Нуждата и обхватът на примирението

Нуждата от обективно примирение произтича от първоначалното падение на Адам в градината. В началото Бог и човекът се намират в мир (shalom). Мирът е далеч повече от отсъствие на вражда. Да бъдеш в мир с Бога означава, че Бог активно търси добруването на човека. Преди греха на Адам Бог се наслаждава в човека и се грижи за него по всички възможни начини. Навлизането на греха означава, че човекът започва и продължава да се отчуждава от Бога и Бог – от човека. Човекът е изгонен от градината, а Божият гняв и Неговата вражда с човечеството остават.

В развитието на изкуплението Бог отделя Израил за Себе Си, като по точи начин променя взаимоотношението между Израил и езичниците. Павел напомня на езичниците, че те са били отделени от Христос и от споделянето на благословенията на Израил В онова време бяхте без Христос, отлъчени от израилевото гражданство и чужди на заветите на обещанието, без да имате никаква надежда и без Бог на света (Еф. 2:12). Кръстът донася мир на езичниците, като примирява и юдеи, и езичници в царството на Месията.

В Христос са примирени всички. Посланието на ап. Павел е както лично, така и космологично. Той говори за Христос, които примирява нас (ІІ Кор. 5:18) и света със Себе Си (ІІ Кор. 5:19). Както личните, така и космичните елементи на примирението могат да се забележат в Колосяни 1:20-22.

И чрез Него да примири със Себе Си всичко – било на земята, или на небето – като въдвори мир чрез кръвта, пролята на Неговия кръст. (21) И вас, които някога бяхте отчуждени от Него и врагове по разположение чрез злите си дела, (22) сега примири в тялото на Неговата плът чрез смъртта, за да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни.

Примирението става в Христос, в Неговата смърт. Апостолът свързва това да си в Христос както с новото творение, така и с примирението във ІІ Коринтяни 5:17-21.

Благодарение на същността на аспектите на спасението „вече“ и „все още не“, делото постигнато от Христовата смърт все така действа в творението. Злите сили, които властват в настоящия свят, макар победени, все още не са изгонени. Въпреки че ние сме в мир с Бога, продължава да има скръб, докато очакваме с надежда Христос да завърши Своето дело (Римл. 5:1-5). Пълното проявление на мира ще се случи при окончателната победа, когато Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви (Римл. 16:20). Христос е сразил врага и в Своето царуване продължава да разширява царството Си, но тъй като още не се е завърнал, църквата още не е навлязла в пълнотата на наследения от Него мир.

В отрицателен план кръстът премахва, укротява и унищожава хватката на духовните началства и сили над старото творение. Павел пише и като разоръжи началствата и властите, Той ги изложи открито на показ, тържествувайки над тях чрез него (Кол. 2:15; ІІ Кор. 6:1-3; Римл. 16:20). Злите сили са разбити. Враждебността е заменена от мира в царството на Месията. Царството на Исус нахлува в духовни места, носейки мир, затова хората могат вече да кажат: който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син (Кол. 1:13). Умиротворяването на злите сили води до положителна промяна и Неговото възкресение е основата на новото творение (Кол. 1:15, 17; ІІ Кор. 5:15-18), творение, което е преобразено чрез Неговото дело. Пълното настъпване на новото творение ще бъде месианското изпълнение на Божието царство на мира (Кол. 1:13. Това ново творение ще бъде изпълнено със сила, живот, Святия Дух и правда.

Примирението води до мир, който Исус изкупва с кръвта на кръста. В контекста на богословието кръстът, за който говорим не е вътрешно усещане, а обективно състояние или условие пред Бога. В Римляни 5:1 виждаме обективната природа на мира и че в Божия мир всичко съдейства за добро. Това не е вътрешно чувство. В Римляни 5 Павел казва, че ние сме едновременно оправдани и имаме мир с Бога, после вместо да продължи с думите, че всичко ще е наред, Павел казва, че ще имаме скърби, но Бог вече ще използва скръбта, за да ни научи на издръжливост, характер и надежда.

В Римляни 5 ап. Павел учи, че докато живеем в това ново взаимоотношение на мир, Бог активно прави всичко да съдейства за наше добро. Божият мир е деятелен мир, произлиза от еврейската дума shalom, която подчертава, че Бог работи в нас – активно използва всичко да съдейства за добро. Мирът на Бога се подчертава в думите на Павел в Римляни 8:28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Тъй като мирът е обективно ново състояние, в което Бог активно изработва Своите добри намерения в Своя народ, Павел увещава колосяните да проумеят своята нова позиция и да позволят на това знание да ги контролира. Той им нарежда И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни (Кол. 3:15). Когато съзнаваме своята обективна позиция, тогава ще изпитваме вътрешен субективен мир. Чрез вярата в Божиите обещания нашият обективен мир се превръща в субективна вътрешна реалност: И сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати вашият дух, душа и тяло без порок при пришествието на нашия Господ Исус Христос (І Сол. 5:23). Колкото е по-силна нашата вяра в ефикасността на Божиите планове и намерения, толкова повече субективен мир ще притежаваме. Всеки вътрешен мир, който преживяваме, е плод на Духа. (Ще разгледаме плода на Святия Дух под едноименното заглавие.) В резултат на слабата вяра или отсъствието на Духа понякога изпитваме по-малко вътрешен мир, но тези субективни чувства не са равносилни на нашия правен статус на мир. Чрез вяра трябва да помним, че винаги имаме мир с Бога. Нашата позиция пред Него никога няма да се промени.

Накрая във встъплението на своите послания апостолът често свързва мира с благодатта, като напомня на църквата за нейното привилегировано положение пред Бога. Църквата се състои от тези, които се наслаждават и стоят във взаимоотношение на благодат, милост и мир с Бога. Във ІІ Тимотей 1:2 ап. Павел пише До Тимотей, възлюбеното ми дете: Благодат, милост, мир от Бог Отец и от Христос Исус, нашия Господ (Тит 1:4; ІІ Сол. 1:2).

1. 
   Какво е примирението?
   
2. 
   Кой е авторът на примирението?
   
3. 
   Какво разбираме под двупосочно движение при примирението?
   
4. 
   Каква е взаимовръзката между оправданието и примирението?
   
5. 
   Примирението и мирът са обективно правно състояние пред Бога. Какво означава това?
   
6. 
   Павел има служение на примирение. Вярно или невярно?
   
7. 
   Какви са положителните и отрицателни начини, по които Христос примирява всички зли духовни сили?
   
8. 
   Мирът е активно състояние на Бог, който изработва нашето добро. Какво значи това?
   
9. 
   Мирът е свързан с вътрешно чувство. Вярно или невярно?
   
10. 
    Защо ап. Павел започва своите послания с „благодат и мир”?
    

Смъртта на Исус е изпълнение на старозаветната система за жертвите. Ап. Павел използва Деня на изкуплението, Пасхата и жертвите като цяло, за да обясни служението на Христос. Той изрично нарича смъртта на Христос жертва в Ефесяни 5:2: И живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма. В І Коринтяни 5:7 апостолът свързва Христовата смърт с жертвата на Пасхата. Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас). Павел неколкократно декларира, че при смъртта Си Христос пролива кръв. Кръвта прави връзката с миналото и старозаветните жертви (Римл. 3:25; 5:9; І Кор. 10:16; І Кор. 11:25; Еф. 2:13; Кол. 1:20).

Типологията на старозаветните жертви се изпълнява в Христос (Урок 9).

Зад всяка старозаветна жертва лежи идеята за умилостивението, действие, което отклонява и осигурява покриване от Божия гняв (Римл. 3:25; І Кор. 5:7; І Кор. 11:25).

В Стария завет поръсването с кръвта върху умилостивилището отклонява Божия гняв. В Римляни 3:25 ап. Павел нарича Христовата смърт „умилостивение” Него Бог постави за умилостивение²⁴ чрез Неговата кръв. Жертвите на Пасхата също се изпълняват в смъртта на Христос. На Пасхата кръвта трябва да се постави на стълбовете на вратата на израилтяните, за да се защитят от Божия гняв и осъждение. В І Коринтяни 5:7 Исус е наречен нашето пасхално Агне. Същото се подразбира и в І Коринтяни 11:25, когато на мястото на Пасхата Христос установява Господната трапеза. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв…Жертвените дни, Деня на изкуплението и Пасхата наблягат изцяло на изкупителната жертва, която отклонява и защитава грешните от Божия гняв. В Римляни 3:25 определянето на Христос като умилостивение е голямо публично изпълнение на старозаветните жертви.

В Римляни 1-3 умилостивението е специално свързано с гнева. Павел отбелязва, че всички са под Божия гняв, което е справедливата и праведна реакция на Бога спрямо греха на човека (Римл. 1:18; 2:5, 8; 3:5). Христовата смърт е умилостивението, което отклонява този гняв (Римл. 3:25).

Старозаветните жертви са типове, неспособни да изкупят греха, но все пак сочат към жертвата на Христос. Павел говори за Божието дълготърпение (Римл. 3:25) при подминаване на направените до тогава грехове.²⁵ Въпреки че проблемът с греха при Стария Завет не е разрешен, Бог приема Своя народ като подминава греховете им до принасянето на ефективната жертва. След появата на истинската жертва, жертви повече не са необходими.

За разлика от планираната същност на Стария Завет, в който жертвата се вижда само от първосвещеника веднъж в годината, когато влиза да напръска умилостивилището с кръвта, когато настъпва времето, Исус е изпратен като публично умилостивение пред всички хора (ст. 25).

3. Заместване и изкупление

Смъртта на Христос е заместническа заради смъртта, която вярващите заслужават за своите грехове. Да заместиш, означава да умреш вместо някой друг – Той умря вместо нас.

Христос умира от името и на мястото на Своите. Той, а не онези, които принадлежат на Него, изработва избавлението за греховете на Своя народ (ІІ Кор. 5:21). И става проклятие за нас (Гал. 3:13). Ап. Павел представя Христовата изкупителна смърт без да включва народа Му в Неговата смърт (Ridderbos, стр 168). Умира Той, а не те. Макар Христос да умира за Своя народ, от тяхно име и вярващите да са съединени с Него, апостолът говори за тях и като съединени в Божието дело. Понеже Той е нашият представител и глава, ние всички умираме в Него (ІІ Кор. 5:14). Също и старото творение е осъдено в Него (Римл. 8:3). Всички, които са в Него, имат Неговата праведност (ІІ Кор. 5:21; І Кор. 1:30). Този колективен елемент се вижда и в Римляни 5:18-19.

Освен това Христос е изкупителна жертва. Изкуплението представлява премахване на греховете на хората от тях. След премахване на греха, той вече не може да се счита против тях.

4. Изкупление и откуп

В богословието на Павел Христовата смърт е разглеждана както като изкупление, така и като откуп.²⁶

Думата „изкупление” обикновено се използва, за да опише целия процес на спасение, в което влизат и оправдание, примирение и откуп. Павел употребява думата със специфично значение за плащане на откуп, за да се освободи някой от робство, т. е. да се освободи и да му се даде нов статус. Муу заявява „Христовата смърт е „откуп,” „плащане”, което заема мястото на дължимото наказание… Грехът е силата, от която трябва да се освободим” (229, 230).²⁷ Христовата смърт е плащане на откуп, откупване на Неговия народ от робството. Докато оправданието е свързано с позицията на човека спрямо закона, а примирението – с връзката между Бога и човека, изкуплението и откупът от своя страна наблягат на нуждата от освобождение от плена и робството, за да бъдеш свободен да служиш на Бога. Ключовите стихове включват:

Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората – Човекът Христос Исус, (6) който, като свидетелство за това, на определеното Си време даде Себе Си откуп за всички (І Тим. 2:5-6).

Който даде Себе Си заради нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да очисти за Себе Си народ за Свое притежание, ревностен за добри дела (І Тим. 2:5-6).

Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението (Гал. 4:4-5).

Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син, в когото ние имаме изкуплението чрез Неговата кръв, опрощаването на греховете (Кол. 1:13-14).

В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, опрощаването на прегрешенията според богатството на Неговата благодат (Еф. 1:7).

В І Тимотей 2:5-6 ап. Павел свързва Христос като Посредник на Новия Завет с идеята за откупа. В Галатяни 4:4-5 учи, че Христос изкупва Своя народ от закона. В Него народът придобива новата позиция на синове. В Колосяни 1:13 опрощаването е свързано с изкуплението, а в Ефесяни се прави връзка между изкуплението и жертвата и прощението. В Евангелията Христос описва живота Си като откуп. ²⁸

При откупване човек плаща по-малка сума, за да освободи нещо с по-голяма стойност. В случая с Христос Отец изпраща собствения Си Син. Въпреки, че заплащането е живот за живот Павел изтъква, че Христос е изпратен да изкупи не Своите приятели, а Своите врагове (Римл. 5:9-10). Бог дава Своя Син, който притежава безпределна стойност, да изкупи неуточнен брой грешници, които са спасени въпреки своето недостойнство.

4.1. Изкупление и прехвърляне

Исус плаща цената за нашите грехове. Той представлява плащането по откупа.

Изкуплението има две страни. Първо, един човек заплаща сума, за да изплати дължимото, да освободи или да откупи другия от някакъв вид робство или плен. Второ, след като вече е свободен, този човек вече има нов статус, нова позиция на свободен. Морис казва: „В Писанието ние виждаме платената цена, понесеното проклятие, за да бъдат избавени тези, които трябва да се въведат в свободата на Божии синове…” (Morris, Apostolic Preaching, 62).

Откупът е свързан с единението в Христос. Христос действа в името на грешните и Той е този, който пръв се придвижва от една област в друга, а съединените с Него претърпяват същото прехвърляне: те също са поставени в нова позиция на Божии синове.

Откупът на Христос освобождава хората от трите аспекта на старото творение, които до този момент владеят над тях: царуването на греха и смъртта случило се в Адам (Урок 4 и 5), законът на Моисей, който държи юдеите в плен (Урок 7) и хватката на злите духовни сили, които контролират старото творение (Урок 5). Чрез Христовия откуп вярващите са избавени от всяка страна на своето робство. Павел развива тази мисъл в Галатяни и Римляни.

Апостолът започва своето изложение в Галатяни, като подчертава, че Христос идва, за да ни избави от старото творение и да установи ново творение (Гал. 1:4). Той отговаря на юдейските изисквания, че вярващите езичници трябва да се обрязват и да спазват закона, като изтъква, че законът само увеличава робството на Израил. Законът държи Израил в плен (3:22), Израил е държан под стража (3:23) и израилтяните са като деца и роби (4:1), с възпитатели и стражи (4:2). Освен това са под проклятие (3:13). Добавянето на закона не е нужният лек, защото законът умножава прегрешенията. Човек трябва да бъде освободен от властта на закона, който изисква смърт като заплата за всяко престъпление.

Когато настъпва времето, Христос идва, за да изкупи хората. В Галатяни 3:13 ап. Павел пише: Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: Проклет всеки, който виси на дърво.” Той дава Себе Си в откуп, за да понесе проклятието на закона върху Себе Си. В Галатяни 4:4-6 апостолът продължава и развива изкупителното дело на Христос. Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона, (5) за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението. (6) И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче! (Гал. 4:4-6).

Изкуплението на Христос прехвърля хората от мястото под закон и стража в позицията на синове, в които обитава Духа. Осиновението и Духът са категории от новото творение. Исус изкупва всички от Своя народ от едната юрисдикция и в Него те са въведени в нова юрисдикция.²⁹ В Христос те се намират в новото творение (Гал. 6:14-15).

Можем да представим това с диаграма:

(1) Христос, вечно съществуващият Син е (2) роден от жена, в плът, в настоящия свят на злото. Той е роден „под закон.” (3) После Христос умира за закона и всички, които са в Него са откупени от закона и старото творение. (4) Христос възкръсва от мъртвите като Син и всички, които са в Него, също възкръсват в нова позиция на синове (Римл. 1:3-4). Чрез Христовото изкупление те вече не са роби, а синове, свободни в Святия Дух. Смъртта на Христос е откуп, който премества хората от под закона в Него. Той заплаща откупа за тези, които са в Христос. В Него ние умираме за старото творение и вече сме възкресени в новото творение (Римл. 7:1-6).

В Римляни наблюдаваме съвсем същото ударение върху откупа и избавлението. В първите части на посланието Павел се съсредоточава на избавлението от наказанието за греха на човека, докато в Римляни 6 се връща към избавлението от силата на греха (Moo, стр. 350). В Римляни 5:12 пише за навлизането на греха и неговото управление и царуване като власт на смъртта (Римл. 5:12). Грехът и смъртта контролират хората, като ги държат в плен (Римл. 6:12, 20). Ап. Павел говори за „греха” в единствено число, като сила, която държи хората и не се фокусира на извършването на действителни прегрешения или грехове. В резултат на властта на греха, законът даден на Израил е слаб и не може да спасява (Римл. 7). Законът никога не е даван за спасение - по-скоро дойде и законът, за да се умножи прегрешението (Римл. 5:20). Властта на греха, който действа в плътта, използва закона като средство, за да причинява смърт: Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта (Римл. 7:5). Да обобщим идеите на Павел по следния начин:

плът + грях = греховна плът (състояние на съществуване в старото творение, което държи хората в плен)

Идването на закона води до:

греховна плът + закон = увеличаване на плена и робството

Следователно юдеите под закона са роби едновременно на греха и на закона.

Христовата смърт ни изкупва от греха и робството на закона. В Римляни 6:14 ап. Павел показва как Христос ни избавя както от властта на греха, така и от господството на закона: Защото и грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. В този стих той сравнява какво е да си освободен от властта на греха и да си под благодат. В Христос ние вече не сме под робството на греха, нито под закона, а сме под благодат. И грехът, и законът държат хората в плен и те трябва да бъдат изкупени и от двете и въведени в новото царство на благодатта. Да бъдеш под благодат значи да си в Христос и изразът е част от грозда понятия, които включват още „да бъдеш в Христос,” „да бъдеш в новото творение” и „да бъдеш син изпълнен с Духа.”

Апостолът казва Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух (Римл. 8:3-4). Бог изпраща Своя Син в плът подобна на греховната и като съди и осъжда греха в плътта, освобождава хората от нейния плен. Римляни 8:3-4 е заключението на Павловото изложение, развито в Римляни 6 и 7 глави.

В диаграмата горе виждаме: (1) Хората в Адам са в греховната плът. (2) Христос се явява в плът (Римл. 1:3-4; 8:3-4), умира (Римл. 6:4). Всички съединени с Него също умират за властта на греха и са възкресени в Неговата нова сила, където грехът вече не владее над тях и те могат да ходят в правдата на Святия Дух (Римл. 8:3-4). Павел показва тази промяна в Римляни 6:2-11.

В Моисей Израил е въведен под Божия закон, закон , който донася смърт. В Римляни 7:1-6 ап. Павел обяснява, че по същия начин Христовата смърт ни избавя от закона.

Сравнението с мъжа и жената тук е сложно, но принципно ясно. Павел утвърждава, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. Умрели сме за закона в Христовата смърт. Тя ни е изкупила от властта, авторитета и царството на закона.

Има два начина да се премине от едно царство в друго и от една юрисдикция в друга. Единият е чрез смърт, а другият чрез прехвърляне в новата юрисдикция на Христовото царство. Исус се явява под закона, умира за царството на закона и е възкресен в новото царство - Неговото царство на благодатта. В Христовата смърт юдеите умират за закона. Неговото господство, юрисдикция и власт приключват. В Христовото възкресение те вече са в Неговото царство като синове. Диаграмата илюстрира това по същия начин като диаграмата за победата при възкресението над властта на греха

Откупът ни освобождава и от властта на Сатана, от изискванията на закона, за да няма повече основа за обвинения против нас.

При грехопадението хората става роби и пленници на дявола.³⁰ В Ефесяни 2 ап. Павел говори, че вярващите езичници са били мъртви в прегрешенията си, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, според княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството (ст. 2). Колоската църква е загрижена за духовните сили, които са насочени против нея, затова апостолът й напомня, че Той ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син, в когото ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, опрощаването на греховете (Кол. 1:13-14). Той говори за Христовата победа над духовните сили в Колосяни 2:13-15: И на вас, които бяхте мъртви в прегрешенията си и необрязването на плътта си, Той съживи с Него, като прости всичките ви престъпления. (14) Той изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас, и го отстрани отсред нас, като го прикова на кръста; (15) и като разоръжи началствата и властите, Той ги изложи открито на показ, тържествувайки над тях чрез него (Кол. 2:13-15). Павел отбелязва, че кръстът премахва дълга или правните изисквания и това отменяне обезоръжава духовните сили, премахва властта им над хората. Точната връзка между греха, закона, злите духовни сили не е ясна. Апостолът не може да отдели правните изисквания от духовните сили, началствата и властите, но връзката може и да е пряка. Това, което е ясно, е че при грехопадението дяволът и духовните сили печелят контрола над творението. Адам се вслушва в дявола, съгрешава, осъден е и докарва в известен смисъл духовното господство на Сатана над хората. В такъв случай дяволът използва нарушенията на закона, за да държи хората в плен. По същия начин в Римляни 8:33-34 ап. Павел показва, че дяволът вече няма средства да обвинява вярващите, защото в Христовата смърт сме оправдани и Той е възкръснал, за да се застъпва за нас.

При тази сделка откупът не обогатява дявола, по-скоро отнема оръжието му. Плащането на откупа от Христос прекъсва контрола, властта и авторитета на злите духовни сили, обезоръжава ги и ги излага на показ, без никакво право на възстановяване. Ап. Йоан внушава същата мисъл за разчупването на властта на дявола в Йоан 12:31-32 и Откровение 12:1-2.³¹ При прехвърлянето ние вече сме изкупени от властта на Сатана (царството на тъмнината) и въведени в царството на Сина на Божията любов. Накратко, единението с Христовото възкресение ни въвежда в нов статус пред Бога. В Своята смърт Христос умира за старото творение, а в Своето възкресение възкръсва в новото царство, Христовото царство, царството на благодатта, новото творение и осиновението.