Урок 10 4-то тримесечие гневът на елиу пастор Георги Кертиков Стихове за размисъл

Гневните думи, които изричаме, често поставят голяма преграда,

За миг разрушаваме всичко което, градили сме с дни, дори със години.

 Едно е което трябва да помним, когато ядосани търсим си жертва,

2. 
   Как да утеша когато фактите казват едно, а душата иска мир?
   
3. 
   Кои са отличителните белези, че като говорим от името на Бога го правим с дух на смирение?
   

• 
  Когато е за да научиш нещо важно, повторението е добро.
  
• 
  Когато е за да докажа че „съм прав”, е нежелано зацикляне.
  

• 
  Той е в основата на страданията, но често и ние сме оставени да понесем своя избор.
  

• 
  Защото започна да търгува със своите качества;
  
• 
  Защото пожела Божият трон, а не неговото управление;
  
• 
  Защото пожела Божията власт, а не неговата любов;
  
• 
  
  

• 
  Може би защото са ограничени в познанието за невидимия свят;
  
• 
  Може би защото са „тесногръди”, за да видят и чуят нуждата;
  
• 
  Или пък духовната им гордост не им позволи да видят нуждата от съпричастност;
  

• 
  Защото са приписвали всичко на Бога- и доброто и злото.
  

Нашите ограничени познания върху същността на Бога не ни дават никакво право, да се отнасяме към децата на Бога като „окаяни утешители”. Независимо, че имаме широк кръг от познание върху важните въпроси като живот посветен на Бога, произхода на злото, справедливостта и т.н., ние все пак сме като чайка която кръжи над океана, спусни се грабне нещо и полети. Само истинското посвещене ще разкрие пълнотата на Божеството.