Уроци от операцията исаф в Афганистан

На Йордан Божилов

ТЕМА: Уроци от операцията ИСАФ в Афганистан

Днес международната общественост следи с тревога развитието на ситуацията в Сирия, която се превръща в един изключително труден за разрешаване проблем. И не само въпросът с използването на химическо оръжие, но целият спектър от проблеми, свързан с кризата в Сирия, като че ли няма ясно и еднозначно решение. Всички ние следим и какъв отговор ще даде международната общественост на използването на химически оръжия и дали ще има военна операция или военни удари.

И в този контекст се породи един паралел Сирия-Афганистан. В своето обръщение до нацията, в опита си да убеди американците в необходимостта от остър отговор и необходимостта от използване на военна сила в Сирия, Американският президент Барак Обама заяви, че „Използването на ограничена военна сила в Сирия няма да бъде друг Ирак или Афганистан. Каквато и да е военната акция, тя ще бъде ограничена във времето и обхвата”. Защо идва това противопоставяне и какво цели американският президент? Смисълът на това послание е ясен. Особено ако видим резултатите от последните изследвания на общественото мнение в САЩ по отношение на войните в Ирак и Афганистан.

Изследване на Чикагския съвет по Глобалните въпроси от началото на тази година отбелязва, че 67 процента от интервюираните считат, че не си е струвало да се води война в Афганистан, а 7 от 10 интервюирани считат, че войната не е направила САЩ по- защитена от терористични атаки. Операциите в Ирак и Афганистан промениха мнението на американците относно участието в международни военни конфликти.

Ще припомня, че 2/3 от Американците подкрепяха войната през 2002 година. Предполагам, че общественото мнение в страните-членки на НАТО не се отличава в голяма степен от това в САЩ.

В моето изказване ще се фокусирам върху уроците от операцията на НАТО в Афганистан. Тези уроци са както за самия алианс, така и за всяка една участваща страна.

ИСАФ е най-мащабната, най-отдалечената и най-продължителната операция на НАТО. Тази операция е в отговор на терористичните удари срещу САЩ на 11 септември 2001 година и се превърна във символ на глобалната война срещу тероризма.

ИСАФ се провежда вследствие на Бонската конференция от 2001 година, като идеята е да се разположат войски с мандата на ООН в Афганистан за подкрепа на временното правителство, дошло на власт след свалянето на ислямисткия фундаменталистки режим на талибаните. НАТО поема ИСАФ от 2003 година, което означава, че към днешна дата са навършени 10 години.

ИСАФ е първата голяма операция на НАТО извън територията и първото позоваване на член 5 на Северноатлантическия договор. Някои анализатори даже виждаха операцията като тест за релевантността на НАТО след края на студената война не само като способности, но и релевантността в новия гео-стратегически контекст. За повече от 10 години ръководство на операцията НАТО събра много опит, който трябва да бъде анализиран, и което е по-важно отчетен в при изграждането на способностите на отделните държави и при подготовката и провеждането на бъдещи операции.

Ако погледнем глобално операцията на НАТО в Афганистан, то може ясно да откроим два основни етапа. Тук не говоря за етапите на експанзията на операцията и постепенното предаване на контрол на афганските сили за сигурност, а за принципния подход за изпълнение на целта.

Първият етап от операцията са първите 5 години, когато операцията е опит да се води война срещу въоръжени бунтовници – групи на алкайда и талибани основно. Счита се, че военните действия, съчетани с дейността по социално-икономическото възстановяване на страната ще доведат до крайната цел. Въпреки определените успехи, които имат силите на ИСАФ, като цяло ситуацията на сигурност не се подобрява драстично. Съюзническите и коалиционни сили понасят много жертви, а войната с талибаните не бележи коренен превес. В същото време растат разходите за операцията, а гражданите в държавите, изпращащи военни контингенти стават все по-зле настроени към операцията.

Ето защо се преминава към втория етап, който е резултат на анализ на постигнатото и на оценка на предизвикателствата. Основният извод е, че трябва да бъдат прилагани нови подходи.

В този контекст ще ви дам интересен пример от изказвания на двама командващи на ИСАФ, които са на границата на тези два етапа и които определят ситуацията в Афганистан по различен начин. Генерал Маккиърнан определя ситуацията като война, не като мироналагане, не като стабилизираща операция.

Наследилият го генерал Маккристъл определя ситуацията като комплексна борба срещу бунтовниците в комплексна среда. Той отстоява, че оперативната култура на ИСАФ трябва да се промени в две направления: по-тясно сътрудничество с населението и второ, значително да се подобри вътрешното единство на усилията. Именно оттук започва и концептуалната промяна, която цели както да повиши нивото на сигурност в страната, но така също и да позволи едно бъдещо изтегляне на силите на ИСАФ от Афганистан.

Много уроци са научени от ИСАФ, но тук ще споделя тези, които са важни за бъдещите операции, както и за развитието и усъвършенстването на всяка една съвременна армия.

Най-същественият урок бе, че за да успее една подобна мащабна операция е необходим Всеобхватен подход! Именно този подход залегна в основата на втория период от операцията, за който говорих по-рано. Теорията за прилагането на всеобхватния подход бе вплетена в документите от срещата на върха на НАТО от 2010 година и в новата стратегическа концепция.

Основната изходна позиция на всеобхватния подход е, че успехът не може да бъде постигнат само с военни средства. Целта на всеобхватния подход е да свърже военната операция с другите дейности, които са в интерес на хората и да се получи тяхната подкрепа.

Впрочем като елемент на всеобхватния подход могат да се разглеждат Провинциалните тимове за възстановяване които са композирани от съвместни военно-цивилни структури и чието разполагане бе започнато почти от самото начало на операцията. Тези тимове като идея трябва да допринасят за стабилността в даден район, за способността на местните власти за управление, и да съдействат за легитимността на операцията и на централната власт на местно ниво. Това, което се установи в Афганистан, е че концептуално, а и в практическата реализация има три вида Провинциални тима.

Американски вариант, при който ПТР се ръководи от военен и чиято дейност е насочена към реализиране на бързи „впечатляващи” проекти. Британски вариант с повече цивилни и ръководен от цивилни. Той се концентрира върху изграждане на местен капацитет на управление. Германски вариант, който е по-голям, ръководен съвместно от граждански и военни специалисти, който се фокусира върху дългосрочни стратегии за развитие. Накрая, всеки тим е отговорен пред собствената си държава, а не на командира на мисията, което резултира в различни подходи в различните части на страната и съответно в различна скорост на реализация на проекти.

Тимовете показаха и други слабости – липса на ясна визия, неясно командване и управление, липса на необходими ресурси, липса на квалифициран персонал. Ръководителите на тимовете в някои случаи са влезли и в пререкания с НПО по отношение на извършване на дейности в полза на населението. Въпреки, че не са обхванати от единна стратегия и единен подход, дейността на ПТВ е положителна. Тук, може би, трябва да кажем, че един от уроците за България е, че трябва да изграждаме и капацитет за граждански специалисти.

Един от уроците е по-рано да се организират тренировъчни мисии за подготовка на местни сили за сигурност и за подготовката им те да поемат сигурността на страната. Много от вас знаят за първоначалните трудности, свързани с обучението и тренировката на афганската армия. Много от тях просто си тръгваха с оръжието. Понастоящем афганистанската армия и полиция имат състав от почти 350 хиляди души, за издръжката на които са необходими около 4,1 млрд. долара годишно. Това е около ¼ от целия бюджет на Афганистан. Изключително важно е международните донори да осигурят основната част от тази сума.

В международната политика и в теорията на международните отношения много се спори относно легитимността на използване на военна сила. Този въпрос и сега е сред ключовите при преценката за военни действия срещу режима на Башар Асад. В повечето случаи се приема, че международно легитимно използване на военна сила е когато има съответното решение на Съвета за сигурност на ООН.

В този смисъл легитимността на ИСАФ идва от резолюциите на СС на ООН, което се приема като представяне на волята на международната общност. Това създаде благоприятен международен климат за развитието на операцията, както и за включване на държави с военни контингенти. Както е известно 28 държави-членки на НАТО взеха участие, както и още 22 страни-партньори. В пика на операцията на терен имаше около 100 хиляди американски военнослужещи и малко над 40 хиляди военнослужещи от други държави.

Това е тъй наречената външна легитимност. Но тази легитимност трябва да бъде поддържана на терена при изпълнение на мисиите и операциите. Това означава операцията да бъде приета за легитимна от населението. Това става чрез стриктно и открито изпълнение на мандата, чрез рестриктивно използване на сила, чрез респект към местните обичаи и националния суверенитет. Въпреки резолюции на ООН, запазването на легитимността в лицето на афганистанците беше и остава труден процес. Всички ние сме били свидетели чрез телевизиите и от други източници на информация на реакциите на афганистанското население на невинни човешки жертви или на унижаващо отношение на войските на ИСАФ към афганистанци.

Ще отворя една скоба, тъй като споменах информацията. Ние все още имаме да анализираме ролята на медиите и на интернет най-вече при провеждане на операции. Хората имат възможност да обменят информация в различни формати в реално време. Преди няколко години организирах представянето на книгата на един от анализаторите в Страдфордския университет Брус Бъркоуиц „Новото лице на войната”.

В книгата си той определя Съвременната война като информационна война, характеризираща се с четири ключови движещи сили:

• 
  асиметричните заплахи, при които дори и най-силните армии имат поне едно уязвимо място;
  
• 
  информационно-технологичната надпревара, в която е решаващ напредъкът в компютърните и комуникационните технологии;
  
• 
  надпреварата в цикъла на вземане на решение, при която противникът, обработил пръв информацията и реагирал ефективно, с почти пълна сигурност печели;
  
• 
  мрежовата организация, с помощта на която променливото разположение на бойните сили може спонтанно да се реорганизира, за да бъде победен по многобройни начини който и да било противник по всяко време.