Условия и предимства на въвеждане на логистичния подход във фирменото управление

На състоянието на бизнеса в България в доклада се дава негативна оценка, израз на която е 96-то й място в класацията. Сред посочените в него причини за тази оценка е и ниското качество на мениджмънта, в основата на което стои зрялостта, мотивацията, подготвеността и възможностите на ръководните екипи на фирмите да използват съвременен управленски инструментариум и да постигат с него определени предимства спрямо конкурентите. Другите причини са неефективният маркетинг, липсата на политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии и на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси.²

Като допълнение към тези сравнителни изследвания може да се посочат публикуваните през 2007 г. и 2010 г. доклади с резултати от проведени проучвания на Световната банка в областта на логистиката. При първото проучване през 2007 г. България заема 55 място от участвалите в класацията 150 държави, а при второто се отчита влошаване - 63 място сред 155 страни. Акцентът в тези изследвания е поставен върху възможностите на държавите, съответно на фирмите, участващи в международния търговски обмен, да транспортират стоките, като осигуряват навременни и надеждни доставки. Оценката за България по показателя „спазване на сроковете на доставка” е негативна - 95 място. Основните причини за това са най-вече състоянието на транспортната и комуникационната инфраструктури, по който показател страната се класира на 94 място, неефективната дейност на митниците (65 място) и качеството на управление.³

В световната практика има вече утвърдени модерни управленски подходи, концепции и методи в областта на логистиката за по-доброто осъществяване на нейните дейности и процеси с цел подобряване обслужването на клиентите по отношение на надеждност, точност и гъвкавост на доставките. Съвременният подход при управлението на логистичните дейности се изразява в тяхното интегриране както в самата фирма, така и извън нея, което спомага за осъществяване на по-висока координация в действията на доставчици и клиенти по отношение на изпълнение на поръчките, постигане на оптимални решения за използване на ресурсите и съответно по-малки разходи и съответно за формиране на конкурентни предимства.

В резултат на динамичните промени в общите икономически, организационни и пазарни условия, на прогреса в технологиите и управленската наука, този подход постепенно навлиза във фирменото управление. Познат е като логистичен подход. Неговата задача е взаимосвързаното управление на функциите по осигуряване на производството с необходимите суровини и материали и по доставянето на готовите продукти до потребителите, в съответствие с техните изисквания, както в рамките на отделната фирма, така и на обвързаните в една верига фирми. С прилагането на логистичния подход се цели да се постигне синхронизация в управлението на тези функции в условията на висока динамика на търсенето и формиране на конкурентни предимства по пътя на оптимизация на съотношението между качеството на изпълнение на доставките на клиентите и обема на общите разходи. Неговото прилагане при осъществяване на материалните и информационни потоци се обуславя от силно изразената взаимовръзка и взаимодействие между отделните дейности, които като правило са еднотипни и се повтарят във фазите на снабдяване, производство и дистрибуция. Това са основно дейностите, свързани с доставките, транспортирането, формирането и поддържането на запаси, обработката на поръчките на клиентите. Тази особеност, която в разглеждания контекст се явява предимство, стои в основата на формирането на логистичните системи в световния бизнес в техния различен обхват - фирмен, регионален, глобален.

Прилагането на съвременни подходи и концепции в управлението на фирмите в България, в т.ч. и в областта на логистиката е много актуален за съвременните условия проблем. Резултатите от редица изследвания у нас показват, че той е твърде подценен и все още неразрешен за преобладаващата част от българските фирми. В този контекст важно значение има разкриването на условията и предимствата на успешното въвеждане на логистичния подход във фирменото управление.

2. 
   Необходими условия за успешно прилагане на логистичния подход
   

За успешното прилагане на логистичния подход е необходимо наличието на определени условия, свързани на първо място с характера на средата, в която функционират фирмите. В нея се отразява спецификата на икономическите, социалните и политическите условия в процеса на развитието на пазарната икономика. Проявява се на първо място по линия на макроикономическата среда. От нейното състояние се определят възможностите и интересите на фирмите да взимат стратегически инвестиционни решения, в т.ч. и за въвеждане в практиката на нови управленски подходи и концепции, да провеждат съответна иновационна политика с по-висока или по-ниска степен на предвидимост на техните очаквания и съответно с по-малък или по–голям риск. От качеството на взетите стратегически решения и от тяхното реализиране се определя характерът на протичане на производствените и логистични процеси, тяхното взаимодействие и степен на интегрираност, времето на осъществяването им и възможностите за осигуряване на ниво на обслужване на клиентите, съобразно техните изисквания и при по-малък размер общи логистични разходи.

Важно значение за прилагане и реализиране на потенциала на логистичния подход има микроикономическата среда. Нейното състояние се определя от характера на вътрешния пазар и ефективната защита на конкуренцията, потребителското търсене в страната и формиралата се организационна култура с определен тип междуфирмени отношения. От нея зависи установяването на повече или по-малко надеждни и коректни връзки с основните бизнес партньори на фирмата - доставчици, посредници и клиенти. По-добрите взаимоотношения между тях провокират по-мотивирани интереси и възможности за развитие на различните форми на дългосрочно сътрудничество между фирмите, които са добре познати в бизнес практиката на развитите индустриални страни. Опитът показва, че тяхното използване помага в борбата срещу несигурността в условията на силна конкурентния и глобализиран пазар и дава своите положителни ефекти на фирмите, като осигурява условия за формиране на основните конкурентни предимства.

Съществена е ролята на изградената бизнес среда. Нейното състояние се обуславя в голяма степен от характера и съгласуваността на провежданите реформи в административната, пазарната, финансовата и социалната системи и техните инфраструктури. Влияние оказват промените в стопанското, данъчното, социалното законодателство, във външнотърговския режим, които ако не се осъществяват комплексно пораждат несъответствия, противоречия и възможности за заобикаляне на нормативните изисквания. Това се отразява върху характера на стопанските взаимоотношения и дела на сивата икономика, което води до намаляване интереса на чуждестранните инвеститори, до възникване на условия за чести прояви на нелоялна конкуренция.

Върху бизнес средата влияние оказва нивото на корупция в публичните институции, от което се определя мотивацията на мениджърите на фирмите да взимат важни стратегически решения за тяхното перспективно дългосрочно развитие. От него се обуславя също така интересът на потенциалните инвеститори, особено на чуждестранните със стратегически намерения, от които се очаква не само увеличаване притока на капитали и осигуряването на пазари, но и пренасянето на знания и опит в областта на операционните и информационните, в т.ч. логистичните технологии, новите управленски концепции и методи с цел постигане на конкурентоспособно развитие на фирмите.

Решаваща роля за успеха при въвеждането на логистичния подход има създаването на съответна съвременна инфраструктура, която да отговаря на световните стандарти, със съответните микроикономически, национални и международни аспекти. Логистичната инфраструктура включва транспортни, комуникационни, складови и обслужващи елементи, свързани с допълнителна обработка на товари, с оказване на търговски, битови, административни услуги, осигурени с необходимите ресурси – природни, материално-технически, информационни, човешки, институционални, финансови. Нейните обекти, от гледна точка на посочените аспекти, се обособяват в три основни групи. Към първата група се отнасят обектите с местно значение, наричани най-често логистични паркове или центрове, на чиято територия сe концентрират мощности за оказване на определен вид услуги, свързани с управлението на стоковите потоци на отделни фирми и вериги от фирми. Втората група обекти (регионални логистични центрове) осъществяват по-пълен комплекс логистични услуги на територия с добре развита транспортна инфраструктура и изградена информационна система. Така се създават условия за по-ефективно управление на голям обем входящи и изходящи за националния и регионален пазар потоци от различен вид продукти.

Третата група обекти са международни логистични центрове, които представляват концентрирани на относително по-голяма територия комплексни инфраструктурни съоръжения, изградени в близост до важни обекти на транспортната инфраструктура (пристанища, летища, железопътни възли, интермодални терминали). С използването на съвременни информационни и комуникационни технологии, тези центрове осъществяват необходимата координация за качествено изпълнение на пълния комплекс логистични услуги, съответно за съкращаване на времето за реализация на продуктите по цялата верига на доставки и за привличане на транзитните стокови потоци през страната. Развитието на интермодалния транспорт се явява важна стъпка за създаването на съвременни международни логистични центрове, които да отговарят на световните стандарти и да привличат международния товарен трафик през страната. Това показва опитът на западноевропейските страни. Развитието на техните големи пристанища (Ротердам, Хамбург, Бремен, Марсилия и др.) се осъществява преимуществено на интермодална основа, което обуславя тенденцията през последните двадесет години постепенно първостепенно място в тяхната дейност да заемат логистичните услуги. На тази основа се формират интегрирани логистични мрежи, действащи на територията на Западна Европа, а в последните години и на Източна Европа. Чрез тяхното изграждане се създават възможности за ефективно взаимодействие между отделните логистични центрове при управление движението на продуктовите потоци на по-големи разстояния, което води до постигане на оптимални логистични решения във връзка с избора на вид транспорт в необходимата комбинация и до получаване на синергични ефекти.

В съвременните условия на постепенно увеличаване на обема, обогатяване и разширяване на обхвата на логистичните услуги, а също така и ускоряване процеса на тяхното предоставяне за изпълнение и управление на специализирани за това фирми, в развитите страни вече се говори за формирането на логистична индустрия. Поради това, все повече нараства тяхната заинтересованост от създаването на съвременна логистична инфраструктура с характерните за нея международни логистични центрове. Под влияние на динамично развиващия се процес на интернационализация на бизнеса, на либерализация и нарастване на стокообмена между отделните страни, тези обекти постепенно се обвързват в мрежа, в т.ч. и извън националните граници. Това позволява да се осъществи по-добро взаимодействие между тях, подпомагащо интегрираното управление на стоковите потоци в търсене на оптимални логистични решения, рационално използване на ресурсите, намаляване на разходите по линия на икономия от мащаба, скъсяване на времето и удовлетворяване изискванията на клиентите.

Този вид обекти на логистичната инфраструктура се изграждат на подходящи места, от гледна точка на интензивност на товарните потоци, с изградени интермодални транспортни терминали, осигурени със съвременни комуникационни средства и с необходимото оборудване за изпълнение на богатия комплекс от логистични дейности.⁴ С тяхното създаване се облекчава и насърчава стокообменът в и извън границите на дадена страна, регион, интеграционна общност, което води до привличането на транзитния товарен поток. Подпомага се от динамичното развитие на сектора на логистични услуги, чието по-високо качество, отговарящо на съвременните изисквания, се реализира от специализирани за тяхното изпълнение фирми. Западна Европа е покрита с мрежа от логистични центрове, които облекчават нейния вътрешен и международен икономически обмен, като постоянно се насърчава нейното разширяване.

Потенциал за създаването на такъв вид международни логистични центрове в България имат големите градове София, Варна, Бургас, Русе, които се явяват транспортни възли на страната с по-голяма интензивност на международни товарни потоци. За тяхното качествено обслужване и съответно увеличаване на техния приток към страната важно значение има изграждането на съвременни транспортни интермодални терминали.⁵ Подходящо е тяхното разполагане също така и на места, които се явяват пресечна точка на поне два трансевропейски транспортни коридора, преминаващи през нашата страна.

Обектите на логистичната инфраструктура с местно значение като правило се изграждат край големите градове, където има по-активна стопанска дейност и сравнително добре развита транспортна инфраструктура. Те имат своята специфика, свързана с тяхното предназначение главно да обслужват движението на продуктовите потоци на отделни фирми или верига от фирми, което намира израз в обема и структурата на извършвания от тях комплекс услуги. Световният опит показва, че този вид логистични центрове най-често се изграждат като акционерни дружества, в които участват частни и общински фирми, браншови организации, търговски банки, стопански камари и други. При избора на място за изграждане на този вид обекти на логистичната инфраструктура, съображенията на инвеститорите обикновено са свързани с наличието на добри транспортни връзки на интермодална основа, необходими комуникации, сравнително ниски цени на недвижимите имоти и на строителните дейности, привлекателен пазар на работна сила, интензивност на потоците от стоки, възможностите за включване в интеграционна мрежа.
2. Предимства от прилагането на логистичния подход
Предимствата от прилагането на логистичния подход се проявяват в две основни направления, в които се реализира превъзходството на фирмите спрямо техните конкуренти – нивото на разходите и качеството на продуктите (изделия и/или услуги). Специфична особеност при него е влиянието на фактора време, което силно се проявява и в двете направления на формиране на конкурентни предимства на фирмите. Това се обуславя от характера на продукта на логистиката, който е услуга, а също така и от нейната цел.

По линия на първото направление на постигане на конкурентни предимства, а именно разходите, влиянието на фактора време при прилагането на логистичния подход намира израз в оптимизиране обема на материалните и свързаните с тях финансови, човешки и други ресурси, ангажирани с движението на потоците от продукти и информационните потоци. Това влияние се проявява чрез: по-доброто използване на материалните дълготрайни и краткотрайни активи, като се осигурява непрекъснатостта и възможното ускоряване на процесите, свързани с производството и дистрибуцията; отстраняване на пречките и прекъсванията, поради несъгласуваност, дублирани действия и др., което води до повишаване на тяхната обръщаемост и съответно намаляване на относителния обем на капиталовите разходи.

Факторът време влияе върху структурата на общите логистични разходи, която при съществуващата алтернативност на вземането на логистични решения, може да се оптимизира от гледна точка на намаляване на техния обем. В основата на тази алтернативност е тясната взаимовръзка и обусловеност на основните видове логистични ресурси и разходите за тях при вземане на решения, свързани с условията на доставки. Зависимостта между тях е обратно пропорционална. Например, изборът на вариант за обслужване движението на определен вид материални потоци на дадени целеви пазари с по-малък брой складове, при сравнително постоянно търсене, изисква използването на високоскоростно транспортно средство, което да осигури доставки за неговото задоволяване на по-кратки интервали от време. Резултатът от този избор е, че се изменя структурата на общите логистични разходи в насока на нарастване относителния дял на транспортната им компонента. Намалява делът на разходите за формиране и поддържане на материални запаси. Това означава, че решението за избора на броя складове в логистичната система трябва да е подчинено на целта да се постигне възможния минимум на общите логистични разходи, посредством намиране на оптимума в съответните решения, свързани с избора на вида логистична система. Ясно е, че по-бързите доставки изискват по-високоскоростни транспортни средства, съответно по-големи разходи и по-малък обем запаси (брой складове). А това означава по-ниски авансирани разходи за формирането на запасите и текущи - за тяхното поддържане. Търсенето на оптимални решения в това отношение е подчинено на стратегията на фирмата и на свързаните с нея цели в областта на логистиката.

При второто направление на реализиране на превъзходството на фирмите спрямо техните конкуренти (открояващо се качество на продукта като изделие и като услуга, свързана с условията на доставки), влиянието на фактора време при логистиката има особено силно влияние. Обслужването на клиентите, чието по-високо ниво се явява цел на логистиката е свързано главно с условията на доставка, сред които времето е с първостепенна важност. Неговото влияние намира израз най-вече в срочността, надеждността и честотата на доставките на клиентите. От степента на тяхното изпълнение зависят решенията на фирмите, които в логистичната верига се явяват клиенти, за осигуряване непрекъснатостта на движение на материалните потоци и съответно за предотвратяване на евентуални икономически щети. Тези решения се отнасят до размера на материалните запаси, с помощта на които клиентът може да осигури нормалното протичане на производствения и/или дистрибуционния процес. В този контекст изпъква необходимостта от търсенето на оптимизационни решения в логистиката по линия на съотношението между нивото на обслужване на клиентите и общите логистични разходи. Те се определят от стратегията на фирмата, от нейната способност да реагира гъвкаво на промените в пазарната ситуация, като задоволява предпочитанията на различните категории клиенти, завоюва нови пазарни сегменти и реализира по-голям обем продажби.

Използването на логистичния подход има важен принос за формирането на конкурентни предимства на фирмата. Той намира израз в обема на стойността, която се добавя към продукта в движението му от доставчика на суровини и материали през производството и дистрибуцията до крайния потребител. Този обем на добавена стойност зависи от начина на изпълнение на взаимообвързаните логистични дейности, който може да бъде реализиран по-добре от този на конкурентите и/или с по-ниски разходи. В своята концепция „Стойностна верига” Майкъл Портър отбелязва ролята на логистичните дейности на фирмата на важен източник на конкурентни предимства. Като ги декомпозира, той извежда на преден план онези от тях, които имат най-съществено значение за осъществяване на поръчките на клиентите и за формиране на конкурентни предимства по линия на разходите и/или на качество на продуктите. Като такива се посочват както входящата, така вътрешната и изходящата логистика, които имат важно значение за изпълнение поръчките на клиентите, което е свързано с необходимостта от по-доброто удовлетворение на техните изисквания по отношение на условията на доставка (срочност, надеждност, честота, комплектност) при все по-засилващата се конкуренция.

Въвеждането на съвременни концепции и методи в мениджмънта на фирмите на развитите страни е в основата на реализирането на предимствата на логистичния подход в съвременните пазарни условия. Всяка една от тези концепции има своята специфика и принадлежност към съответния етап в еволюцията на логистиката и на подхода за интегрирано управление на нейните дейности и функции.

С прилагането на една от първите логистични концепции „Планиране на потребностите от материали” (MRP І), която е основана на определени интеграционни елементи, се постига намаляване на обема на запасите и съответно на разходите за тяхното формиране и поддържане. Това се осъществява на основата на комбинирането на голям брой решения. Те се отнасят до направените поръчки, изготвянето на графика на производствените операции, планирането на доставките, контрола на запасите, което не може да се осъществи без използването на компютърен софтуер. Концепцията „Планиране на производствените ресурси” (MRP ІІ) е свързана с целта на логистичния подход, защото осигурява по-голяма гъвкавост в планирането, в съответствие с промените в изискванията на пазара и по-добра координация при осъществяването на последователните операции. Това води до съкращаване на производствения цикъл, намаляване на запасите, по-добро управление на доставките, по-бързо реагиране на промените в търсенето.

В концепцията „Планиране потребностите на дистрибуцията” (DRP І) се пренася логиката на MRP І в областта на дистрибуцията. Основава се на графика, който координира целия процес на доставки и постоянното попълване на запасите от всеки вид в дистрибуционния канал (мрежа). Това означава осъществяване на постоянен контрол на запасите, който включва определяне мястото на поръчване, условията на доставки и планиране на запасите в складовете на собствената дистрибуционна мрежа или на посредниците. В литературата концепцията „Планиране на ресурсите на дистрибуцията” (DRP ІІ) се приема като подобрен вариант на DRP І. С нейното прилагане се цели комплексното прилагане решаване на въпросите, отнасящи се до производствената програма, складовите мощности, заетия персонал, условията на транспортиране и обслужването на клиентите. За постигането на тази цел се използват съвременни методи на планиране, технически средства за работа в режим на реално време, усъвършенствани модели за прогнозиране на търсенето и съответно необходимите наличности от запаси.

Философията на концепцията „Управление чрез тотално качество” (TQM), която се изразява в девиза „нуждите на потребителите и целите на бизнеса са неделими” е много близка до целта на логистичния подход. Затова въвеждането на принципите на TQM в управлението на фирмите играе ролята на важен фактор за неговото използване. Целта, която се преследва с прилагането на концепцията TQM е постигането на максимална ефективност на дейността на фирмата чрез усъвършенстване на процесите и предотвратяване на грешки. При нейната еволюция през последните десетилетия качеството се свързва не само с продукта като изделие, но и като услуга. При логистиката това е услугата по доставянето на необходимите продукти на клиентите при изискваните от тях условия.

Качествено нова стъпка в управлението на материалните и информационни потоци е въвеждането на концепцията „Точно навреме” (JIT), която в литературата се обозначава като логистична. С нейното прилагане се осъществява висока синхронизация на процесите на доставка на продуктите с потребностите от тях, т.е. съгласуване по време, място, обем и последователност на операциите, при спазване на изискванията за качество и недопускане на загуби. Така се постига целта да се удовлетворят изискванията на потребителите на даден вид продукти по отношение на качество, срокове и условия на доставка с минимален общ обем материални запаси и съответно разходи да тяхното формиране и поддържане. Израз на нейното развитие е концепцията „Lean Production”. Водещата идея при нея е, че движението на материалните потоци, които преминават през фазите на снабдяване, производство и дистрибуция, за да достигнат до крайния клиент, като удовлетворят неговите изисквания, трябва да се осъществява за по-кратко време, с минимален обем запаси, с възможно по-малък размер материални, финансови, трудови и други бизнес ресурси. Това се постига главно чрез повишаване на гъвкавостта на планирането и на производствената система, намаляване времето за пренастройване на оборудването при производството на по-широка гама продукти в малки серии, създаване на дълготрайни и надеждни връзки с клиентите и по-нататъшното им развитие в партньорски отношения. С използването на тази концепция се проявяват в по-пълна степен предимствата на прилагането на логистичния подход. Те се основават на силно изразената тясна връзка и взаимозависимост между материалния и информационния ресурс в процеса на управление на логистичните дейности.

Зависимостта между обема на материалния запас и качеството, съответно използваемостта на информацията е обратно пропорционална. По-голямата достъпност, навременност, пълнота и използваемост на информацията, свързана с изискванията на клиентите по отношение на срокове, условия на доставки и с възможностите за тяхното задоволяване, означава формиране на по-малък съвкупен обем материални запаси. Оптимизирането на техния размер, от гледна точка на осигуряване на изискваното от клиентите ниво на логистично обслужване с възможно по-малки разходи е в силна зависимост от степента на информатизация на управленските процеси, свързани с осъществяване на материалните потоци.

Това води до необходимостта от използване на комплексни информационни системи за управление на бизнес процеси с програмни модули за ефективно управление на логистични функции, операции и за планиране на материални ресурси, каквато е ERP (Enterprise Resource Planning). С нейното прилагане се подобрява качеството на управление на фирмено и междуфирмено ниво, като се осигурява на съответните управленски нива навременна, пълна и съгласувана информация. Постига се оптимизация на всички процеси, свързани с движението на материалните потоци, заедно с финансовите и счетоводни операции, които ги съпровождат. Така се съкращава времето за производство и доставка, за обработка на управленска информация и изпълнение на рутинни счетоводни операции, за намаляване на броя на персонала, който отговаря за тях.

Тенденцията на прилагане на логистичния подход, при подчертаната обвързаност на фирмата с нейните логистични партньори (доставчици, посредници, търговци, клиенти), все по-силно се проявява в сегашния етап на икономическо развитие. Борбата на силно конкурентния и глобализиран пазар вече не е на ниво фирма, а на верига или мрежа от фирми, която не може да е успешна без използването на съвременни комплексни информационни системи и комуникационни мрежи. Те осигуряват необходимата гъвкавост и бързина в управленските решения, съобразно динамичните промени в търсенето на пазара.

Използването на логистичния подход има важен принос за формирането на конкурентни предимства на фирмата, което показва световната бизнес практика. Той намира израз в обема на стойността, която се добавя към продукта в движението му от доставчика на суровини и материали през производството и дистрибуцията до крайния потребител. Този обем на добавена стойност зависи от начина на изпълнение на взаимообвързаните логистични дейности, който може да бъде реализиран по-добре от този на конкурентите и/или с по-ниски разходи. Използването на съвременни управленски концепции и методи при прилагането на логистичния подход осигурява в това отношение значителни предимства.

Прилагането на логистичния подход е свързано със стратегическите аспекти на управление на фирмата, с отчитане влиянието на обкръжаващата среда и с използване на определени инвестиционни, технологични и организационни ресурси, като се познават съответните предимства. Това се осъществява при разработването на стратегията на фирмата, нейното ресурсно осигуряване и при изграждането на възможно най-адекватната на нея организационно-управленска структура.

1. 
   Димитров П. Проблеми и перспективи на развитието на логистиката в България. – В: Логистиката в променящия се свят, С., 1996 г.
   
2. 
   Корпоративная логистика. 300 ответов на вопросьi професионалов (под общ. и научн. редакцией проф. В.И.Сергеева.- М.: ИНФРА – М, 2004.
   
3. 
   Сергеев В., Логистика в бизнесе. Москва: ИНФРА – М, 2001.
   
4. 
   Чанкова Л. Логистика и конкурентоспособно развитие на фирмите. – В: сп. Икономическа мисъл, брой 1, 2005 г.
   
5. 
   Чанкова Л. Развитието на съвременната логистика в България като условие за икономически растеж. – В: сп. Известия на ИУ, Варна, брой 4, 2006 г.
   
6. 
   Bowersox, D., Closs, D. Logistical Management. The Integrated Supply Chain Process. New York: The McGraw-Hill Companies, Inc., 1996.
   
7. 
   Coyle, J., Bardi, E., Langley, C. The Management of Business Logistics. Fifth Edition. St.Paul. MN: West Publishing Company, 1992.
   
8. 
   Porter, M. Competitive Advantage. New York: The Free Press, 1985.
   
9. 
   World Economic Forum. The Global Competitiveness Report (www.weforum.org).