Тенденции в изменението на количественото състояние на подземните води в периода 2001 - 2010 г

В изменението на дебита на изворите в периода 2001–2010 г. са установени много добре изразени положителни тенденции в около 65 % от наблюдаваните басейни с подземни води. Такива са тенденциите в Бистрец – Мътнишки, Искрецки, Милановски, Нишавски, Етрополски, Котленски, Скакавишки, Бобошево – Мърводолски, Гоцеделчевски (Струмска част), Чепински, Перущица – Огняновски и Настан – Триградски карстов басейн, в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинала, на масива Голо бърдо и в малм-валанжки водоносен комплекс на Североизточна България (фиг. 27).

За същия годишен период в 15% от наблюдаваните басейни с подземни води са установени добре изразени отрицателни тенденции на дебита. Такива са тенденциите в Градешнишко – Владимировски и Куклен – Добростански карстов басейн, в барем-аптски водоносен комплекс и в басейна на барем-аптски карстово-пукнатинни води на Североизточна България, както и в басейна на студени пукнатинни води в Източнородопски район (фиг. 28).
Фиг. 27. Положителни тенденции на дебита на изворите (период 2001-2010 г.)

Фиг. 28 Отрицателни тенденции на дебита на изворите (период 2001-2010 г.)

Без добре изразени тенденции е дебитът на изворите в около 20% от наблюдаваните случаи, съответно в басейните на платото Пъстрина, Златна Панега, Тетевенска антиклинала, Башдерменска и Стойловска синклинала (Странджански район), както и в част от Разложки карстов басейн.

В изменението на нивата на подземните води в периода 2001–2010 г. са установени по-добре изразени положителни тенденции в 64% от наблюдаваните басейни. Такива са тенденциите на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Искър, Русенски Лом, Камчия, Струма, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Софийска, Дупнишка и Сливенска котловина, както и в сарматски водоносен хоризонт на Североизточна България. В малм-валанжки и барем-аптски водоносен комплекс на същия район на страната тенденциите са преобладаващо положителни (фиг. 29).

Фиг. 29. Положителни тенденции на водните нива в кладенците (период 2001 – 2010 г.)


За същия годишен период в 24% от наблюдаваните басейни са установени добре изразени отрицателни тенденции на водните нива. Тенденциите се проявяват на места в терасите на реките Янтра, Факийска, Места и Марица, както и в Кюстендилска, Карловска и Казанлъшка котловина (фиг. 30).

Фиг. 30. Отрицателни тенденции на водните нива в кладенците (период 2001 – 2010 г.)

Без добре изразени тенденции остават нивата на подземните води в 12 % от наблюдаваните басейни в терасата на р.Вит, на места в Казанлъшка и Сливенска котловина, както и в локални зони от разпространението на сарматски водоносен хоризонт на Североизточна България.

• 
  Директива 2007/60/EО на Европейския парламент и на Съвета, за оценка и управление на риска от наводнения
  
• 
  Директива 2009/90/ЕО, съгласно Директива 2000/60/ЕО за техническите спецификации за химически анализи и мониторинг на състоянието на водите.
  
• 
  Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 2008 година за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на Директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО и за изменение на Директива 2000/60/ЕО
  
• 
  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)
  

След влизането в сила на закона, министърът на околната среда и водите одобри Пътна карта за необходимите действия, отговорностите и срокове, които трябва да бъдат изпълнени от МОСВ при изготвяне на подзаконови нормативни актове, произтичащи от Закона за водите. В тази връзка, през 2010 г..са разработени и публикувани в Държавен вестник следните подзаконови актове:

• 
  Наредба за опазване на околната среда в морските води
  
• 
  Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители
  
• 
  Постановление на МС за създаване на Консултативен и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море и управление на изпълнението на Морска стратегия и програма от мерки
  

През 2010 г. са предприети действия по изготвяне на:

• 
  Проект на наредба за изменение и допълнене на Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изменение от 08.01.2010 г.,
  

• 
  Проект на наредба за изменение и допълнене Наредба №10/03.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, за привеждане в съответствие с измененията на Закона за водите на дейностите свързани с издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти;
  
• 
  Проект за изменение и допълнение на Наредба №13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води;
  
• 
  Проект на Наредба за определяне на технически спецификации за химичен анализ и мониторинг на състоянието на водите;
  
• 
  Проект на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води;
  
• 
  Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5/23.04.2007 г. за мониторинг на водите;
  
• 
  Проект на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
  
• 
  Проект за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите
  
• 
  Проект на Наредба за ползването на повърхностни води
  
• 
  Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №2/2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
  
• 
  Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник за дейността на Басейновите дирекции
  

Една от основните цели е да се постигне "добро състояние" на повърхностните води, чрез избор на цели за качество и подходящи мерки. Специфичните цели и мерки за подобряване на качеството на повърхностните води са определени в плановете за управление на речните басейни (изготвени от 4-те Басейнови дирекции), които са одобрени през месец декември 2009 г., и които ще се актуализират на всеки шест години.

Екологичното и химичното състояние на повърхностните води се определя на базата на получените данни от програмите за мониторинг. Въз основа на характеризиране и оценка на въздействията, басейновите дирекции разработват програми от мерки за постигане на „добро състояние” на водите.

Планираните мерки са в следните насоки:

• 
  регулиране на заустването на отпадъчни води, изграждането на ПСОВ и доизграждане на канализационни системи;
  
• 
  насърчаване на екологично земеделие;
  
• 
  редукцията на влиянието на съществуващите ВЕЦ и баластриери;
  
• 
  възтановяване на речни корита,регулиране на оттока и осигуряване на екологичен минимум;
  
• 
  контролиране и ограничаване на добива на инертни материали;
  
• 
  почистване на нерегламентирани сметища;
  
• 
  забрана за сечи на естествена дървесна растителност по бреговете и островите и залесяване с подходящи местни видове;
  
• 
  възстановяване и създаване на влажни зони;
  
• 
  подобряване на стопанисването и състоянието на хвостохранилищата.
  

Една от основните цели е да се постигне "добро състояние" на подземните водни тела (ПВТ), чрез избор на цели за качество и подходящи мерки. Специфичните цели и мерки за подобряване на качеството на подземните води са определени в плановете за управление на речните басейни. Дейностите и програмите от мерки за намаляване на замърсяването с нитрати от земеделски източници се планират и разработват в съответствие с Директива 91/676/ЕИО, коята е транспонирана в българската Наредба №2/2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Тези дейности и програми са част от програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни и се изготвят за период от четири години, който започна на 4 април 2008 г.