Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление

1. 
   Новият живот произтича от единението с Христовото ____________.
   
2. 
   Избройте трите аспекта на новия възкресенски живот.
   
3. 
   Обяснете понятието едно възкресение с три части.
   
4. 
   Посочете три пасажа, които говорят за единение с Христовата смърт и възкресение и за нашия нов духовен живот.
   
5. 
   Как могат вярващите да вършат добри дела?
   
6. 
   Какво в І Коринтяни 15:45 означава понятието животворящ Дух?
   
7. 
   Посочете главните контрасти във ІІ Коринтяни 3 глава между Павел и Моисей.
   
8. 
   Защо Моисей покрива лицето си? Защо Павел не го покрива?
   
9. 
   Съпоставете вътрешния и външния човек в мисленето на Павел. Какъв пример използва апостолът, за да покаже непрекъсната природа на новия живот?
   
10. 
    Какво е подновяването на вътрешния човек – еднократно или непрекъснато?
    

В Римляни 1 и 2 глава ап. Павел полага основите на съответните задължения на езичниците и юдеите, разделението в старото творение, причинено от идването на закона на Моисей. Езичниците със задължението от сътворението (1:18 и сл.) и съвестта (2:14-15) са обвързани от Божия образ, който им е открит. Юдеите, заради по-голямото откровение и изисквания на закона, се съдят според закона. Той ясно отразява Божия образ в далеч по-добър начин и всяка група е под собствено управление или юрисдикция. Към всеки трябва да се подхожда различно.

Павел също така отбелязва, че и юдеите, и езичниците в съответната си юрисдикция имат сходни задължения към Бога. Изискванията на сърцето и съвестта в общото откровение са сходни с изискванията на закона написан върху плочи от камък дотолкова, че Павел говори за закона записан върху сърцето.

Към това разделяне на юдеи и езичници в старото творение Павел допълва трета юрисдикция – тази на Христос в Неговото ново възкресенско царство. С идването на Христос и царството всички вярващи, както юдеи, така и езичници, попадат под Неговото по-велико управление и трябва да се преобразяват според Неговия образ.

В този урок ще се съсредоточим на изискванията на новото възкресенско царство на Христос.

Като Цар и Месия Исус не идва, за да унищожи закона на Моисей, а за да го изпълни. Задълженията на езичниците стават още по-ясни с идването на закона и законът даден на Израил е тип, който сочи към изпълнението на закона в по-великото възкресенско царство на Христос в новото творение. Сега Христос е по-великият съдия и законодател и всички хора, както юдеи, така и езичници, са обект на Неговото господство. В І Коринтяни 15 апостолът свързва възкресението с управлението в Христовото царство.

Понеже е възкресеният Син-Месия, Христос сега е по-великият пример за вярващите, които са преобразявани по Неговия образ. В това отношение покорството идва от същността на живота на вярващия в царството.⁹¹ В Христос вярващите са Божии синове, възкресени в Него, обитавани от Святия Дух и създадени като нови хора. В царството те споделят Неговия образ и са призовани да се преобразяват според образа на Христос, който е Първородният.

Ще развием приложенията на истината, че Христос е пример и Цар в следните подзаглавия: (1) законът в есхатологичното царство, (2) съдържанието и юрисдикцията на закона, (3) Духът и законът, (4) законът изпълнен в любовта и (5) как проповядва ап. Павел пълнотата на царството на езичниците.

На редица места Павел сякаш дава на закона несъществен вместо директен авторитет (Еф. 5:3-6; Гал. 5:19-21; Кол. 3:5, 8-9). В тези пасажи той споменава закона мимоходом, докато се съсредоточава на общите за езичниците грехове, но никога изрично не ги призовава да следват закона. В друг контекст изрично и категорично отхвърля непрекъснатия авторитет на закона. Той изтъква, че вярващите вече не са под закон, а под благодат (Римл. 6:14), че са умъртвени спрямо закона (Римл. 7:4) и че Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва (Римл. 10:4).

Обратното, и в Римляни, и в Галатяни ап. Павел отдава почит на закона. В Римляни 8:3 отбелязва, че Духът прави възможно изпълнението на закона. Той цитира повечето от заповедите и прави извода, че законът се обобщава с любовта (Римл. 13:8-10). В Галатяни учи, че ние все още сме под закона на Бога и на Христос (Гал. 6:2). Павел говори за закона, който носи проклятие и за това, че Христос ни освобождава от закона (Гал. 3:10; 4:4). Продължава с думите, че любовта изпълнява закона (Гал. 5:14). Как да обясним тези на пръв поглед противоречащи си негови твърдения за закона?

Разрешението на сякаш явния конфликт е в прилагането на типологичния подход на Павел двама Адам/ две творения.⁹² Цялото творение е тип, в това число Израил, храмът и законът. Типологията се изпълнява в Христовото царство и се развива и се уточнява значението на понятията в заповедите да се обичаме един друг, което е новото изискване в Неговото царство.

Юрисдикцията или периодът на закона даден на Моисей приключва с настъпването на царството на Христос. Типологията на закона се изпълнява в любовта и в царството на синовете на Неговата любов (Кол. 1:13). Типологията на закона на Моисей и Израил насочва към своето окончателно изпълнение, което значи че законът на Моисей е от голяма полза, наред с Духа, като помощно средство, чрез което можем да открием Христовия ум в закона (Римл. 8:4, 14; Гал. 5:16-18) и чрез който вярващите се пре-сътворяват по Неговия образ и следователно са в състояние да се обичат един друг (Римл. 8:29).

Изпълнението и любовта вече осигуряват херменевтичните принципи за разбиране на закона на Христос в книгите на Павел. Законът на Моисей не се отстранява, а по-скоро се тълкува в светлината на Христовото идване, чрез Неговия личен пример и с помощта на Духа. В някои случаи, например убийство, прелюбодейство и кражба, законите стават по-широки и по-дълбоки като включват вътрешната мотивация на сърцето. В други случаи става по-трудно да се прецени дали човек прилага закона. Да си покорен на Христос не е въпрос на механично прилагане на закона на Моисей. В царството изискванията са далеч по-дълбоки и църквата среща трудности да разбира Христовия замисъл. В този процес тя е подпомагана от Святия Дух, който не измества закона. По-точно Той помага на църквата, за да може тя правилно да тълкува и да изпълнява закона в Христовото царство. Това е процес, затова апостолът призовава да съзрява и израства в познаване на ума на Христос, за да може да прилага Христовия закон в цялата му пълнота във всяка и всички ситуации (Еф. 4:13-16).⁹³

2. Съдържание и юрисдикция на закона

При типологичния подход е важно да се прави разлика между съдържанието и юрисдикцията на закона.⁹⁴ В Римляни 1 и 2 ап. Павел прави разграничение между позицията на езичниците и юдеите. Езичниците, които нямат закона (Римл. 2:14) са съдени според общото откровение (Сътворението), защото законът е записан на сърцата и на съвестта им. При юдеите нещата са различни, защото идването на Моисей, на закона и обрязването ги поставя в нова позиция и юрисдикция. От една страна Павел вижда две отделни юридически сфери или юрисдикции - езичниците нямат да бъдат съдени според по-голямото откровение на закона, по-малката светлина на общото откровение няма да осъди юдеите. От друга, той също отбелязва сходството на изискванията и съдържанието на задълженията между двете юрисдикции. Недвусмислено заявява:

В тези стихове ап. Павел поддържа ясно разграничение между отделните юрисдикции на закона, докато в същото време отбелязва, че съдържанието на закона и за двете е сходно.

Същото се отнася за връзката между закона на Моисей и закона на Христовото царство. В този случай няма абсолютна промяна от една юрисдикция в друга, но съдържанието на закона е същото и в двата случая. В действителност по-малкото типологични изисквания на закона се увеличават, когато царството настъпи в пълнота.

Моисей дава закона на Израил, така юрисдикцията на закона приключва с идването на Христос и Неговото ново царство. В Христос юдеите са изкупени от закона, умират за закона и са възкресени за царството на самия Христос. Моисей, Израил и законът от една страна и Христос, царството и новото творение – от друга, са две отделни юрисдикции.

Тази промяна в юрисдикциите виждаме в Галатяни и Римляни. В първото послание Павел говори за изкупване от проклятието на закона и за самия закон (Гал. 3:10; 4:4). После говори за това да си под Христовия закон (Гал. 6:2), който е законът на любовта и значи да си свободен да ходиш по Духа. В Римляни разграничението между езичниците и юдеите в 1 и 2 глави е развито по-нататък, защото Павел казва, че самите юдеи имат нужда да бъдат изкупени от закона и да умрат за закона (Римл. 7:4), за да избегнат неговото проклятие и да бъдат въведени в Божието царство. А това значи да бъдат въведени от Духа в новото творение и да се преобразяват според образа на Христос (Римл. 8:4, 29, 30). Тези разграничения следват контрастите между старото и новото творение в богословието на апостола.

Едно сбито разглеждане на юрисдикциите се появява в І Коринтяни 9:19-21 в контекста на благовестването.

Тук Павел анализира три различни взаимовръзки със закона. Понеже е в Христовото царство и в новото творение християнинът вече не е под закона на Моисей. Когато се стреми да спечели юдеите, апостолът става като един от тях, доброволно се поставя под закона, макар че самият той не е под закона. Обрязването на Тимотей от Павел, за да се избегне обидата на юдеите, е пример за такава постъпка макар обрязването, едно юдейско законово изискване, вече да е несъстоятелно в Христос (Гал. 6:15). Тимотей е обрязан, за да стане „като” под закон и да може по-лесно да свидетелства на юдеите.

Когато се стреми да спечели езичници, Павел има работа с хора „без закона”, затова е свободен да се държи като езичник. Това не значи, че постъпва беззаконно. Той казва, че никога не е без Божия закон. Дори да се намира извън юрисдикцията на юдейския закон, като християнин все пак е под Христовия закон, в Христовото царство. Когато благовества апостолът развива три юрисдикции. Подобно разграничаване на юрисдикциите се наблюдава и когато единението с Христос става един от първостепенните мотиви за покорство (І Кор. 6:15-18).

При придвижването от тип в антитип, от юрисдикцията на Моисей към юрисдикцията на Христос, съдържанието на закона остава сходно, но не идентично. Както е при позицията на езичниците и юдеите в Римляни 1 и 2 глави - съдържанието е сходно, но към юдеите, които разполагат с по-голямо откровение, има и по-високи изисквания. Освен това при изпълнението на типа някои закони се променят съществено. Например, законите в Десетте заповеди за брака и кражбата се запазват. В същото време има промени в другите заповеди. Към Божието име спадат вече Христос и Святия Дух. Четвъртата заповед е променена, тъй като денят за поклонение и почивка вече е първият, а не седмият ден (Деян. 20:7) от седмицата. Най-общо, вече се набляга на ролята на любовта като есхатологично и окончателно изпълнение на закона.

Промяната в юрисдикцията и съдържанието може да се види в Ефесяни 6:1-4, където Павел развива петата заповед. Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. (2) „Почитай майка си и баща си” – което е първата заповед с обещание – „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” (3) И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в Господното възпитание и наставление.

Ап. Павел запазва съдържанието на заповедите с две важни промени свързани с юрисдикцията. Заповедта вече се изпълнява в Господа, в покорство на Него и в Неговото царство. Благословенията не са вече единствено за Израил, а за цялата църква. В Христовото царство църквата ще наследи не само земята на Израил, но и цялото творение (Вт. 5:15; Изх. 20:12). Законът даден на Израил вече се прилага и изпълнява в църквата при Новия Завет.

При приложението от Павел на седмата заповед наблюдаваме подобно ударение върху новата основа на изпълнение. В І Коринтяни 6:15-18а той пита Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! (16) Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тяло с нея? Защото Той казва: „двамата ще станат една плът.” (17) Но който се съединява с Господа, е един дух с Него. (18) Бягайте от блудството.

В тази заповед съдържанието остава същото, но увещанието да бъдем святи, както Бог е свят, вече намира специфична и конкретна основа в единението с Христос. Онези, които съгрешават по този начин, съединяват частите на Христос с блудница.

Типологията и изпълнението обясняват списъците от заповеди на ап. Павел в Колосяни 3:8, 9, 12-14; Ефесяни 5:3-6 и Галатяни 5:19-21. Тези списъци отразяват, но не цитират закона, не проследяват и не цитират всички заповеди. Използва се закона като основа, на която да говори на езичниците и гради върху нея, докато се обясняват изискванията на царството пред новата аудитория от езичници. Тяхното покорство вече се основава на новото царство на Христос и на новото творение. В Колосяни апостолът прави връзка между събличането на Адам/ старото творение и обличането на Христос/ новото творение. Езичниците трябва да правят това, защото са „в Христос.”

В Галатяни ап. Павел противопоставя „делата на плътта,” „под закона” и „делата в старото творение” (всяко от които пречи на нещо от Божието царство) с нова положителна позиция на „дела в силата и плода на Духа” (Гал. 5:18-23), а това е свободата в есхатологичното царство на Христос.

Природата на новото царство става още по-ясна в Ефесяни, където то е наречено царството на Бога и на Христос (Еф. 3:6). Този пасаж съдържа списък със заповеди сходни на списъка в Галатяни.

Във всеки списък Павел указва нравствената посока на църквата, основана на законите дадени на Израил и ги прилага в новата обстановка на езичниците. Пълнотата на Моисеевия закон даден на Израил се проявява в царството на Христос. Законът вече отразява съдържанието на заповедите за новия човек, преобразяван по образа на Христос, в есхатологичното Божие царство в Христос.

В парадигмата типология-изпълнение всеки аспект на закона, независимо граждански, церемониален или нравствен, се изпълнява и достига своя връх в Христовото царство. Въпреки, че е полезно, не е задължително законът да се разделя на три части. По-точно Павел посочва, че всеки аспект от закона се изпълнява в Христос. Той (виж също І Петър 2:9) освен това изтъква, че в Христос всичко - жертвите, храмът и свещенството – достига до пълното си изпълнение. Христос и църквата в Христос са храмът. Христос, нашата Пасха, е жертвата за нас (ІІ Кор. 5:7; Еф. 5:2) и ние всички сме свещеници на Бога и принасяме духовни жертви. Ап. Павел описва църквата като изпълняваща старозаветни жертви (Фил. 2:17; 4:18). По същия начин се прилагат и гражданските закони в църквата (І Кор. 9:9; І Тим. 5:18). Във всички случаи целият закон се изпълнява и развива по нов и по-велик начин.

Тъй като законът на Моисей се изпълнява в закона на Христос, новите преформулирани задължения в Христовото царство са по-големи от тези при Моисей. Ап. Павел, както и самия Исус, не е антиномианист.

Духът възкресява Христос от мъртвите и като последица от нашето единение Той възкресява и вярващите за нов живот, както духовен, така и физически при възкресението. Ап. Павел свързва нашето есхатологично покорство с Духа. Той говори „да бъдеш в Духа” и „да ходиш по Духа.” При възкресяването на Христос от мъртвите Духът действа не просто като обикновена сила. Той определя и посоката на възкресенския живот, за да може църквата да живее за Бога.⁹⁵

Когато съпоставя плътта и Духа, Павел съпоставя не просто сили или юрисдикции. Противопоставя две противоположни цели, самата посока, към която сочи всяко царство. Плътта пожелава и упражнява силата си в нечистота, а Духът упражнява силата си в името на святостта.

И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти. (17) Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате. (18) Но ако се водите от Духа, не сте под закон. (19) А делата на плътта са явни. Те са блудство, нечистота, разпътство, (20) идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, (21) зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. (22) А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, (23) кротост, себеобуздание; против такива няма закон (Гал. 5:16-23).

Тези, които са в Духа, не са под закон (Гал. 5:16), но делата на Духа съответстват на закона – те вървят в същата посока (Гал. 5:23). Ако ходим по Духа, ние ще изпълним закона за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух (Римл. 8:4). В Галатяни 5:22 Павел учи, че плодът на Духа е любов, а любовта изпълнява закона.

Духът също така просветлява и обновява вътрешния човек, ума и сърцето, за да е способен да разбира Божията воля и за да е в състояние да живее според нея (Римл. 7:12; Римл. 12:2). Просветлението от Духа позволява на вярващия да разпознае и приложи Божията воля в много различни ситуации в живота си. Може да се направи сравнение между способността на Адам да знае и разпознава Божията воля (Бит. 2:19) и способността на новородения човек да разпознава Божията воля и да я прилага правилно.

4. Изпълнението на закона в любовта

Законът намира своето по-голямо изпълнение в новите изисквания и задължения да се обичаме. За тези, съединени с Христос, Той е едновременно господар и пример. Изисква от нас да Му се подчиняваме с любов, а същевременно Той проявява любов и владее с любов. Ще се спрем на всяка от тези характеристики на Христовото царство.

За необходимостта да живеем както Христос е живял се говори на много места. Във Филипяни 2:5 сме призовани да имаме същото смирено и покорно отношение както самия Христос. Във ІІ Коринтяни 8:9 призивът е да даваме, както Той дава. В Галатяни 6:2 Павел заповядва на вярващите Носете си товара един на друг и така ще изпълните Христовия закон.

Законът е изпълнен в примера на живота на Христос и в Неговата саможертвена смърт.

В Римляни 13:8-10 Павел също свързва любовта и закона, където казва, че любовта изпълнява закона. Не дължете на никого нищо освен взаимна любов; защото, който люби другия, е изпълнил закона. (9) Понеже заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай”; и коя да било друга заповед се обобщават в тези думи: „Да възлюбиш ближния си както себе си.” (10) Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона.

Изискването да се обича не прави исканията на закона излишни. Това не е някаква абстрактна форма на любов без съдържание. Законът се изпълнява с любов, а не се измества от нея. Връзката между закона и неговото изпълнение е изложена в Римляни 13, където Павел обяснява изискванията да се обичаме един друг, като се позовава на няколко от Десетте заповеди.

В любовта се обобщава законът и в нея той достига до своята кулминация. Павел определя новото творение като място на вяра, надежда и любов (Кол. 1:4; Гал. 5:5; І Тим. 6:11; ІІ Тим. 3:18).

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта (І Кор. 13:13).

Като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец за вашата работа във вярата и усилия на любов, и твърдост в надежда в нашия Господ Исус Христос (І Сол. 1:3).

Понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за вашата любов към всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата (Кол. 1:4-5а).

Защото ние чрез Духа очакваме изпълнението на надеждата за правдата чрез вяра (Гал. 5:5).

Но ти, Божи човече, бягай от тези неща и се стреми към правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта (І Тим. 6:11).

Любовта наред с вярата и надеждата представляват вече сърцето и съдържанието на християнския живот (Ridderbos, стр. 293). Тези три неща са същността и определят новия век. Любовта е най-голямата, тъй като вярата и надеждата ще изчезнат с идването на Христос.

Любовта на Христос е най-големият мотив за покорство. Павел в Ефесяни 3 и 4 глава се моли църквата да може да постигне по-добро разбиране за Христовата любов.

Изискването да се обича има контекст, най-вече при благовестване и служене на църквата. Павел казва на църквата в Галатия: Защото вие, братя, към свобода сте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов (Гал. 5:13). Апостолът обобщава закона като любов един към друг. Не дължете на никого нищо освен взаимна любов... (9) Понеже заповедите... се обобщават в тези думи: „Да възлюбиш ближния си както себе си.” (10) Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона (Римл. 13:8-10).

Ап. Павел призовава „свободния” езичник Тимотей да се обреже, не заради праведността, а заради любовта, за да не бъде препятствана мисията сред юдеите (Деян. 16:3). По въпроса за слабите и силните, пазенето на дните и идоложертвеното месо той може да се отрече от себе си, с любов, заради доброто на другия (Римл. 14). Силните трябва да се отрекат от себе си заради слабите, защото Христос е умрял за тях. Павел казва и че духовните дарби трябва да се използват по същия начин, за да се обичаме, за доброто на цялата църква (І Кор. 13). В І Коринтяни 12:4-7 той характеризира любовта по практичен начин в контекста на отношенията между хората.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, (5) не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, (6) не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, (7) всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.

Без да се отрича важността на заповедите (Римляни 13 по-горе) новите по-големи изисквания да се обича са по-обширни и налагат внимателно обмисляне и мъдрост с помощта на Святия Дух, за да станеш мъдър и покорен последовател на Христос.

Израстването в любовта и покорството е процес. Ние трябва да израстваме в любов и зрялост и в разбирането как да се покоряваме и да следваме (Римл. 12:1-2; Еф. 5:17). Както ап. Павел пише:

И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. (2) И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено (Римл. 12:1-2).

Църквата също трябва да израства в зрялост. А като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос (Еф. 4:15).