тях по отношение на разтворен кислород в първа категория попадат 97% от обследваните пунктове. БПК5 запазва тенденцията и през 2010 г., като 75% от пунктовете попадат в първа категория това представлява 85 от общият брой пунктове. По отношение на ХПК броят на пунктовете в първа категория е 82% от общия за района. За NH4-N броят на пунктовете попадащи в първа категория е 26%. Пунктовете, попадащи в първа категория за показателя NO3 са 83, което представлява 73% от пунктовете. И през 2010 г. се запазва тенденцията по оношение на PO4 за намаляване на концентрацията, като броят на пунктовете попадащи в първа категория е 47% от обследваните пунктове за региона. Наблюдава се запазване на качеството на водите в района.

Фиг. 18. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Черноморски район на басейново управление.


Източник:ИАОС

На територията на Източнобеломорския район на басейново управление са разположени 124 пункта. Наблюдава се запазване на доброто качество на водите по основните показатели (индикатори). Разтворен кислород – броят на пробите за първа категория е 91%, което представлява 112 от обследваните пунктове. По отношение на БПК5 в първа категория попадат 79 пункта, което представлява 64% от всички. ХПК запазва своят тенденция за намаляване и през 2010 г., като броят на пробите за първа категория е 65%, което е 81 от общия брой пунктове на този басейнов район. Пунктовете, попадащи в първа категория по отношение на NH4-N, са 30%. NO3 и PO4 също запазват тенденцията от последните години за подобрение, като съответно за NO3 пунктовете, попадащи в първа категория са 84%, а за PO4 съответно 41%.


Фиг. 19. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Източнобеломорски район на басейново управление.



Източник: ИАОС

В Западнобеломорския басейнов район качеството на повърхностните води се запазва добро за периода на 2010 г. Общият брой на пунктовете, обект на мониторинг е 108 разположени по цялата територия на басейновия район. От тях по отношение на разтворени кислород в първа категория попадат 63% от обследваните пунктове, което е 68 от общия брой. БПК5 запазва тенденцията и през 2010 г., като 55% от пунктовете попадат в първа категория - това представлява 59 от общия брой. По отношение на ХПК броят на пунктовете в първа категория е 36% от общия за района. За NH4-N броят на пунктовете попадащи в първа категория е 38%. Пунктовете, попадащи в първа категория за показателя NO3 са 72 броя, което представлява 67% от пунктовете. И през 2010 г.се запазва тенденцията по отношение на PO4 за понижение на концентрацията, като броят на пунктовете, попадащи в първа категория, е 41% от обследваните за района.



Фиг. 20. Изменение на концентрацията на основните индикатори на повърхностните води на територията на Западнобеломорски район на басейново управление.



Източник: ИАОС
Хидробиологично състояние на повърхностните води
Дефиниция на индикатора

Изменение в числеността и разнообразието на индикаторни групи макрозообентос в реки, оценено чрез биотичен индекс2. Индексът е чувствителен към органично и токсично замърсяване.


Източници на информация

Използвани са данни от Програмата за хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда на ИАОС.


Оценка на индикатора

Екологичната оценка на речните типове е извършена на базата на еднократни пробовземания през оптималния сезон (лято –есен) по методика, утвърдена със Заповед № РД - 412/15.06.11 г. на министъра на околната среда и водите. Екологичната оценка е направена на базата на извадка от данни за периода 2009 – 2010 г. за 110 пункта, представителни за главните речни поречия в България. Оценката е представена в 5 класа (много добро, добро, умерено, лошо, много лошо състояние) със съответен цвят, съгласно изискванията на Наредба №1 за мониторинг на водите от 11.4.2011г.(фиг.21).



Фиг.21. Екологична оценка на речни типове по макрозообентос за периода 2009 – 2010 г.



Източник:ИАОС
В Дунавски район реките с много добър и добър статус са Ерма, Нишава, Искър в района преди яз.Искър, р.Черни искър до с.Говедарци, р. Огоста до яз.Огоста, горното поречие на р.Лом, р. Вит до устието на р.Черни Вит и р.Янтра до Габрово. С умерен статус са реките Лесновска, Огоста след яз.Огоста до устието, р. Искър от с.Ребърково до с. Гиген (подобряване на състоянието има при с.Ореховица), р. Вит в района на Гулянци, Черни лом, Бели лом, р.Осъм в района на гр.Ловеч и гр.Левски, р.Янтра след гр. Велико Търново. С лош и много лош статус са р.Тимок при гр. Брегово (токсично замърсяване от мини „Бор”) в Р.Сърбия, р. Осъм при с. Черквица (от замърсяване от завода за хартия в Черквица), р.Росица след гр.Севлиево и Искър при гр.Нови Искър (токсично замърсяване), и реките Янтра и Русенски Лом при устието.

В Черноморски район реките с много добър и добър статус са Луда Камчия, Камчия в горното поречие при с.Тича, Хаджийска, Средецка преди гр.Средец, Ропотамо и Велека. С умерен статус са Камчия след гр.Дългопол, Айтоска, Факийска и Провадийска с изключение на района след гр. Провадия, където статуаса е лош. Лошо е състоянието и на р.Камчия след с.Миланово (след гр.Велики Преслав) и на р.Врана след гр.Търговище.

В Източнобеломорски район реките с много добър и добър статус са Марица при с.Радуил, р.Черна в горното течение (след гр.Смолян състоянието се влошава), Малка Арда при с.Баните, р.Въча при с.Йоаким Груево, Върбица до гр.Златоград, Тунджа до гр.Калофер. С умерен статус са Марица след гр.Пазарджик до гр.Свиленград, р.Тополница след язовира, р.Сазлийка след Гълабово, Арда от с.Вехтино до гр.Маджарово и след това състоянието се влошава, р.Маданска и р.Стряма при устието, Тунджа след гр.Павел Баня и гр.Елхово. Лошо е състоянието на р.Марица след гр.Белово, на р.Тополница преди яз. Тополница и р. Сазлийка след гр.Стара Загора.

В Западнобеломорски район реките с много добър и добър статус са Струма преди яз.Студена, Места, Арката, Канина, Доспад, Пиринска Бистрица при с. Пирин, Струмешница при границата. Умерено е състоянието на реките Изток, Глазне, Разметаница, Джерман и Срума от устието на р.Арката до гр.Благоевград. В много лошо състояние са Благоевградска Бистрица и Струма след гр. Благоевград и Санданска Бистрица след гр.Сандански.


СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
Ключов въпрос

Подобрява ли се качеството на подземните води, което засяга, от една страна използването им като източници за питейно водоснабдяване и от друга страна – за подхранване на водни и сухоземни екосистеми?

Ключови послания

В периода 1996 – 2010 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите.

За периода 2000-2010 г. седем от деветте показатели за подземни води (амониеви, нитритни йони, перменганатна окисляемост, сулфати и хлориди, общо желязо и манган) показват понижение.

Процентите на пунктовете, в които средногодишните концентрации на нитрати превишават стандарта за качество за нитрати, в периода 1996-2010 г., показват незначителни изменения спрямо 1996 г., с леко повишение през 2008 и застой в последните три години.

Трендове на изменение на нитратното съдържание в подземни води за два тригодишни периода 2005 – 2007 г. и 2008 – 2010 г. показват преобладаване на процента на силно повишение на нитратното съдържание в разкритите подземни води; за водите от карстови извори се наблюдава силно понижение или липса на тенденция.
Замърсяване на подземните води
Дефиниция на индикаторите

Индикаторите са измерените концентрации на замърсителите, определени с Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение от 08.01.2010 г.- активна реакция (рН), Електропроводимост, обща твърдост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитрати, нитрити, сулфати, хлориди, фосфати, натрий, магнезий, цинк, живак, кадмий, мед, никел, олово, хром, желязо, манган, арсен, тетрахлоретилен и трихлоретилен и пестициди.


Източници на информация

Използвани са данни от мониторинговите мрежи за химично състояние на подземните води в базата данни на ИАОС за интервала 1996-2010 г.

Оценката на количественото състояние на подземните води за 2010 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложка информация от хидрогеоложките наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ.

Оценка на индикаторите

Фиг. 22. Проценти на мониторинговите пунктове, при които граничните стойности на индикаторите, изразени в стандартите за качество на подземните води са били превишени в Р България [%]



Източник: ИАОС
Процентът на пунктове в националната мониторингова мрежа за химичното състояние на подземните води, в които годишните средни стойности надвишават стандартите за качество на подземните води, съгласно Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение от 08.01.2010 г. са представени на фиг. 22. Стандартите за качество за отделните индикатори са изброени в легендата и са били използвани със задна дата за всички години, които са показани в графиката.
Фиг. 23. Концентрация на индикаторите за замърсяване на подземни води в България [индекс 1996 г. = 100] за периода 1996-2010 г.



Източник: ИАОС
Индексите за индивидуалните индикатори, определени спрямо една базова година – 1996 г. (15-годишен период) са изчислени като средноаритметични за страната от средногодишните стойности по мониторингови пунктове в националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води.

След анализ на данните от мониторинга на подземните води, както и резултатите от статистическите обработки (фиг. 22 процент на пунктове с превишения на стандартите за качество през последните 15 год.) и движението на средните концентрации на индикаторите по години за страната – изчислени като процент спрямо концентрациите през 1996 г., представени на фиг. 23 се вижда, че основно повишаване на средната концентрация се наблюдава при нитратите – през годините 1997, 2001, 2002, 2008, 2009 и 2010 г. Наблюдава се едно покачване на средните концентрации на общо желязо спрямо 1996 г. за интервала 1998 – 2006 г., след което имаме понижаване - за последните 4 години.

При прегледа на резултатите трябва да се отчита фактът, че през разглежданите 15 години са извършени три изменения на мониторинговата мрежа за химичното състояние на подземните води – през 2006 г., 2007 г. и през 2010 г.

Основен замърсител на подземните води за страната са нитратите.


Това именно е причината, когато представяме състоянието на подземните водни тела в страната и на отделните мониторингови пунктове по мониторингови данни да отделим и представим съдържанието на нитрати за 2010 г. на отделна карта (фиг. 24), а всички останали параметри, а именно рН, електропроводимост, перманганатна окисляемост, амониеви йони, нитритни йони, фосфати, магнезий, натрий, общо желязо, манган и сулфати - на една обща карта (фиг. 25).

Подземните водни тела, са определени в лошо състояние по съдържание на нитрати, когато средногодишното съдържание на нитрати през 2010 г. на поне един от мониторинговите пунктове превишава СК - 50 mg/l.


Фиг. 24. Подземни водни тела и мониторингови пунктове със съдържание на нитрати над стандарта за качество на подземните води за 2010 г.



Източник: ИАОС
Подземните водни тела, са определени в лошо състояние, когато съдържат поне един мниторингов пункт, в който средногодишните стойности за 2010 г. на поне един показател, от останалите 11 параметъра, превишават съответните им СК.
Фиг. 25. Подземни водни тела и мониторингови пунктове с показатели над стандартите за качество на подземните води за 2010 г.


Източник: ИАОС
Трендове на индикатора, връзка с други индикатори в схемата DPSIR

Направено е изчисление на тренд за индикатора нитрати, като основен замърсител на подземните води, след анализ на превишенията на средногодишните стойности на СК по години и след сравнението на средните стойности с една референтна година – 1996 г. Трендовете са определени според изискванията на Ръководството за докладване на състояние и трендове на водна околна среда и земеделски практики по Директива 91/676/CEE (Нитратна директива), февруари 2008 г. Изготвена е карта с класове на трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземни води, като съотношение между средните стойности на концентрациите за два тригодишни периода 2005-2007 г. и 2008-2010 г. Използвани са съответни цветове и символи. Трендовете за изменение са анализирани за всички пунктове в страната, където са налични данни за шестте години според типа на мониторинговите пунктове за подземни води.



Фиг. 26. Тенденции в изменението на нитратното съдържание в подземни води за два тригодишни периода 2005-2007 г. /2008-2010 г.


Източник:ИАОС
Анализиран е тренда на изменението на нитратното съдържание в подземните води за двата горепосочени периода за страната според типа на мониторинговите пунктове:
Тип 0 - разкрити подземни води с ниво 0-5м,

Тип 1a - разкрити подземни води с ниво 5-15м,

Тип 1b - разкрити подземни води с ниво 15-30м,

Тип 1c - разкрити подземни води с ниво >30м,

Тип 2 - закрити подземни води,

Тип 3 - карстови извори.


Резултатите показват преобладаване на трендовете на силно повишение при най-плитките разкрити води - тип 0 (39,1%) и при разкритите подземни води от тип 1a (30,4%), но също и при дълбоко залягащите открити подземни води – тип 1c (37,5%), При по–дълбокозалягащите разкрити подземни води - тип 1b се забелязва преобладаване на тренд слабо повишение на концентрациите на нитрати (41,18%). При закритите подземни води - тип 2 преобладават пунктовете с липса на тенденция (32,5% от пунктовете). За водите от карстови извори се наблюдава преобладаване на случаите с липса на тенденция (25%) и силно понижение (30,19%).

Каталог: cms
cms -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а
cms -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
cms -> Мароко-екзотика от „1001 нощи” 11-16. 10. 2010
cms -> Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по
cms -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово
cms -> Съвет на европейския съюз


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница