Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление


Как Павел проповядва закона на езичниците



страница8/10
Дата15.01.2018
Размер1.43 Mb.
#47251
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

5. Как Павел проповядва закона на езичниците

Тази част анализира проповядването на ап. Павел, за да определи дали е в съответствие с неговото богословие. Проповядва ли той закона на езичниците и каква роля играе Божието откровение за Израил в посланията към църквата, днес когато тя (включваща и езичниците) е под цялостните изисквания на Христос и Неговото царство, а същото това царство е единственият път за спасение?

Това е важен практичен въпрос. Мнозина твърдят, че в мисиите и благовестването трябва да проповядваме закона даден на Израил, за да привличаме хората към Христос (лютеранското разграничаване между закон и благовестие) или в случая на освещението, трябва да използваме закона, за да привличаме хора при Христос, а после Той на Свой ред ще привлече хората да се покоряват на закона (традиционното реформирано виждане). Както вече казахме и както ще видим от проповядването на самия Павел, нито една от двете позиции не е правилна, защото и двете не отчитат развитието в откровението и цялостните приложения на факта, че в Христос царството е напълно установено. С идването на Христос и пълното проявление на царството сенките и типовете на Израил се заместват с по-големите изисквания и обещания на благовестието. В благовестието невярващите се срещат едновременно с изискванията на Христовото царство (виж Проповедта на планината) и с предлагането на пълната Христова милост.

Това е методът на Павел при проповядването на юдеи и езичници в ранната църква. Когато се обръща към юдеите, той говори за изпълнението в Христос. В деня на Петдесятница ап. Петър също заявява, че първостепенният грях на юдеите не е нарушаването на закона, а отхвърлянето и разпъването на техния цар Христос (Деян. 2).

По същия начин тогава, когато проповядва на езичниците, Павел не набляга на сенките и типовете на закона даден на Израил, а се отправя направо към големите задължения при Христос.

В Деяния 17 глава Павел започва своето обръщение в Атина като изобличава идолопоклонството. Не се позовава на закона даден на израилската планина Синай.96 По-скоро той тръгва от самото Сътворение. Подчертава, че истинският Бог не е направен с ръце, че Той е Създателят и Поддържащият живота и че този Бог е определил всички хора да застанат пред съдийския престол на възкръсналия Христос Исус. Те имат нужда да се покаят в светлината на ролята на Исус.97

Апостолът използва същия подход в Римляни 1. Тук казва, че грехът на езичниците е идолопоклонството и после продължава с описание на истинската същност на Бог като Създател, с предупреждение на езичниците, че те знаят истината и част от закона е записан на сърцата им. Той завършва със заявлението, че всички ще отговарят пред съдийския престол на Христос. Двата пасажа следват едно и също разсъждение. Езичниците трябва да се покаят за идолопоклонство пред Христос и Неговото царство. Според Павел сега след като Христос е дошъл, езичниците се призовават към покаяние чрез идването на Христос и царството Му. Той не им проповядва първо закона, а по-късно – Христос.

От събитията в Атина и от Павловото послание към Римляните 1-2 по-горе, е разбираемо, че езичниците не са запознати със Стария завет. В случаите, където църквата от юдеи и езичници има повече познание върху Стария завет, Павел никога не поставя нито юдеите, нито езичниците под юрисдикцията на Стария Завет или на закона. На практика в І Коринтяни 10 глава той казва, че Стария Завет с Моисей е пример за тяхно наставление и те трябва внимателно да го обмислят.



Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака и всички са минали през морето, (2) и всички в Моисей са се кръстили в облака и в морето, (3) и всички са яли една и съща духовна храна, (4) и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше – и тази Канара беше Христос. (5) Но въпреки това в повечето от тях Бог не благоволи, защото ги измори в пустинята. (6) Но тези неща бяха пример за нас, за да не жадуваме за злото, както те жадуваха. (7) И не бъдете идолопоклонници, като някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие, и стана да играе.” (8) Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. (9) Нито да изпитваме Христос, както някои от тях го изпитаха и погинаха от змиите. (10) И не роптайте, както роптаха някои от тях и погинаха от изтребителя. (11) А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена (І Кор. 10:1-11).

И в двата стиха 6 и 11 Павел нарича преживяванията на юдеите „пример.” В стих 11 отбелязва, че всичко е записано за нашето наставление, тоест за църквата, за която настъпва края на века, еквивалентен израз за новото творение.

Същият принцип наблюдаваме и при служението на Йоан Кръстител, най-великия от старозаветните пророци, предвестника на царството, казва на хората да се покаят, защото Божието царство наближи. Той не проповядва закона, за да привлича хората към Христос, а покаяние, защото Христовото царство настъпва. Това е начинът на проповядване и на Исус: Покайте се, защото наближи небесното царство (Мат. 4:17). В Проповедта на планината Той обяснява истинската природа на Своето царство като посочва, че типовете на закона са изпълнени. Но проповедта Му не само обяснява закона. Исус заявява, че хората трябва да се покаят в светлината на пълното идване на Неговото царство. В Исус законът е изпълнен и доведен до своята кулминация.

Исус също така утвърждава собствения Си авторитет с думите Но Аз ви казвам. Той е Царят и тези са принципите на Неговото царство, каквито ги е получил от Своя Отец. Царството е обобщено в думите Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец в небесата.

При проповядването на царството Исус призовава хората към по-голямо покаяние и вяра, отколкото се изисква при закона даден на Израил.

Въпроси към урок 16:


  1. Кои две неща очертават нашето покорство на Христос?

  2. Обяснете „проблема” с Павловите твърдения по отношение на закона.

  3. Опишете разрешението на този проблем.

  4. Обяснете разликата между съдържанието и юрисдикцията на закона.

  5. Как ап. Павел използва юрисдикциите в І Коринтяни 9:19-21?

  6. По какво се различава съдържанието на закона на Израил от съдържанието на закона на Христос?

  7. Каква е взаимовръзката между Духа и закона?

  8. Какво имаме предвид, когато казваме, че любовта изпълнява закона?

  9. Дайте примери как ап. Павел упражнява свободата и любовта в своите послания.

  10. Като цитирате текстове, обяснете как трябва да израстваме в любов.

УРОК 17: НЕСПИРНАТА БОРБА

Победата, която Христос печели и която вярващите споделят, вече се притежава от хората в единение с Него, но тя е победа, към която вярващите трябва да се стремят, за да бъде осъществена. Ние сме възкресени в Христос, чрез Божията мощ, и вече седим с Него в небесни места. Ето защо ап. Павел призовава вярващите да считат и да предоставят частите на своето тяло на Бога (Еф. 2:10; 5:2; Кол. 3:1 и сл.; Римл. 6:11-12). Въпреки че спасението е единствено от Бога, апостолът призовава църквата Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение (Фил. 2:12б-13).

Ап. Павел представя това изработване на нашето спасение като непрекъсната борба и предоставяне на телата ни като духовна жертва пред Бога. Той основава борбата на вече постигнатата победа от Христос и Неговата собствена саможертва.

Христос вече е победител и в Него вярващият също побеждава. От тази гледна точка вярващият е призован да продължи да воюва, за да се прояви пълната победа на Христос и Неговото царство. Вярващите трябва да почиват в увереността, че Христос е победил и че победата вече е осигурена. Трябва да се стремят да влязат в тези благословения. Призовани са да воюват срещу непрекъснатите проявления на старото творение, плътта и изкушенията на дявола. Във всичко те са призовани да напредват и да се опитват да достигнат съвършенство и зрялост.

Ще се спрем на непрестанния характер на борбата в следните части: 1) В разказно и повелително наклонение, 2) Грехът, плътта и Сатана и 3) Призивът на Павел за съвършенство и зрялост. Ще завършим с размисли за живота на вяра.

1. Изявление и повеление

Ап. Павел излага призива към вярващия за действие като се основава на първоначалното Божие действие. Божието дело и нашият отклик на него често са наричани изявление и повеление. Изявлението на истината ни казва какво е направил Бог. Повелението следва изявлението като заповед към вярващия да действа. Павел използва тази техника в конкретни текстове: Ефесяни 2, Колосяни 3 и Римляни 6 глава. Освен това използва същия метод, за да построи цели послания. Цялата част от Римляни 1 до 11 глава представя стореното от Бога. В тези първи 11 глави на Римляни апостолът обяснява какво Бог е направил (изявление). В Римляни 12 той вече изисква от църквата да прилага нещата в живота си. Защото започва втората част с И така, братя, аз ви умолявам (ст. 1), настоявайки пред своите читатели вече да не се съобразяват с моделите на грешния свят, а да се преобразяват според съвършената Божия воля. Това е повелението.

Трудно е да се опише точната същност на взаимовръзката между това, което Бог е направил, и онова, което ние сме призовани да направим. Във Филипяни 2 глава (по-горе) ни се казва да изработваме своето спасение, понеже Бог работи в нас.98

Идеята за непрекъснатото изискване към вярващия да живее свят живот може да се опише като израстване в неговото единение с възкръсналия Христос. В единението с Христос вярващият участва във възкресението и макар и вече възкресен, той трябва да изработва съществуващия възкресенски живот на Христос в собствения си живот.

Това става чрез вяра. С вяра християнинът трябва да възприеме своето единение с Христос – че Христос е умрял веднъж завинаги за греха, че е настъпила пълна и решителна промяна. С вяра християнинът също така трябва да води този възкресенски живот към зрялост, пълнота и съвършенство в своето всекидневно ходене. Делото на спасение ще бъде завършено, когато Христос се върне отново. Вярата довежда единението до завършеност.

Изявителният и повелителен подход действа, само ако единението и възкресенския живот са поставени в центъра на вярата на християнина. Павел набляга върху възкресението и единението в Римляни 6 и Колосяни 3 глави, ключови текстове за разбирането на връзката между изявлението и повелението.

В Римляни 6:2-11 ап. Павел учи, че вярващият вече споделя Христовата смърт и възкресение и е жив за Бога. После продължава с твърдението, че след като са мъртви за греха, вярващите трябва да се стремят към покорство. Вярващите умират (ст. 2), разпнати са , освободени са от греха веднъж завинаги и затова ние сега сме живи за Бога. Следователно ние днес трябва да живеем свято. При вярващите трябва Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти. (13) И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата. Понеже тези, които са в Христос, са съединени с Христовата смърт и възкресение днес, те трябва да постъпват в съответствие със святостта.

В Колосяни 3:1 Павел казва същото. И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога. Павел казва ако. Това е условието. Истинският вярващ ще бъде възкресен с Христос и ще търси Неговите благословения. Ако не е възкресен с Христос, тогава човек не е съединен с Бога чрез вяра и затова не споделя Неговите благословения. Той няма да се стреми да живее свято. В тази формулировка няма начин новият живот да се живее независимо от Христос. Всичко зависи от Него и Неговото дело на единение и от Духа. Делото не се започва от Бога, за да бъде довършено после от вярващия. Всичко в способностите на човека се дължи на завършеното изкупително дело на Христос и на продължаващото Божие действие в него.



2. Грехът, плътта и Сатана

В единението с Христос вярващият вече е избавен от властта на старото творение, въпреки че продължава да живее в него и да очаква пълното проявление на Христос и новото творение (Кол. 3:1-5). В напрежението на този период нестихващата борба продължава, защото елементите на старото творение, плътта и дявола, продължават да въздействат на вярващите. За да опише тази духовна борба, Павел използва метафори от войната.

Завладяването и победата над старото творение под властта на Сатана (Еф. 2:1 и сл.; урок 5) от Христос и Неговото царство води до война. Апостолът казва Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син (Кол. 1:13). Борбата не е просто борба на една личност или морална борба, а война между царствата, при която есхатологичното царство на Христос превзема крепостите на Сатана и ги срива до основи. Павел е категоричен, че зад духовните борби се крие личността на Сатана.

Затова, когато не можах повече да търпя, го изпратих, за да узная за вярата ви, да не би по някакъв начин да ви е изкушил изкусителят и трудът ни да бъде напразно (І Сол. 3:5).

за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате (І Кор. 7:5).



Да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни (ІІ Кор. 2:11).

Освен това той трябва да има добро име и сред външните, за да не бъде укоряван и да падне в примката на дявола (І Тим. 3:7).99

При описването на задълженията на вярващия в борбата, ап. Павел започва своето разглеждане от реалността на пълната победа на Христос. Голямата битка е завършена, победата е пълна. Христос е победил. Разгромил е Сатана и неговото царство и на кръста премахва дълга на греха. Христос тържествува над Своите врагове и сега ги води като пленници в тържествено шествие като го прикова на кръста; (15) и като разоръжи началствата и властите, Той ги изложи открито на показ, тържествувайки над тях чрез него (Кол. 2:14б-15). Тази победа е основата на надеждата и увереността за успех на вярващите при разбиването на духовните сили насочени против тях. Христос сега води Своята църква в победоносно шествие. Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него (ІІ Кор. 2:14). По същия начин вярващите трябва да воюват войнстването на вярата със сигурното знание, че Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви (Римл. 16:20а). Понеже е част от Христовата победа, църквата вече е победителка. Тя може да бъде уверена, че няма да я постигне изпитание чуждо за човека и че няма изкушение, на което да не може да устои.

Павел също подчертава реалността на борбата. В І Коринтяни 10 напомня на църквата за борбата на Израил в пустинята като пример за нейната непрекъсната нужда да се стреми да влезе в небесното царство. Воюваме и същевременно очакваме Христовото завръщане. Побеждава се чрез бдителност и трезвеност. Църквата трябва да е подготвена и бдителна, да не става никога самодоволна или да се хвали.

Военните метафори включват:



  1. “Победата” на Христос. А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната беше смъртта победоносно.” (57) Но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос! (І Кор. 15:54, 57).

  2. Водени от Христос в „победно шествие.” Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос (ІІ Кор. 2:14а).

  3. Военни действия, в това число превземане на крепости. Кой войник служи някога на свои разноски (І Кор. 9:7а)? Защото, макар и да живеем в плът, ние не воюваме по плът. (4) Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости (ІІ Кор. 10:3-4).

  4. Под ръководството на Христос като пълководец и командир. Бъди съучастник в страданията като добър войник на Исус Христос (ІІ Тим. 2:3).

  5. Въоръжени за служба (ІІ Кор. 6:7).

Благовестието срива крепости и окопи, като взема пленници за Христос (ІІ Кор. 10:3). В Римляни 6:13 Павел говори да не предаваме тялото си като части на неправдата, а по-скоро да бъдем оръжия на правдата и да използваме оръжията на светлината (Римл. 13:12). Вярващите са призовани да воюват, за да осигурят своята победа в светлината на Христовата победа над греха и над Неговите врагове. Те са призовани да завладяват.

Най-ясните военни метафори са Павловите увещания да се облече въоръжението на Бога в І Солунци 5:6-8 и в Ефесяни 6:12-18.



Но ние, които сме от деня, нека бъдем трезви и нека облечем бронения нагръдник на вярата и любовта и сложим за шлем надеждата на спасението (І Сол. 5:8).

Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. (12) Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места. (13) Затова вземете пълното Божие въоръжение, за да можете да противостоите в злия ден и като победите, да устоите. (14) И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в бронения нагръдник на правдата, (15) и с краката си обути с готовност за проповядване на благовестието на мира. (16) А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия. (17) Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово. (18) Молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бодърствайте с неуморно постоянство и молби за всички светии (Еф. 11:18).

Както показва въоръжението, ключовите страни на битката се отнасят до истината, лъжата, вярата и неверието.

Връзката между плътта и Духа и тяхното влияние върху вярващите е сложна.100 В Галатяни ап. Павел казва Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате (Гал. 5:17).

Павел противопоставя двата свята, двата модела на съществуване - плътта и Духа. Въпреки че ние сме в Духа, плътта продължава да оказва влияние. Тъй като двете творения съществуват едновременно, плътта и Духът не престават да се сражават помежду си. До известна степен плътта продължава да упражнява своята власт и вярващите не винаги вършат нещата, които искат или които би трябвало.

В Римляни 8:9 апостолът изгражда силен контраст, като заявява, че човек е или в плътта, или в Духа. Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов (Римл. 8:9). Това не противоречи на Галатяни 4. Тук Павел им напомня тяхната позиция в Духа, за да са способни да отхвърлят плътта и вече да не й се покоряват.

В двата случая приложението е, че властта на плътта над човека е отхвърлена от силата на Духа.101 Макар част от силата на греха да остава, вярващият не се намира е под негов контрол. Той вече не го държи в плен.

Тези и други текстове показват, че християнският живот е живот на конфликт. При това напрежение, ако искат да постигнат победа, хората активно се поставят под контрола на Духа. Тяхното освобождение е призив за битка и свобода да се служи на Христос.

Ап. Павел също така призовава църквата да изпълнява своето служение на свещеници.



И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение (Римл. 12:1).

И живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма (Еф. 5:2).

Но получих всичко и имам изобилно. Наситих се, като получих от Епафродит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога (Фил. 4:18).

Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас (Фил. 2:17).

Защото аз вече ставам възлияние и времето на отиването ми наближи (ІІ Тим. 4:6).

Павел вижда своето постоянно служение като функция на свещеник, призован да принася езичниците като жертва пред Бога. Той пише на римската църква „за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат (16) да бъда служител на Исус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух (Римл. 15:15б-16). Апостолът се възприема като свещеник. Неговото дело и служение цели да доведе езичниците до покорство като свещеници на Бога.



3. Призивът на Павел към „съвършенство” и „зрялост”

Ап. Павел увещава църквата да върви напред към съвършенство, безупречност и зрялост. Както в разгледаното по-горе, основният фокус не е нравственото съвършенство. Желанието на Павел за църквата е да израства към пълнолетие, към зрялост и пълно разбиране, изработване на цялостните приложения на спасението дадено в Христос. Той развива тази идея в Ефесяни 4 глава, където съпоставя детето на напълно порасналия човек.



... с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, (13) докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота, (14) за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди, (15) а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос, (16) от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта (Еф. 4:12-16).

В Ефесяни 4:13 контрастът е между децата и зрелите възрастни. Зрелият човек е този, който израства в Христос по всякакъв начин. В І Коринтяни 2:6 и сл.; 3:1 и 14:20 Павел надгражда върху този контраст.



И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос. (2) Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете (І Кор. 3:1-2).

Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни (І Кор. 14:20).

„Съвършенство” също носи нравствено значение. Любовта свързва всичко в съвършенство, сферата, в която църквата достига съвършенството (Кол. 3:14; І Кор. 13:8-13).



А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство (Кол. 3:14).

В контекста на Филипяни ап. Павел използва думата „съвършен,” за да посочи целта на спасението, на пълното изкупление и прославянето в Исус Христос.



За да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт, (11) за да мога някак да достигна до възкресението на мъртвите. (12) Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус (Фил. 3:10-12).

Ридърбос (Ridderbos, Paul, стр. 271) определя съвършенството: „Съвършен е този, който вътрешно и като проявление в живота е постигнал съдържанието на християнската вяра по правилния начин.” Пасажи, като горният от Филипяни, показват, че от тази страна на небето вярващите не са способни на нравствена чистота, но Павел увещава църквата към пълнолетие в този живот и насърчава нейните членове да схванат пълнотата на Христовото спасение. Църквата трябва да изработва това с вяра и страх от Господа (ІІ Кор. 7:1). Християните трябва да растат за свят храм на Бога и да дават всеки добър плод (Еф. 2:21; 4:15; Кол. 2:19). Трябва да изобилстват повече и повече в благодарение (ІІ Кор. 4:15), радост (ІІ Кор. 8:2) и в пълно усърдие и любов (ІІ Кор. 8:7), във всяко добро дело (ІІ Кор. 9:8).





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница