Условия и ресурси в Софийски туристически район

Условия и ресурси в Софийски туристически район

Изготвил: Бора Гюлсерен, фак. номер 73811
Проверяващ: ас. Янева

Съдържание:

1. Туристическо географско положение и транспортна достъпност.

2. Наличие на обем на местни потребности от отдих и туризъм и основни центрове на тяхното формиране.

3. Природни туристически ресурси.

3.1. Релеф

3.2.Климат

3.3.Води

3.5.Защитени територии и обекти

4. Антропогенни туристически ресурси

5. Население

6. Социално – икономически условия

1.Туристико – географско положение и транспортна достъпност

Туристико–географското положение на района до голяма степен определя възможностите за неговото използване и особеностите на развитието на туризма в него ( Бъчваров, Апостолов, 1982 год., с. 9). То представлява пространствено отношение между местата за формиране на туристическо търсене и местата за неговото задоволяване. Според определението туристико–географското положение на района е благоприятно. Въпреки привидно периферното си положение в рамките на страната, районът заема средищно положение на Балканския полуостров.

Кръстопътното местоположение на столицата София винаги се е определяло като уникално и стратегически важно. София е един от най-важните “полюси” на транспортно–съобщителните и комуникационните отношения на Балканите. Важно предимстно е близостта на страната като цяло до съседните два континента – Азия (страните от Югозападна Азия) и Африка (територията на Североизточна и Северна Африка). На територията на София се пресичат важни за страната и за Балканския полуостров транпортни оси: диагоналният път от Западна и Средна Европа през Белград, София, Пловдив, Одрин и Истанбул за Западна Азия; пътят от Източна Европа и Прибалтика през Букурещ, Русе, София за Кюстендил и Скопие и за Адриатика, като отклонението от него върви по долината на река Струма за Солун и Атина; важни са, освен това, и пътищата от София през Петрохан за Лом и Видин и оттам за Средна и Северна Европа. На Запад районът се свързва чрез магистрална железопътна линия и международен автомобилен път при Драгоман (Калотина) със Сърбия, както и с шосе при с. Страшимировци с Македония. Важно значение за София, респективно за района, са връзките с отделните части на страната: железопътни линии и автомобилни пътища София – Мездра – Видин, София – Варна, София – Бургас, София – Пловдив – Свиленград – Истанбул. В София се събират двете основни автомагистрали за страната – “Хемус” и “Тракия”, които са важни за поддържане на транспортно–икономическите отнашения на столицата с Горнотракийската низина, Северозападна, Северна и Централна България.

Характеристиките на транспортно-географското положение на Софийски туристически регион обуславят значителния транзитен поток преминаващи през територията му.

Високата комплексна оценка и разнообразие на туристическите функции включва още планинския туризъм и зимните спортове (Витоша, Боровец), балнеолечението, познавателния, конгресния туризъм, обслужването на транзитния туристически поток. Това обуславя високата степен на развитие и на рекреационна усвоеност с големи различия в териториален аспект.

Софийският туристически район се характеризира с богат и разнообразен природоресурсен потенциал. Комплексната оценка на компонентите е висока и това определя в голяма степен две от трите основни функции на района – ежедневен и краткотраен отдих и туризъм на местното население и дълготраен отдих на софиянци и гости от страната и чужбина (Бъчваров, Апостолов, 1982г.).

3.1 Релеф
Релефът е един от най-съществените компоненти на природната среда, сред която се извършва и самата рекреационна дейност. Релефът в Софийския туристически район отговаря на изискванията към многообразие и към наситеност с интересни феномени от гледна точка на тяхното емоционално-психическо въздействие. Той представлява мозайка от обширни ниски и високи планини, многобройни котловини и полета, долини, проломи и др. земеповърхни форми. Надморската височина се изменя от приблизително 500м при гр. Нови Искър до 2925м при вр. Мусала. Разчленението на релефа като цяло за района е значително, което дава пряко отражение върху изграждането на транспортната инфраструктура и материално-техническата база на туризма.

Ролята на релефа като съществен фактор при рекреационната дейност се увеличава още повече в планинските райони, където той определя самата същност на планината като природна даденост. Основните разновидности на планинския туризъм (зимни ски-спортове, алпинизъм, пешеходен туризъм, стационарен климатичен отдих и климатопрофилактика) се практикуват най-вече в Рила, Витоша, но така също и в Стара планина, Люлин, Лозенска планина, Ихтиманска Средна гора, Осогово, Конявска, Земенска и др. планини.

Рила заема изцяло Рилския район и се намира в югоизточната част на Софийския туристически район. Мощната, силно разчленена снага на рилския масив е характерна със стръмните си разседни склонове и стъпаловидно разположените си заравнености. Рила се отличава с типичния си алпийски релеф – остри пирамидални върхове, въздействащи скални форми, дълбоки циркуси (заето в по-голямата си част от ледникови езера), широки долини, прагове, морени. Тя има 130 върха с височина над 2000м, а 79 от тях се издигат над 2500м н.в. В Мусалинския й дял се издига и най-високият за Балканския полуостров вр. Мусала (2925м). Съвременните екзогенни процеси обуславят наличието на сипеи, срутища, каменопади, затрудняващи достъпността и проходимостта на планината, а това е негатив за развитието на високопланински туризъм. Общата рекреационна оценка на параметъра релеф за Рила, приведена към 5-балната оценъчна скала е 3.

Витоша е леснодостъпна планина, внушително извисяваща се на юг от столицата. Тя се издига като типичен огромен масив, чиито склонове се спускат стръмно във всички посоки. Обликът на релефа на планината се изразява в стръмни северни склонове, слабо изразени склонови стъпала и заравнено било. Най-високият връх е Черни връх (2290м) , като има още 9 върха с височина над 2000м. Особено нтересни форми на релефа са каменните реки и сипеи (8 на брой) в района на Златните мостове, около върховете Черни, Резньовете, Голям Купен, Сива грамада, Селимица, Черната скала и др. те са остатъци от леднковия период и са се образували в резултат на сферично мразово изветряне. Представляват големи скални струпвания от огладени блокове, но не са типични морени, както обикновено ги наричат туристите. Интерес будят и причудливите форми на редица върхове, получили съответните названия като Лъвчето, Черната скала, Комините и др.

В Югозападното подножие на Витоша, близо до с. Боснек се намира най-дългата в България пещера – Духлата. Тя е разположена на 6 нива и включва 6 галерии. Не е благоустроена и много от подземните карстови форми в нея са пострадали вследствие на вандализъм, но крие голям потенциал за развитието на спелеотуризма в района.

Земите в Софийски туристически район с равнинен и хълмист релеф са с по-ограничен рекреационно-туристически потенциал. Това се дължи на малкото разнообразие на релефа и високата степен на стопанска усвоеност. Главните ресурсни обекти са лесопарковете (напр. Побит камък в Искърското дефиле, източно от Лозенската планина), водни обекти (язовири, езера). Хълмисто-равнинният комплекс е подходящ за ежедневен, краткотраен отдих в къмпинги , почивни станции, ученически лагери и т.н. Удачно е също в тези райони да се развива селският и аграрният туризъм (напр. в Краище), което би допринесло за оживяване на тези общини.

Земеповърхни форми на релефа с голяма атрактивна стойност са речните проломи, ждрела. Искърският пролом на р. Искър е обект на особен туристически и научен интерес. Той започва от гр. Нови Искър и завършва при с. Лютиброд (дълбочина на всичане 200-500м). Не може да не се споменат и Земенският пролом, Панчаревският пролом между Плана и Лозенска планина, ждрелото на р. Ерма и др.
3.2. Климат
Климатът е не по-маловажен от релефа елемент на природната среда с пряко отношение към проблемите на рекреацията. Той има пряко влияние върху общия здравен статус на човека. С други думи биоклиматът, т.е. – климатът, отнесен към човека, с преките и косвени реакции, които той предизвиква в неговия организъм, може да бъде разглеждан като фактор както с положителен, така и с отрицателен ефект при развитието на рекреационното дело на даден туристически район. По-голямата част от територията на Софийски туристически район принадлежи към умереноконтинеталната подобласт на Континентално - европейската климатична област. Само някои от по-ниските котловинни полета в Краище и най-южните части на района попадат в преходноконтинеталната климатична област. Земите с надморска височина около и над 1000м се числят към планинския климатичен пояс.

Характерни климатични особености на земите, попадащи в умереноконтиненталната климатична област, са добре изразената сезонност, значителното годишно колебание на температурите, големите температурни амплитуди, сравнително големите валежни суми, преобладаващите западни, северозападни и североизточни ветрове, както и някои неблагоприятни за човешкия организъм климатични явления като: бури, мъгли, температурни инверсии. Средната годишна температура на въздуха е 10 С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият – юли. Средногодишните валежни стойности са  550 – 600мм. Годишният ход на валежите показва летен максимум през (юни) и зимен минимум (февруари).

Котловинните части на района се характеризират с преобладаващо тихо време. Типичен за София е фьонът, който се появява в края на зимата и началото на пролетта. Друг вид местен вятър е силният студен падащ вятър “бора”, характерен за южното подножие на Стара планина.

За климата на урбанизираните територии и по-специално за София съществено въздействие има антропогенният фактор. Формира се т.нар. “градски климат”. Негова специфична черта е наличието на “остров на топлината” в приземната част на атмосферата в центъра на столицата. Това е свързано с изменения на повечето метеорологични елементи.

Що се отнася до планинските земи в качеството им на рекреационни територии, климатът има още по-голямо значение, тъй като планините са преди всичко климатични курорти. Той има пряко отношение към почиващия, спортуващия, туриста, който е дошъл в планината в системата на краткотрайния и дълготрайния отдих.

Определен интерес представлява рекреационно-климатичният потенциал на най-популярните като обект на планински туризъм физикогеографски обекти в района – Рила и Пирин. Рила се отличава с най-добре изразената в страната вертикална климатична поясност. Във валежният режим напланинския климат добре изпъкват раннолетният и октомврийският максимум и почти равностойните по значение февруарски и септемврийски годишен валежен минимум. Счита се, че билната част на Витоша е едно от най-валежните места в страната (1250мм средногодишен валеж). От съществено значение за рекреацията (за нуждите на ски-спорта) са стойностите на твърдите валежи и броя на дните с устойчиво задържане на температурите на въздуха под 0 С, по които може да се съди за устойчивостта на постоянната снежна покривка. Снеговалежите започват рано – още в края на октомври, когато се образува и първата снежна покривка. В нископланинския пояс тя се задържа над 120 дни. Във високите части има райони, в които тя се задържа 150-180 дни, а в най-високите части на Рила – 250 дни. Натрупването на големи снежни маси по скланавете обуславя възможността да се образуват лавини. Лавиноопасни места във Витоша са източните склонове на Резньовете, склонът на Комините, югоизточният склон на Купена, а в Рила – районът на третата ски-писта от Маркоджиците (“Лавината”) и др. Лавиноопасните места са обозначени и маркирани.

През лятото планинската прохлада също въздейства благоприятно и стимулиращо по време на дълготрайната почивка. С най-голяма рекреационна стойност през топлата част на годината е малко облачното, незасушливо време. То показва и най-голяма честота, което благоприятства продължителен престой и планински преходи дори и във високите части на планините.

Като цяло може да се обобщи, че климатичните условия в Рила и Витоша определят едно от най-важните им предимства: възможността за двусезонна (практически целогодишна) експлоатация. Съществуващите оценки показват възможен период за практикуване на климатичен отдих и климатопрофилактика около 300 дни годишно, ски-спорт до 150-180 дни, водни спортове до 130-150 дни, природно-познавателен туризъм 300 дни.

3.3. Води
Наличието на водни обекти в даден природно-териториален комплекс при равни други условия повишава до голяма степен неговото значение за рекреацията. Ето защо при оценка на природните туристически ресурси на Софийски туристически район е нужно да се обърне внимание на онези водни обекти, които могат да омат отношение към рекреацията като обекти за воден спорт, за лечение и възстановяване или просто за повишаване естетическата стойност на дадена местност.

Голямо значение като рекреационни ресурси имат реките. Рила планина е главният хидрографски възел на България, от който водят началото си три големи реки – Марица, Искър и Места с многобройните им притоци. От Витоша извира р. Струма. Реките протичат през стопански усвоени и урбанизирани земи, поради което водите им се използват за промишлени цели, добив на електроенергия, напояване, водоснабдяване. Това обуславя и значителното замърсяване по теченията им. Ето защо използването им за краткотраен и дълготраен отдих на населението е силно ограничено. Възможности за това има само при изворните им части.

С голям рекреационен потенциал и атрактивна стойност са 219-те високоплонински естествени езера по всички дялове на Рила. 196 от тях са с ледников произход и са разположени в дъната на циркуси. Локализирани са единично или формират самостоятелни езерни групи. По-известни са Мальовищките, Мусаленските, Рибните, Седемте рилски и т.н. Седемте рилски езера са нанизани стъпаловидно едно над друго в зигзагообразна линия между рилските върхове Харамията, Езарник и Отовица. Единственият фактор, снижаващ високата рекреационна стойност на тези водни ресурси, е тяхната ниска дори и през най-горещите летни дни температура, неподходяща за развитие на плувни спортове. Но пък те са обекти за развитието на маршрутно-познавателния и пешеходния туризъм, както и за по-продължителен отдих в изградената туристическа база.

Със значителна усвоеност на рекреационно-туристическия потенциал е Панчаревското езеро поради близостта му до София – на 15км в югоизточна посока. Езерото е една то трите основни зони за краткотраен отдих и туризъм на софиянци. Плажната ивица е подходяща за плажно-къпални дейности. Водите на езерото се използват за водни спортове и риболов. Васитеността с материално-технически съоръжения е значителна.

Интерес представляват и язовирите, които също могат да играят ролята на рекреационни обекти със сезонен и даже целогодишен режим на използване. По-големи язовири в района са: “Искър”, “Пчелина” и “Студена”. Изградената до тях техническа инфраструктура (ведомствени станции, къмпинги, заведения за хранене, съоръжения за водни спортове) благоприятстват краткотрайния отдих, водните спортове, плажно-къпалните дейности и риболов.

Други водоеми, превърнати в зони за отдих предимно за софиянци, са тези край Суходол, Банкя, Чепинци,Ботунец.

Особено голямо значение за организиране на дълготраен отдих и лечение, както на местното население, така и за туристи от други краища на страната, има голямото богатство на термоминерални извори в района. Минералните води са с различни физични свойства, химичен и газов състав, което е в основата на разнообразните им лечебни свойства. Това е предпоставка за потенциалното развитие на лечебния туризъм. Като главни балнеолечебни курорти в района функционират Кюстендил, София (квартал Овча купел, Горна баня,Панчарево, Княжево, Централна баня), Банкя, Сапарева баня (най-горещият термален извор в България – 101.4), Момин проход, Костенец, Долна баня, Пчелин, Брезник и др. по-малки обекти.

Други водни обекти, представляващи интерес за маршрутно-познавателния туризъм, са водопадите. По-известни са защитените от закона Боянски водопад (на Боянска река), Самоковището (на р. Бистрица), Алековите водопади.

3.4. Растителен и животински свят
Флората и фауната в района са изключително разнообразни, с ясно изразена хоризонтална и вертикална зоналност. Имат огромно рекреационно значение и функции като източник на здраве и естетическа наслада. Отделни растителни и животински видове са обект на особен и по-задълбочен познавателен интерес (ендемитни и реликтни видове). Като цяло имат регулираща функция за запазване на екологичното равновесие. Част от бозайниците, птиците и рибите съставляват т.нар. ловни ресурси, които са основа за развитието на ловния туризъм. От друга страна, със своето движение и украса животните създават разнообразие, динамика и естетика, които са съществен фактор в процеса на отдиха.

Под влияние на човешката дейност и продължителното усвояване на територията на района естествената растителност е силно изменена и антропогенизирана. Площите са превърнати в селскостопански, урбанизирани и индустриални зони, както и зони за рекреация и туризъм. Стесняването на ареалите на разпространение на естествената растителност дава пряко отражение върху местообитанието и видовото богатство на животинския свят. По-добре съхранени и сравнително слабо повлияни от човешката дейност са растителните и животинските съобщества в защитените територии.

През 1934г. е обявен Народен парк “Витоша” – първият в България и на Балканския полуостров. От 1998г. е прекатегоризиран в Природен парк “Витоша”. Интересни и характерни са образуваните тук форми на релефа: Витошкото “плато”, каменните реки, сипеите, твърдиците, речни прагове и водопади. На територията на природния парк са разположени два резервата – “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”.

Биосферният резерват “Бистришко бранище” се намира на северо-източния склон на Витоша. Резерватът обхваща горната част на водосборните басейни на реките Бистрица и Янчевска. Създаден е с цел опазването на голямата богатство и разнообразие на специфичните за Витоша земеповърхностни форми. В резервата са установени 34 ендемични вида, които са включени в Червената книга на България. Балкански ендемити: бяла мура, велухенски минзухар, българска тинтява, българско шапиче и др.

Резерватът “Торфено бранище” е обявен през 1935г. Намира се във височинния пояс от 1750 – 1850м и е създаден с цел съхраняване естественото състояние на торфището и блатната растителност в тази част на Витоша. Редки растителни видове тук са торфена острица, тинеста острица, мочурно прозорче и др.

За опазване на природната среда в Рила през 1992г. е обявен Национален парк “Рила”. По площ той е най-големият от трите национални парка в България ( 100 хил. ха). На територията му има няколко резервата – “Парангалица”, “Централен рилски”, “Рило манастирска гора”, “Ибър”, “Силкосия”. Първите два са биосферни и са част от световното природно насладство. Резерватът “Парангалица” е обявен през 1933г. Разположен е в басейна на Благоевградска Бистрица. Създаден е за опазване на уникална смърчова гора, заемаща 60 % от площта му. В него расте най-високото смърчово дърво у нас - –исочина 62м и възраст 350 год.

В географското пространство на София се намира и природната забележителност “Кътински пирамиди”, обявена за защитен природен обект през 1962г. Намират се в землището на с. Кътина в местността Големия дол в подножието на северната старопланинска ограда на Софийското поле. Представляват различни по форма, големина и цвят (предимно червеникави) пирамиди с островърхи гребени. Процесът на разрушаването им значително е напреднал.

Югозападно от с. Говедарци се намира природният резерват “Гюлечица”.

В зоната за отдих “Голо бърдо”, която обхваща планинското възвишение Голо бърдо между Перник, Радомир и с. Долна Диканя се намира интересният природен резерват “Острица”.

Столицата София е носител на основния антропогенен ресурсен потенциал на района. Ресурсите са с различен характер и са обект на посещение, както от български, така и от чуждестранни туристи. С най-голям интерес се ползват културно-историческите забележителности, археологическите паметници и архитектурните забележителности.

Сред археологическите забележителности, запазени и достъпни за разглеждане, са частите на вековната софийска крепост, някои от които са оформени като музейна експозиция.

Поради бурната история на София в нея са запазени малко архитектурни забележителности. Най-старите са ротондата “Св. Георги”, църквата “Св. Петка Самарджийска”, църквата “Св. София”, някои джамии. Повечето от архитектурните паметници, строени след Освобождението, са локализирани в центъра на столицата. Днес в сградите с архитектурна стойност в повечето случаи се помещават културни институти с познавателна стойност за туризма. Сред тях изпъкват Народният театър “Иван Вазов”, Народната събрание, СУ “Св. Кл. Охридски”, Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”, Синодалната палата, БАН, БНБ и др.

София изобилства с паметници, изразяващи почитта и преклонението на българския народ пред героичните събития и личности в нашата история. Такива са паметниците на Васил Левски, Иван Вазов, Паисий Хилендарски, Патриарх Ефтимий, Св.Св. Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Цар Освободител; Руски паметник, Докторски паметник, Алеята на писателите в Борисовата градина и много други.

Столицата е богата на музеи от всякакъв характер. В повечето случаи те се помещават в сгради с голяма архитектурна стойност, което ги прави още по-привлекателни за туристите. Най-ценни за туризма са Националният исторически музей, Нац. Археологически музей, Нац. Природо-научен музей, Нац. музей “Земята и хората”, Нац. политехнически музей, Нац. литературен музей, Нац. военно-исторически музей, Нац. етнографски музей, Църковният историко-археологически музей. В града има и много къщи-музеи на изтъкнати писатели и общественици, които имат голяма познавателна стойност, но се посещават предимно от специалисти и туристи с конкретен интерес.

Сред антропогенните исторически ресурси на София важно място заемат религиозните и култовите сгради, както като архитектурни и художествени шедьоври, така и като религиозни светини. Най-известен сред тях е храм-паметникът “Св. Александър Невски”, който е и най-внушителният на Балканския полуостров. Няма човек, който да не се е възхитил на забележителните художествени достойнства на катедралата както и на великолепните икони, изложени в нейната Крипта. Други забележителни църкви са “Св. Неделя”, Руската църква “Св. Николай” и др. В полите на витоша се намира уникалната Боянска църква “Св. Никола” (XI в.), която като паметник на културата със своето значение е под егидата на ЮНЕСКО (от 1979г.).

Туристически интерес представляват и множеството малки манастири около София, известни под името “Малката Света гора”. Повечето от тях са действащи. Освен църквите и манастирите, към религиозните и култовите сгради спадат двата забележителни храма на мохамеданската и еврейската религии – Банябаши джамия и Синагогата.

Огромна роля за привличането на туристи имат културните обекти и събития в културния живот на столицата. София като модерен град предлага големи възможности за културни прояви и развлечения. Сред тях са концертите на Софийската филхармония, спектаклите на софийската опера, блестящите постановки на повече от 20 сцени и театри, съсредоточени около улица “Раковски” – българския “Бродуей”. НДК разполага с 14 модерни сцени за разнообразни културни изяви. Художествените галерии на София, държавни и частни, предлагат широка гама произведения на изящното изкуство.

В София е изградена база от конгресни центрове, най-известният от които е Националният дворец на културата. Това е най-големият многофункционален конгресен център в Югоизточна Европа.

По-значими периодични и епизодични събития, предизвикващи огромен интерес както от страна на местното население, така и на гостите от страната и чужбина са модните събития (форуми, фестивали, конкурси и т.н.), “Софийските музикални седмици”, “София филм-фест”, “Пролетни концерти – София”; Кукерски празници в Перник, “Посрещане на пролетта” в Кюстендил, “Празник на зетьовете” в Драгоман и т.н.

На 120км от София в Рила се намира най-внушителният паметник от перода на Българското възраждане – Рилският манастир. Той е един от 36-те резервата на културно-историческото наследство в България и един от малкото обекти в света, наградени със “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. Той е най-посещаваният културно-исторически комплекс у нас (Бъчваров, Апостолов, 1982г.). Разположен е сред изключително атрактивна природна функционална среда -–борови и букови гори, изпъстрени с поляни. Това значително повишава естетичния и рекреационния ефект от обекта.

Дисперсно разположени по територията на района, с по-голяма концентрация около столицата са и някои по-малки, с регионално значение антропогенни туристически ресурси: Драгалевски манастир “Св. Богородица” в подножието на Витоша; Люлински манастир “Св.Св. Кирил и Методий” в североизточните склонове на Лозенска планина; Лозенски манастир “Св. Спас” в северните склонове на Лозенска планина; Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил” в северните склонове на Плана срещу Урвичката крепост; Алински манастир “Св. Спас” в южните хребети на Плана; манастир “Св. Архангел михаил и Гавраил” в Трънско; Земенски манастир “Св. Йоан Богослов”,Пещерския и Жаблянския близо до гр. Земен. В местността Батил при Бояна са открити останки от средновековна крепост.

При изброяването на антропогенните туристически ресурси на Софийски туристически район не може да не се спомене художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил. Тя, наред с Градският исторически музей в гр. Самоков, са включени в списъка на 100-те туристически обекта на България.

От гледна точка на кадровата осигуреност за туризма в София и в Благоевград функционират висши учебни заведения, където се подготвят висококвалифицирани туристически кадри.

Софийски туристически район се характеризира с висока степен на икономическо развитие. Наблюдава се висока степен на промишлени производства в София, Перник, Бобовдол и др., които в близкото минало са се развивали на екстензивен принцип, имащ силен негативен ефект върху състоянието на околната среда (замърсяване на въздуха, на водата, деградиране на природните ландшафти). От това следва, че рекреационната дейност се извършва в сложно устроена обстановка. Антропогенното изменение от този тип се явява лимитиращ фактор за развитието на туризма в близост до тези промишлени обекти.