Usb universal Serial Bus

Контролера е с размери- (7мм х 7мм)

Сертифициран е за Windows XP и Windows 2000

Има драйверна поддръжка от Windows

Съвместим е с USB 2.0

RS232 дефинира интерфейсен слой, но не дефинира приложен слой. За да се използва RS232 в конкретната ситуация трябва да бъде написан специфичен софтуер за устройствата от двете страни.

USB от друга страна е шина, която позволява да се включат повече от едно устройство към порта на компютъра. Стандартът описва не само физическите свойства на интерфейса, но и протокола, който се използва за връзка.

Лесно можем да видим от къде се появява проблема при тези конектори. Разработчиците имат голяма свобода да определят портовете на RS232, които са достъпни директно в програмата или почти директно. Настройки като датабит, софтуерен и хардуерен контрол винаги могат да бъдат променени според приложението. USB интерфейса не дават тази гъвкава възможност.

RS232 портовете, които са физически добавени към компютъра често са захранени от 3 напрежения: + 5V, -12V и + 12V за изходните устройства. USB-то от своя страна се снабдява с 5V. Някой от преобразувателите USB-RS232 използват интегрирани преобразуватели за постоянен ток, за да създадът подходящи нива на волтажа на сигналите на RS232, но в много евтини варианти +5V се използва директно за да се изкарат данните. Много от RS232 портовете разпознават волтажа под 2V като празен сигнал.

Друга особеност се появява при предотвратяването на препълването на буфера от страна на получатела. RS232 използва два похвата за тази цел – контролиране на командния поток от данни наречен – software flow control или физически линии наречени hardware flow control. Не всички преобразуватели използват този втори похват за предотвратяване на грешките. Те могат да бъдат определени като евтини устройства. Заради нестандартните серий на RS232 е много трудно да се избере подходящ преходник за извършване на операцията без да се получи препълване от страна на получатела. Поради тази причина е най-подходящо да се постави платка с RS232 изход на компютъра, вместо да се използва този преходник.

Кабелът USB 2.0 съдържа в себе си четири линии – двойка за приемане/предаване на данни, една за захранване и още една – за заземяване(+5 V и маса). На захранващите кабели могат да се пуснат 500mA при 5V.

Скоростта на трансфер при USB v1.1 е максимум 12Mbit/s

Скоростта на трансфер при USB v 2.0 е до 480 Mbit/s (60 MB/s) близка до тази на FireWire. При USB 3.0 се увеличава максималната скорост на предаване на данни до 4,8 Gbit/s, което е 10 пъти повече, отколкото при USB 2.0 (480 Mbit/s). Според Intel, копирането на филм с висока резолюция и обем 27 GB ще отнеме през USB 3.0 само 70 секунди, докато през USB 2.0 за това са нужни 15 минути.

1.6. Работа на USB

Когато хостът (компютърът) започне да работи, той назначава на всяко от устройствата адрес. Този процес е известен като номериране. То се извършва и когато се включва ново устройство. Хостът също установява по какъв начин устройствата искат да предават:

Въпреки че тази възможност може да работи и с РС, тя беше добавена главно заради USB устройствата в областта на битовата електроника, където не винаги е задължително да имате компютър. Използвайки този стандарт, устройства като цифрови видеокамери могат да се свързват с телевизори с цел възпроизвеждане на заснетото. Добавянето на USB On-The-Go значително разшири използването на USB 2.0 и разшири възможностите му както при РС-тата, така и при битовата електроника.

Тези малки, стилни и преносими устройства за няколко години получиха изключителна популярност и сред българските потребители. Непрекъснатото понижаване на цените ги направи масово достъпни и от доста време те се превърнаха в задължителен аксесоар за почти всеки РС потребител.

Отдавана се търсеше някакъв заместител на твърде остарялото флопидисково устройство, което реално не можеше да отговори адекватно на постоянно нарастващите нужди от обем за съхранение на информация. През годините на съществуването му имаше доста опити да бъде зaменено от други устройства, но нито едно от тях нямаше необходимите качества и в крайна сметка, след като премина еуфорията около тях, си останаха само статистически факт. Сега ситуацията е съвсем различна с USB флаш устройствата, които притежават много предимства и са на път да направят това, което нито едно друго устройство не постигна за изминалите години. Производителите са доста изобретателни и решиха да разчупят традиционната представа на потребителя за тези устройства, като започнаха да ги оборудват с какви ли не други функции, като започнем от вградените MP3 плейъри и стигнем до ексцентричното USB устройство на Pinnacle с интегриран DVB-T тунер за приемане на TV и радио програми. В началото, когато се появиха първите USB флаш устройства, производителите на дънни платки не им обръщаха особено внимание и нямаха предвидени възможности в продуктите си, за да ги третират като системни устройства, от които да се зарежда някаква миниоперационна система. Но вече нещата доста се промениха и едва ли може да се срещне съвременна дънна платка, в чийто BIOS да не е предвидена тази възможност.

USB флаш устройството е малка преносима, енергонезависима флаш памет, която се включва в някой от USB портовете на компютъра и функционира като преносим твърд диск. USB устройствата са направени за улесняване на потребителите при пренасяне на информация. Малкият им размер позволява да се носят в джоб и да се включат в който и да е компютър, притежаващ USB порт (на практика това е всеки един съвременен компютър). USB флаш устройствата имат значително по-малък капацитет на съхранение спрямо преносимите твърди дискове, но за сметка на това физическият им размер е много по-малък (колкото ключодържател), а и са много по-здрави, тъй като те не съдържат никакви подвижни части. Като недостатък на флаш паметта и оттам на USB флаш устройствата може да се спомене фактът за ограничения брой цикли на запис и висока цена за гигабайт спрямо твърдите дискове.


NAND памет

Разновидностите на флаш паметта, които се произвеждат и използват в момента, са два – NOR и NAND чипове, чиято архитектура се различава основно. Разбира се, никак не е трудно да се досетим защо съществуват тези две разновидности – производството на NOR е многократно по-скъпо от това на NAND паметите. От друга страна, NAND е много по-бавна, което я прави неподходяща за използване като кеш памет в хибридните твърди дискове или като цялостен техен заместител. И докато за производството на NOR няма изгледи да стане по-евтино, съществува възможност за ускоряване на NAND чрез различни методи.

В исторически план флаш паметта е изобретена доста отдавна – още през 1984 г. д-р Фуджио Масука от Toshiba разработва изцяло нов тип памет, която нарича flash, тъй като за изтриването й се е използвала светкавица. По-късно бива разработена разновидността NAND, която е значително по-евтина, макар и по-бавна. Основната разлика между двете се състои във възможността на NOR паметта да адресира всяка своя клетка, което позволява произволния достъп до нея. Това я превръща в алтернатива на класическата RAM памет, понеже, макар и по-бавна, няма нужда от постоянно захранване, за да съхранява информацията си.

NAND, от друга страна, наподобява много повече класически твърд диск, при който адресът на всеки бит записана информация се придобива след прочитане на таблицата FAT. Поради тази причина NAND е значително по-бавна при четене и запис в сравнение с NOR, но пък е и по-евтина. Друг сериозен недостатък на NAND e по-краткият живот, който напоследък се удължава сериозно чрез използването на нови технологии.

Технологично погледнато, освен поради самия начин на опериране, флаш паметите са бавни и по още една причина – контролерите, които ги управляват. За да се промени това, трябва да се премине към технология, много подобна на двуканалната RAM памет, която се използва в момента. Разбира се, в случая става въпрос за паралелната работа на повече от два контролера, за да се постигне наистина забележим скок в производителността.

Основните компоненти, от които се състои едно USB флаш устройство:

Въпреки че стандартния куплунг тип А за USB 3.0 на вънчен вид не се различава от този при USB 2.0, вътрешно има значителни разлики:

• 
  Освен V_bus, D-, D+ и GND пиновете, които са необходими при USB 2.0, стандартният куплунг от тип А за USB 3.0 включва още 5 пина, които са разделени в 2 диференциални усукани двойки и един за земя(GND_DRAIN). Двете добавени двойки са за SuperSpeed трансфер на данни.
  
• 
  Контактната площ на петте SuperSpeed пин-а е разположена до предната част на куплунга като остриета, докато четирите USB 2.0 пина са разположени в задната част на куплунга като наподобяват пружинки. С други думи USB 3.0 стандартен конектор от тип А има две контактни площи.
  
• 
  Може да има увеличение в дълбочината на гнездото при стандартното USB 3.0, което се намира на дънната платка, заради двете контактни площи, в сравнение с едната при USB 2.0.
  
• 
  Когато дизайнерите доуточняват вида на детайлите трябва да вземат в предвид това, че интерфейсът, който служи за връзка между SuperSpeed и USB 2.0, трябва да избегне възможността от късо съединение между пиновете на двата стандарта - когато се поставя стандартен USB 2.0 жак в стандартен USB3.0 куплунг или обратното.
  

USB 3.0 може да се похвали не само с висока скорост на обмен на информация, но и с по-голяма сила на тока – от 100 mA до 900 mA. Отсега нататък потребителите могат не само да включат в един хъб доста повече устройства, но и различен хардуер, който преди се продаваше с отделен захранващ блок. Наред с по-големия ампераж, разработчиците са се погрижили за по-ефективното потребление на енергия. Вместо постоянно да сканира хардуера, новият протокол за предаване на информация се базира на прекъсванията, в резултат на което неактивните или захранвани от собствени източници устройства няма да получават енергия от USB порта.

• 
  Поддръжка на трансфер на данни със скорост 4,8 Gbps
  
• 
  Съвместимост със по-стария стандарт USB 2.0
  
• 
  Ръководенето на електромагнетичната интерференция (EMI)
  
• 
  По-ниска цена
  

USB 3.0 е физическа SuperSpeed шина комбинирана паралелно със USB 2.0

и има подобна архитектура като тази на версия 2.0, която включва следното:

• 
  USB 3.0 свързване – начин, по който USB 3.0 устройства и USB 2.0 устройства се свързват и комуникират със USB 3.0 хост
  
• 
  USB 3.0 устройства
  
• 
  USB 3.0 хост
  

Pinnacle Systems представи интересна комбинация от USB-Flash и DVB-T TV-приемник. С помощта на PCTV-Flash-стикът потребителите могат да приемат различни TV и радио канали на компютър или лаптоп с USB 2.0 порт. Нужният за това софтуер е инсталиран предварително на паметта на 1 GB-овата флашка. При необходимост приетите канали могат директно да бъдат записани на стика в MPEG2 или Divx формат. Възможно е и директното записване на файлове в DVD-формат на хард диска. Всички настройки или приети канали също се запазват в собствената памет на PCTV-флаша.

Вече сме виждали какви ли не USB джаджи на пазара и ако започнем да ги изброяваме списъкът ще бъде доста дълъг. Поредното такова предложение вече се появи в няколко онлайн магазина, а то е USB микроскоп. Устройството е предназначенино по-скоро за любители отколкото за професионалисти, но все пак разполага с няколко доста забележителни функции. "Микроскопчето" може да увеличи образа 20х, 50х или 200х пъти, а четирите LED светлини ви помагат за изчистване на картината. Други удобни функции на микроскопа са възможноста му да засенема изображения на приближените обекти с резолюция 1024х768 и възжмостноста за запис на кратки видео клипчета със звук.

Японската компания Thanko представи няколко доста разнообразни USB продукта. Това са:

На пръв поглед всеки може да помисли, че това е поредното японско изобретени, което да накара децата да отглеждат растение. Но колкото и странно да изглежда, това не е така. В саксията на това растения има поставени говорители, което автоматично го превръща в най-странните тонколонки в света.

Според създателите си USB загряващите ръкавички са много полезни. Те ги препоръчват на всички, които имат студени ръце и на всеки, който прекарва дълги часове пред компютъра.