Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление



страница10/10
Дата15.01.2018
Размер1.43 Mb.
#47251
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
.

63 Ридърбос също поставя единението преди Духа в Павловата доктрина на църквата. Той определя последователността така: Христос ------ тялото Христово------ Духа (стр. 372). Казва, че църквата е дадена в Христос, тази обща връзка ни съединява с Христос и ние вече сме мъртви за греха и живи за Бога чрез Духа. Единението е основоположно понятие, Духът произтича и прилага единението (221).

64 Йоан като че ли използва същата методология, за да приложи единението (Köstenberger Father, стр. 131).

65 Обратно на Гафин, който казва: „По-точно, вярата е дело на Бога чрез Неговия Дух, ефективно при „призоваването” на грешниците, иначе „мъртви в прегрешенията си” (Еф. 2:1, 5) и така напълно неспособни на вяра в и чрез себе си” в общението на Неговия Син (І Кор. 1:9) в това единение с Христос...” (ХХХ). Но ние отбелязахме, че в Ефесяни 2:1, 5; Римляни 6 и Колосяни 2:11-15 ударението е върху единението и Святия Дух изобщо не се споменава във връзка със съживяването им. Павел просто казва въпреки че бяхме мъртви в престъпленията си, ни съживи заедно с Христос – по благодат сте спасени (Еф. 2:5). Съживяването е свързано с Божието действие на благодат. В І Коринтяни 1:9 призоваването е специално приписано като дело на Отец, а не на Духа. Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Исус Христос, нашия Господ. Несъмнено благодарение на единството в действията на ойкономната Троица разделянето не може да е абсолютно, но Павел все пак подчертава призоваването като дело на Отец, а не на Духа и нашето тълкуване на неговите думи трябва да следва специфичните му ударения

66 Както отбелязахме в предишните уроци, осиновението е крайъгълният камък в богословието на Павел и това се илюстрира в останалата част от Ефесяни 1 глава.

67 Павел обръща внимание на абсолютната същност на единението с думите, че ако ние не възкръснем, то и Христос няма да възкръсне. Гафин казва: „Впечатляващото е, че Павел може да се аргументира и в двете посоки, не само тръгвайки от Христовото възкресение към възкръсването на вярващите, но и обратно от възкресението на вярващите към това на Христос. Отричането на бъдещото възкресение на вярващите предполага отричане на Христовото възкресение” (13, 15, 16) (Gaffin, By Faith стр. 61).

68 При анализиране на І Коринтяни 15:45 Гафин отбелязва: „Животворящият Дух не е описание на Христос извън времето. По-скоро Той „става” такъв (γένετο). Има малко място за съмнение за момента на самото ставане. Той е Неговото възкресение или – по-широко, заедно с Неговото възнесение – възвеличаване.” Както виждаме, Христос в Своето възкресение е възкресен от Духа и става източник на възкресенски живот. Да цитирам отново Гафин „... благодарение на Своето прославяне (възкресение и възнесение) като последният Адам и вторият човек Христос така постоянно и изцяло получава Духа, че по своето проявление се уеднаквява с Него. Те се разглеждат като едно, тъй като са създадени като едно в есхатологичното даряване на църквата с живот, животът, който има своя видим „първи плод” във възкресението на самия Христос” (Гафин, Поглед към Петдесятница, стр. 21). Той продължава нататък с думите, че Христовото дело „в Духа е абсолютно сливане, пълно съгласуване в църквата между делото на възвеличения Христос и делото на Святия Дух” (стр. 21).

69 Използвал съм понятието „възкресенски живот” вместо заглавието на урока „Нов възкресенски живот.”

70 Гафин казва, че „...вече възкресяването ни с Христос е реално, действително, „екзистенциално”, а не само вярно „по принцип.” Главното приложение в спасението е неговото непрекъснато приложение, а не че е завършено веднъж завинаги” (Gaffin, By Faith стр. 63). Всеки опит да се омаловажи това до позиция по принцип, до просто правова промяна, не взема сериозно доводите на Павел в Римляни, Ефесяни и Колосяни. Освен това не прави връзка между възкресенския живот и делото на Святия Дух.

71 Трябва да отчитаме също природата на промяната у човека, вътрешното и външно разграничение. В своята книга Чрез вяра Гафин започва своето приложение на спасението като подчертава разликата нов/ стар човек и после прилага аспектите на възкресение към новия човек, отбелязвайки, че пълнотата на спасението настъпва чак при възкресяването. Тази промяна ще бъде разгледана накрая.

72 Ридърбос (Ridderbos, Paul, стр. 209) обобщава учението по следния начин: (1) църквата е съединена с обективната, историческа и изкупителна смърт и възкресение на Христос, (2) църквата получава това чрез своето присъединяване към Него в кръщението, (3) църквата трябва да преценява дали се намира в това ново състояние и (4) новото състояние трябва да я заставя да живее по нов начин.

73 В Ефесяни 2:1-10 Павел започва като напомня на ефесяните, че преди да се съединят с Христос, те са ходели в греха, безумието и суетата (ст. 1-3). После показва, че те са променени в Христос, защото като мъртви в своите грехове и престъпления са възкресени и сега седят отдясно на Бога (ст .5-6). Те са създадени (пре-създадени) в Христос Исус и в Него, в новия живот, вече вършат добри дела, за които Бог ги е подготвил (ст. 9-10). В Колосяни 2:11-15 апостолът свързва смъртта и възкресението на вярващия в Христос, новия живот, обрязването, кръщението (Урок 14) и прощението за греха с единението с Христос. Христовата смърт на кръста и възкресението постига всеки аспект. В Христос те са простени, умрели са за стария и са възкръснали за нов живот. По-нататък в Колосяни Павел продължава да се фокусира върху приложението на истината, че са умрели и възкръснали. Те трябва да гледат към небесните неща, където се намира Христос, и понеже са в Него, трябва да събличат стария и да обличат новия човек (Кол. 3:9-10).

74 Ап. Павел също така говори за единението без да споменава кръщението в своите пасажи „в Христос”, най-вече в Ефесяни 2:5-6.

75 Важно е да се разграничава кой аспект от кръщението има предвид Павел, когато използва понятието. Той може да говори за външното кръщение, за вътрешното кръщение в единение с Бога или как външният белег сочи към вътрешната реалност.

76 Ридърбос коментира, че Павел черпи старозаветна идея за праведност, което значи да си угоден на Бога. Това е праведност в нравствената и морална сфера (Ridderbos, 260).

77 Смъртта и възкресението на Христос в тяхното есхатологично значение контролират учението на Павел за делото на Святия Дух (Gaffin, “The Life Giving Spirit574-589).

78 Богословието на ап. Павел следва историята на изкуплението в Деяния, където Христос е възкресен с ново тяло и след това излива Своя Дух на Петдесятница върху църквата (Йоил 2:28; Деян. 2:4). За по-разширено разглеждане на значението на Духа, Петдесятница и новото творение виж Гафин, Поглед към Петдесятница, изд. Динамик-Консулт, София, 2004 г.

79 Това не е „субективно” състояние на съвестта, а „обективен” начин на съществуване (Ridderbos, Paul стр. 221).

80 Павел също използва понятията „да живееш в Духа,” „да ходиш в Духа” и „да си воден от Духа” (Гал. 5:25; Римл. 8:5, 9). „Да живееш по Духа” се отнася до новото състояние, а „да ходиш в Духа” отразява нуждата да изработваш това състояние (Ridderbos, Paul стр. 222).

81 Павел често съпоставя закона и Духа в своите послания. Както ще видим, разликата не е в съдържанието, защото законът е свят, справедлив, добър и духовен (Римл. 7). По-скоро контрастът е между сфери, творения и царства. Законът е старото творение, Духът е новото творение. Във ІІ Коринтяни 3 апостолът илюстрира метода.

82 Ап. Павел развива ключови старозаветни пасажи като гледа в бъдещето към установяването на Новия Завет (Езек. 11:19; 36:26; Ер. 31:33).

83 Ако разгледаме всички Павлови послания можем да разширим тези контрасти по следния начин. Първо, законът води до робство, но Духът води до синовство, свобода и живот. Второ, Павел противопоставя буквата и Духа. Буквата няма сила; не е записана на сърцето, но Духът има силата да променя (Римл. 7:6; ІІ Кор. 3). Трето, Павел говори, че законът е външен, върху камък, или просто в плътта (виж обсъждането на обрязването в Римл. 2:25 и сл.; Фил. 3:2-3), докато делото на Духа е вътрешно, в сърцето (ІІ кор. 3:1-3). Четвърто, Павел заявява, че законът е безсилен, а Духът е мощен. Пето, Павел противопоставя преходното служение на Моисей при Стария Завет и своето вечно и непреходно служение при Новия Завет.

84 Тъй като съзнава, че старото управление преминава, Моисей покрива лицето си. Не иска децата на Израил да се запленят по славата на Стария Завет, защото знае, че неговото служение ще бъде заменено от по-великата слава на Новия Завет (Вт. 18:15). Цялата 3 глава на ІІ Коринтяни е типологично изложение от вида „по-велик от.” Докато говори, Павел никога не отрича, че Стария Завет, законът и Моисей притежават слава. По-скоро, той твърди, че те са тип, който сочи към идващата по-велика слава, слава, която самият известява. Павел се обръща към Израил. Гради върху покриването на лицето на Моисей и казва за Израил, че техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос (ІІ Кор. 3:14). Както славата е била покрита на лицето на Моисей, така славата на Новия Завет е покрита за Израил. Умът им е заслепен, за да не приемат Новия, а да се придържат към Стария Завет, към плътта и към закона. Когато влиза в Божието присъствие, Моисей оставя настрани покривалото, по същия начин когато юдеинът се обърне към Христос, тогава се отмахват принципите на закона, на робството и на страха (Ridderbos, Paul стр. 220).

85 В тези и други пасажи виждаме как Христос, единението, кръщението, отделният вярващ и църквата са свързани помежду си.

86 В систематичното богословие тези стихове често се прилагат към Адам като първоначалния образ на Бога, но това не отразява по-великата природа на Христовия образ, Сина, обитаван от Духа, който е изпълнението на човешкото естество.

87 Виж по-горе за връзката между Христос и Духа.

88 Ридърбос отбелязва, че различаваме Римляни 7 глава според светлината, която невярващият има, той не може да действа в съответствие с нея, защото се намира в робство, докато вярващият има силата да живее в съответствие със светлината, която е получил (Ridderbos, стр. 229).

89 Gaffin By Faith стр. 54-55.

90 Гафин твърди, че няма твърдо онтологично разграничение, което разделя душата от тялото – по-скоро вътрешният човек е пред-функция или същност, която води до предразположение на външна функция. Но функцията е в един и същи човек.

91 Виж урок 15.

92 Това е същият подход, който ап. Павел прилага в цялото си богословие.

93 Пример колко трудно може да бъде наблюдаваме, когато ап. Павел прилага принципите на старозаветния закон относно воловете в християнското служение. Никак не е лесно. В случая тук виждаме как Духът разпознава и насочва волята на Христос под Новия Завет, в църквата.

94 Това накратко е разгледано в урок 7.

95 Виж урок 15.

96 Защото е даден на Израил, а не на езичниците.

97 Виж същата линия на изложение в Деяния 14:14-17, че в миналото Бог пренебрегва идолопоклонството на езичниците, но днес в светлината на настъпването на Божието царство, изисква от всички да се покаят.

98 Ридърбос прави следните полезни бележки относно връзката между изявлението и повелението. 1) Изявлението цели да насърчи повелението. Понеже сме съединени с Христос, ние трябва да живеем свято (Римл. 6:11-13; Кол. 3:1-4). 2) Въпреки, че се основава на изявената истина, повелението е условието за нея. Ако от страна на вярващия няма никакво действие (повеление), тогава няма и изявление. 3) Повелението се основава на реалността, че изявлението е даденост, позовава се на него и цели да го доведе до пълно развитие. 4) Повелението прави реалност онова, към което е насочено изявлението. То трябва да достигне до пълното си развитие. 5) Както повелението, така и изявлението са продукти на вярата. Ние получаваме и стъпваме на повелението, постъпваме въз основа на него. Повелението е активната вяра. 6) Изявлението е съвършенството, завършеното действие и същевременно има провиденчески характер (Ridderbos, Paul 288).

99 Сатана не се споменава изрично в І Коринтяни 10:13, Галатяни 6:4 и І Тимотей 6:9.

100 Виж урок 15, който развива трудната реалност на новия човек.

101 Съпоставете ситуацията в Римляни 7:14 и сл., която рисува картината на греха и закона без света на Духа, когато човекът е в плен и в робство.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница