Усмихни се ти сега стихове от Петранка VІІІ г клас



Дата16.10.2018
Размер67.84 Kb.
#89415

Усмихни се ти сега

стихове от Петранка VІІІ г клас

Обичаш ме

 

Обичаш ме, обичаш ме, обичаш ме, нали?

Не се бави, не се бави –ела и ми кажи!

Красива съм нали?

Ела и ме вземи!

Няма вечно да те чакам-

знаеш го и ти.

Изпуснеш ли ме, ще боли –

не се бави, ела и ми кажи:

„Обичам те! Обичай ме и ти!”

 

Честен

Имам аз един въпрос,

Искам ти да отговориш,

а не само да мърмориш.

Ти гледаш ме в очите

и ме лъжеш най-нахално.

Ти целуваш мойте устни

и припадам аз банално.

Не мога вече да търпя,

искам да ти изкрещя -

бъди честен ти към мен,

искам да си джентълмен.

Е, недей тогава ти

да лъжеш всичките жени.

Бъди честен и почтен

всеки ден с мен

и аз ще ти казвам всеки ден,

че си всичко ти за мен.

 

Колко те обичам

 

Ти за мен си светлина,

ти за мен си топлина,

смисълът на мойте дни

е да гледам твоите очи.

Повярвай всичко ще простя,

стига ми да знам това,

че ще бъдеш ти със мен,

че ще ме обичаш ти,

както никой никога преди,

и точно в този час ще ти кажа

колко те обичам аз.

Не се закачай

Уж си сладък,

уж си мил,

а си истински дебил.

Все ме дразниш без причина,

Ако знаеш как те мразя!

Ти недей да се закачаш,

иначе ще си изпатиш.

Мислиш си това е тя,

не можеш даже и наум да си представиш

как на мене да се нравиш,

но грешиш, повярвай ти,

нямаш никаква представа

кой, къде, защо и как

ще ти го върне пак и пак.

 

Малката сестричка

Имам малка аз сестричка,

тя е много любопитна, -

все въпроси ми задава

и дотегна ми накрая.

Като гледам аз сериал,

тя до мен се настанява

и въпроси ми задава –

защо е черна таз кутия,

кой я е създал такава,

как са се озовали вътре

този, онзи и онази.

Излезем на разходка,

и отново тя започва:

защо земята е корава,

защо небето е високо.

Обърнах се към нея

и ѝ казах просто аз:

„ Стига!

Писна ми, човече,

тръгни на училище вече!”

 

Когато си тъжна

 

Когато си тъжна, не плачи,

заспи и сънувай,

знай всеки сън е мечта,

знай всяка мечта ще се сбъдне,

щом повярваш в това,

че никога няма да бъдеш сама.

Усмихни се ти сeга,

вдигни високо глава,

изкрещи със пълен глас:

„Аз съм

най-щастливото

момиче

на света!”

Дори и да не е така,

няма кой да отрече.

Щом повярвала си сега,

всеки на света също

ще повярва във това.

 

Седем

 

Седем цвята на дъгата,

седем джуджета на земята,

седем е числото, седем наниза от злато,

седем години учих,

осем букви научих

и това са обичам те .

 

Хванах се

Вчера казаха ми в клас,

че надебеляла съм аз.

Аз пищях,

аз крещях,

от срам ми идеше

в земята да потъна.

Всички гледаха ме

и се смяха,

даже запис ми заснеха.

И тогава тя ме спря –

мойта най-добра приятелка –

и ми каза: „Просто ний

шега сме си направили.”

Тогава всички в клас

казаха в един глас:

„Хвана се!”

 

 

 

 

Дядо Мраз

 

Аз се казвам Дядо Мраз

и обичам да танцувам с вас.

Щом снежинки завалят навън

и всички спят във сладък сън

аз през къщите минавам

и подаръци под елхите поставям.

Обичам топло мляко с какао

и любим цвят ми е бяло.

Щом зиме празнувате,

аз стоя и наблюдавам ви отвън;

щом затанцувате – танцувам и аз;

щом запеете – пея с вас;

щом заспите в сладък сън,

аз в шейната се качвам отвън

и отлитам далече, далече – в земята,

там, където не знаят децата,

че джуджета, гиганти,

чудовища, принцеси създават играчки най различни, чудесни –

аз разнасям ги по земята,

раздавам ги на децата

и крещя със усмивка:

„Честита Коледа!

Честита Коледа!”

 

Страх

 

Страх, страх, страх!

Най-големият човешки грях

е да се страхуваш от това

кой, какво мисли за тебе сега.

Няма вече да търпя –

писнало ми е това ,

нека всеки мисли каквото пожелае,

без да се колебае,

но да знае всеки,

че от днес нататък

това мен не ме интересува.

От тук нататък никой на света

да не го интересува това

какво, къде ,защо и как

го правя аз сега.

 

Ваканция

 

Свършвам аз училище,

прибирам се у нас,

късен е часът,

спи ми се до смърт,

тряскам аз вратите,

лягам на кревата

и само едно ми е в главата –

кога ли ще дойде ваканцията лятна –

без училище и учители,

зли като изтребители!

Цял месец веселба –

Приятели, лъжи и интриги:

наздраве за тийнейджърските години.

 

Признание

 

Хей, момче, ела при мен сега –

зная аз това, че имаш смелостта.

Ти гледаш ме така, сякаш съм единствената на света.

Зная, че чакаш да остана сама ,

да дойдеш ти при мен,

да се правиш на кретен –

така показваш всеки ден

любовта си ти към мен.

 

Лъжа

 

Понякога се чувствам

сякаш живея в кошмар

и тъгувам много дни, но никой не може това да промени.

Лъжат ме, предават ме,

а аз прощавам пак и пак,

но няма винаги да е така –

мога лесно да се променя,

ала не искам аз това.

Не искам да бъда като всички останали,

не искам да живея в лъжа.

Мога да лъжа, да предавам, да наранявам,

макар и да не искам да се променям,

ще живея така, както искам аз сега.

И внимавайте, много ще боли,

Ще удрям право във гърба

с удара, наречен Лъжа.

 

Писна ми, човече

 

Искам да ти кажа аз

една тайна между нас –

никой никога преди

не се е чувствал така,

както аз сега.

Денят и нощта не мога аз да различа.

Само ти си ми в ума:

и в студ, и в топлина,

и в мрак, и в светлина.

Гледам луната – виждам теб.

Гледам звездите – виждам теб.

Гледам морето - виждам теб.

Омръзна ми, човече,

моля те дръпни се вече!!!

 

Влюбена

 

Днес в училище, във час,

влезе най-сладкото момче,

аз го гледах във захлас

и влюбих се завчас.

Той е сладък, той е мил

той е с очи сини като море

и с коси,златни като слънце.

Той седна днес до мен

и ме гледа изумен,

а аз казах си наум:

„Толкова ли съм ужасна!”.

Днес съм станала тъй рано,

не можах да се наспя

и пижамата си даже

забравила съм да сваля –

по коридорите като вървях,

всички смяха се в захлас,

но си казах просто аз:

„Върви с гордо вдигната глава –

влюбена си ти сега”.

 

 

Влюбена във мен

 

Всички казват всеки ден,

че см влюбена в мен,

но не мога да го разбера

как възможно е това.

Гледам се в огледало аз

и си казвам с ясен глас:

„Боже, няма по-красива от нас!”.

А от кухнята дочувам:” Да,

права си, това е вярно –

ние двете на света

първи сме по красота”.

И си казвам аз наум:

„Мамо, зная, че това

е една от твоите мечти,

но уви аз говорех

на отражението си”.

 

Любимата госпожa

 

Влязох днес във час

и се стреснах аз,

сякаш призрак видях –

любимата ми госпожа

болна днес била.

Седнах на чина и прас –

учителката лист пред мен постави

и изрече с гърлен глас :

“ Тест ще правиш този час!”.

Намесих се тогава аз,

треснах по чина

и казах си на глас „ Край!!

Махам се от този клас,

няма повече да стъпя в час,

зная аз, че 2 ще имам,

но щом учителката ми се върне,

тройката ми ще възвърне!".

 

Съобщения

 

Днес във фейсбук влязох

и силно изпищях:

„ Как възможно е това

съобщения да нямам аз!”

Казах си :” Това е край,

Всички са ме забравили май!”

Изпищях отново аз,

Събудех се и…ха,

заспала съм била в час,

сънувала съм аз.

 

Млади по душа

 

Когато кажа: „Мамо, купи ми шоколад!”

Тя ми казва : „Няма!” –

голяма съм вече била за такива неща.

Когато кажа: „Мамо, на среща ще изляза.”

Тя ми казва: „Я, постой!” –

още малка съм била за такива неща.

Ядосвам се до бяс и ѝ̀ казвам аз:

„Мамо, писна ми вече!

Разбери, че на света

няма малки и големи същества,

а всички са млади по душа”.

 

Коледа пристига

 

„Коледа пристига!

Коледа пристига!” –

дочувам крясъци отвън,

събуждам се от сън,

поглеждам през стъклото,

гледам сняг вали навън

и дочувам всеки звън.

Обръщам се наляво –

замръзнало морето;

обръщам се надясно –

шейни летят в небето;

влизам в стаята на татко

и крещя с пълен глас:

Татко, татко, събуди се,

Коледа пристигна вече!”

Събужда се тогава той

и с усмивка до уши

крещи на майка ми:

„Хайде, мила, ставай, ставай

да събудиме децата,

да отидем под елхата,

подаръци ще има за всички от сърце –

най-после Коледа дойде!”

 

 

Буболечка

 

Както на дивана си стоях,

изведнъж изскочих и запищях –

на земята забелязах

малка черна буболечка.

Страх ли ме е – не съвсем,

няма никакъв проблем,

просто е много гнусна –

малка, черна, толкоз мръсна.

 

Лесно ми е да я смачкам,

 

но от гнус ще умра,

 

няма да се въздържа,

 

с пълно гърло ще крещя,

 

затова реших – просто ей така –

 

със метлата да я измета.

 

 


 


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница