Усещате ли недоволство срещу управлението? Приемате ли аналогиите с протестите на Комитета за защита на Русе и „Екогласност” срещу обгазяването на Русе от румънския бряг на Дунав, аналогии, които прави Евгений Дайнов в „24 часа”

Тази тема не е моята тема. Взех отношение, защото предпочитам нашите деца да бъдат на прекрасната планина, която имаме над столицата ни, тя е уникална сама по себе си. Бих предпочел България да се развива все повече и по-добре в такава форма, от която да получава дивиденти и за себе си. И светът, и обществото трябва по някакъв начин да приемат България като една привлекателна страна. В Банско като има писти, да не би да няма гора? За мен това е една истерия. Правителствата са за това – да идват и да си заминават.

Колкото и добро да се опиташ да направиш, винаги един трябва да има виновен. Никога не съм видял в живота си да се самообвини някой. Разбира се, винаги властта е виновна за всичко. Но аз по-скоро бих казал – властта трябва да бъде и градивна. Живеем в страна, където „мерси” няма да има. Толкова много неща направих, които от 50 години не са пипани. Ккултурата е винаги някъде на последно място. Като че ли в духовната сфера новината не е новина. И особено когато свършиш нещо добро, то пък въобще не е новина. Трябва да е много кофти, за да е новина. Сега има много предавания, шоу програми, но колко човека казаха, че е много хубаво, че ще се прави национален музей на българската нация, колко е хубаво, че се ремонтираха пет-шест училища на нашите деца, които учат изкуства, които не са ремонтирани от 50-60 години, колко е хубаво, че има осем театъра, които се ремонтираха в България? Нали, това не е новина. И аз го разбирам, просто ние сме такъв народ. Българинът не е от най-бедните, но имаме един манталитет – светът да види, че ние сме онеправдани, тъжни, бедни. 90% от американците живеят под наем, нямат собственост. Почти на 100% от българите имат апартамент в София и вила на село.

У нас винаги съдят. Но демокрацията е диалог. И, да, в диалога и двете страни трябва да имат своите позиции. Ние първо крещим и след това искаме да ни чуе някой.

Протестът е много добре подготвен – скъпи плакати, хубав шрифт, това говори, че това е доста сериозно организирано. С пари се създава държавата. Естествено е, когато един човек инвестира, да иска да си върне парите, даром никой не дава никому. Правилата могат с диалог да се поставят. Но диалогът отсъства. В момента Витоша е най-мръсната планина с една камара найлонови торби. Няма да изчезне планината. Банско изчезна ли? В Боровец изчезва ли планината? Нима в Алпите са изчезнали планините? Сега в Гърция с всичките тези бунтове какво става – 60% отлив на туристите. Кой храни гърците? Ами, туризмът. Парите са в туризма. България трябва да стане една модерна туристическа страна и една много добра селскостопанска страна, много модерна. Ние имаме земя, красива земя, плодородна, имаме море, имаме реки, имаме планини. Какво лошо има в това да дойдат хората на Витоша, да напълнят хотелите, да закусват, да обядват, това са все пари, които се оставят във всички ресторантчета, да разгледат музеите в града ни, да отидат на театър, да отидат на опера, да отидат да видят археологията пред Ларгото, което ще бъде готово догодина?

За мен по-добър пример е Слънчев бряг. По-важно е не да няма курорти, а как да ги има.

Той обслужва много страни. Думата синтез е много хубава дума, ние трябва да се научим да я ползваме. Синтез е да можеш да балансираш нещата. Тогава е много добре. Но и двете крайности не са добри. Вече е готов и подробният план на Несебър. Вие видяхте ли какво чудо се случи? Светът се бори с лакти да стане световен паметник на културата…

Туризмът храни не само Несебър, туризмът започва от летището на София – от първото такси и от първата минерална вода. Ние стачкувахме против незаконността. Да, законът изисква това да не е така. Това е уникална история.

На медиите това им е работата – да пишат. Аз няма да се съглася с това поради една проста причина. Една политика трябва да е гъвкава. В крайна сметка политика за какво се прави? Заради хората. Няма да съществува това понятие, ако хората не са важен фактор в цялата тази история. Една политика трябва много бързо да реагира, много бързо да взима решения. Понякога може да бъдат правилни, понякога неправилни.

Когато Министерският съвет взе решение, че ние ще изградим национален музей, аз казах – най-после България да има своя Лувър. Това име се залепи от колегите журналисти. Три години се мъчих, без да вземем една стотинка от българския данъкоплатец, да намеря пари. Слава Богу, благодарение на министър Лили Павлова и на нейното активно съдействие, ние успяхме да намерим почти 30 милиона европейски пари. Прекрасно.

Българският музей трябва да има хубаво, звучно българско име. В Лувъра ще гостуваме. След като направим нашия музей, нека Лувърът гостува в него. Всички музеи носят знакови за страните си имена – „Тейт галери” в Лондон, „Уфици” – Флоренция, „Прадо” – Испания.

За мен е авангардно, честно казано.

Като министър не е редно аз да съм създател на всичко.

Да го запомнят хората. Това е много важно.

Аз лично идея не си позволявам да имам. Има си музейни работници, имаме съвети, имаме комисии, сайтове имаме, общество имаме.

Не, не конкурс. Пуснали сме обществен дебат, хората да дадат своето предложение за българския музей.

Има, има.

Преди това сградата е била държавна, била е МЕИ дълго време.

Аз нямам нищо против, на мен лично това много ми хареса – квартал 500 или 500, националният музей 500. Много е късо, интересно е. Но пак Ви казвам, нека аз да не съм кръстникът по обясними причини.

За ларгото.

Точно така.

Да, човешката памет.

О, има още. Като мина една година и аз като се опитах да се сетя какво сме ремонтирали, бях забравил няколко училища като Художественото училище в Сливен, че е изцяло ремонтирано, че е една прекрасна, хубава сграда, и няколко други училища. Къса е паметта, затова избрах този вид отчет.

Да, за да може хората да виждат какво е направено. Разбира се, аз искам да кажа, че всички тези пари са взети от европейските програми. Аз за първи път направих в министерството дирекция по европрограми. Сега продължавам театрите да ремонтирам, училищата... На българските кинаджии връщам кино „Одеон” в перфектния му вид, като едно модерно, европейско кино. Управлявам повече пари по европейските програми, отколкото ми е бюджетът.

Няма спор. Лично аз предпочетох да няма. Въпросът Ви е добър. Ние сега обсъждахме 2020, оперативните програми, които ще работят в областта на културата. Не случайно казах, че на мен министър Павлова много ми помага. Може би доброто приятелство, което имаме, много ми помага.

Аз не искам.

Добре. Докрай ли да бъда откровен?

Когато управляваш една програма, ти, на първо място, трябва да имаш и административния лост, с който да можеш да го правиш, или механизъм. Аз нямам такъв капацитет.

Нямам такива хора. Така че за мен е много важно да имам първо професионалната помощ. Второ, за мен е много важно някой да прави контрол на парите. И аз сега ще бъда безкрайно откровен в това предаване. Аз дойдох за четири години да помогна на Бойко Борисов. Казах тази крилата фраза – готов съм всичко, което говоря, да го покажа с пръст. Да е видимо. Иначе общото говорене е много красиво нещо, но то не върши никаква работа. И затова приех тези четири години. Отказвал съм този пост, защото е много отговорен. В българското правителство има вече завършена реформа, която година и половина работи. Пълни са театрите. Доволни са засега от това. Ако са недоволни, ще го върна обратно. Реформа се прави, за да се чувстват те по-щастливи, по-доволни и по-богати. Откакто има Закон за филмовото изкуство, никога не са давани толкова пари, колкото аз в тежка криза давам за киното. Това са 12,2 милиона плюс 1,8 милиона. Кино, модерно, българско, филмотечно. Това са 14 милиона. Оттук нататък само трябва добър продукт.

Всеки музей си има своя фонд. Хубаво е една добра комуникация да се създаде, едно добро музейно менажиране, една нова форма на управление на българските музеи. Проблемът е, че този спор така да делим България на сто парчета е много глупав.

Давам Ви пример. Като има зала „Рубенс” в Лувъра, нима няма „Рубенс” в Антверпен?

И ние не го правим. Както виждате, в Кюстендил си има произведения на Майстора.

Ами, това, което, когато е дошъл социализмът, се направи.

Да.

Не, той е строен за дворец и този дворец наистина трябва да си остане такъв.

Аз съм разработил една концепция за развитието на музейното дело и не случайно преди една година и половина тук беше поканен Жан Нувел, който е един голям архитект. В момента прави в Абу Даби филиала на Лувъра. Уникален архитект. Той беше тук и ние направихме за първи път концепция как да развием центъра на София – националният ни музей, който сега правим, до него е Художествената академия, отпред е „Александър Невски”, до него е „Света София”, през август месец откриваме некропол, отсреща е сградата на Патриаршията, Царският дворец, Старата джамия, която сега е Археологическият музей до БАН, джамията е паметник на културата, старата баня…

Напротив, вече имат пари, имат един милион да купуват изкуство. Вярно е, не са имали, това е истината.

Аз ги подпомогнах за първи път и тях с едни тридесет хиляди лева, но тази галерия е на общината. Това е една от хубавите галерии.

Мои творби няма в българския музей. Аз преподавах 10 години в българската академия, бях изгонен. Бях шеф на Контролно-ревизионна комисия на Съюза на художниците, в управлението и дълги години в държавните комисии с Дечко Узунов. Напуснах през 1990 г. Нямам паметник в собствената си страна. Но ако отидете сега във Франция, ще ви кажа къде има. В Полша като отидете, ще видите една каменна голяма скулптура. Тя е моя. В Япония може да видите, в Южна Корея, в Турция, в Индия, в Америка.

Какво значи да се сложи? Просто бях в забранителния списък години наред. Не се оплаквам. Скоро дарих на Националната галерия един Вазарели, един Пикасо, един Шагал и един Батист.

И един Кристо, един постер. Като бях в Брюксел, реших да отида до Ватерло, там се прави най-големият битак, и си купих пет много хубави картини от 18 век. Сигурно ще ги даря на някой музей.

Три години търся пари. Защото музеят без пари нямаше как да стане. Направихме конкурс, проекти. Това е една дълга процедура. Имаше обжалване, чакахме месеци решение. Това беше първото нещо, което пожелах да направя, защото цял живот българите и нашите творци са искали да имат свой национален музей. Ние трябва да имаме условия Европа да е част от нас, не само ние да гледаме към Европа като чуждопоклонници. Ние сме част от това. Роден сега ще дойде.

Да, сега ще идва Роден, ще гостува в България цялата му колекция.

Тече подготовка. В края на месеца и с Лувъра трябва да уточним дата за тракийските ни съкровища да бъдат показани.

Президентът не е експерт по всичко. Имаме един добър човек за президент, свестен, лоялен.

Трябва да остойностяваме нещата, а не само на килограм да ги теглим. Не коментирам художествените му качества. Президентът вече има художествен съвет, започва да събира експерти. Да, той трябва да има като президент и, слава богу, вече ще го има. Един от най-хубавите музеи на света е Ватиканският музей.

Много бих искал в тези музеи отдолу под подаръците да пише и България. Там минават стотици хора. Очаква ни и сцената на „Балшой театър” – страхотна опера, страхотна зала.

През октомври ще бъдат Дните на българската култура. Най-големите български гласове ги събираме от Европа, от „Метрополитен”, от Виена, от „Ла Скала”, от България, разбира се, български диригент, руски диригент... Не е ли красиво това? Това е един букет за Москва от най-големите световни гласове.

Те дойдоха да гостуват при мен. Хубаво е да кажем няколко думи. Кино се прави с пари. Копродукциите дават възможност да кандидатстваш за пари както в други държави, така и в България. Това е хубавото. Ето, например Иван Ничев вече работи с Израел, след като се подписа копродукция. С Франция подписахме, с Полша сега предстои да подпишем.

А сега с Турция.

За мен е важен успехът на българите. Турция е на трето място по производство на филми. Това е статистика.

В тази тема не искам аз да влизам. Не е моя работа като културен министър. Когато говорим за националния избор, когато касае съдбата на едно общество, аз също съм на мнение, че официалният език е езикът, на който трябва да се прави кампанията . Ако турският е официален, нека на турски всички да правят пропагандата, ако е български, на български.

До август едно от големите крила ще открием. Разбира се, без да прекъсваме работата.

Добре, до юни-август ще стане едното крило…