Урок по родолюбие

След като се минаха около 9 месеца от смъртта на генерала, конницата си позволи едно по-шумно веселие. Решено беше – на 21 април 1918 г. да се даде вечеринка в Тулча. Това съвпадаше с радостта на много тулчански българи, завърнали се от заложничество в румънските лагери, както и с великденските празници…

Приготовленията почнаха отрано. Мобилизирани бяха всички вкусове, изкуства и занаяти. Във всеки полк се промишляваше, как да се допринесе за по-доброто изнасяне на вечеринката във всяко отношение. Декорирането се ръководеше от художника при дивизията – Н. Кожухаров…

Работеше се с амбиция и въодушевление.

Приведена беше в ред и украсена част от грамадното здание, наричано „Зала за конференции“. Таванът, ложите и колоните бяха покрити със зелени гирлянди от бор и бръшлян; по стените, върху парадни конски покривки (валтрапи) от седлата на Гвардейския полк, бяха съчетани хубави армюри от сабли и шлемове; портретите на съюзните монарси, на коне, бяха поставени от двете страни на ложата, определена за висшите началници; самата сцена представляваше една хубава гледка, нарисувана в няколко дни от Н. Кожухаров, разполагащ с най-първобитни средства; над сцената беше поставен портретът на генерал Колев, обиколен с венец, а над самия венец беше разперил грамадни криле голям препариран орел. В подножието на сцената бяха кокетно наредени подаръците за лотарията. Най-голямата част от подаръците бяха изпратени от София, Русе, Ямбол и Пловдив – от семействата на офицерите; друга част бяха подарени от тулчанци, а най-малко – затова и най-ценни – от конните полкове. Портретът на един хубав чер жребец беше поставен между предметите. Живият кон – на цена 3000 лв. (тогавашни пари), беше най-щастливата печалба от лотарията.

На горния етаж, в една стая беше наредена художествена изложба, а в долния етаж – два буфета, снабдени с хубави напитки и закуски…

Това, което придаде, обаче, истинска цена на тази вечер, беше присъствието на командуващия армията ген(ерал) Тодоров, и няколко от командирите на дивизиите, както и готовността на тулчанци да се отзоват на поканите на нашите конни офицери. Ще бъде лицемерно да не кажа, колко поласкани се чувствувахме и колко въодушевени бяхме от нашите гостенки – госпожи и госпожици, българки от Тулча, елегантни, пълни с грация и добродетели – жени, сестри и дъщери на наши стари познати, приятели и роднини. Тук човек можеше да види, в това време на кръвопролитие и разрушение, облечени с вкус дами. Изобщо, изпъкваше ясно, че тулчанки се обличат с вкус, не по-малък от този на големите български градове, но това, което аз лично най-високо ценях у тях, то беше тяхната веселост, която заразяваше и … пленяваше; радостта и безгрижието, след завръщането на отвлечените им близки, бяха ги всецяло завладели.

Велики бяха дните, които преживявахме тогава. Велика можеше да бъде и радостта.

Почна се литературно-музикалната част. Офицерски хор, под диригентството на поручик Цанев, изпълни народния химн, химна на царя и още няколко парчета. Направи хубаво впечатление сладкият тенор на поручик Методи Бъчваров, който пя „соло“ заедно с хора.

Капитан Зидаров свършил по пеене в Московската консерватория, пя със своя мелодичен и закръглен бас: „Как Карол шел на войну“. Пеенето му беше такова, че, въпреки неговия твърдо следван принцип да не излиза на бис … публиката го принуди и той изпя с майсторство един руски романс.

Ротмистър Милчо Митев с едно доста голямо съвършенство изпълни „Хумореските“ от Дворжак, акомпаниран на пиано от госпожа Георгиади. Спомням си, обаче, че цигулката му не беше добре настроена и това предизвика доста смях.

Конник от Гвардейския полк издекламира: „България“ – от Пенчо Славейков и „Остави таз песен любовна!“ – от Ботев, с една презадоволителна дикция, с мощен и мелодичен глас и добра жестикулация. Кой беше този момък, който показа всички данни да стане много добър декламатор, и дали е последвал своите дарби – не зная.

Фанфарният оркестър на Гвардейския полк, в пълна парадна форма, изпълни с умение няколко музикални парчета.

Извън програмата, синът на командуващия армията изпя „Мила родино!“

Народни песни „соло“ изпя войник – радиотелеграфист.

Това, обаче, което направи на всички, без изключение, най-дълбоко впечатление, беше словото на майор Н. П. Николаев: „Спомени за генерал Колев“. Всичките условия, на които трябва да отговаря една реч, казана в подобен случай: добра постройка, логика, краткост, гладкост на стила, вярност на изложеното и искрено чувство, бяха изпълнени прекрасно.

За онези, които познаваха великия покойник, той оживя: тъй вярно беше описан той от Николаева. Мнозина си спомниха миналите дни на върховно напрежение и все по-невероятно се струваше онова, което кавал(ерийската) дързост и ум на генерал Колев извършиха в Добруджа.

Бурни и заслужени ръкопляскания изпратиха майор Николаева. Майстор на перото, той излезе такъв и на словото.

Краят на литературно-музикалната част се завърши с изпяването от хора марша на 7 п(ехотна) Рилска дивизия, по който повод беше направена акламация на командуващия армията. Майор Г. Кисьов с малко думи напомни онзи ден, който се възпява от марша; ден, в който генерал Тодоров спечели боя при Булаир със славните си рилци.

Поласкан и трогнат, генералът благодари на публиката и похвали славната Рилска дивизия – героиня на Булаир и Калиманци.

След литературно-музикалната част гостите бяха поканени в художествената изложба, устроена от военния художник на Конната дивизия – Н. Кожухаров…

Централно място в изложбата заемаше голямата картина на Кожухаров – „Кара Мурад“, епизод от атаката на Конната дивизия между селата Кара Мурад и Чикрачи, северно от Кюстенджа, на 23 октомври 1916 г., гдето 2 ескадрон от 2 конен полк, под командата на майор Добрилов и поручик Янакиев, плени знамето на руската Оренбургска опълченска дружина. Изобразен беше моментът, когато подофицерът Велико Митев 5 седящ на своя кон, изтръгва знамето из ръцете на ранения руски знаменосец...

Имаше изложени няколко портрета на генерал Колев, един от които, чрез наддаване, се продаде за 810 лева. Падна се на ротмистър Г. Кънчев; но, понеже ротмистър Несторов предложи да внесе още 500 лева за фонда, ако му се отстъпи портретът, последният му се отстъпи от ротмистър Кънчев…

Почнаха се танците, преди които се раздадоха карнетчета, специално приготвени за случая. На първата страница беше поставен портретът на генерал Колев, а на последната – репродукция от картината „Кара Мурад“.

Първата част на танците мина не особено шумно. След това се почна тегленето на лотарията. Печалбите, вместо 60, бяха увеличени на 150, благодарение на голямата любезност на тулчанци и семействата на офицерите.

Конят се падна на подофицера от 1 конен полк Георги Димитров; сребърният сервиз за чай, подарен от щаба на дивизията – на полковник Й. Петров; разкошният прибор за писалище, подарен от … конен полк – на поручик Коларов; сребърният сервиз за кафе, много елегантен, украсен с вензела на 2 конен полк – на Михаил Вълков от Тулча; сребърната табакера, подарена от … конен полк – на мл(адши) подофицер Иван Михайлов; сервизът за вино, подарен от …конен полк – на Димитър Проданов от Сарикьой; голямата бронзова статуя, с часовник, подарена от … конен полк – на … артилерийски полк.

Разкошните подаръци от два полка се спечелиха в София, гдето имаше продадени 1000 билета.

Оживлението във втората част на вечеринката достигна до екстаз и присъствуващите никога не ще забравят котильона. Трябва да се прибави, че такъв разкошен котильон и в София не беше имало до това време.

През антрактите ротмистър Златоустов и подпоручик Момчилов показваха негърски и американски танци. Те играха с изкуство и темперамент и бяха бурно акламирани.

Кадрилът се завърши всред весела глъч и грозна какафония от разните свирки, раздадени при котильона. Когато играчите отидоха в буфета, те видяха, че вън е вече съвсем светло и съжаляваха, че нощта е тъй кратка…