Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление



страница6/10
Дата15.01.2018
Размер1.43 Mb.
#47251
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

1. Възкресенски живот69

В единението с Христос вярващите са мъртви за силите на старото творение (плътта, греха, закона и духовното робство) и са възкресени от мъртвите в самата смърт и възкресение на Христос, като вече споделят силата на Христовия възкресенски живот.

В Ефесяни 1:19-20 Павел говори какво е превъзходното величие на Неговата мощ към нас, вярващите, според действието на мощта на Неговата сила; (20) С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната си страна на небесата. Това е реална, мощна, вътрешна промяна, не просто смяна на позицията или на статуса.70 Ключовите пасажи са Римляни 6, Ефесяни 1:19-20; 2:1-10; Колосяни 2:13-14 и 3:1-4. Във всеки от тях главната мисъл на ап. Павел е, че ние сме умрели с Христос за старото творение в Неговия обективен исторически живот и смърт и сме възкресени с Него за нов живот в новото царство или творение. В единението с Христос същата сила на Бог Отец, която Го възкресява от мъртвите, действа в нас, за да ни възкреси за нов живот. В Него ние сме свободни от греха, закона и духовното робство и вече реално и практично сме навлезли в нов живот. Въпреки че силите на стария век все още ни въздействат, те вече не могат да ни владеят.71

1.1. Римляни 6:1-10; Ефесяни 2:1-10; Колосяни 2:11-15 и 3:1-4, 9-10

В Римляни 6 глава Павел посочва източника на нов живот в Христос. Той подчертава, че новият живот е плод на нашето единение (както се илюстрира в кръщението) със смъртта и възкресението на Христос. Така ние умираме за старото творение заедно със стария човек и сме възкресени в новия възкресенски живот чрез силата на Бога. Вече сме освободени от властта и царството на греха, за да сме в състояние да живеем нов живот в Христос, за Бога.



Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта? (2) Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем още в него? (3) Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Исус, бяхме кръстени в Неговата смърт? (4) И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. (5) Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото); (6) като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. (7) Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха. (8) Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него; (9) като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него. (10) Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога. (11) Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ (Римл. 6:1-11).

Римляни 6:1-11 може да се раздели по следния начин. (1) Павел пита дали е възможно да се продължи в греха - ст. 1 (2) Той си отговаря с „не”, невъзможно е, защото в кръщението ние сме умрели за старото творение и сме възкресени чрез Божията сила в новото творение – ст. 2. (3) После Павел разсъждава как ние сме умрели в Христовата смърт – ст 6-7. Умрели сме за Адам, разпънати сме с Христос, мъртви сме за старото творение и затова сме свободни от властта на греха. (4) След това той развива същността на възкресенския живот – ст. 8-11. В Христовото възкресение ние сме съединени с Христос, живеем в Него и смъртта няма власт над нас. Грехът и смъртта нямат място в новото царство и заради това вече няма да умрем.

Христовата смърт не е просто пример. Той действително умира във и за старото творение и е възкресен като начало на новото творение. В Христовата смърт се променя царството, властта и творението. В Римляни 6 голямата мисъл на ап. Павел е, че чрез нашето единение с Христос, ние действително, реално и исторически умираме за старото творение и власт и вече сме възкресени в новото творение и царство на Христос.

В Римляни 6 Павел също така смесва изявлението (какво е направил Бог в и за нас) с повелението (как ние трябва да живеем за Него). Като вярващи Бог ни предизвиква да разберем кои сме в Христос и как да живеем в Него (особено в Римл. 6:11-13).72 Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ. (12) И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти. (13) И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата (Римл. 6:11-13).

Учението на ап. Павел в Римляни 6 е съпоставимо с Ефесяни 1; 2:1-10; Колосяни 2:11-12 и 3:1-4. Във всеки пасаж нашето сегашно единение с Христовата смърт и възкресенски живот е ключът към новия, свят живот.73 По същия начин във всеки пасаж апостолът построява новия живот върху единението с Христовия възкресенски живот. В Него ние умираме за старото творение и оживяваме, за да вършим добри дела в новото творение.

1.2. Кръщение

В Римляни 6 и Колосяни 2:11-14 (както и в Галатяни 3:27 и І Коринтяни 12:13) Павел прави връзка между единението и кръщението. За него да си кръстен в Христос е да си съединен в Неговата смърт и възкресен в новия живот в Него.74



Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли (Гал. 3:27).

Защото всички ние – било юдеи или гърци, било роби или свободни – бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени (І Кор. 12:13).

Кръщението е външен елемент, окъпване с вода и вътрешна реалност за Божието дело в нас. Външният и вътрешният елемент се споменават едновременно в І Петър 3:21. Там Петър казва Кръщението, и сега ви спасява – не измиването на плътската нечистота, а молбата към Бога за чиста съвест – чрез възкресението на Исус Христос. В този текст ап. Петър прави разграничение между външното измиване и вътрешната реалност, която всъщност е добрата съвест, която знае, че е простена благодарение на възкресението на Исус Христос от мъртвите. Спасява не външният, а вътрешният елемент.75

В Божието дело на кръщение, както при всеки аспект от единението, Бог ни съединява с Христовото обективно историческо дело в двете творения. Това единение не значи пълна идентичност. Христос идва в тяло подобно на греховната плът (Римл. 8:3), но не в греховна плът и ние сме възкресени с възкресение подобно на Неговото (Римл. 5:5). В нашия случай възкресението е от две части - първоначалното възкресение с Божията сила и последното възкресение със същата сила в Съдния ден.

1.3. Даване на плодове и добри дела

В единение с Христос вярващите са способни да дават плодове и да вършат добри дела. В Римляни 6 глава ап. Павел говори за даване на плод за Бога. Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт. (22) Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот (ст. 21, 22).

В Ефесяни 2 глава апостолът съпоставя ходенето на хората в безполезност и зли пътища, извън Христос, с това да си Божие творение създадено в Христос Исус за добри дела, които Бог отнапред е наредил, за да ходим в тях (ст. 10). Нашето спасение е дар на благодат, а не на дела (ст. 8-9), но тези възкресени в Него, ще вършат добри дела, подходящи за Божието царство. Ключовата характеристика на добрите дела е че те са в Христос, създадени са (езика на новото творение) в Христос. Подготвени са от Бога предварително, според Неговия план, в който активно вървят.

Възкресенският живот е основа за Божия призив за праведност, освещение, святост и свобода. Вярващите, възкресени чрез Божията сила в Христос, трябва да предоставят частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата (Римл. 6:13). В Него те сега са освободени от греха и са станали слуги на правдата (Римл. 6:18). Те трябва както са предавали частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега да предадат частите си за слуги на правдата за святост (Римл. 6:19). Като роби на греха те не могат да бъдат праведни, но сега трябва да се покоряват, което води до праведност.76 Понятието на Павел за свобода се ръководи от структурата „две творения/ двама Адам,” в която човек е или в Адам (и така върши делата на плътта), или в Христос (и е възкресен в Него, за да служи на Бога). Разбирането на апостола за свобода е, че ние сме освободени от греха и смъртта на Адам да служим на Христос. Свободата никога не е абстрактна, нито е свобода от Бога и Неговото господство. Тъй като вярващият е в Христос, всички увещания на Павел за освобождение (І Кор. 12:29) и свобода (Гал. 2:4; 5:1; 5:13) се разбират като за човек, който е свободен в Христос, за да Му служи.

В Римляни 6:19, 22 ап. Павел говори за освещението: Така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост... (22) имате плода си за святост. Той призовава вярващите към „святост,” да бъдат избрани, отделени за Бога. Както Израил, типа, трябва да е свят за Бога, така и антитипът, вярващите в Христос, трябва да са свети (І Кор. 6:11; І Кор. 1:2). Христос дава Себе Си за църквата и я прави свята (Еф. 5:25-26). В Христос вярващите са храм на Бога, отделени от света (ІІ Кор. 6:14 и сл.). Като такива те трябва „да излязат изсред тях и да се отделят, казва Господ, и да не се допират до нечисто и Той ще ви приеме (ІІ Кор. 6:17). Павел прави внушение към същия източник на святост в Колосяни 1:22: Сега примири в тялото на Неговата плът чрез смъртта, за да ви представи пред Себе си свети, непорочни и безупречни.

Призивът на апостола да живеем нов живот е обобщен в Римляни 12:1: „...да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение.” Свободата в Христос означава живот (Римл. 6:22). Животът е контролиран от свобода, мир и радост (Ridderbos, стр. 259). Този призив се отразява на целия човек, на всяка негова способност. Промяната в Христос е абсолютна, засяга всяка страна на съществуванието и ние трябва да отдадем сърцата си (Римл. 6:17), умовете (Римл. 12:2 и душите си на Него.



1.4. Умиране за всеки аспект от старото творение

В Римляни 6:1 и сл.; Ефесяни 2:1-10 и Колосяни 2 и 3 ап. Павел говори, че в единението с Христос ние получаваме възкресенски живот. На други места той развива тази полза като „умиране и възкръсване”, което включва умиране за всеки аспект от старото творение, за да сме в състояние да живеем за Бога в новото творение. Апостолът казва, че трябва да се умре в царството на закона, за да можем да принадлежим вече на Христос и така да даваме плод за Бога (Римл. 7:4). В Него ние също умираме за нечистите сили и елементите на този свят (Кол. 2:14-15; 2:20; Гал. 4:3), които включват езическите дни и дори Божия закон, когато е изопачаван от първоначалното си предназначение (Гал. 4:3). В Христовата смърт ние умираме за цялото старо творение, за всички негови сили и обхват и възкръсваме за новия живот (Римл. 6), новото царство (Кол. 1:13) и новото творение (Гал. 6:15).





2. Духовен „възкресенски” живот

Целият духовен живот се основава на възкресенския живот на самия Христос.77 В Христовото възкресение Той е едновременно възкресен от Духа (Римл. 1:4; 8:11) и става източник на животворящия Дух (І Кор. 15:45). Този нов духовен живот следователно е есхатологичен и се намира само в единението с Христовото възкресение и Неговата роля като Месия в новото творение.



Първият Адам донася живот, но Христос става животворящият Дух (І Кор. 15:45) (по-ранен материал; Йоан 16:7).



Тези, които са съединени с Христовото възкресение също са обитавани от възкресенския Дух на Христос (Гал. 4:5-6) и тяхното плътско тяло ще бъде променено в ново духовно възкресенско тяло (І Кор. 15:44 и сл.).78

В Ефесяни Павел развива своето изложение по подобен начин. Започва с наблягането, че ние сме избрани от Отец, в Христос, за да бъдем синове в Него. После казва, че сме изкупени в Христос и накрая завършва с реалността, че в Него получаваме наследство, което е дар и сме запечатани с Духа на обещанието. Сега ще обърнем внимание на запечатването с Духа в Ефесяни 1:11-14.

В Него и ние бяхме взети за наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога, който върши всичко по решението на Своята воля, (12) така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос. (13) В Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието на вашето спасение – и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Святия Дух на обещанието, (14) който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава.

В тези стихове Духът е наречен „обещаният Святи Дух,” което е есхатологично понятие. Освен това Той е залог за нашето наследство. Духът е излян върху църквата, прилагайки за нея духовните дарове на Христос (Еф. 2:20-22; 4:8). В Духа ние сме запечатани, очакваме пълното притежание на своето наследство. Да имаме Духа днес е гаранция, че изцяло ще наследим всичко. Ап. Павел говори за запечатването в Ефесяни 1:13; Ефесяни 4:30 и във ІІ Коринтяни 1:21-22.



И не наскърбявайте Светия Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението (Еф. 4:30).

А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог, (22) който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог (ІІ Кор. 1:21-22).

Понятието „запечатване с Духа” предполага постоянство и неизменна същност на наследството. В Духа ние получаваме първата вноска от Бога и Неговата гаранция за нашето синовство и наследство с Христос. Тъй като Христос е последното и цялостно дело на Бога, изливането на Духа е последната и пълна гаранция за нашето наследство.

Обитаването на Духа представя Христос на нас и в нас, разкрива ни, че ние се намираме в новото творение. Същевременно да имаш Духа и да си запечатан с Духа не е субективно чувство, а обективна реалност, начин на живот за тези, които са в Христос.79 Хората, които са „в Духа”, са в Христос и са възкресени в Него за новото творение.

Всички в Христос трябва да имат един Дух (Римл. 8:5-12). Както казва апостолът тези, които нямат Духа, не са Негови. Духът е Духът на Господа (Фил. 1:9; Гал. 4:6; ІІ Кор. 3:18). В единението ние се свързваме с Христос и имаме Неговия Дух. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание; (5) един Господ, една вяра, едно кръщение (Еф. 4:4-5). В кръщението ние сме кръстени в едно тяло в Духа. Защото всички ние – било юдеи или гърци, било роби или свободни – бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени (І Кор. 12:13).80 В единението с Христос ние участваме в Христовия Дух. Да сме възкресени от Духа означава да имаме Христос в нас.

Духовният начин на живот е описан като вечен живот (І Кор. 15:45; ІІ Кор. 3:6; Римл. 8:11; Гал. 6:6), като идване на Божията любов за нас (Римл. 5:5; Еф. 3:16; Римл. 15:30), като потвърждение, че Бог е наш Баща, който ни учи да се молим (Гал. 4:5-6; Римл. 8:15) и се описва също чрез даването на Неговия плод: любов, радост и мир (Гал. 5:22). Духът носи радост (І Сол. 1:6) и силата на святия живот (ІІ Сол. 2:13). Той носи знанието за Христос (Еф. 1:17; І Кор. 2:2), като дарява както със сила, така и с дарби църквата (Римл. 12; І Кор. 12, 14 гл.) (Ridderbos, Paul стр. 222-223).

Ап. Павел често съпоставя „закона” и „Духа” като две важни старозаветни/ новозаветни понятия.81 Във ІІ Коринтяни 3 излага поредица от контрасти между закона и Духа.8283



Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас? (2) Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора; (3) и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето (ІІ Кор. 3:1-3).

Законът (буквата) и външната природа на закона показват, че е безсилен и води хората в робство. Обратно, вътрешното дело на Духа е мощно, води до освобождение и свобода за Божиите деца.



Във ІІ Коринтяни 3:7-13 Павел развива новозаветната по-велика слава от славата на Стария Завет.



Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Моисей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше, (8) как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава? (9) Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. (10) Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда. (11) Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното! (12) И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение (13) и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

Павел заявява, че Старият Завет има слава, макар да е външен и да води до смърт. Той илюстрира славата като уточнява, че лицето на Моисей блести, когато се открива Божията слава.



Но Аарон и всичките израилеви синове видяха Моисей, и ето, кожата на лицето му блестеше; и се бояха да се приближат при него (Изх. 34:30).84

Павел завършва като подчертава делото на Духа за разкриване на Господната слава. А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух (ІІ Кор. 3:18).

Обитаването на Духа носи свобода/ освобождение, защото Господ е Духът и където е Христовият Дух, там е свобода от властта/ юрисдикцията на закона. Павел и всички в Новия Завет сега гледат на закона с непокрито лице, чрез Духа, същият Дух, който ни преобразява според образа и славата на Христос.

3. Новият човек

Тези, които са „в Христос,” тези, които са съединени с Него в новия възкресенски живот, са повторно сътворени в Христос Исус (Еф. 2:5-6, 10). Да си създаден отново според образа на Христос е повторение на първото сътворение на Адам. Ние сме повторно сътворени, пре-сътворени според по-великия образ на Христос. В новото творение (І Кор. 5:17) ние сме синове с Него и сме обитавани от Духа. В Него ставаме нови хора, Христос е първият плод, първият човек, Синът, Духът и началото на новото творение, със Своя народ, който споделя новото прославено човешко естество.

Новият човек е последното есхатологично човечество, възкресено в Христос и обитавано от Неговия Дух. В Христос типологията на Адам достига своя край, пълнота и изпълнение. Всички в единение с Христос имат едно и също ново човешко естество и в тях живее животворящият Дух (І Кор. 15:45). В Него църквата е свързана в едно, за да стане „един човек” и „съвършен човек” (Гал. 3:28; Еф. 4:24).85

Промяната в новия човек започва от вътрешния и завършва във външния човек при последното възкресение. Във ІІ Коринтяни 4 и 5 ап. Павел говори за единение/ подновяване във вътрешния човек, а не във външния. Но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява (ІІ Кор. 4:16). Тук за човека се говори в единствено число, но той има два аспекта – вътрешен и външен. Същото разграничение между външно и вътрешно е развито във ІІ Коринтяни 4:16, Колосяни 3:10 и Римляни 13:14.

Съединените с Христос трябва да се обличат в Господ Исус Христос и да се обличат в новия, който се подновява в познаване по образа на Този, който го е създал (Кол. 3:10).

Всеки ден те се обличат с Господ Исус Христос и не се грижат за страстите на плътта (Римл. 13:14).

Ап. Павел прави разграничение между вътрешния и външния човек като съпоставя нашето вътрешно съкровище и външните ни земни тела. Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас (ІІ Кор. 4:7). Във ІІ Коринтяни 4 „съкровище” е наречено благовестието (ІІ Кор. 4:3), светлината на славата на Христос (ІІ Кор. 4:4) и изгряващата светлина (ІІ Кор. 4:6). За разлика от това пръстените съдове са човека в неговото физическо съществуване, съществуване, което Павел копнее да съблечем, не за да останем голи, а за да продължим да се обличаме във възкресенското тяло.

Важно е да се подчертае, че единението с Христос включва както вътрешния, така и външния човек. Павел говори за единението на външния човек с Христос в І Коринтяни 6:15, 19. Нашите тела са части на Христос и храм на Святия Дух. Освен това в І Коринтяни 15 глава той пише за единение между нашето и Христовото възкресенско тяло.

Затова единението е с целия човек – и външен, и вътрешен. На този етап Христовият възкресенски живот е започнал във вътрешния и ще бъде приложен във външния в Последния ден.

По отношение на вътрешния човек единението е еднократно събитие, което представлява прехвърляне от старото в новото творение. Това единение, станало веднъж, продължава да подкрепя вярващия през целия земен живот. Докато преживява Христовия възкресенски живот, вътрешният човек постоянно се обновява. Поради непрекъснатата природа на единението, Павел увещава коринтяните да се обновяват непрекъснато. Чрез слабостта и покварата на външния човек на нас неизменно ни се напомня за слабостите и нуждата от вечното Божие обновяване. Наблюдаваме разрушението на тялото с виждане и осъзнаваме всекидневното си обновяване с вярване (ІІ Кор. 4:7).



Чрез това подновяване християнинът възстановява в себе си образа на Бога (Еф. 4:23-24)86 и на Христос (Римл. 8:29; ІІ Кор. 3:18; ІІ Кор. 4:16; Кол. 3:1; Римл. 13:14).

Подновяването на вътрешния човек става в сърцето и ума. Умът се подновява (Еф. 4:23), за да може да разпознае Божията воля (Римл. 12:2). Чрез Духа вярващите имат Христовия ум. Защото: „Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?” А ние имаме ум Христов (І Кор. 2:16). Ридърбос заявява, че тези, които отричат Христос и Неговото възкресение са тези, които не познават Бога (І Кор. 15:34) (Paul, стр. 228).

Сърцето също се подновява. Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос (ІІ Кор. 4:6). В Неговия Дух87 Христос обитава в сърцето чрез вяра (Еф. 3:17). Бог изпраща Духа на Своя Син в сърцата на вярващите, за да викат като Него „Авва, Отче” (Гал. 4:4-6). Самият Дух се моли за тях във вътрешния човек (Римл. 8:26-27). Защото са синове, вярващите знаят, че са свободни. В Духа Павел казва, че Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден (Римл. 5:5) и Духът записва Христовата воля върху сърцата на тези, които са съединени с Него (ІІ Кор. 3:30). Духът взема нещата от Христос и ги дава на Божиите синове. В сърцето и ума си новият човек има способността да разбира Божието откровение и да действа в съответствие с него. Вътрешният човек тогава действа с божествената сила върху външния.88

Сърцето и умът се отнасят до вътрешния, силен, обновен есхатологичен живот на човека, а външният – за неговия земен, плътски живот в старото творение. Вътрешният човек е живот, а външният – смърт и унищожение и преминава заради греха и вродената слабост на плътта. Сърцето е центърът в старозаветната вяра, затова новото сърце и ум са в центъра на новозаветния живот. Вътрешният и външният човек днес са два аспекта, две страни на новия човек,89 две негови склонности.90

Частите на външния човек могат да се използват за праведност (Римл. 6:13, 19), но освен това са и допирната точка със света и Сатана, затова той представлява място на двубой и борба. Докато сме в плътта, ще имаме скърби.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница