Ушно-носно-гърлени болести

Член единствен. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Ушно-носно-гърлени болести" съгласно приложението.

(2) Дейността по ушно-носно-гърлени болести се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1 и се изпълнява от всички лечебни заведения, в които се осъществява дейност по ушно-носно-гърлени болести.

Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

§ 2. Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на наредбата.

Приложение към член единствен, ал. 1
Въведение

Медицинският стандарт по "Ушно-носно-гърлени болести" има за цел да формулира норми, важащи за лекарите с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести", работещи в кабинет по "Ушно-носно-гърлени болести", отделение или клиника по "Ушно-носно-гърлени болести", независимо от обема на извършваната в тях консервативна и/или оперативна дейност.

Раздел I

Медицинска специалност "Ушно-носно-гърлени болести" и изисквания към медицинските специалисти, които извършват дейности по тази специалност

1. Дефиниция на специалността: Ушно-носно-гърлени болести е медицинска специалност, занимаваща се с диагностиката, консервативното и хирургичното лечение на заболяванията от областта на ушно-носно-гърлените болести. Медицинската специалност "Ушно-носно-гърлени болести" се придобива от медицински специалисти с висше образование "Медицина" (магистърска образователна степен) съгласно нормативните актове. Специалността включва:

1.1. Диагностика и прогностика, консервативно и хирургично лечение на ушно-носно-гърлените заболявания, рехабилитация на слуха и говора за всеки пациент със заболяване от областта на ушно-носно-гърлените болести.

1.2. Изследване и определяне на функцията на слуховия и вестибуларния анализатор; слухопротезиране - специфична дейност за специалността.

1.3. Медицинска експертиза:

1.3.1. експертиза на работоспособността;

1.3.2. съдебно-медицинска експертиза.

1.4. Консултативна и методична помощ:

1.4.1. пряко или по документи консултиране на клинични случаи по искане на лекуващ лекар (екип) или консултации на пациент с ушно-носно-гърлено заболяване в друга клиника или отделение;

1.4.2. подпомагане организацията на плановите и спешните медицински дейности.

1.5. Реконструктивна и функционална хирургия "ушно-носно-гърлени болести". Извършва се на територията на лечебно заведение, осъществяващо дейност по специалността "Ушно-носно-гърлени болести", и води до промяна на външния естетичен вид на лицето на пациента.

1.6. Дейности в областта на общественото здравеопазване.

1.7. Научно-преподавателска дейност в областта на ушно-носно-гърлените болести.

2. Професионална квалификация по ушно-носно-гърлени болести и нива на оказваната медицинска помощ:

2.1. Лечебна дейност на пациенти с ушно-носно-гърлени заболявания се оказва от лекари със следната професионална квалификация:

2.1.1. общопрактикуващ лекар;

2.1.2. лекар, специализиращ "Ушни, носни и гърлени болести";

2.1.3. лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести";

2.1.4. лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести" с допълнителна квалификация;

2.1.5. консултант - лекар със специалност, различна от "Ушно-носно-гърлени болести".

2.2. Специализирана медицинска помощ по ушно-носно-гърлени болести се оказва на следните нива:

2.2.1. първо ниво - общопрактикуващият лекар може да извършва следните дейности по ушно-носно-гърлени болести:

а) ориентировъчно изследване на слуха с говор и шепот;

б) ориентировъчна отоскопия;

в) ориентировъчна риноскопия;

г) оглед и палпаторно изследване на горна и долна челюст; слюнчени жлези и лимфни възли, устна кухина, език, тонзили, фаринкс;

д) предна тампонада на носа;

е) търсене на рискови фактори за УНГ заболявания и вродени такива;

ж) насочване за консултации със специалист;

з) разпознаване на случаи със спешна УНГ патология и насочване за консултация със специалист;

2.2.2. второ ниво - лекар, специализиращ "Ушно-носно-гърлени болести"; той извършва дейност по ушно-носно-гърлени болести (диагностично-лечебни процедури) под професионалното ръководство на лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести" в съответствие с нормативните изисквания и програма за обучение;

2.2.3. трето ниво - лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести" - той извършва дейност по "Ушни, носни и гърлени болести" (диагностично-лечебни процедури) самостоятелно; обемът на дейности зависи от вида на лечебното заведение;

2.2.4. четвърто ниво - лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести" с допълнителна квалификация - той извършва дейности по ушно-носно-гърлени болести (диагностично-лечебни процедури), самостоятелно, с висока степен на професионална компетентност.

3. Следдипломната квалификация и продължаващо обучение са осъществяват по ред, определен с нормативна уредба.

4. Дейности, за които е необходима допълнителна квалификация, които се осъществяват в обособени области по специалността:

4.1. За дейности:

4.1.1. аудиология и слухопротезиране;

4.1.2. отоневрология;

4.1.3. пластично-възстановителна хирургия на глава и шия;

4.1.4. онкологични заболявания;

4.1.5. речева рехабилитация;

4.1.6. бронхоскопия;

4.1.7. езофагоскопия;

4.1.8. ендоскопии.

4.2. Дейности в обособени области на специалността "Ушно-носно-гърлени болести":

4.2.1. отоневрология - диагноза, консервативно, хирургично лечение; първична и вторична профилактика;

4.2.2. аудиология; слухопротезиране - диагноза, консервативно, хирургично лечение; първична и вторична профилактика; медицинска и социална рехабилитация;

4.2.3. фониатрия - диагноза, консервативно, хирургично лечение; първична и вторична профилактика; медицинска и социална рехабилитация;

4.2.4. детски ушно-носно-гърлени болести - диагноза, консервативно и оперативно лечение; първична и вторична профилактика;

4.2.5. онкология в областта на ушно-носно-гърлените болести - диагноза, консервативно и оперативно лечение; първична и вторична профилактика.

4.3. Дейности, определяни като "сложни":

4.3.1. естетична и функционална хирургия при ушно-носно-гърлени заболявания (ринопластика; ауриколопластика);

4.3.2. отохиругия;

4.3.3. ендоскопия на околоносни кухини, хранопровод, бял дроб;

4.3.4. ендоназална ендоскопска хирургия;

4.3.5. микроларингохирургия;

4.3.6. онкохирургия.

Раздел II

Изисквания към лечебните заведения за упражняване на медицинската специалност "Ушно-носно-гърлени болести": материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на

работа, човешки ресурси

5. Лечебни заведения за извършване на медицинска дейност в областта на ушно-носно-гърлените болести:

5.1. Лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ по ушно-носно-гърлени болести:

5.1.1. ушно-носно-гърлен кабинет за прегледи (мин. площ 12 кв. м);

5.1.2. изисквания към устройството на помещенията:

а) минималната височина на помещенията на ушно-носно-гърлен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински, медико-дентален и диагностично-консултативен център - 2,50 м;

б) стените на манипулационната, стерилизационната, санитарния възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.); стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

в) подовите настилки в кабинета, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

г) осветлението в различните видове помещения да отговаря на съответните нормативни изисквания; допуска се да бъдат без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения;

д) в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация;

е) всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене;

ж) помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

з) задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистия и използван постелъчен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията;

5.1.3. инсталационни изисквания - отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уреди да отговарят на съответните нормативни изисквания;

5.1.4. изисквания към извършването на някои дейности:

а) при работа в лечебно заведение за извънболнична помощ, което извършва дейности по "Ушно-носно-гърлени болести", се спазват съответните подзаконови нормативни актове за начини и средства за дезинфекция в лечебните заведения и за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация;

б) битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се събират и временно съхраняват разделно на определени за целта места; отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях; опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващото третиране.

5.2. Отделение/клиника по ушно-носно-гърлени болести:

5.2.1. помещенията в тях отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на строителните, хигиенните и експлоатационните изисквания;

5.2.2. клиники, отделения, сектори по ушно-носно-гърлени болести имат болнични стаи и болнични легла;

5.2.3. минималната площ за един болен в самостоятелна стая, в стая с две и повече легла е съгласно действащата нормативна уредба;

5.2.4. всяка клиника (отделение) по ушно-носно-гърлени болести разполага със следните помещения: стая за изследване, манипулационна, помещения за допълнителна специализирана апаратура, сестринска работна стая, кабинет на началник-клиника (отделение), лекарски кабинети, съблекалня, кухненски офис, санитарни помещения за персонала, помещения за дезинфекция, складове, коридори, като за детски ушно-носно-гърлени клиники/сектори е задължителна стая-изолатор при повече от 20 легла;

5.2.5. цялостната организация и ред за работа в отделение (клиника) по ушно-носно-гърлени болести се определя от правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение и правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното отделение/клиника;

5.2.6. всяка стая се оборудва със средства за дезинфекция на ръцете; подовата настилка, стените и мебелите са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция; на това условие задължително отговарят и стените в манипулационната, сервизните помещения, както и разгънатите на територията на отделения (клиниката) диагностични кабинети и лаборатории;

5.2.7. необходимо е да бъдат осигурени:

а) мивки с течаща студена и топла вода във всички помещения на отделение/клиника по ушно-носно-гърлени болести, с изключение на коридори, складове, съблекални;

б) централно и локално осветление в болничните стаи, манипулационна, превързочни, лекарски кабинети съгласно нормативните изисквания;

в) аварийно осветление за структура по интензивно лечение (съгласно нормативните изисквания);

г) резервен енергоизточник (локален, общоболничен);

д) централно отопление;

е) излазни точки на инсталации за О2, за сгъстен въздух и за аспирация;

5.2.8. мебелите и медицинското оборудване да отговарят на предмета на дейност на отделение/клиника по ушно-носно-гърлени болести и да позволяват влажно почистване и дезинфекция;

5.2.9. отделение/клиника по ушно-носно-гърлени болести да разполага със средства за измиване и дезинфекция, а персоналът да изучава и спазва принципите за асептика и антисептика;

5.2.10. отделение/клиника по ушно-носно-гърлени болести разполага задължително със:

а) вътрешно-комуникативни връзки (телефони, пейджъри и др.) между кабинети, манипулационна, операционен блок, отделения за интензивно лечение, централно отделение за интензивно лечение на болницата, приемен кабинет;

б) инсталация за повикване в болничните стаи (светлинно-информационна, светлинно-блокираща, звукова, комбинирана);

в) при оказване на медицинска помощ на пациенти със спешни състояния е задължително наличието на система за бързо и едновременно повикване на необходимия екип;

5.2.11. чрез сигнализиращите системи и постоянното наблюдение от медицинските сестри да се осигурява бърз контакт между лекар и хоспитализиран пациент при възникнали спешни състояния;

5.2.12. задължително се изолират болните със септични състояния и усложнения в септични стаи, обслужват се по възможност от отделен персонал, с отделна количка, инструменти и материали за превръзка, с допълнителни дрехи (препоръчително за еднократна употреба) на персонала и ръкавици, с отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали;

5.2.13. еднодневна хирургия може да се изпълнява в клиники/отделения по ушно-носно-гърлени болести или в обособени хирургични сектори/отделения към лечебни заведения за болнична помощ или към лечебни заведения за извънболнична помощ, включващи операционна зала и инструментариум за еднодневни операции, стаи с легла за няколкочасов престой и наблюдение на пациентите след анестезия и хирургическа намеса, стая за персонала, склад, сервизни помещения; структурата ползва хирургичен и анестезиологичен персонал от основните хирургични отделения/клиники, както и от общите обслужващи структури.

5.3. Операционна зона (зали, блок):

5.3.1. ушно-носно-гърлени операции се извършват в обособени територии на лечебните заведения:

а) към кабинети по ушно-носно-гърлени болести за извънболнична медицинска дейност (амбулаторна операционна, превързочна);

б) амбулаторна операционна зала към приемен кабинет на отделение/клиника по ушно-носно-гърлени болести;

в) обособен операционен сектор със зала за амбулаторна и/или еднодневна хирургия и стаи за пред- и следоперативен престой;

г) операционна зона (операционна зала или зали, операционен блок);

5.3.2. териториално мястото, където се извършва ушно-носно-гърлена хирургическа намеса, трябва да позволява безпроблемно транспортиране от подготвителна стая/зала към операционна зала, от последната - към стая/зала за възстановяване от анестезия, към структура за интензивно лечение или към болнична стая в стационар по ушно-носно-гърлени болести;

5.3.3. мястото за извършване на ушно-носно-гърлена хирургическа намеса трябва да отговаря на изискванията за оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност;

5.3.4. операционната зала се разполага в изолирана, но удобна за комуникация територия на лечебното заведение; при наличие на отделение/клиника по ушно-носно-гърлени болести се препоръчва формирането на отделен операционен блок, концентриращ персонал и дейности със специфични изисквания;

5.3.5. всяка клиника (отделение) по ушно-носно-гърлени болести е препоръчително да разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и септични операции, или да ползва операционния блок на съответното лечебно заведение;

5.3.6. операционната зона или блок включва:

а) операционни зали: препоръчително е всяка зала да има два входа/изхода, водещи към помещение за предоперативна подготовка на болния и помещение за подготовка на УНГ-хирургичния екип;

б) помещение за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с мивки с течаща студена и топла вода с кранове, задвижвани с лакът, крак или фотоклетка; шапки и маски, огледало;

в) наличието на помещение или обособена част от него за предоперативна подготовка на болния (с излази на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация); мобилна лежаща количка; консумативи за подготовка на болни (сонди, катетри, венозни канюли, тръби за интубация);

г) помещения за следоперативно наблюдение/събуждане, оборудвано с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, излази на инсталации за кислород, сгъстен въздух и аспирация;

5.3.7. операционният блок разполага задължително със:

а) комбинирано осветление в операционните зали; локалното осветление се осигурява от операционна лампа с най-малко 3 бренера, всеки от които с мощност 100 W;

б) аварийно, резервно осветление (чрез бързодействащи - мотор-генератори или светлинен източник с акумулиращи батерии);

в) бактерицидни лампи за всяка операционна зала, помещение за предоперативна подготовка на болния и за подготовка на хирургичния екип, помещение за наблюдение/събуждане на болните, стая за миене на инструменти и съдове;

г) източници на електричество ("шоко" - контакти) - 6 бр. във всяка операционна зала;

д) излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация - най-малко по един за всяка операционна маса, в помещението за предоперативна подготовка (и за всяко легло в стаята за наблюдение/събуждане на болния);

е) самостоятелна проточно-смукателна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 МРа); препоръчително е разполагането на климатична инсталация във всяка операционна зала;

ж) източници за топла и студена вода в предоперационното помещение на всяка зала с мивки;

5.3.8. в операционната зона трябва да се създава система за вътрешни и външни комуникации както между операционните зали, така и с външни звена за диагностика, консултации, снабдяване и пр.;

5.3.9. операционният блок ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителен стерилизатор или автоклав за малки обеми;

5.3.10. в операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика:

а) всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфектира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на щателно почистване и дезинфекция;

б) след извършване на септична операция операционната зала се подлага на цялостно почистване, измиване и дезинфекция, като се прекратява ползването й за нови операции до завършване на процедурата;

в) апаратурата и техниката в операционните зали (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операция) се почистват и дезинфектират ежедневно;

г) в операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки;

д) след всяка операция микрохирургичните инструменти подлежат на механично почистване и измиване, което се извършва от операционната медицинска сестра;

е) асептиката и антисептиката се контролират периодично (РИОКОЗ, вътреболничен контрол);

ж) на периодичен контрол подлежат: ръцете на хирургичния екип след измиване, а персоналът на операционния блок - за заразоносителство;

5.3.11. достъпът до операционния блок е ограничен; право да влизат в него имат: постоянно работещият персонал; членовете на хирургичния и анестезиологичния екип; специализанти и студенти; повиканите консултанти; пациентите за операция;

5.3.12. потокът на движение на персонала и пациентите в съответната структура се регламентира от ръководителя на структурата на лечебното заведение и се утвърждава от ръководителя на леченото заведение;

5.3.13. качеството на лечебната дейност по "Ушно-носно-гърлени болести" се гарантира от спазване на следните изисквания:

а) напускайки операционния блок, персоналът, работещ там, минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки (калцуни);

б) посоката на движение на болния е: през санитарно-пропускателен вход към операционната зала или към помещения за предоперативна подготовка след завършване на подготовката болният се въвежда в операционната зала; след завършване на операцията се извежда в зала (стая) за наблюдение/събуждане в рамките на операционния блок или към отделението за интензивно лечение.

6. Други изисквания към клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести за оказване на хирургична помощ:

6.1. Университетска клиника (отделение) по ушно-носно-гърлени болести трябва да осигурява още:

а) образование и подготовка на специалисти в областта на ушно-носно-гърлените болести и съответните профилирани дейности;

б) постоянна научна дейност (клинична и експериментална) в областта на ушно-носно-гърлените болести.

6.2. Университетска клиника (отделение) по ушно-носно-гърлени болести се ръководи от хабилитирано лице и има ясно дефинирани институционални ресурси. В рамките на тази клиника (отделение) може да се разкриват профилирани отделения (сектори).

6.3. Университетска клиника трябва да има осигурена възможност да насочи свой пациент, нуждаещ се от интензивно лечение към клиника (отделение) за интензивно лечение на същото лечебно заведение.

6.4. Университетска клиника по ушно-носно-гърлени болести трябва да има възможности за обучение на студенти и специализанти - лекционни и семинарни зали, библиотека, компютри, интернет.

7. Изисквания към персонала в клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести:

7.1. Клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести:

7.1.1. началник на клиника по ушно-носно-гърлени болести е лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести", хабилитирано лице; отделение по ушно-носно-гърлени болести се ръководи от началник - лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести"; той отговаря за цялостната дейност на клиниката/отделението;

7.1.2. в клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести работят лекари със или без придобита специалност;

7.1.3. лекарите и медицинските сестри осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозното и оперативното лечение, предоперативните и следоперативните грижи и процедури, диетичния и рехабилитационния режим и процедури;

7.1.4. медицинската сестра в клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести ежедневно наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да проследява оперирани болни и оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, специфични показатели), да регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата;

7.1.5. помощният медицински персонал (санитари) няма достъп до леглото и храната на болните; той изпълнява задачи, свързани с хигиенно обслужване, и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар.

7.2. Операционна зала:

7.2.1. Операционната зала се ръководи от началник-отделение/клиника, който е лекар с призната специалност по "Ушно-носно-гърлени болести". Той носи отговорност за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на правилата за асептиката и антисептиката. В малки отделения с една или две операционни зали се определя отговорник за операционната зала на функционален принцип, пряко подчинен на началника на отделението.