Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление



страница9/10
Дата15.01.2018
Размер1.43 Mb.
#47251
ТипУрок
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4. Борбите на ап. Павел

Принципите изложени дотук са явни в живота на Павел, в който виждаме радикално скъсване с греха при неговото обръщение, когато среща възкръсналия Христос по пътя за Дамаск и започва да споделя възкресенския живот на Исус. От враг на благовестието той се превръща в последовател на Христос. В същото време никога не достига и не претендира за нравствено съвършенство. Плътта продължава да му нанася удари. Много от стиховете по-горе, за борбите със Сатана, са извлечени от личните му преживявания (ІІ Кор. 10:4 и сл.). Павел продължава да е притесняван от трън в плътта, пратеник от Сатана. Той признава нуждата си от постоянни притеснения, за да го пазят от възгордяване. А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. (8) За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен; (9) и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила. (10) Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в страхове заради Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен (ІІ Кор. 12:7-10). В Деяния 23:1-5 се разказва за греховната реакция на Павел, след като първосвещеникът заповядва да бъде ударен през устата.



И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. (2) А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. (3) Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят? (4) А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? (5) И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.”

Във Филипяни 3:12-14 апостолът обобщава своето отношение.



Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус. (13) Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, (14) гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.

Въпроси към урок 17:

  1. Значи ли, че след като сме възкресени с Христос, ние вече сме съвършени в своето поведение?

  2. Откъде трябва да тръгне вярващият, когато разглежда нуждата да се бори за своето покорство?

  3. Какво е изявление и повеление? Дайте пример от пасаж на ап. Павел.

  4. Кой стои зад изкушенията? Подкрепете с цитати.

  5. Обяснете конфликта между плътта и Духа в Галатяни 5:17 и Римляни 8:9.

  6. Покажете как ап. Павел използва служенето в храма и военните метафори, за да представи непрестанната борба.

  7. Обяснете позицията на Павел за съвършенството и зрялостта.

  8. Съвършен ли е ап. Павел? Приведете текст, за да подкрепите своя извод.

  9. Опишете коренната промяна, която става в живота на ап. Павел при обръщението му.

  10. Покажете непрестанната борба и греха с помощта на две илюстрации от живота на апостола.

БИБЛИОГРАФИЯ

Beasley-Murray, G.R. Baptism in the New Testament. Eugene:Wipf and Stock Publishers,2006. Print,

Calvin, John. The Institutes of Christian Religion. Trans. Ford Lewis Battles.Ed. John T. McNeil. Philadelphia: The Westminster Press, 1960, Print.

Carson, D.A. “Mystery and Fulfillment: Toward a More Comprehensive Paradigm of Paul’s Understanding of the Old and New.” Justification and Variegated Nomism: Volume 2, The Paradoxes of Paul. Ed. D.A. Carson, Peter O’ Brien, Mark A. Seifrid. Grand Rapids: Baker Academic, 2004. 393-436. Print.

Cranfield, C.E.B. Romans, Volume 1. Edinburgh: T. & T. Clarke Limited, 1975. Print.

--- “St. Paul and the Law.” Scottish Journal of Theology, Volume 17 (1964): 43-55. Print.

Dodd, C. H. The Meaning of Paul for To-day. Charleston: Bibliobazaar, 2009. Print.

Dunn James, D.G. Romans 1-8, Dallas: Word Books, 1988. Print. Word Biblical Commentaries.

Evans, William B. Imputation and Impartation: Union with Christ in American Reformed Theology. Eugene: Wipf and Stock Publishers, 2009. Print. Studies in Christian History and Thought.

Fuller, Daniel. Gospel & Law: Contrast or Continuum? Pasadena: Fuller Theological Seminary, 1990. Print.

Fung, Ronald Y.K. The Epistle to the Galatians. Grand Rapids: Wm. B. Eerdman Publishing Company, 1988. Print. The New International Commentary on the New Testament Galatians.

Gaffin, Richard B. By Faith, Not By Sight: Paul and the Order of Salvation. Carlisle: Paternoster, 2006. Print. Oakhill School of Theology Series.

---“Inaugural Lectures Biblical Theology and the Westminster Standards.” Westminster Theological Journal, Volume 65. Issue 2, (2003): 165-180. Print.

--- “ ‘Life-Giving Spirit’: Probing the Center of Paul’s Pneumatology.” JETS, Volume 41. Issue 4, (1998): 573-589. Print.

--- Perspectives on Pentecost. Phillipsburg: P&R Publishing, 1979. Print

--- Resurrection and Redemption: A Study in Paul’s Soteriology. Phillipsburg: P& R Publishing, 1987. Print.

Gathercole, S,J,“Justified by Faith, Justified by His Blood: The Evidence of Romans 3:21-4:25.” Justification and Variegated Nomism:Volume 2,The Paradoxes of Paul. Ed. D.A. Carson, Peter O’ Brien, Mark. A. Seifrid. Grand Rapids: Baker Academic, 2004. 147-184. Print.

Köstenberger, Andreas J., Scott R. Swain. Father, Son, and Spirit: The Trinity in John’s Gospel.Downers Grove: Intervarsity Press, 2008. Print.

Moo, Douglas J. The Epistle to the Romans, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmam Publishing Company, 1996. Print. The New International Commentary on the New Testament.

Morris, Leon. TheApostolic Preaching of the Cross. Grand Rapids: Wm B. Eerdman Publishing Company, 1965. Print.

--- The Epistle to the Romans. Grand Rapids: Wm B. Eerdman Publishing Company, 1988. Print.

Murray, John. The Epistle to the Romans: The English Text with Introduction, Exposition and Notes. Grand Rapids: Wm. B. Eerdman Publishing Company, 1997. Print. New Testament Commentary.

Ridderbos, Herman. The Epistle of Paul to the Church inGalatia, Grand Rapids: Wm B. Eerdman Publishing Company, 1953. Print. The New International Commentary on the New Testament.

--- Paul, An Outline of His Theology. Grand Rapids: Wm. B. Eerdman Publishing Company, 1975. Print.

Robertson, Palmer O. The Christ of the Covenants. Phillipsburg: P&R Publishing, 1980. Print.

--- The Final Word. Carlisle: Banner of Truth, 1993. Print

Ryken, Philip Graham. Galatians. Phillipsburg: P&R Publishing, 2005. Print. Reformed Expository Commentary.

Sanders E.P. Paul:A Very Short Introduction. New York: Oxford University Press, 2001. Print. Very Short Introductions.

Schriener, Thomas R. Paul, Apostle of Gods Glory in Christ: A Pauline Theology, Downers Grove: InterVarsity Press, 2001. Print.

Schweitzer, Albert. The Mysticism of Paul the Apostle. Trans. William Montgomery. Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1998. Print. The Albert Schweitzer Library.

Seifrid, Mark A. “Paul’s Use of Righteousness Language Against its Hellenistic Background.” Justification and Variegated Nomism: The Paradoxes of Paul. Ed. D.A. Carson, Peter O’ Brien, Mark. A. Seifrid. Grand Rapids: Baker Academic, 2004. 39-74. Print.

--- “Unrighteous by Faith: Apostolic Proclamation in Romans 1:18-3:20.” Justification and Variegated Nomism: The Paradoxes of Paul. Ed. D.A. Carson, Peter O’ Brien, Mark A. Seifrid. Grand Rapids: Baker Academic, 2004. 105-146. Print.

Stendahl, Krsiter Paul Among Jews and Gentiles and Other Essays. Philadelphia: Fortress Press, 1976. Print.

Strickland, Wayne G. “The Inauguration of the Law of Christ with the Gospel of Christ: A Dispensational View.” Five Views on Law and Gospel. Ed. Stanley N. Gundry. Grand Rapids: Zondervan, 1996. Print. The Counterpoint Series.

Tipton, Lane. “The Importance of Union With Christ.” Justified in Christ. Ed. K. Scott Oliphint. Fearn: Christian Focus Publications, 2007. Print.

Westerholm, Stephen. Perspectives Old and New, the “Lutheran” Paul and His Critics, Grand Rapids: Wm. B. Eerdman Publishing Company, 2003. Print.

Wrede, William, Paul, Eugene:Wipf and Stock Publishers, 2001. Print.

Wright, N.T. The Climax of the Covenant. Minneapolis: Fortress Press, 1993. Print.

--- The Resurrection of the Son of God. Minneapolis: Fortress Press, 2003. Print. Christian Origins and the Question of God.



Yarborough, Robert.“Paul and Salvation History.” Justification and Variegated Nomism: Volume 2, The Paradoxes of Paul. Ed. D.A. Carson, Peter O’ Brien, Mark A. Seifrid. Grand Rapids: Baker Academic, 2004. 297-342.

1 Раздел в Систематичното богословие, който се занимава с учението за спасението. Идва от гръцката дума „сотер”, ‘спасител’. – бел. на бог. ред.

2 Нейната концентрация, повторение и важност на ключови места в Римляни показва, че Божията правда е централна тема в Посланието (Муу, стр. 70). Павел не използва словосъчетанието извън Римляни и ІІ Коринтяни.

3 Върху сложността на Римляни 2 глава, виж Moo стр. 125-173. За разглеждане на правдата, справедливостта и Последния съд в Римляни 1 до 3 глава, особено от гледна точка на „Новия поглед” виж Mark Seifrid, “Unrighteous by Faith”, стр. 105-146. Полезна е също неговата статия в същия труд на страници 39-46, “Употребата на Павел на езика на правдата в обстановката на елинизма/ Paul’s use of Righteousness Language Against its Hellenistic Background”.

4 Съществителната форма на тази дума е декларация дали нещо съответства на някакъв външен стандарт. Човекът се приема за оправдан, когато се вижда в съответствие със закона.

5 В урок 8 разгледахме как Христовото покорство донася праведност на всички в Него, на всички, които Го приемат (Римл. 5:15-19). Тази праведност се получава от хората чрез благовестието, където Божията правда се открива чрез вяра.

6 За кратко разглеждане на „Божията правда” виж Moo стр. 69-76.

7 Августин Блажени в Augustine, Medieval Theology and Catholicism, вижда правдата като вътрешно обновление или преобразяване. Муу отбелязва довода на Маграт, че това е „съзнателно систематично различие... между оправдание и новорождение, което отделя протестантското от средновековното римокатолическо богословие” (Moo, 70; fn 38).

8 Изразът на Павел но сега често се приема за обикновен контраст между закона и благовестието. Въпреки, че се съпоставят тези две неща, защото законът е част от старото творение, контрастът също така е между закона като част от старото творение, целия старозаветен период преди Христос, и новия период, в който Божията правда се открива за грешниците. Откриването на Божията правда е част от по-голямата есхатологична промяна, постигната от Христос, втория човек, и от Новия Завет. В контраста на Павел между закона и благовестието основното противопоставяне е историческо, между по-ранния период на закона и по-късния период на благовестието и вярата. Същото сравнение се развива и в Римляни 10:4, където контрастът е между периода на закона и старото творение, на които Христос слага край, и новия период на благовестието, в който Бог в Христос осигурява праведност за Своя народ. Този главен контраст води до втори важен контраст между делата на закона и правдата на вяра.

9 Павел казва същото, когато говори за езичниците. В Деяния 14:16 и 17:30 казва, че в Своето дълготърпение Бог допуска народите да вървят по своя път, но Бог вече ги призовава към покаяние

10 Юдеите вярват, че праведността зависи от живота им и че след като животът им няма да се прецени до Последния ден, до тогава не могат да имат никаква увереност (Ridderbos, Paul 164). Обаче ние знаем, че имаме увереност за вечен живот в Него сега, защото Исус вече е възкресен.

11 Това е сравнено с осиновението (І Йоан 3:2), където ап. Йоан казва, че сега ние сме Божии деца, въпреки че още не се е открило какви ще бъдем.

12 Това е кратко въведение към вярата в контекста на оправданието. Ще се спрем отново на вярата по-късно.

13 За връзката на Римляни 3 и Римляни 4 виж полезната статия Gathercole, Justified By Faith” стр. 147-184.

14 За анализ на ранния юдаизъм, виж Justification and Variegated Nomism, Volume 1.

15 Макар не всички юдеи мислели така, последните трудове на Сандърс, Дън и Райт твърдят, че неюдеите, които са заемали тази позиция, са отишли твърде далеч. За критика на „Новата перспектива,” виж Justification and Variegated Nomism, Vol.1 and Vol.2.

16 Ridderbos 171, цитат по Bousset, Die Religion des Judentums

 Хилел – живял І в. пр. Хр. Прочут юдейски религиозен лидер, една от най-важните фигури от юдейската история. Свързва се с съставянето на Мишна и Талмуд, организира в своя школа (бел. пр.).

17 Също така трябва да обърнем внимание на предупреждението на Ридърбос: „От една страна, човек може да не говори за него... ако беше само въпрос на поверителност, или на „чужда праведност” в смисъл на реалност единствено от взаимоотношения. Може да не откъсваме провъзгласяването от целия контекст на историята на изкуплението в Павловата доктрина за оправданието. Оправданието на нечестивите е оправдание „в Христос.” Това значи не само въз основа на Неговата изкупителна смърт и възкресение, но и благодарение на колективното включване в Него на всички Негови” (174).

18 Павел използва Давид като пример в Римляни 4:6-8.

19 Вече отбелязахме връзката между оправдание и победа или реабилитация, както е разгледано от Зайфрид.

20 Вос (Vos, Eschatology 151) коментира думите на Христос за възкресението „Докато Той е мъртъв, няма установена придобивка от делото Му. Неговото възкресение установява, че възкресението Му е де факто Божията декларация по отношение на Неговата праведност. Възкресението носи в себе си свидетелството за Неговото оправдание. Като преустановява действието на силите на смъртта върху Него Бог обявява, че вече е премахнато крайното, висше последствие от греха. С други думи възкресението анулира осъдителната присъда.”

21 Виж І Коринтяни 15:16, 17, 22 и урок 14 за единението.

22 Това разглеждане трябва да се свърже също с обсъждането на вменяването, вярата и единението с Христос. Вменяването, вярата, единството, добрите дела и Последния съд са взаимносвързани.

23 Точната взаимовръзка между оправданието и примирението е сложна. От една страна, оправданието е условие за примирение. За да може Бог да влезе във взаимоотношение с човека, трябва да се разреши проблема с престъплението на човека. След като веднъж бъде удовлетворена Божията справедливост, тогава се отваря вратата за официално примирение, възможен е статуса на мир. От друга страна, можем да кажем, че Божията инициатива да се примири с човека и да изпрати Своя Син да оправдае, или с други думи, да се справи с греха на човека. Неговото желание за примирение води до оправданието. Ридърбос предполага, че оправданието и примирението действат заедно, но в различни сфери. Оправданието се занимава с въпроса за Божията правда, Неговата справедливост и правното положение и спазване на закона от страна на човека, докато примирението е свързано със състоянието на взаимоотношението между Бога и човека (Ridderbos, 182).

24 Виж паралелния текст в Евреи 9:5. Гръцкото понятие е употребено в Евреите и още 21 пъти в Септуагинта, където се отнася за горната част на Ноевия ковчег, където се пролива кръв в Деня на изкуплението, за да се изкупят греховете на хората (Лев. 16:2).

25 Виж Евреи 10:1-4.

26 Римляни 3:24; 8:23; І Коринтяни 1:30; Ефесяни 1:7; 4:30; Колосяни 1:14.

27 За общо разглеждане виж Morris The Apostolic Preaching of the Cross.

28 В Марк 10:45 и Матей 20:28 Исус нарича Своята смърт откуп.

29 В Римляни 7:1-6 ап. Павел развива подобна аргументация за умирането за една юрисдикция и възкръсването в новата.

30 Това се излага на редица места в Библията (Йов 1-2; Зах. 3:1-5; Йоан 12:31-32; Откр. 12:1-12).

31 Павел никога не казва, че заплащането е дадено на дявола, по-скоро набляга, че при плащането на откупа Христос разчупва оковите, с които дяволът държи хората. Настъпването на Христовото царство означава, че царството на Сатана е победено. Макар все още да има сила в него, неговото право да управлява е приключило. Част от наградите на Месията е изливането на Неговия Дух, за да победи властта на Сатана и греха (Урок 13 Осиновение).

32 Логическият подход е типичен за мнозина богослови, когато защитават последователността в Ordo Salutis (Редът на спасението).

33 Ако оправданието е само гола правна декларация, то не е задължително да води до преминаване от едно царство в друго, както вече видяхме, Зайфрид твърди, че лингвистично оправданието е също отчасти свързано с възкресението или реабилитирането (“Paul’s Use of Righteousness Language” стр. 52). Бог възкресява оправданите за нов живот. Бог свързва правдата с оправданието. В Римляни 5:15-19 оправданието води към живот в единение с Христовото възкресение. Синовството е въплъщението на този живот. Примирението е свързано със синовството с това, че всички са примирени в Неговия Син и затова примирените синове вече не са чужди (Еф. 4:24-25).

34 Строго казано заветите направени с Авраам, с Моисей и с Давид са част от един-единствен Завет на благодатта (Уестминстърската изповед на вярата 7, 3-5). На ниво екзегетика всеки един от заветите подчертава различни аспекти от този един завет. Заветът с Давид е кулминацията на старите завети.

35 Както отбелязахме в Числа 11 Бог отнема Духа от Моисей, посредника на Стария Завет, и го поставя върху старейшините в Израил, за да им помага да управляват. Когато Духът кара двама души да пророкуват, Моисей е предизвикан. Той реагира като казва, че неговото желание е Духът да се излее върху целия Божи народ. В Новия Завет Духът е даден без мяра на Христос и Той Го излива върху всички синове на Бога. В Галатяни 3 и 4 Павел прави контраст между липсата на Духа по времето на Моисей и изливането на Духа на Христос, истинския Син.

36 Когато се изпълнят дните ти и легнеш при бащите си, Аз ще въздигна потомъка ти след теб, който ще излезе от тялото ти, и ще утвърдя царството му. (13) Той ще построи дом за името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството Му до века. (14) Аз ще Му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши неправда, Аз ще го накажа с тоягата на мъжете и с ударите на човешките синове, (15) но милостта Ми няма да се оттегли от него, както я отнех от Саул, когото махнах отпред теб. (16) И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред теб до века; престолът ти ще бъде утвърден до века. Връзката на синовството с Духа е развита в позоваването от Бог на Саул. В І Царе 16:13-14 Бог отнема Духа от Саул и го дава на Давид. Това е премахване на Божията милост. Божията милост е Неговото обещание, че няма да отнеме Своя Дух.

37 Поставянето на този стих в началото на Посланието към римляните го прави (наред със стих 5, включването на езичниците) възможен кандидат за стиха на темата. Когато човек разбира възкресението като реабилитиране, виждаме, че стихът включва в себе си най-важните теми на оправданието, богословието за представителството, новия възкресенски живот, синовството и Духа, както и връзката между Израил и езичниците и практическите последици от спасението.

38 Римляни започва с изложение за царуването на Христос в 1:3-4 и завършва със същото в 15:12-13. Тези стихове могат да се смятат за инклузио.

39 В І Йоан 3:1-2 ап. Йоан повтаря казаното от Павел Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна. (2) Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. Йоан казва, че ние вече сме Божии синове, дори когато пълнотата на нашето синовство не е изцяло изявена. Ще илюстрираме разликата какво значи да си напълно син, но да не си получил изцяло наследството си по следния начин: Един мой приятел осинови дете. По време на осиновяването, детето става изцяло на баща си. След осиновяването то не може да бъде по-осиновено от това. Бащата не може да е баща повече от това, а синът не може да стане повече син, отколкото е. Същевременно бащата избира кога да дари своите благословения, които произтичат от синовството на неговия син. В повечето случаи с течение на времето бащата дава все по-големи и по-големи благословения. С израстването си синът ще става все по-способен да се справя с наследството. След като навърши 18, може да е способен да шофира семейната кола и да се прибира по-късно. Синът получава все повече права върху наследството си. Тази илюстрация също ни помага да разберем връзката между синовството и наказанието.

40 В Господната молитва в Матей 6 глава Господ Исус учи синовете да се молят на своя Баща. Той изисква да искаме прошка в контекста на вече съществуващото взаимоотношение Баща-син.

41 Както вече отбелязахме, синовството на свой ред отчасти е свързано с възкресението на Христос (Римл. 1:3-4).

42 Степента, в която Павел развива доктрината на синовството и Духа в контекста на новорождението е разгледана в Урок 15 (І Кор. 2:9-16; Тит 3:5). Ап. Йоан е този, който в Йоан 3:3-8 прави най-ясната връзка между новорождението и делото на Духа.

43 Този ред не е типичен за реформираното богословие, което следва Ordo Salutis (последователността при спасението – бел. пр.), при който новорождението от Духа предшества обръщението и осиновението. Разлика се появява, не защото ап. Павел вярва, че човекът прави нещо преди Бог да подейства, а по-скоро защото фокусът на Павел е върху есхатологичния ход в историята, а не върху антропоцентричния, индивидуалистичен, човешки отклик на Божието действие. Историческият възглед подчертава, че Духът се излива в последните времена, които са сега и в бъдещето. Апостолът също така развива обръщението чрез доктрината за призоваването, но не използва новорождението по същия начин (Виж Gaffin, Resurrection and Redemption XXX).

44 Калвин прави единението с Христос център на своята сотириология. Той казва: „Докато сме без Христос и сме отделени от Него, всичко, което Той е изстрадал и направил за спасението на човешкия род, остава безполезно за нас („Институти на християнската вяра ІІІ том, 1:1 – с.13, изд. НОВ ЧОВЕК, София, 2004). Гафин казва: „... тогава в центъра на Павловото богословие като цяло не е нито оправданието чрез вяра и освещението, нито вменяването на Христовата праведност, нито обновяващото дела на Духа. Въпреки че оправданието е важно... има едно предшестващо съображение, една реалност по-дълбока, по-фундаментална, по-определяща, по-жизненоважна. Христос и нашето единение с Него... единство с Христос чрез вяра – това е същността на Ordo Salutis на ап. Павел” (Gaffin, By Faith 43).

45 Външният белег указва вътрешната реалност на съединяване с Бога в и чрез Неговия Син.

46 За точния брой предлози, свързващи ни с Христос (в, с и чрез), виж Wright, Climax стр. 44.

47 Wright, Climax стр. 46.

48 Пак там.

49 За списък с източници за значението на „в Христос”, виж Moo стр. 381.

50 Wright, Climax стр. 46.

51 Основата тук е дебатът между католическата и реформираната църква за това дали оправдаващата праведност е вменена чужда праведност или предадена праведност изработена в нас и за нас. Наскоро авторите от „Новата перспектива относно Павел”, например Н. Т. Райт, заявиха, че Писанието не учи вменяване, а само единение (виж ХХХ).

52 Виж Типтън, който казва: „Единението с Христос и вменяването на Христовата праведност следователно остават различни и същевременно неделими аспекти на онова, което означава да си оправдан заради вярата и единението с Исус Христос” (стр. 24).

53 Виж също Римляни 9:5; Ефесяни 2:15; 5:16; Колосяни 1:22; 1:24 и І Тимотей 3:16.

54 Павел говори за единение и възкресенски живот по три начина: Христовото възкресение, нашето физическо възкресение и нашето сегашно духовно възкресение. Ние сме особено свързани с възкресенския живот на Христос. Това понятие ще развием в Урок 15.

55 Този възглед е бил критикуван, защото създава множество проблеми свързани с момента на единение. Еванс отбелязва, че Калвин е критикуван от лютеранските богослови точно по този въпрос (стр. 67). В защита на този възглед ние заявяваме, че Павел ясно говори за единение с човешкото естество на Христос, но не се спира на ситуацията на единението на старозаветните вярващи.

56 За разглеждане на библейското богословие и Уестминстърските стандарти, виж Gaffin, “Inaugural Lectures Biblical Theology and the Westminster Standards” (стр. 164 и сл.).

57 Това е латинското понятие за приложение или за реда на приложение на спасението на хората.

58 Единственото изключение към това е Римляни 9, където Павел говори за осъждането на Фараона.

59 Когато постановлението става центърът на Ordo Salutis, това води до проблеми в увереността. В много среди увереността почива на знанието, че някой има вяра и после се тръгва отзад напред по веригата, за да си уверен в своето избиране. В това има нещо добро, но трябва да внимаваме, защото тази практика пропуска или не успява да наблегне, че главната основа на увереността е завършеното дело на Христос. Увереността в моето спасение е в Христовото възкресение и победа.

60 Всяка от тези трудности се появява в резултат на тенденцията силово да се налагат категориите на систематичното богословие върху Посланията на Павел, вместо да се позволи на рамката му от историята на изкуплението да контролира разбирането на неговите книги.

61 Това е илюстрация за напрежението между традиционната реформирана систематизация на реда на спасението, която набляга на новорождението и на делото на Духа предхождащо вярата и Павловите послания, които свързват Духа със синовството. Когато четем, трябва да помним, че Павел следва исторически, а не систематически ред в своите послания.

62 Гафин казва: „Христос има такова пълно притежание на Духа, че става „животворящия-дух,” което води до „Господ [Христос] е Духът” (І Кор. 15:45; ІІ Кор. 3:15). Има се предвид функционално равенство, което не изличава личните особености, единство в тяхната активност да дават възкресенски живот (І Кор. 15) и есхатологична свобода (ІІ Кор. 3), за да може в живота на църквата и с вярващите Христос и Святият Дух да са неделими, в действителност едно цяло” (Gaffin, By Faith стр. 39)



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница