Урок №1 Същност на компютърните мрежи. Основни компоненти, видове услуги. Същност на компютърните мрежи


Локални мрежи (LAN – Local Area Network)



страница2/9
Дата14.02.2017
Размер0.84 Mb.
#14950
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9

1.1 Локални мрежи (LAN – Local Area Network)

При локалните мрежи компютрите обикновено са разположени на близки разстояния – в една стая, съседни стаи на един етаж, на няколко етажа или дори в съседни сгради. Броят на компютрите включени в мрежата може да варира значително. Може да съществува локална мрежа от два компютъра, десетки или дори стотици компютри.


Чрез локалната мрежа се осъществява:

  • Достъп до съхранена информация на друг компютър – всеки потребител може да получи достъп до файловете на друг компютър в зависимост от зададените му права (пълен достъп, само за четене и др.). Ресурсите, които могат да се ползват и от други потребители в мрежата като устройства, директории, файлове се наричат споделени.

  • Лесно прехвърляне на информация между компютрите.

  • Съвместно използване на принтер в локалната мрежа.

  • Свързване на приложения, които са инсталирани на различни компютри в мрежата – програма, която работи на един компютър, би могла да използва помощни програми или данни, които са инсталирани на друг компютър. Наричат се Клиент-Сървър приложения.

  • Автоматично обновяване на файлове в цялата мрежа – по-голямата част от мрежовия софтуер предоставя възможност някои от файловете след обработка да бъдат обновени на всички компютри, където има техни копия.


1.2 Градската мрежа (MAN – Metropolitan Area Network)


Състои се от няколко локални мрежи свързани помежду си в границите на един град. Използват се по-рядко, отколкото LAN и WAN. Повечето мрежи са в рамките на сграда или съседни сгради – съответно те се класифицират като LAN, или обхващат по-големи територии – няколко града, различни държави – тогава ги класифицираме като WAN. Максимал-ното разстояние, което покрива една градска мрежа е до 80 км.





1.3 WAN мрежа – Wide Area Network


Глобалната мрежа обхваща голяма географска област. Компютрите включени в мрежата могат да бъдат в различни градове или различни държави. Най-голямата глобална мрежа е Интернет (Internet International Network). Глобалната мрежа може да бъде и частна собственост. Например организация с офиси в различни градове или държави може да свърже своите компютри в мрежа посредством телефонни линии, сателити или други технологии.

Глобалната мрежа най-често се състои от множество свързани помежду си локални мрежи. За връзка между тях обикновено се използват обществени среди за пренос на информация, например обществената телефонна система.

От гледна точка на начина на управление, WAN мрежите се разделят на разпределени и централизирани. Разпределените WAN (например Интернет) нямат централизирано управление.

Връзките между локалните мрежи в рамките на глобалната мрежа се осъществяват с помощта на шлюз (gateway) /при Интернет доставчиците/. Шлюзът представлява маршрутизатор, който определя пакетите с информация по кой път да преминат, за да достигнат до местоназначението си.

Частните глобални мрежи се изграждат с технологии – хардуерни и софтуерни – предназначени за и използвани в глобалната мрежа Интернет. Затова те се наричат интранет-мрежи. Интранет мрежите използват за преносна среда собствени кабелни или безжични трасета на връзка или наемат такива от телекомуникационна компания. Значително по-евтино е при изграждането на частна мрежа да се използва Интернет като преносна среда. Прилагат се VPN (Virtual Private Networks) технологии, които гарантират висока сигурност и изолират частната мрежа от публичната чрез криптиране на обменяните данни. Такива мрежи е прието да се наричат екстранет.


2. Категоризиране на мрежите според метода на администриране

От гледна точка на администрирането, една мрежа може да бъде организирана по един от следните два начина:



  • Като мрежа клиент-сървър (server based network).

  • Като равноправна мрежа (peer-to-peer network);


2.1 Сървъри и клиенти

Сървърът представлява компютър, който предоставя (споделя) своите ресурси на останалите компютри в мрежата (данни, софтуер, принтери и др.). Клиентът е компютър, който осъществява достъп до ресурсите на сървъра.

Тъй като всеки един от компютрите в мрежата може да споделя своите ресурси и на останалите компютри, то може да се каже, че всеки компютър работи и като клиент и като сървър. Затова ще приемем, че сървърът е компютър, който е по-мощен от останалите и изпълнява строго определени функции. Този компютър се използва основно за централизирано управление на мрежовите услуги.



а) Специализирани сървъри - Сървърите могат да бъдат специализирани в извършването на отделни дейности и услуги. В съвременните компютърни мрежи може да има:

  • файлови сървъри (file servers) – съхраняват файлове с данни на потребителите в мрежата;

  • принт сървъри (print servers) – управляват печатането на един или няколко принтера, към които потребителите изпращат заявки за печат. Често принт сървърите представляват обособени устройства или са част от мрежовия принтер;

  • приложни сървъри (application servers) – на тези компютри е инсталирана сървърската част на Клиент-Сървър мрежови приложения.

  • сървъри за база данни (data base servers) позволяват на потребителите достъп до общи бази данни и се грижат за поддържането на тези бази данни;

  • web сървъри – предоставят достъп до web страници;

  • мейл сървъри (mail servers) – предоставят услугата електронна поща. Текущата електронна кореспонденция на потребителите се съхранява на тези сървъри;

  • прокси сървъри (proxy servers) – действат като посредници между потребителите и Интернет като осигуряват сигурност и възможност за административен контрол на потока от информация;

  • DHCP сървъри – назначават автоматично IP адреси на компютрите в мрежата и всички необходими настройки за работа на компютъра в мрежата;

  • DNS сървъри – позволяват асоцииране на мрежови имена на компютри с техните IP адреси, като по този начин се премахва необходимостта от запомняне на IP адреси при разглеждане на web страници.



б) Клиент

Клиентът е мрежово устройство, което изпраща заявка за ползване на даден ресурс в мрежата. Най-често, но не винаги, клиентът е компютър. Той може да бъде и друго устройство като например електронна везна, електронен бележник, мобилен телефон и др.

Клиент може да бъде и софтуерна програма. Ако при своето изпълнение тя се свързва с друг компютър – сървър, то тогава говорим за клиентска програма. Например програмата за електронна поща се свързва с мейл-сървъра, за да получи или изпрати писмата на потребителя.
в) Работна станция (work station)

Работните станции са еднопотребителски, високопроизводителни микрокомпютри (или миникомпютри), които са специализирани обикновено за разработване на графичен дизайн. Също като персоналните компютри имат клавиатура и мишка, но притежават и специализирани устройства за сканиране и цифровизиране на двумерна и тримерна графична информация.

Най-често терминът „работна станция” се използва за „компютър – клиент в локалната мрежа”.
г) Хост (host) - с този термин на практика може да се обозначава всяко мрежово устройство, което има IP адрес. Хостването е предоставяне на услуга на друго устройство. Например Web сървърът хоства web страниците на потребителите.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница