Урок 2 месодайното говедовъдство на сащ

3. МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО НА САЩ

4. Нуждата от капиталовложения за единица говедовъдна продукция също се намалява с около 30 % при приложената специализация.

Тези резултати напълно оправдават възприетия от САЩ модел за развитие на говедовъдството.
От месодайните породи които представят този подотрасъл на говедовъдството на първо място е породата Херефорд, следвана от Абердин ангуската. Първата, е от средно едрите породи, а втората принадлежи към дребните породи. И двете са с изключително добра приспособимост към пасищните условия на страната. Бързо възстановяват живото тегло след зимното оскъдно хранене и натрупват достатъчно резерви до есента, които им позволяват да прекарат земния сезон. За по-богатите райони са създадени и много нови породи и кръстоски, в които участвуват и едрите европейски породи. С голямо внимание се ползва за подобряване на растежните способности на месодайните млади говеда и комбинираната порода Симентал.

Най-характерното за месодайното говедовъдство на САЩ, е специализацията. Производство на телета е в едни райони, а тяхното угояване в други. Преобладаващата част от фермите в районите на огромните пасища, отглеждат месодайни крави, от които произвеждат телета до отбиването. Тези телета се изкупват от други фермери и със специализиран транспорт се доставят в царевичните райони. Там при наличието на евтино зърно, телетата се угояват интензивно до високо живо тегло 450-600 кг според породата и характера на кръстоската. Угояването става на открити площадки в големи групи. Има угоителни площадки през които минават десетки и стотици хиляди млади говеда. Такива площадки за угояване има не само на основата на царевично зърно, обогатено със соев шрот или карбамид, но и на основата на, модерните в последните години, отпадъци при производството на етанол (етилов спирт за автомобилите).

4. МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО НА ЕС (ЕС-15)

Тъй като различията между старите 15 страни членки и новите 12 членки на ЕС са съществени и трудно могат да се обсъждат заедно, тук ще представим само ЕС-15, а по-късно и ЕС-10, приетите през 2004 г в ЕС.

Количествените характеристики на месодайното говедовъдство на ЕС-15 са представени в таблица. От тях става ясно, че месодайните крави в тези страни са 11.609 милиона през 2006 г. През последните 10 години има колеблива тенденция за растеж в бройките, а произведеното говеждо месо в кланично намалява с 8.7 %.

Брой на месодайните крави, големина на фермите и добитото месо 2006 г в ЕС-15

Таблица 1.

Намаляването на говеждото месо, въпреки интензификацията (произвежданото месо на крава се е увеличило от 237 кг на 246 кг), се дължи на съществено намаления брои на млечните крави, които също участвуват при производството на говеждо месо. За разглеждания период млечните крави са намалели от 22.0 милиона на 18.0 милиона, т.е с 18 процента, поради нарастването на средната млечност от 5351 кг на 6500 кг средно за ЕС-15. Броят на месодайните крави нараства, но по-слабо от снижението на броя при млечните крави, в резултат на което общото говеждо месо намалява. Тази тенденция установихме и по-горе. Тя се дължи на обстоятелството, че консумацията на месо от птици, като много по-евтино и по-диетично, изместя говеждото и свинското месо. Докъде ще стигне това изместяне, за сега не може да се прогнозира. Към 2002 г средната консумация на месо от жител на ЕС-15 възлиза на 98 кг от които 43 кг се падат на свинското, 23 кг на птичето, 20 кг на говеждото. Произвежданото птиче месо достигна 8259 хиляди тона, т.е. изпревари говеждото с 12 %. Самозадоволяването за трите меса е съответно 109, 107 и 101 процента. Само за месото от овце и кози задоволяването е 81 %. Водеща страна в ЕС-15 по отглеждане на месодайни крави е Франция – 4.077 милиона, които относително представляват 52 % от всички крави, следвана от Великобритания, Белгия с по 50 % и Ирландия 51%. В тези страни е висок не само относителния дял на кравите за месо, но кравите са представени от типични специализирани за месо породи. Докато в Испания, Португалия и Гърция, относителният дял е също висок, съответно 65, 57 и 45 %, но това все още не са типичните месодайни породи, а са кръстоски на месодайни породи с млечни или комбинирани породи, които се гледат за получаването на телета. Типичните млеко производителки, като Холандия, Дания, Финландия и Германия сега създават месодайното говедовъдство и относителния му дял е все още в границите на 12-15 %, а в Швеция и Австрия, процесът е по-напред и месодайните крави достигат 30-34 %. Средно за ЕС-15 сега месодайните крави са 39 %, за 10 години относителният им дял е нараснал с 5 процентни единици, т.е. 15 %.

Величината на фермите с месодайни животни е средно 18 крави. Между 25 и 30 крави са фермите в Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и между 5 и 20 са фермите в останалите страни. Следователно, като правило фермите за месодайни крави в ЕС-15 са общо взето по-дребни отколкото фермите за мляко, които са средно 38 крави през 2006 г.

Най-обобщаващият показател за интензитет на производство на говеждо месо е месото което се пада на една крава. По този показател ЕС-15 е водещ в това производство. Тук почти е достигнат биологичния максимум 260 кг кланично тегло. Средно през 2006 г се падат по 246 кг месо в кланично тегло на крава (млечни и месодайни). Водещи страни тук са Австрия, Белгия, Германия, Ирландия Финландия с над 250 кг месо от крава. Както виждаме тук са страните с по-малко месодайни крави, но със солидна практика за угояване на всички младите говеда до високо живо тегло, 500-600 кг. По-особено е положението в Италия където се произвежда 498 кг и Люксембург 378 кг на крава, което е нереално за едно нормално стадо. Високият показател се обяснява с практиката да се внасят телета за до угояване на място. Годишно Италия внася само от Франция около1.5 милиона телета. Този експорт на живи телета от Франция, влияе за относително ниския показател за страната – 192 кг от крава.

Средната изкупна цена на угоените говеда за 2001-3 за ЕС-15 е била 1545 долара за тон живо тегло, с много големи колебания за отделните групи страни. В Дания, Швеция, Финландия, Германия изкупната цена е 900-1000 долара. В Италия, Гърция, Испания цената достига 2500-3000 долара за тон. В останалите страни цената е около средната.
5. МОДЕЛ НА ИНТЕНЗИВНО МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО
Месодайното говедовъдство на Белгия може да се разглежда като модел за най-интензивно производство на месо. Към 1979 г в страната е имало 1.1 милиона крави от които 120 000 отглеждани като крави кърмачки (11 % от всички крави). Средната млечност от дойните крави е била 4000 кг, а производството на месо от крава 245 кг в кланично тегло. Сега към 2006 г месодайните крави са 525 000, при 50 % от всички крави. Средната млечност на дойните крави е 6200 кг, а производството на месо от крава е 254 кг. Средният размер на стадата с месодайни крави е 25. Тук се е развил в класическата форма моделът предвиждан в началото на 80-те години на миналия век. Бъдещето на европейското говедовъдство се е виждало като запазване общото производство на мляко, чрез повишаване средната млечност, намаляване на броя на млечните крави и заменянето им от месодайни крави с леко повишаване производството на говеждо месо. За съжаление, както споменахме по-горе, този модел не можа да се развие в другите европейски страни в пълен размер. Там наистина силно нараснаха месодайните крави, но те не можаха да компенсират напълно броя на кравите и общото производство на говеждо месо там намаля. Заслужва да се спрем по-подробно на явлението в Белгия – повишаване на говеждото месо. Защо тази страна продължава да развива говедовъдството си по този начин? Едно от обясненията е в природните фактори, които благоприятствуват развитието на месодайно говедовъдство. Пасищата заемат 37.5 процента от земеделските площи. Обаче, не по-малко положително влияние е оказало системата за изкупуване и заплащане на угоените говеда в Белгия. Не бива да се подценяват и уменията на белгийските фермери, селекционери. Само за двадесет и пет години те успяха да създадат от една типично комбинирана порода, две, комбинирана за мляко с 5000 кг млечност и специализирана за месо с уникални месодайни показатели. Става дума за Белгийското бяло-синьо говедо, което заема основната част от кравите за месо. След 25 г селекция под ръководството на специалистите в опитната станция г Сине, паралелно угояваните бичета до 600 кг от двата типа, са имали следните показатели:
Сравнителни кланични показатели при угояване

Таблица 2.

Селекционираното за месо Белгийско бяло-синьо говедо сега по нищо не отстъпва на типичните едри месодайни породи като Шароле и Лимузин. Най-силно за този резултат е повлияла прилаганата в Белгия система за изкупуване на угоените телета. Цената за живото тегло се определя от месодайните форми на животното: степен на замускуленост, бутове, плешки, закръгленост на трупа, които имат за краен резултат по-голямото количество на чистото месо в кланичният труп. Лицензирани оценители класират всяко предложено за продажба животно в 5 класа, като всеки клас има по три категории (или общо 15 ценови групи). Цената между най-ниската и най-високата категория е 65 %. Как се компенсира тази по-висока цена при животните от най-горният клас? Това ще видим от сметките в таблица 3 в която са използвани показателите от таблица 1, където са посочени животни от ниска и висока цена.

Таблица 3

*) BF = белгийски франка/ 32 BF бяха равни на 1 долар. Данните са от

периода преди въвеждане на еврото като платежна единица за Белгия.
Както се вижда от таблица 3, кланицата е платила по-висока сума за телета от най-високата класа равна на 25 200 BF, срещу което е получила в повече 25 500 BF при реализацията на месото. Дори когато не се променя пазарната цена на месото, по-високия кланичен рандеман, съчетан с по-високия процент на чисто месо в трупа, напълно покриват по-високата изкупна цена. Стига тази цена да е била правилно определена. Тази по-висока изкупна цена на животните с добре изразени месодайни качества отива при фермера. Този който полага усилията за повишаване месодайните качества е възнаграден за труда си и за квалификацията си. Както виждаме тук, пазарната икономика е в действие и стимулира развитието на отрасъла. Тази система е била разработена от университетската кланица в г Гант още през 80-те години на миналия век. Сега тя е залегнала в европейската система за изкупуване по кланичните качества както на говеда, така и на свине.

От даденият пример се вижда, че цената при месодайните породи не се доказва с племенни свидетелства, както някога ние правихме в опитите си да създадем стимул за отглеждането на поради с по-високи месодайни качества, като симентала или кръстоските с месодайни породи. Средната изкупна цена на живо тегло в Белгия през периода 2000-3 г е била 1330 долара за тон живо тегло. В Белгия действа принципът, “има повече месо в кланичния труп, има по-висока цена”. Плаща се по-високото качество, а не племенната принадлежност. Защото, ако не се води насочена селекция, отбор и подбор на майките и особено на бащите, ако не се прилага правилно отглеждане и хранене от раждането до клането на младите говеда, високото качество може и да не е на лице, въпреки породната принадлежност. Тази система защитава в еднаква степен и фермера и кланицата. Само такава система може да осигури траен успех в селекцията. Успехите на белгийските говедовъди са доказателство за правилността на този подход. Който иска да учи как се прави успешно месодайно говедовъдство трябва да посети Белгия. Това важи в еднаква степен и за месо преработвателите, които сега са в паника, че не могат да внасят безмитно месо от трети страни. По-нататък ще продължим представянето на модела на интензивното месодайно говедовъдство с работата на най-челните производители на говеждо месо в Белгия, които чертаят пътищата на новото в бранша не само в страната, но и в света.

Фигура №1

“Белгийската бяло-синя порода привлича вниманието на света”.

Политиката за изкупване на угоените телета по месодайни качества в Белгия стимулира стопаните да търсят и да създават тези качества. Дългата практика е показала, че колкото по-добре са изразени тези качества в кравата и бика, толкова шанса да се получи теле със желаните качества е по-голям. Продаването на малки телета е широко разпространено, тъй като в страната съществува специализация. В едни райони, с по-бедни пасища, се произвеждат телета от крави кърмачки, а в други с по-богати пасища или наличието на царевичен силаж или цвеклови резанки, става угояването до високо живо тегло. За целта телетата се продават по диференцирани цени. Малките телета след коластрения период се оценяват по 5000 BF* ако са от най-ниската категория, и по 15000 BF, ако са от най-висок месодаен клас. Това стимулира стопаните да търсят пътища да произвеждат телета с високи месодайни качества. Колко широко разпространен е този стремеж, показва случката на която станах свидетел. От Института по животновъдство в Гант, посещавахме стопани на месодайни крави за производство на телета. Беше късно след обед, когато стигнахме във фермата на стопанин, който наред с месодайните крави отглежда и 6 елитни бици от Белгийската бяло-синя порода. Току що един от биците се връщаше от скачка с крава на един от съседните фермери. Моят въпрос беше, защо използват бик, а не изкуствено осеменяване от известни бици. Отговорът на стопанина, който съпровождаше бика беше:”Това е месодайна крава от която търся теле с високи месодайни качества. За да ги получа, аз съм обиколил предварително и други няколко стопанина на бици, и съм открил бика с който ще коригирам в най-висока степен месните форми на моята крава в потомството и. Това не може да стане с бик на който гледам снимката, колкото високи качества да ми гарантират. Аз вярвам най-много на очите си”. Така стопаните на крави, отделят много време за да извършат най-важната операция в селекционната работа “подбора” – коя крава с кой бик да се покрие. Белгийците са големи майстори в тази дейност. Притежателя на биците има специално закрито ремарке, което стопанина на кравата закача на своята кола и откарва бика до фермата си. На въпроса ми имат ли проблеми с вкарването на бика в ремаркето. Отговорът беше: “Никакви проблеми няма, защото бикът знае къде отива и сам се качва в ремаркето”. Така белгийците поддържат високите месодайни качества в породата, с висок професионализъм и познания за месодайните качества.

Как високия професионализъм помогна на стопанина г-н Логе, от селището Гистел, близо до г Остенде да се спаси от едно нещастие, ще разкажа на кратко. Логе и съпругата му имат ферма от 35 ha, от които 20 ha трайни пасища и 15 ha житни култури. Те са отглеждали по рано 54 млечни крави в закрит обор, вързани, със средна млечност 5000 кг и са печелили добре. Но, злата съдбата се намесва. Съпругата катастрофира и остава инвалид, в количка. Логе е поставен пред проблема за преживяването. Да се грижи за инвалид, и да гледа 54 млечни крави е непосилно. Тогава по съвети на сътрудници в Института в Гант, той продава млечните крави и купува също толкова месодайни от породата Белгийска бяло-синя. Настанява ги в същият обор след подходящо преустройство. И започва борбата. Той решава да произвежда телета само от супер класа, които да угоява до над 600 кг и да продава по-най-високата цена. От съседните ферми той набавя сухи цвеклови резанки с които угоява младите животни. Сметките му показват, че ако той осъществи тези планове, ще може да се грижи за жена си, и да получава същата сума, т.е. ще могат да продължат да живеят добре. Как е постигнал тези цели? Той открива високо класни бици от породата Шароле, които дават едри телета, с т.н. “двойна мускулатура” (по френски се наричан “кюлари”. Обикновено, когато кравата ражда такова теле има сериозни проблеми и най-често те раждат чрез “цезарово сечене”. По тази причина другите стопани избягват такива бици. Но нашият герой, търси именно такива телета, затова всички телета при него се получават чрез цезарово сечене. За целта той се абонира за един ветеринар, който при сигнал идва срещу заплащане и извършва услугата. Благодарение на тази практика, той няма смъртност при телетата, или по-точно тя е сведена най-много до едно теле годишно.

Практиката е показала, че стопанинът започва да печели ако продава угоените животни над 80 BF за килограм живо тегло. Затова Логе се стреми да продава всички животни много над тази цена. Той не държи кравите повече от две телета. Продава ги на кланицата докато са още под 48 месечна възраст, когато получава по- добра цена като месодайни животни с добри форми.

Отелването става през февруари-април. През зимните месеци телетата са при майките в обора (в специални боксове до майките си). През лятото при майките на заградено пасище. Отбиват се през ноември, след което се угояват до 700 кг или 18-20 месечна възраст. Средно за годината продажната цена е 125 BF за килограм. Това е рекордна цена, която му осигурява сега по-високи приходи отколкото при гледането на млечни крави. Стадото се състои от 54 крави, (от които получава годишно по 53 телета) 25 юници, 60 телета за угояване и два бика. Становището на г-н Логе е, че месодайното говедовъдство е изгодно, но само за хората който го разбират. Той е доказал, че при такава технология, от крава годишно може да се получават по над 400 кг месо в кланично тегло, докато средното за Белгия е 254 кг.