Управлението в образованието като научна област в какво се изразява спецификата на управлението в образованието в сравнение с родовата наука „социално управление”

Управлението на образованието е прилагане на практика на политически идеи, теории или философия. То представлява средството за насочване на социалните промени и културните тенденции към положителна или отрицателна посока и е основен фактор за улесняване на промяната и постигане на стабилност, тъй като образованието е основният път за реализиране на националните задачи, като спомага за подготовката на подрастващото поколение, което да поеме своята социална, икономическа и политическа роля, когато целите бъдат реализираниl

Трябва да се отбележат големите различия между образованието и бизнеса. Това налага управляващите и работещите в образованието винаги да решават управленски проблеми и задачи от друг характер в сравнение с управляващите в бизнеса и другите сфери на материалната и духовната дейност. По тази причина не става въпрос за механичен пренос на общи принципи на общия мениджмънт в образованието, а за утвърждаване и развитие на особена наука - образователен мениджмънт, в рамките на която става конкретизирането на общите закони и принципи на управлението на социалните системи. Но тя открива и специфичните закономерности, които на свой ред водят до обогатяването на общата теория на управлението.
Съотношението между управление и педагогика
Oтносителната самостоятелност на науката за управление на образованието и/или образователния мениджмънт:

1. Наличието на обособен предмет и обект на изследване. Без да претендираме за пълното на въпроса, може да се каже, че управлението в образованието има в качеството на свой обект функциите на управление, които непрекъснато се развиват и разширяват с еволюцията на управленската мисъл и с усложняването на управленската практика и са присъщи за образователната система и организации, както и за другите социални структури. Това означава, че в обекта на изследване попада една от базовите видове човешки дейности – управленската дейност, която служи за реализация на тези функции, осъществяващи се в образователната система на различни равнища – висше, средно и низово, процеси, условия и резултати от управлението на системите т.е. управляващата система като компонентна образователната система.

Доколкото управлението е част, подсистема на по-сложни, социални /в случая образователна/ система, науката за управление в духа на системния подход не може да не се интересува от по-широкия обект на изследване, който едновременно е и обект на управление. Теорията на този обект може да се разглежда или като съставна част на науката за управление, или като най-близката до нея гранична дисциплина. За вътрешноучилищното управление и/или училищния мениджмънт това са теорията за училището (университета) като образователна организация (организационен мениджмънт на училището/универ-ситета). За теорията на териториалната система на управление (област, община) – съответно теорията за муниципалното (местно) и регионално образование (административно управление на образованието или държавна и местна администрация на образованието).

В този смисъл и предназначението на управлението в образованието е да осигури целенасоченост и организираност на съвместната дейност на хората в образователните организации с помощта на специфични видове действия (планиране, организиране, мотивиране, консултиране, ръководство, контролиране, диагностика и т.н.) и постигане на тази основа на поставените цели. Предполага се, че именно управлението в сферата на образованието допринася за интеграцията на съвместните усилия, за съхранение и развитие на целостта на управляващата система и в частност-за решаването на проблемите на изграждането, израстването, оптималното функциониране и прогресивно развитие и промяна на образователните системи и структури.

Доколкото смисълът на всяка наука се изразява в търсенето на закономерни връзки и зависимости на изучавани явления, може да се каже, че предмет на управленските изследвания е търсенето на обективни и съществени връзки между определените свойства на управлението, процесите на управление и неговите резултати. Според руският учен В. С. Лазарев „науката за управление на училището е призвана да изучи специфичните закономерни връзки между това, какви задачи и как се решават в процеса на управление на училището – и резултатите от неговото функциониране и развитие в различните външни и вътрешни условия” (Лазарев, В., 2000). И така, науката за управлението на образованието има свой специфичен предмет, макар че досега не е осмислен в достатъчна степен, поради „детската възраст” на този частен клон на управленската наука.

2. Науката за управление на образованието и/или образователния мениджмънт притежава специфичен език и понятийно-терминологичен апарат. Може безусловно да се твърди, че той съществува неразличен от езика на педагогиката, икономиката, правото и другите науки,като в последните години се развива и обогатява с бързи темпове. Недопустимо е да се игнорира спецификата на понятийния апарат на управлението на образованието и да се отнасяме с небрежност към понятийните проблеми в изследванията по въпросите на управлението на образованието. Понятията „функции”, структура на управление, йерархични равнища, педагогическо лидерство, стил на ръководство, организационно развитие, организационно консултиране, организационна диагностика, мисия на училището, организационна култура, училищна супервизия, образователен маркетинг, управление на образователните иновации, управление на промяната в образованието, управленски анализ, управление на персонала и много други – са именно управленски понятия. Научният плурализъм в последно време поражда редица обективни трудности в разкриване на съдържанието на непрекъснато увеличаващ се понятийно-категориален апарат на образователния мениджмънт и науката за управление на образованието. В тази връзка ценен източник на познание са както изследванията на водещите изследователи на управлението в образованието у нас и в другите страни, така и енциклопедиите и речниците по образователен мениджмънт или образователна администрация.

3. Управленската наука има своя специфична картина за света. Важно е да се осъзнае, че разглежданите реалности в областта на образованието са едновременно и предмет, и обект на изследване от различни науки - педагогика, философия, психология, право, кибернетика, политология, социология, икономика и др., които използват различни методологии за тяхното описание и осмисляне. Управлението (мениджмънтът) притежава своя гледна точка, откроявайки управленския аспект на образователния и педагогическия процес в дейността на образователните организации. Образователните и педагогически проблеми на училището и образованието могат и трябва да се решават с управленски средства. Освен това, някои реалности в образованието въобще не са обект на други науки. Така например ресурсното осигуряване на училището е специфичен предмет на управлението на училището. Интегриращата роля на управлението позволява обектите да се разглеждат в тяхната цялостност и синергетичност, да се открои многообразието на процесите и тенденциите в организационните системи и те да се направляват за постигането на общосистемните цели и ценности.

4. По-сложно стоят нещата в управлението на образованието и методите на изследване. В управленските изследвания се използва широк арсенал от качествени и количествени методи и методически инструментариум на т.н. поведенски социални и хуманитарни науки: емпирична социология, психология, статистика, модернизация, прогнозиране, проектиране, експертни оценки, контент-анализ, диагностика, различни видове управленски анализи и наблюдения и др. Много важна роля в изследванията по управление играе формиращият експеримент. В практиката по диагностика и управленско консултиране на организационните системи са създадени множество специфични и напълно оригинални модели, методи и похвати, характерни именно за управлението. В управленските изследвания се използват методи на други науки, но те придобиват специфична насоченост и водят към получаването на специфични резултати. Спецификата на образованието и педагогическия процес като обекти на управление е причина за сериозни ограничения при използването на силно формализираните, пазарни количествени статистически и математически методи за анализ на ефективността, качеството, конкурентноспособността и продуктивността на образованието.

5. Структура на знанието по образователен мениджмънт. Анализът на тези четири признака, характеризиращи относителната самостоятелност на всяка дисциплина, дават основание да се твърди, че управлението на образованието и/или образователният мениджмънт може да има статус на дисциплина и професионално направление в рамките на образователните науки и общия мениджмънт. Управлението на образованието включва в себе си крупни раздели, посветени на равнищата на управление в образователната система:

• 
  макроуправление на образователна система, наричано още държавно управление, административно управление или образователна администрация;
  
• 
  мезоуправление на териториалните системи на образование, наричано още теория на управлението на муниципалните образователни системи /муниципално управление на образованието/или регионално управление на образованието;
  
• 
  макроуправление или теория на управлението на образователните организации, наречено „вътрешноучилищно управление”, „училищен мениджмънт”, „управление на училището”;
  
• 
  групово управление, наричано още „Управление на класа /паралелката/”, „мениджмънт на класа”.
  

1. Власт и изкуство за управление;

2. Особен род умения и административни знания;

3. Орган за управление, административна единица. (The Oxford English Dictionary, 2002 с 106).

Първоначално понятието мениджмънт се обособява като самостоятелен вид дейност, идентифицира се с управление на стопанската сфера. Мениджмънтът обхваща дейността на промишлените предприятия, които са участници в пазарните механизми като самостоятелни икономически субекти. Като вид човешка професионална дейност той е насочен към ръководене на системи, организации и фирми, хора за достигане на техните цели чрез използва-нето на научни подходи, концепции, маркетинг и знанията за човешкия фактор.

Целите на мениджмънта са постигане на резултати в управлението на организацията и в качеството на дейността й чрез най-ефективно използване на човешките, финансовите и материалните ресурси, оцеляване и развитие, просперитет на самата организация,адаптиране и активно взаимодействие с околната среда, издигане на професионализма, израстване на персонала. Мениджмънтът осигурява постигане максимална степен на системност, организираност, предсказуемост, логичност, последователност и ефективност на организацията в непрекъснато изменяща се разнообразна и напрегната среда. Сравнявайки управление и мениджмънт,П. Дракър стига до извода, че основните цели на мениджмънта остават същите – хората да бъдат насочени към съвместни действия чрез формулиране на общи цели, създаване на общи ценности и съответстващи структури, чрез обучение и развитие на кадрите, от което те се нуждаят,за да осъществяват дейността си и да реагират на промените. Но самата същност на тази задача вече се промени, дори само поради това, че благодарение на мениджмънта, работната сила днес е изградена от високообразовани "работници със знания” (Дракър, П., 2002, с 223).

Същността на мениджмънта Питър Дракър свежда до:

1. Мениджмънтът се занимава с човешките индивиди. Неговата задача е да направи хората способни за съвместна работа, силните им страни ефективни, слабостите им - без значение. В което е и смисълът на организацията.

2. Мениджмънтът е залегнал в нашата култура, поради това, че се занимава с обединяване на усилията на хората при съвместно начинание. Начинът, по който това се прави,може да бъде различен. Най-голямото предизвикателство за мениджъра е откриването и определянето на онази част от собствените национални традиции, история или култура, която може да бъде използвана в качеството на строителен материал за мениджмънта.

3. Всяко предприятие предполага наличието на привързаност към общи цели и общи ценности. Без подобна привързаност не съществува предприятие, а тълпа. Едно предприятие трябва да има прости, ясни и обединяващи цели.

4. Мениджмънтът трябва да предоставя възможност на предприятието, на всеки негов член да се развива и расте в съответствие с промените в потребностите и перспективите. Всяко предприятие представлява една обучаваща институция. Обучението и развитието трябва да бъдат вградени на всички нива и никога да не спират.

5. Всяко предприятие се състои от хора с различни умения и знания, извършващи различен вид дейности. То трябва да бъде изградено върху комуникацията между тях и личната им отговорност.

6. Ефективността трябва да бъде вградена в самото предприятие и в мениджмънта му. Тя трябва да се измерва или поне да се оценява и постоянно да се подобрява.

7. Резултатите от дейността на всяко предприятие съществуват само извън него.

8. Мениджмънтът стига до една проста истина и тя е,че за да управляваш ефективно,трябва да познаваш човешките ресурси (Дракър, П., 1997).

Често мениджмънтът се определя като наука за управление, но не винаги се посочват нейните особености. Мениджмънтът е процес, ориентиран към постигане на целите на организацията, мобилизиране на човешките ресурси и използване на интелектуалните и физическите им възможности в контекста на социалната среда, при който се осигурява изпълнението на програмите и реализацията на целите в практиката на една организация. Науката за управление преследва разработването на перспективните идеи и мотивира действията на хората за реализация на съответните програми. В тази връзка организацията представлява естествена среда на функционирането на мениджмънта. Няма организация, която може да оцелее, функционира и да се развива без управление, както и няма управление без и вън от организацията.

Ще посочим някои определения за мениджмънта:

“Мениджмънтът е процес, в който мениджърът оперира с три фундаментални елементи: идеи, вещи, хора” (A. Mackensie);

“Мениджмънтът е множество методи, с помощта на които се определят, класифицират и реализират цели и задачи на един колектив” (E. Peterson и E. Plowman);

“Мениджмънтът предполага постигане на целите на организацията при ефективно управление: планиране, организация, координация и контрол на ресурсите на организацията” (Richard, L. Draft);

“Мениджмънтът е конкретен инструмент, който е насочен към решаване на поставените цели, ефективно използване на човешкия и материалния потенциал” (Karl Heyel);

“Мениджмънтът едновременно предполага управление, координация, а така също и съзнателен, методически и научен стремеж да се изучават оптималните условия за функционирането и развитието на организациите” (Octave Gelinier);

“Мениджмънтът означава: да изпълнявам, да управлявам труда на другите” (Mery Follet).

Управлението на училището и на образованието е особена дейност, в която нейния субект, посредством решаването на управленски задачи, осигурява организираност на съвместната дейност между ученици, педагози, родители и друг персонал и насочването му към постигането на образователните цели и целите за развитие на училището.

Предмет на педагогическия мениджмънт се явяват закономерните връзки между свойствата на управляващата система на училището и образованието, характеристиките на процеса на управление и резултатите от функционирането и развитието на образователните теми и организации в различните външни и вътрешни условия

. Мениджмънтът в образованието е част от общия мениджмънт, притежаващ всички негови характеристики. Особеностите на образователния мениджмънт, както посочва Emil Paun има морално, ценностно измерение, което се определя от спецификата на образователната и педагогическата дейност. За разлика от производствената, търговската, религиозната, медицинската, банковата и т.н. дейността на училището се изразява във формирането у учениците на система от ценности, като цели и резултат от тази дейност. Образователният мениджмънт е ориентиран към човешкия фактор и към стратегии от комуникативен тип. По този училището “произвежда” човеци, личности, специалисти, професионалисти, граждани и затова, развитието и оценката на индивидуалните способности представлява висша цел на мениджмънта в образованието. Образователният мениджмънт е насочен към управлението на хората. Управлението е изкуство за мобилизация на хората за постигане на определените цели на организацията и за реализация на човешките способности и възможности и стремежи.

• 
  Наред с управлението на функционирането на училището и образователните системи и на образователния процес, най-важен обект на мениджмънта се явяват промяната, иновациите и развитието на училището и системите, осъществяването на нововъведенията в образованието
  
• 
  Предмет на ПМ е изследване на закономерностите на реформиране, трансформация и развитие в процеса на управление на образователните системи
  
• 
  управлението на образованието осъществява диагностика и изследване при какви условия стратегическия и иновационния процес в образованието и училището ще бъдат ефективни, продуктивни и качествени и как да се създават тези условия
  
• 
  Както всяка друга наука, така и управлението на образованието и управлението на училището, използваният набор от методи на изследвания, качествени и количествени методи и методически инструментариум на т.н. поведенчески социални и хуманитарни науки: емпирична социология, психология, статистика, модернизация, прогнозиране, проектиране, експертни оценки, контент-анализ, диагностика, различни видове управленски анализи и наблюдения и др
  
• 
  педагогическия мениджмънт притежава специфичен език и понятийно-терминологичен апарат- структура на управление, йерархични равнища, педагогическо лидерство, стил на ръководство, организационно развитие, организационно консултиране, организационна диагностика, мисия на училището, организационна култура, училищна супервизия, образователен маркетинг, управление на образователните иновации, управление на промяната в образованието, управленски анализ, управление на персонала
  

. Структура на знанието по образователен мениджмънт. Анализът на тези четири признака, характеризиращи относителната самостоятелност на всяка дисциплина, дават основание да се твърди, че управлението на образованието и/или образователният мениджмънт може да има статус на дисциплина и професионално направление в рамките на образователните науки и общия мениджмънт. Управлението на образованието включва в себе си крупни раздели, посветени на равнищата на управление в образователната система:

• 
  макроуправление на образователна система, наричано още държавно управление, административно управление или образователна администрация;
  
• 
  мезоуправление на териториалните системи на образование, наричано още теория на управлението на муниципалните образователни системи /муниципално управление на образованието/или регионално управление на образованието;
  
• 
  макроуправление или теория на управлението на образователните организации, наречено „вътрешноучилищно управление”, „училищен мениджмънт”, „управление на училището”;
  
• 
  групово управление, наричано още „Управление на класа /паралелката/”, „мениджмънт на класа”.
  

• 
  ПМ притежава своя гледна точка, откроявайки управленския аспект на образователния и педагогическия процес в дейността на образователните организации. Образователните и педагогически проблеми на училището и образованието могат и трябва да се решават с управленски средства.
  
• 
  Освен това, някои реалности в образованието въобще не са обект на други науки. Така например ресурсното осигуряване на училището е специфичен предмет на управлението на училището.
  
• 
  Интегриращата роля на управлението позволява обектите да се разглеждат в тяхната цялостност и синергетичност, да се открои многообразието на процесите и тенденциите в организационните системи и те да се направляват за постигането на общосистемните цели и ценности
  

Основните функции на лидера могат да се сведат до: организация на съвместната дейност на групата; представителни функции пред висшестоящи органи; изработване и подържане на групови норми; приемане на отговорност за резултатите от груповата дейност; установяване и подържане на благоприятни социалнопсихологически отношения в групата.

Разглеждан от езикова гледна точка,терминът "ръководство" е съставна дума на ръка и водя. Буквално тълкувано,би означавало водя за ръка, насочвам, т.е. това е дейност,непосредствено насочена към хората. В тесен смисъл на думата под "ръководство" ще разбираме управление на хора, на личностния елемент на системите, за разлика от управлението на веществения състав,включващ управлението на машините и технологичните процеси, а в широк смисъл-ръководство на организация, способност да се оказва влияние на отделни лица,групи или колективи , мотивирайки ги да работят за постигане на целите на организацията. В този смисъл К. Арджирис приема като ефективно ръководството, което стимулира индивидуалното развитие и способства възможностите за самоизява и реализация на подчинените. Ръководство,насочено за по-висока ефективност на крайните резултати (Argyris, С., 1964), постигане на "стратегическо съответствие" между управлението на човешките ресурси и стила на ръководството.В научната литература понятието ръководство се определя като елемент на мениджмънта или по-точно като въздействие на субекта върху личностните елементи в дадена система за постигане на нейните цели и издигането й в ново по-високо качествено равнище на организираност. Съвременният ръководител е длъжен еднакво добре да владее всички инструменти на мениджмънта. Той ги ползва в зависимост от избраната стратегия.

Администрацията е вид управление, което се осъществява на принципа на йерархията, в рамките на закона и чрез използване на възможностите и силата на формалната държавна изпълнителна и съдебна власт. Йерархията от древни времена, се свързва с “неравното разпределение на власт и привилегии” (Клок, К. и Дж. Голдсмит, 2004, с 117) върху основата на критериите за превъзходство и непълноценност. Тя не може да съществува извън бюрокрацията, която убива проявите на инициатива и творческия потенциал и налага чужда воля на подчинените, без да отчита тяхното мнение и чувства. Йерархията, бюрокрацията и автокрацията не могат да съществуват без административната система на управление, както и обратното – административната система не може да съществува без йерархия, бюрокрация и автокрация.