Условията за учредяване или реализация на обезпеченията почиват на нормативна база, но е изцяло по волята на страните да изберат дали да подчинят правоотношението си на посочения режим



Дата26.09.2018
Размер168.63 Kb.
#83094
Действие на обезпечителните сделки - Иван Манганчев, Адвокат от София, асистент в департамент "Право" в Нов български университет
Когато говорим за обезпечителните сделки, няма спор, че те спадат към сделките с модалитет. Смятам, че в този случай намира приложение казаното от чл. 25 ЗЗД, че действието на договора може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Това е условието (conditio) по обезпечението. То е винаги бъдещо обстоятелство, което се проявява след сключване както на основния, така и на обезпечителния договор. То е и несигурно, т.е. не се знае дали ще настъпи – ако беше сигурно, бихме имали срок (Подобно и при Диков, Л. Курс по българско гражданско право, том III, Облигационно право, Обща част, III изд., София 1943, с. 89 – “В същност под условие трябва да разбираме волеизявлението или съглашението, по силата на което правното действие на сделката е поставено в зависимост от сбъдването или несбъдването на едно бъдещо и неизвестно събитие.”) . Обезпечителните сделки следва да бъдат причислени към юридическите действия (Виж Ганев, В. Учебник по обща теория на правото, Част първа, Второ допълнено издание, с. 214 и следващите). Промените представляват законни условия, съществени елементи на фактическия състав на определена категория юридически действия. Те са condiciones legis, а не condiciones facti.
Условията за учредяване или реализация на обезпеченията почиват на нормативна база, но е изцяло по волята на страните да изберат дали да подчинят правоотношението си на посочения режим. Няма пречка постигането на съгласието по основния и обезпечителния договор да се разминават във времето и единият да предхожда другия или обратното. Когато волята на страните е двата договора да са свързани, споделям мнението, според което договорите се считат за сключени едва след като са постигнати и двете съгласия (Меворах, Н.; Лиджи, Д.И.; Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите, чл. чл. 483 – 668, Част III, с. 420).
Времето за изпълнението по обезпечителните сделки е неразривно свързано с определени в закона нарушения както на самите сделки, така и с неизпълнението на главните договори. Тази констатация може да има следните изражения – настъпване на предсрочна изискуемост, породена от акцесорните сделки или от главния договор, или неизпълнение на падежа по основния договор. До настъпването на условието има сделка, но тя е във висящо положение (in pendente condicione) (Така и Таджер, В. Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял I-II, Наука и изкуство, 1973, с. 227.). Условната сделка гарантира бъдещото право на имащия условното право още от момента на сключването (В подкрепа на това виждане Деренбург, Х., Пандекти, Част I, Обща част, София, 1926г., Държавна печатница, с. 283 “Условно дадени реални права върху чужда вещ, както и условни права на залог се подреждат между реалните права според датата на установлението им, а не на сбъдването на условието.”). Разглеждам случая като латентно състояние, което преминава в ефективно, състояние само след настъпване на събитието, в зависимост от което е поставено действителното му пораждане (В този смисъл и Ганев, В., цит. съч., с. 228.). In pendenti condiciones – обхващат исканите последствия. Известно време, след сключване на сделката не е ясно дали ще се породи правното действие (В този смисъл и Ричи, Фр., Задължения и договори, Обща част, превод на Стойков, А., Стара Загора, Печатница и книговезница “Светлина”, 1928, с. 171.). До сбъдване на условието по главния договор не съществува и задължението по обезпечителната сделка (с изключение на хипотезите на водещи до предсрочна изискуемост). Кредиторът под отлагателно условие не може да върши никакви изпълнителни действия, но може да предприема само предохранителни мерки (вж. касационно решение 622/911. I, Б. с. 119 (Решението е цитирано в Меворах, Н., Лиджи, Д.И., Фархи, Л. Коментар на закона задълженията и договорите, чл. чл. 1 – 333, Второ издание, София 1926, с. 160.)). Едва след неизпълнението по основните договори (или увреждане, или намаляване на обезпеченията) се преминава през съответната процедура за удовлетворяване на кредитора, т.е. обезпечителният договор ще породи своето действие. Важно е да се изследва за какъв вид условие става въпрос. Следвайки правната теория, считам, че условието е отлагателно (Подобно и при Диков, Л., цит. съч., София 1943, с. 89 – “В същност под условие трябва да разбираме волеизявлението или съглашението, по силата на което правното действие на сделката е поставено в зависимост от сбъдването или несбъдването на едно бъдещо и неизвестно събитие.”). При прекратителното условие задължението би съществувало от момента на сключването на договора, но неговото съществуване би било прекратено при сбъдване на условието.
По-трудно е да преценим дали анализираното условие е положително или отрицателно. От теорията е известно, че положителното или афирмативно (Деренбург, Х. цит. съч., с. 271.) условие изисква настъпването на промяна в определено състояние, а отрицателното – да се запази съществуващото положение (Таджер, В. Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял I-II, Наука и изкуство, 1973, с. 226.). В обезпечителната сделка действително се иска спазването на определено поведение, но то не води до някаква положителна промяна за длъжника. Влага се разбирането, че тя е дотолкова положителна, доколкото кредиторът не пристъпва към реализация на обезпечението. И все пак, доколкото се касае за сбъдването на определено условие, можем да причислим обезпеченията към положителните условия.
Остава въпросът дали условието е случайно (каузално), независещо от волята на страните, или произволно (потестативно), при което сбъдването на условието зависи от волята на една от страните. Споделям изцяло въведеното деление на условията освен на случайни (зависещи от случайни условия) и произволни (зависещи от волята на една от страните) и на смесени или неизцяло зависещи от страните по договора (Ричи, Фр. цит.съч., с. 177.). Приемам, че анализираните обезпечителни сделки спадат към типа на смесените условни сделки.
Кредиторът определено не би имал интерес от реализация на обезпечението, тъй като е уговорил в главния договор например за банков кредит своята престация – пари със съответните лихви. Реализацията на обезпечението е едно нежелано, но необходимо за него развитие. Когато обаче събитието настъпи (в конкретния случай това ще съвпадне с неизпълнението по главния договор или при предсрочна изискуемост), условието ще бъде изпълнено – conditio existit. В случаите на изпълнение по главния договор за банков кредит това условие ще остане неизпълнено – conditio deficit. След казаното до тук следва да се присъединим към мнението, че чрез условните волеизявления (какъвто е случаят с обезпеченията) се мотивира определено поведение, което може да служи като важно стимулиращо средство (Таджер, В. Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял I-II, Наука и изкуство, 1973, с. 226.).

1. Действие на обезпечителните преди настъпване на падежа по главния договор

Длъжникът по основното задължение може да повлияе на основния договор чрез увреждане на кредитора по обезпечителните сделки. При тези обстоятелства кредиторът може да иска предсрочно изпълнение на задължението по основния договор. Такива са например случаите на действия от страна на длъжника, които водят до намаляване на дадените обезпечения. При хипотезата на предсрочната изискуемост по чл. 71 ЗЗД, чл. 432, ал. 1, т. 4 ТЗ, чл. 11 ЗОЗ и чл. 6, ал. 4 от Наредба № 6 на БНБ, неизпълнението по обезпечителната сделка довежда до загуба на преимуществото на срока по основния договор, а то пък от своя страна довежда до реализация на обезпечението с цел удовлетворяването на кредитора. Длъжникът следва да бъде уведомен за това.


Какво следва да се разбира под намаляване на обезпеченията? Това е ситуация, при която длъжникът разрушава имот, който е ипотекирал, или изоставя вещ, която е заложил, и не се грижи за нея, а като не я поддържа, тя се обезценява. Има случаи, при които това не е така, макар на пръв поглед да изглежда, че обезпеченията намаляват. Например, ако длъжникът продаде ипотекирания имот, обезпечението на кредитора няма да се намали, защото ипотеката следва имота. Затова продажбата на ипотекирания имот не следва да е основание за кредитора да иска предсрочно изпълнение на своето вземане. Този принцип не е винаги валиден. Съгласно чл. 7 ЗОЗ залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, несъвместими със заложното право.
При опосредствените обезпечения (каквито са например ипотечните облигации) няма предсрочна изискуемост в този смисъл. При тях действа принцип, сходен на подчинения срочен дълг - невъзможност за предсрочна изискуемост преди настъпване на падежа (Така и Джилизов, В. Подчинен срочен дълг, Финанси и право, ИК “Труд и право”, 12/2000.). Нещо повече, при опосредствените обезпечения кредиторът не може да насочи пряко изпълнението си към обезпечението. Той трябва да се обърне към длъжника за плащането по дълга. Подобен текст е съществувал и в чл. 643-644 ЗЗД (отм.).
Трябва да се има предвид, че чл. 71 ЗЗД има относително действие. Той няма да бъде приложим при солидарните задължения, както и при отношението длъжник - поръчител: ако за длъжника се прилага чл. 71 ЗЗД, това не означава, че автоматично има сила и за поръчителя. За длъжник трябва поотделно да се налице основанията или някои от основанията по чл. 71 ЗЗД и тези основания, разбира се, са алтернативно дадени и е достатъчно настъпването на само едно от тях.
Причината за действието може да е породена пряко от неизпълнението на главния договор и така да се стигне до предсрочната изискуемост по чл. 432, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ТЗ. Това неизпълнение може да бъде както по общите правила на ЗЗД, така и по специалните хипотези на чл. 432 ТЗ, а също и да се иска откриване на производство по несъстоятелност във връзка с неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ.
За да бъде преценена приложимостта на предсрочната изискуемост, трябва да се изходи от конкретната ситуация. Възможността за искане на цялото плащане е дадена като защита на кредитора от преднамерени и увреждащи го действия, свързани с обезпеченията.

2. Действие на обезпечителните сделки при изпълнение на предхождащ обезпечен кредитор. Трансформация на обезпечението

Когато обезпечението се промени по силата на закона, след учредяването, но преди принудителното му изпълнение, то тогава е налице трансформация. Какво следва да се разбира под трансформация на обезпечението и какви форми притежава?


За да отговорим на въпроса, може да направим аналогия с трансформацията в семейното право. Съгласно чл. 21 СК трансформацията може да бъде пълна и частична. Срещу едно имущество се придобива друго, когато първото “се превръща във второто”. Второто имущество е само нова физическа форма на стойността на първото (Ненова, Л. Семейно право на Република България, Второ основно преработено издание, Софи-Р, 1994, с. 183.), т.е. визира се запазването на собствеността от единия съпруг при пълната трансформация или възникването на съпружеска имуществена общност при частичната. Подобен ефект е отбелязан и при инвестициите, където на практика става въпрос за трансформацията на един актив (парични средства) в друг (вещ, предназначена за потребление) (Найденов, Б. Модерни банкови операции, Law & Economics, София, 1999г., Книга първа, с. 76.).
Що се касае до обезпечението, ако се изследва внимателно неговата природа, се откриват аналогични процеси. Не случайно говорим за подобни процеси, понеже трансформация може да се определи (в най-общ смисъл) като преминаване на пари към вещ. Когато се разглеждат обезпеченията, се забелязва по-скоро обратното движение - от вещ към пари (отново в най-общ смисъл, тъй като явлението не е общовалидно). Подхождам с уговорката, че в конкретния случай не се касае за механично заимстване на терминология от други клонове на правото. При обезпечението (за разлика от семейното право) трансформацията може да засяга не само предмета, но и неговия вид. Както споменах по-горе, времево трансформацията обхваща периода след учредяване на обезпеченията, но преди евентуалното принудително изпълнение. Можем да отличим следните нейни форми: •
трансформиране на един вид дадено обезпечение в друг вид (напр. от ипотека на недвижим имот в права над парични средства) без необходимост от ново учредяване;
трансформиране на обезпечението от един предмет върху друг (напр. от залог върху вещи или вземания в залог на парични средства или от ипотека върху един недвижим имот в ипотека върху друг недвижим имот), отново без необходимост от ново учредяване (Опит за пряко прилагане на “трансформация” в този смисъл бе направен в чл. 33, ал. 3 ЗОП (отм.). Сравнително бързата му отмяна показа, че подходът към това явление следва да е по-задълбочен. Подобен текст е съществувал и в чл. 186, ал. 4 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията (отм.) – “Допуска се заменяването на залога от един вид с такъв от друг вид и през време на изпълнението на предприятието”. По този въпрос подробно Сотиров, Д.; Николиев, Н., Коментар на Закона за бюджета, отчетността и предприятията и Правилника за прилагането му, София, 1943г., с. 507) ;
Трансформиране, водещо до промяна на вида и на предмета се открива и в чл. 354, ал. 1 и 2 ГПК. Такава трансформация обаче ще бъде валидна само за присъединените взискатели, чийто падеж на вземането не е още настъпил, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Кредиторът, започнал принудителното изпълнение, не се ползва от настъпилата трансформация, тъй като осъществява своите права пряко. Припадащата се на присъединения кредитор сума се запазва по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Първоначалното обезпечение е вече реализирано, т.е. осребрено. Присъединеният взискател има права върху сумата по сметката на съдия-изпълнителя при спазване на неговия ред. Видно е, че предметът на обезпечението се е променил поради наложилата се публична продан. Това, от своя страна, е довело и до промяна на вида, т.е. присъединеният взискател не разполага с учредената в негова полза ипотека, но не е загубил нито реда, нито обезпечеността на своето вземане. Подобна е и уредбата при особените залози (вж чл. 40, ал. 1 ЗОЗ). Присъединяването на кредиторите става преди реализация на обезпечението, т.е. удостоверяването на тези права следва да стане предварително, като присъединени кредитори по право са всички лица, вече притежаващи удостоверено в регистъра право върху заложеното имущество. И тук правата на присъединените кредитори се ползват с право на предпочтително удовлетворение пред другите кредитори на длъжника (Найденов, Б. Особени залози, Трето допълнено и преработено издание, Фенея, 2000г., с. 115, курсивът е на автора.).
В чл. 154 ЗЗД е уредена възможността за трансформиране на дадените залози или ипотеки върху получената застрахователна сума. Конкретната трансформация идва да защити интересите на кредитора, съобразно неговия ред от евентуално погиване или повреждане на дадените обезпечения от случайни несигурни събития. Върху получените парични средства кредиторът запазва реда на предпочитане на първоначалните си вземания (така се посочва и в чл. 150 ЗЗД). В чл. 10 ЗПИ (отм.) е отбелязано, че когато вещите – предмет на привилегия или ипотека погинат, то дължимите суми от застрахователите за обезщетение на загубата или на повреждането служат за изплащане на привилегированите или ипотекарните вземания по реда им с изключение на случаите, когато са употребени за поправяне на загубата или на повреждането. Кредиторът е следвало да заяви претенцията си пред застрахователите “подир тридесет дни, от деня на погинването или на повреждането, без да е било направено някое възражение през това време”, в противен случай застрахователната отговорност е отпадала. Законодателят е предпазил кредиторовите интереси и е предвидил в конкретни хипотези възможност за трансформиране. В разглежданата ситуация вещта е погинала поради случайно събитие. И обратно, ако длъжникът умишлено причинил е погиването или повреждането, кредиторът следва да търси защита на правата си по реда на чл. 71 ЗЗД, чл. 432, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 11 ЗОЗ.
Еднообразният търговски кодекс (UCC) на САЩ дава право на страните по обезпечителния договор да изберат дали да включат възможността за трансформацията на обезпечението. Освен описанието на обезпечението в договора трябва да се добави и израза “proceeds” (постъпления). В този случай правата на кредитора се разпростират и върху полученото от отчуждаването на предмета на обезпечението (Така и Dworkin, Terry M.; Barnes, James A; Richards, Eric L., Essentials of Business Law and the Regulatory Environment, p. 438.).
Съгласно разпоредбите на чл. 41, ал. 3 ЗДС и чл. 32, ал. 3 ЗОС, за да може държавата, респ. общината, да придобие отчуждените недвижими имоти без учредените преди това тежести, то те се трансформират върху дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане. Това вземане се плаща на ипотекарния кредитор при спазване на поредността съгласно чл. 153 ЗЗД или при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка, като служи за обезпечаване на съответното вземане – чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДС и чл. 32, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОС. За съжаление чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДС и чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗОС не дават отговор на въпроса какво става с паричната сума, ако не е настъпил падежът на вземането.
От горепосочените случаи можем да заключим, че ипотеката (по-рядко залогът) се трансформира по отношение на присъединения взискател в права върху парична сума. Този принцип не е валиден винаги. Когато е ипотекирано правото на строеж, то след завършване на строежа до фаза “груб строеж” се трансформира първоначално ипотекираният предмет. Подобен ефект имаме и при наличието на хипотезата на чл. 92 от ЗС, чл. 164, ал. 3 ЗЗД и др.
Трансформацията на вече дадено обезпечение е намерила място и в разпоредбите на ЗОЗ. Герджиков отбелязва явление от такъв характер по повод на чл. 7 ЗОЗ (Така и Герджиков, О. Търговски сделки, София 2000 г., с. 62 - “Текстът на закона говори за “погасяване на залога”, но всъщност става въпрос за трансформиране на залог върху движими вещи (в масовия случай) в залог върху реализираното вземане”.). Така например в чл. 16, ал. 2 ЗОЗ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОЗ кредиторът на вземане, обезпечено с особен залог, се удовлетворява от паричните суми, получени от цената на заложеното имущество, от полученото за него обезщетение или от полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество.
Друг пример от ЗОЗ е разпростирането на залога на цялото търговско предприятие в залог на отделните му активи след отделянето им от предприятието – чл. 21, ал. 3 ЗОЗ. За да се прояви ефектът от трансформацията, е необходимо в договора за залог на търговско предприятие да са посочени гореспоменатите отделни активи, т.е. те да са индивидуализирани. При новопридобити имущества от страна на търговеца и влизащи в патримониума на неговото предприятие залогът би следвало да ги обхваща и да се прави само вторично отбелязване в регистрите, за да се спази принципът на противопоставимост. По подобен начин залогът на търговско предприятие се трансформира в залог върху търговските предприятия на всички новоучредени дружества при преобразуване на залогодателя чрез разделяне и отделяне и чрез промяна на правната форма (чл. 21, ал. 4 ЗОЗ). Когато преобразуването на залогодателя става чрез вливане, сливане, разделяне чрез придобиване, отделяне чрез придобиване и чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик, залогът на търговското предприятие не се трансформира, а остава да тежи само върху съвкупността, която е принадлежала на залогодателя, т.е. на практика няма промяна на самото имущество. Дава се срок на кредитора, който съвпада със срока на отделното управление, да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си (чл. 21, ал. 5 ЗОЗ). От анализа на тази разпоредба стигам до извода, че кредиторът следва да иска изпълнение само ако вземането му е станало изскуемо. В противен случай му се дава възможността да иска обезпечение съобразно правата си. Законодателят не е пояснил дали тук се има предвид учредяването на ново обезпечение (и ако е ново, по какъв ред) или се касае за трансформация на старото. Ако искането не бъде удовлетворено в едномесечен срок, кредиторът може да продаде съвкупността, принадлежала на залогодателя като търговско предприятие.
Трансформиращ ефект има и когато кредиторът с обезпечения залог на дялове или акции в търговско дружество се противопостави на плащания на съдружници и акционери и дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора (чл. 73в ТЗ). При конвертируемите облигации по чл. 215 ТЗ залогът ще следва облигацията и след превръщането й в акция (Това ще следва от нейната правна същност. В този смисъл вж. Бобатинов, М.; Калайджиев, А. Коментар на търговския закон, Дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, Фенея, 1998г., с. 252 - “Правото на превръщане на облигацията в акция е имуществено. То е преобразуващо, тъй като се упражнява с едностранно изявление на неговия титуляр.”).
При учреден залог на вземане, насочено към придобиването на една вещ (например чл. 4, ал. 2 ЗОЗ) след придобиването й, обезпечението се трансформира в бъдещата вещ или имущество (Така и Силяновски, Д. Същност и съдържание на заложното право върху вземания, София, 1926г., с. 74, това схващане не е оспорено, въпреки критическия анализ на Фаденхехт, Й., Залог върху вземания, София, Печатница на Армейски Военно-издателски фонд, 1928г.; Венедиков, П., Ипотеки, залог, привилегии, Сиби 1994 г., с. 245.). Когато вземането е за придобиване на вещ не е необходимо сключването на нов заложен договор (Подобно мнение е изказано от Силяновски, Д., цит. съч., стр. 91-92, също и на с. 122 – “А от това може да извадим заключението, че когато заложеното вземане има за предмет престиране на телесни вещи залогоприемателя придобива заложно право върху тях, а залогодателя собственост.”. Това се споделя и от други автори, виж Калайджиев, А., Облигационно право, Обща част, Сиби 2001, с. 593.). На американското право също е познат този ефект – обезпечението върху бъдещи вещи after-acquired property (Така и Dworkin, Terry M.; Barnes, James A; Richards, Eric L., op. cit., p. 438.).
Авторите в миналото са се е опитвали да обяснят това явление чрез няколко теории (Така и Алексиев, Д., Кратък курс върху привилегиите и ипотеките, Държавна печатница, София, 1926, с. 35.). Първоначално се е считало, че се касае за лична суброгация, но това схващане не се е наложило. Суброгацията се отнася до заплащане на един чужд дълг от лице с правен интерес, което встъпва в правата на кредитора, но в конкретния случай няма такова встъпване. Друго обяснение на явлението е търсено с т. нар. “реална суброгация”. Тази теория също е отхвърлена поради изменението по форма на вече даденото обезпечение (Пак там на с. 35, правилно е отбелязано: “Дължимото обезщетение е безспорна движимост и ако легалната суброгация все още може да се приспособи към привилегията, тя е несъвместима с принципа на ипотеката”.). Отпаднало е и виждането за законна делегация (Пак там) . Според четвъртата теория “дължимото обезщетение се приравнява по право с цената на вещта” (Пак там) или принципа pretium succedit in loco rei – цената замества вещта (Симеонов, К. Вписванията и привилегиите, Теоритико-практическо ръководство по тълкуването на Закона за привилегиите и ипотеките, Книга първа, Вписвания, отбелязвания и общо обезпечение, София, кооперативна печатница “Франклин”, 1928 г., с. 139.). Подобна постановка обаче не обяснява изцяло характера на разглежданото явление. Отделни автори го определят като пренасяне на правото на предпочтително удовлетворение върху полученото обезщетение (Кожухаров, Ал. Облигационно право, книга втора, Софи – Р 1994, с. 225.).
От казаното дотук следва да се заключи, че трансформацията има ограничено и изрично предвидено в нормата действие. Очевидни са и разликите, които бяха направени чрез сравнение с подобния институт, познат ни от семейното право. Трансформацията при обезпеченията цели да запази интересите на кредиторите въпреки настъпването на промени както във вида на обезпечението, така и при промяна в предмета. Такъв е и смисълът на разпоредбата на чл. 175 ЗЗД - ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.
Действието на трансформацията е в няколко насоки. Първо, тя възниква на базата на обезпечителната сделка. Второ, нейното съществуване обхваща периода от сключване на обезпечителната сделка до принудителното изпълнение. Трето, причината за проявлението й е винаги извъндоговорно, т.е. по силата на външни обстоятелства на правоотношението “кредитор – длъжник по обезпечението”. Следователно трансформацията е изменение на договора, възникващо на основание на закона по смисъла на чл. 20а ЗЗД.

3. Действие на обезпечителните сделки след настъпване на падежа по главния договор

Извън посочените по-горе случаи реализацията на обезпеченията може да бъде предизвикана и от неизпълнение на падежа по главния договор. Нарушаването му при банките е и извънсъдебно изпълнително основание (чл. 42 ЗБ, 237 б. “в” ГПК). Приемам, че времето на изпълнение и падежът на главното задължение са в пряка зависимост от изпълнението (принудително) по акцесорните договори. Според чл. 325, ал. 1 ГПК (Така и Сталев, Ж. Мингова, А., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, Сиела, София 2006, с. 747.) поканата се изпраща от държавния или частния съдебен изпълнител. Тук обаче няма да важи принципът на animus contrahendi obligationis. Страните вече са дали съгласието в сключения обезпечителен договор и няма да е налице приемане на предложение в смисъла на облигационното право.


Член 37, ал. 1 ЗОЗ дава право на заложния кредитор да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество. За тази цел е необходимо той да впише, че е пристъпил към изпълнение в ЦРОЗ и да изчака изтичането на две седмици от вписването. От този момент нататък кредиторът следва да извърши продажбата в рамките на шест месеца (в противен случай губи реда си). Самото уведомяване по ЗОЗ следва да се извърши по реда и във формата по чл. 33. Чл. 237, б. “в” ГПК и чл. 42 ЗБ изисква кредиторът да се е снабдил с изпълнителен титул, за да започне принудително изпълнение. Това е възможно само след установяване на поредността на кредиторовата претенция. След този момент кредиторът има право да предприеме мерки за запазване и реализация на обезпечението (вж и чл. 32, ал. 4 ЗОЗ чл. 34 ЗОЗ, чл. 308 и сл. ГПК). Процедурата няма да може да продължи, ако не бъде направено допълнителното вписване на изпълнителния титул в седемдневен срок от уведомяването на длъжника.
Кредиторът следва да положи усилия да оцени обезпечението на справедлива цена и да увери купувача за правото си да прехвърли собствеността и че получената сума следва да бъде заплатена на депозитар. Депозитарят е лицето, натоварено по закон да осъществи продажбата (чл. 37, ал. 2 ЗОЗ) и отговарящо на условията на чл. 38 ЗОЗ. Той трябва да вложи получената сума в банкова сметка (чл. 39, ал. 5 ЗОЗ) и да изготви списък на вземанията (39 ЗОЗ).
Принудителното изпълнение по обезпечените вземания се извършва отделно от несъстоятелността. Подобен принцип е залегнал и в чл. 19 ЗИО. Обезпеченията се запазват в производството по несъстоятелност (Така и Таджер, В., Несъстоятелност по търговския закон, ИК “Труд и право”, София, 1996, с. 96.). В нашето право подходът е първо да се реализира производството по несъстоятелност, като в неговите рамки кредиторът запазва правата по дадено обезпечение - чл. 618 ТЗ (Така и Попова, В., Коментар на търговския закон, Част четвърта, несъстоятелност, том първи, глава 34, Нова Звезда, София, 1996, с. 207) и да се ползва с предимство при разпределението по чл. 722 ТЗ. Невинаги откритото производство по несъстоятелност за главния длъжник води до откриване на производство по несъстоятелност и за третите лица, дали обезпечения като например при поръчителсвто, залог и ипотека (Пак там, с. 212-215). Остава възможността за индивидуално принудително изпълнение към тях.
Принципът в нашето право, залегнал в чл. 150, ал. 1 ЗЗД, че обезпечението следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси, познава някои изключения. Погасяването на обезпечителното право може да стане по времето преди евентуалното принудително изпълнение (чл. 7 ЗОЗ), като тогава то ще се погаси, без да е необходимо съгласието на кредитора. Това става по силата на самия закон. Погасяването може да настъпи и по силата на публичната продан. Така например според чл. 175, ал. 1 ЗЗД, с извършването на публичната продан на имота всички ипотеки върху него както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. В този случай прехвърлянето на имота няма да погаси обезпечителното право, но това е възможно по силата или на публичната продан или по реда на чл. 179, ал. 3 ЗЗД.
Обезпечението се прекратява напълно, когато: страните по обезпечителня договор са дали съгласието си за това; обезпеченото вземане е погасено или е престанало да съществува по други причини; обектът на обезпечението престане да съществува; обезпечението се промени или се присъедини към друго имущество или право по начин, който прави невъзможно неговото отделяне; обезпечението стане част от друга вещ или право и е отчуждено като едно цяло; обезпечението стане собственост на кредитора (сливане); обезпечението е придобито от трето лице, свободно от тежести и др. В резултат на това кредиторът е длъжен да заличи обезпечението (ако е вписано в нарочен регистър) или да върне вещта на собственика (ако то е реално).

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница