Устойчиво икономическо развитие в Осоговската планина

Осогово е слабо населена планинска верига, разположена в сърцето на Балканския полуостров и поделена между България и Македония. Регионалната икономика се състои основно от овощарство, животновъдство, горско стопанство, рудодобив, преработваща промишленост и туризъм. Стандартът на живот на местното население от двете страни на границата е сходен. В същото време икономическите структури в българската и в македонската част на Осогово се различават чувствително. Различни модели на земеползване предопределят разминаващи се стратегии за териториалното им развитие. Въпреки това, местните хора от двете страни на границата засилват комуникацията помежду си.

Целта на това изследване е да оцени икономическата целесъобразност от учредяването на биосферен парк в Осогово съгласно програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера”. Методите на проучване включват анализ на статистически данни, анализ на предишни изследвания върху икономиката на Осогово, полеви наблюдения, интервюта с ключови общински експерти и неструктурирани интервюта с местни хора. Основният извод от това изследване е, че е действително целесъобразно да се приложи рамката на биосферните паркове в Осогово и това всъщност означава да се инвестира в засилване на устойчивата регионална икономика. Устойчивите сектори тук разполагат с пазарния потенциал да изместят или поне да ограничат традиционните неустойчиви сектори, оказващи негативно въздействие върху живота и здравето на хората в изследвания регион.

Все пак има поне три условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да се вземе решение в полза на биосферен парк в Осогово:

• 
  Биосферен парк в Осоговската планина ще загуби голяма част от смисъла си, ако бъде учреден по време след планираната експанзия на оловно-цинкови мини и на нови ски курорти;
  
• 
  Биосферният парк следва да е достатъчно голям по площ, за да бъде икономически успешен. Ресурсите само на българската или само на македонската страна не са достатъчни за подобно начинание. Без бизнес синергия и икономическо взаимодействие през граница, добавената стойност на биосферния парк ще е далеч по-малка, може би дори отрицателна;
  
• 
  От решаващо значение е да се гарантира подкрепата на местното население и да се привлекат ключовите регионални играчи като съюзници в процеса. Може да се очаква лобиране срещу биосферния парк от страна на някои представители на местната власт, възможно е и от някои влиятелни местни предприемачи. Подходът отдолу-нагоре следва да се допълни с изрична подкрепа от правителствата на двете страни, като се предвиди и широка разяснителна дейност сред местните хора. Тоест въвлечеността на местното население трябва да се допълни с външна подкрепа.
  

Трудно е да си представим, че толкова голям дял от населението може да бездейства. Вероятно повечето от регистрираните като безработни имат някаква икономическа активност в селското или в горското стопанство, или се занимават със събирачество. Това разкрива друга ключова разлика между българската и македонската част от планината: броят на домашните животни в осемте македонски общини е около 10 пъти по-голям, отколкото в двете български. Животновъдството в македонската част отчасти следва традиционния модел, като през лятото животните се извеждат на паша по високите части на планината и през зимата се изтеглят в низините. Броят на малките семейни ферми в Осогово е значителен, макар и намаляващ. Македонските фермери притежават значителен потенциал за разрастване, особено ако бъдат сравнени с „умиращото” българско животновъдство.

България има своите предимства в първичния сектор основно в изобилната реколта от плодове в градините край Кюстендил, както и в горското стопанство. По-важен е фактът, че посредством интеграция на различните ресурсни браншове може да се стимулира преработващата промишленост, което ще гарантира на фермерите стабилни цени. Има огромно търсене на чисти храни в София и производството им в Осогово под егидата на биосферния парк може да увеличи доходите и възможностите за намиране на заетост в целия регион. С оглед на това бяха идентифицирани няколко взаимоизгодни (win-win) решения за местната икономика:

• 
  Да се предоставят пасища в България на стада от Македония;
  
• 
  Животновъдна продукция от Македония да се преработва в Кюстендил;
  
• 
  Да се изготви обща стратегия за достъп на плодове от Осогово до пазарите на Европейския съюз;
  
• 
  Да се разработят общи туристически маршрути;
  

Най-важният индустриален сектор в Македонско Осогово е минната индустрия (все още се дискутира дали минните дейности следва да се разглеждат като първичен или вторичен сектор). Детайлен анализ на данните на компаниите разкри, че годишното производство на оловна и цинкова руда в Македонско Осогово надхвърля 1.5 млн.т. Това е три пъти повече по сравнение с настоящия добив в Родопите в България. Мините в Осогово дават пряка заетост на над 1500 души, а може би 10 000 души в този раздиран от бедност район зависят по някакъв начин от доходите, които мините осигуряват. След закриването на минните дейности от българската страна на планината през 2002 г., около 1200 души останаха на улицата и някои от тях все още не могат да си намерят постоянна заетост. Този факт акцентира върху важността на минния бизнес за селските региони с ниски доходи.

Сама по себе си минната индустрия не противоречи на идеята за биосферни паркове или пък на устойчивото развитие. Но екологичните стандарти на мините в Македонско Осогово са твърде ниски. Има няколко случаи на големи аварии на хвостохранилища, един от които – на мината Саса през 2003 г., доведе до изсипване на 20 000 куб.м. хвост в язовира Калиманци, чиито води се използват за напояване на плодородната Кочанска низина. Също и питейни води са били засегнати тогава, а нанесените екологични щети са оценявани на милиарди евро. Някои от старите хвостохранилища продължават да замърсяват почвите и водите. Преди да се пристъпи към мащабно производство на чисти храни в Осогово, следва внимателно да се проучи въздействието от минните дейности.

Също и условията на труд в трите действащи рудника в Македонско Осогово са незадоволителни. В мина Саса средната работна заплата на миньор под земята е около 400 евро, работната смяна започва в 6 часа сутринта. Списъкът на фаталните инциденти е дълъг и компаниите са свикнали да изплащат на семействата на загиналите суми от порядъка на 50-100 000 евро, вместо да инвестират в подобряване на условията на труд. Подобно състояние на нещата противоречи на концепцията за устойчиво развитие и може да опорочи самата идея за биосферен парк. Също и на тези въпроси следва да се намери решение, преди да се пристъпи към учредяване на биосферен парк в Осогово.

Вторият етап от изследването бе да се пресметне дали устойчивите отрасли в Осогово имат потенциала да осигурят равнище на доходите, което да е достатъчно високо, за да гарантира ангажимента на местните хора към биосферния парк. Отговорът тук е еднозначно позитивен: в Осогово има значителни неоползотворени възможности за създаване на доходи по устойчив начин. Тези доходи, освен всичко останало, ще се разпределят по-равномерно сред населенеито, отколкото печалбите, формирани от минната индустрия и зимния туризъм. Поредица от базирани на факти допускания доведоха до консервативната оценка, че в Осогово би могла да се създава по устойчив път добавена стойност в размер на 60 млн. евро годишно. Тази стойност ще се постигне в средносрочен период (3 – 10 години), като най-голям потенциал в това отношение имат животновъдството и овощарството, следвани от устойчивия туризъм, операциите с недвижими имоти, изграждането на мебелна индустрия и производството на чисти храни. Значителният потенциал на геотермалната енергия и някои други отрасли не е включен в горното изчисление.

Що се касае до заетостта, усточивият път на развитие би могъл да създаде над 5000 нови работни места, според оценките на автора. Устойчивата икономика, респективно биосферният парк не са панацея за икономическите беди на Осогово, поне в средносрочен период. От друга страна, в сравнение с плановете на минната индустрия и на ски туризма, устойчивата икономика може да даде много по-силни резултати, които при това ще бъдат споделени от повече хора. Предвижданата урбанизация на сърцевината на Македонско Осогово и минната експанзия може да намалят устойчивия потенциал на мястото. За разлика от тях, устойчивата икономика, базираща се на структурата на биосферния парк ще съхрани и дори умножи стойността на природното и културното наследство на Осогово.

Третата стъпка в изследването бе да се оценят различните стратегии за развитие на Осогово, с цел да се вземе решение дали биосферният парк е най-добрата от наличните опции. Бяха изведени четири основни сценария за бъдещето:

• 
  Статукво: слабо развитие, ниско опазване на наследството;
  
• 
  Традиционна защитена територия: слабо развитие, високо опазване;
  
• 
  Дива индустрия и „зелена мимикрия”: силно развитие, ниско опазване;
  
• 
  Биосферен парк: силно развитие, високо опазване.
  

Изчерпването на демографския потенциал изглежда най-сериозна пречка за учредяване на биосферен парк на територията на Осогово. Демографската ситуация в Македонско Осогово е по-благоприятна, отколкото в България. Това също може да доведе до взаимоизгодна ситуация: огромната безработица в македонските общини може да бъде понижена, докато се вдъхва нов живот на местната икономика в България (с възможности за заетост в животновъдството и овощарството, както и в хранителната и мебелната индустрия и в различни алтернативни форми на туризъм). Други пречки, които може да се очакват във връзка с биосферния парк включват лобиране от страна на индустрията срещу устойчивите алтернативи, корупция в местната власт, политическо напрежение на правителствено равнище.

Що се касае до перспективите на устойчивия туризъм, има някои ценни възможности за създаване на общи туристически маршрути, които може да се реализират посредством биосферен парк:

• 
  Наблюдение на едри бозайници (на първо място, на трите вида едри хищници);
  
• 
  Минен и геоложки туризъм (използващ археологически обекти, затворени мини в България и действащи рудници в Македония);
  
• 
  Балнеология и здравни процедури;
  
• 
  Туризъм, свързан с качествени храни и напитки;
  
• 
  Поклоннически туризъм (стъпващ върху историята на прочутите отшелници в Осогово);
  

Причина за това разминаващо се развитие е, че в последните над 100 години граница разделя планината на две отделни части и това намалява производствената база на всяка част. Дори във времето на социализма двете страни следват различни икономически посоки, като Югославия не е активен член на СИВ. Не е било предвидено двете части на Осогово да си взаимодействат икономически. Те са били включени в различни производствени системи, играли са роля в различни вериги на доставки. Ситуацията не се променя през 1990-те и 2000-те години, а раздалечаването дори се усилва след влизането на България в ЕС. С изключение на експертизата, осигурявана от български компании при планиране на ски курорти или геоложки сондажи, както и преработката на концентратите от Саса в металургичния завод край Пловдив, границата през Осогово изглежда като непристъпна икономическа Велика стена.

Казано най-общо, биосферните паркове на ЮНЕСКО имат три основни задачи: опазване на околната среда, човешко развитие и научни постижения. Биосферен парк в Осогово може да допринесе значително и за трите. От много десетилетия две части от една и съща географска структура следват различни модели на развитие и икономическите и териториалните резултати са вече различни. Този факт би могъл да бъде от съществен научен интерес, а споменатата дивергенция, която в миналото е потискала икономическото развитие, сега може да се превърне в ценен актив. В Осогово има много неоползотворени възможности за синергии. Достъпът до планината от столиците на Македония и България е 1.30 часа с кола. Общият пазар на София и Скопие е 2.5 млн. души. Един постоянен поток от сравнително състоятелни хора може да разпознае в Осогово своята любима дестинация за уикенда. Храните, произведени в Осогово може да намерят пазари дори в Западна Европа. А геотермалните ресурси може да предоставят евтина енергия на населението и на индустрията, понижавайки производствените разходи и привличайки големи преработващи компании в региона.

Почти сигурно е, че нищо от това няма да се случи без обща стратегия и правилни стимули. Нито сценарият „статукво”, нито „дива индустрия” ще допринесат за трайното благоденствие на хората в региона. Има значителни пречки и случаят с Осогово не е типичният – учредяване на биосферен парк там може би ще е предизвикателство дори за самата програма „Човек и биосфера”. Но потенциалът е налице: стойностно природно и културно богатство и хора, които желаят да взаимодействат със съседите си през граница. С подходящ мениджмънт това може да доведе до положителни резултати доста бързо. Ако се окаже успешен в „безнадеждно Осогово”, моделът на биосферните паркове ще затвърди престижа си в Югоизточна Европа.

Все пак има някои ключови изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, преди устойчивият потенциал на територията да може да се реализира. По тази причина заключението на това изследване е, че създаването на биосферен парк на територията на Осогово е икономически целесъобразно при определени условия.

ВЪВЕДЕНИЕ

1. 
   Значение на устойчивата регионална икономика и покачването на жизнения стандарт за успеха на биосферните паркове
   

Следвайки този подход Мадридският план за действие 2008-2013, който е най-новият стратегически документ, посветен на въпросите на управлението на биосферните паркове, отново акцентира върху нуждата да се изгради връзка между “опазване на биоразнообразието и социално – икономическото развитие”. Декларацията от Мадрид разглежда биосферните паркове като зони за инвестиции и иновации и изтъква важността на “взаимноизгодните отношения между природа и опазване на биоразнообразието и социално-икономическото благоденствие”. В това число влизат намаляване на бедността, проблеми на жените, неравенство, екосистемни услуги, нисковъглеродна икономика и други.

Тази промяна на парадигмата отчасти се дължи на факта, че по-високата бедност сред местното население води до слаба ангажираност с дейностите по опазване на природата, освен това повишава риска от отрицателни въздействия върху околната среда. Ако липсват адекватни възможности за заетост, екосистемите се превръщат в единствен достъпен източник на храна и гориво и натискът върху природните ресурси се покачва неимоверно. В подобен случай не е лесно да се убеждават местните хора, че те са част от биосферата и че трябва да са отговорни към нея. Биосферните паркове имат за цел да гарантират, че екосистемите, които запазват повечето си първични характеристики, може да носят просперитет. Местните хора биват насърчавани да възприемат рамката на устойчивото развитие, възраждайки традиционното си екологично знание и отдавайки много по-голяма ценност на съхранените ландшафти и биоразнообразие.

Има много примери за икономически ползи, произтичащи от създаването на биосферни паркове (виж например публикацията “Биосферни резервати в планините по света”. Виена, 2011), но не винаги нагласите на местните общности са положителни. Някои частни актьори, които целят да максимализират краткосрочната си печаба, както и бедните хора, които зависят от природата, се страхуват от икономически рестрикции. Местните власти като цяло не разполагат с релевантна информация и надеждни примери за възможностите да се печели от биосферни паркове. Това може би е случаят и с плана за създаване на биосферен парк в Осоговските планини на територията на България и Република Македония.

Биосферните паркове не налагат неоправдани ограничения върху бизнеса, но самата концепция за устойчиво развитие настоява икономическите дейности да се приоритизират в съответствие с техните дългосрочни последици. Всяко едно човешко действие се характеризира с алтернативна цена, а биосферните паркове улесняват разкриването и остойностяването на загубения потенциал за развитие или на грешните решения. Биосферните паркове са доказан модел за привличане на по-голямо внимание и финансови потоци към изостанали райони. Те изискват подхода “отдолу нагоре” и висока степен на въвлеченост на местните общности. Ако местните заинтересувани страни не осъзнаят възможностите на биосферните паркове да осигурят споделено икономическо развитие, може да се очакват забавяния и проблеми – независимо от значителното природно и културно наследство на Осоговските планини.


2. Основни демографски и икономически характеристики на Осогово

По-голямата част от Осогово е разположена в Македония: според различни източници, територията на планинския масив, попадаща в границите на Македония, възлиза на 981 или на 1102 кв.км. Българската част от планината заема около една четвърт от цялата територия (28.2% според македонско геоморфоложко изследване). Зоната на специална защита от мрежата Натура 2000 е 241 кв.км. и тя се счита за “по-голямата част от планината” от българска страна. Осогово се простира от североизток на югозапад и е видимо извисена над околните равнини, макар че по-високите терени с надморска височина над 1500 м. представляват сравнително малък дял от планината – само 12% от македонската страна. Горната граница на горите е значително над 1800 м., но в Македония животинската паша й оказва натиск и я дърпа надолу, докато в България горското стопанство доминира. Най-високият връх на Осогово е Руен (2252 м.), разположен на самата граница. Осогово е петата по височина планина в България.

Осогово е слабо населен район, но в подножието му са разположени няколко по-големи градове – Кюстендил в България и Кочани и Крива паланка в Македония. Десет общини обхващат части от Осогово – осем в Македония и две в България. Общото им население през 2013 г. възлиза на 172 хил. души, а средната плътност на населението е 44 души на кв.км. Оказва се, че Осоговската планина е разделена между общини, които се разпростират радиално към съседни географски региони – например Кюстендилската и Кочанската котловини или планината Влахинска в случая с община Невестино. “Сърцевината” на планината е около четири пъти по-малка от общата площ на общините, обхващащи части от Осогово.

Най-висока плътност на населението се наблюдава в община Кочани – 105 души на кв.км., което по регионалните стандарти е много високо значение (в община Дупница плътността на населението достига 150 души/кв.км., но това е изключение). Най-многолюдният град в региона е Кюстендил с почти 50 000 жители, той е център на област в България. Също и най-обезлюдената част от Осогово е разположена в България – община Невестино, където плътността на населението е по-малка от 5 души на кв.км. В съседните македонски общини Делчево и Македонска Каменица плътността на населението е почти десет пъти по-висока по сравнение с Невестино. В етническо отношение македонската статистика съобщава за доминиращ брой македонци с много малък брой роми, живеещи в общините Крива паланка и Кратово. В община Кочани освен много високата плътност на населението заслужава да се отбележи, че броят на жителите остава сравнително стабилен през последните години. Все пак, по сравнение с броя на жителите там през 1980-те населението е намаляло с около 20%.

Обща характеристика на планинските райони, свойствена също и за Осогово е миграцията от по-малките селища към центровете на общините. В македонската част на планината все още има демографски ресурс, който поддържа този поток, докато в повечето села в околностите на Кюстендил и в община Невестино тази фаза от демографското развитие е вече отминала. Там демографският потенциал на местните общности изглежда почти изчерпан. Около 14 000 души са с постоянно местожителство в община Кюстендил, но с настоящ адрес извън нея. Повечето от тях са трудови мигранти и евентуалното им завръщане по родните места в бъдеще може да подобри демографската ситуация, но тази перспектива изглежда несигурна.

По-високата плътност на населението в македонските общини не следва да се приписва на целия Осоговски регион. Според Оценъчната студия (извършена през 2012 г. с цел обявяване на Осогово за защитена територия), в македонската част на планината са разположени 70 селища, в това число 4 града, с общо население 52 000 души. Ако изключим градското население, което живее в покрайнините на Осогово, в същинските планински части живеят 11 902 души. Съответната плътност на населението възлиза на 12 души на кв.км. През 1960-те е достигнат демографският пик на региона с почти тройно по-висока плътност. Ако отчетем, че в българската част живеят много по-малко хора, общото население на същинската планинска зона в Осогово най-вероятно не надхвърля 15 000 души, а средната плътност на населението със сигурност е под 10 души/кв.км.

Икономиката на Осоговския регион е по-разнообразна, отколкото може да се очаква за отдалечен планински район. Селското стопанство е по-добре развито в македонската част, явно благодарение на по-благоприятната демографска динамика. Кочанската котловина може да се похвали с интензивно производство на ориз, а тучните пасища на по-висока надморска височина позволяват отглеждането на значителен брой домашни животни. Кюстендил е прочут в България със своите череши, но понякога плодовете достигат до пазара със затруднения. Горското стопанство е по-добре развито в българската част от Осогово поради вакума, създаден от намаляващото население. Пасищата се поддържат сравнително чисти от големия брой домашни животни и това позволява в македонската част от планината да се събира голямо количество боровинки.

От македонската страна в Осогово има три работещи оловно-цинкови мини, има и намерения да се отварят нови рудници. От българската страна в момента няма действащи мини. Преработващата индустрия е била сравнително добре развита в Кюстендил в периода на социализма, но след кризата от 2009 г. влошените пазарни условия оказват негативно въздействие върху повечето компании. Според Общинския план за развитие на Кюстендил общите нетни приходи от продажби на 244-те компании в преработващия сектор възлизат на 130 млн. лв., а нетната печалба достига 6 млн. лв. През 2014 г. няколко нови чуждестранни инвестиции в Кочани създават 500 нови работни места в промишлеността.

Потенциалът на туризма се оценява високо и в двете части на планината. В допълнение към планинските пешеходни маршрути, които са сравнително добре поддържани от българската страна, два малки зимни курорта дават възможност за ски и сноуборд: „Осогово фън парк” край Кюстендил, който е по-големият от двата, и „Пониква” в община Кочани. На по-висока надморска височина снегът може да се задържи до края на април. Риболовният и ловният туризъм са представени и в двете страни, но са с ограничен обхват. Документираното завръщане на риса и някои обиталища на кафява мечка в българската част създават рядката възможност да се обмислят туристически продукти, свързани с наблюдение на едри бозайници, или дори още по-специализирани продукти за наблюдение на едри хищници. Тази даденост може да се използва и при брандирането на различни местни селскостопански продукти, които не е задължително да са пряко свързани с планинската зона на Осогово – например ориз или череши. Хидрологическият потенциал на региона не се оползотворява в достатъчна степен. В Кочани геотермална енергия се използва за отопление на публични сгради и на парници, в които се произвеждат ранни зеленчуци. В Кюстендил до 1920-те са работили 5 обществени минерални бани.

Данните за брутния продукт на регионално ниво са оскъдни. Според европейската статистика на териториално ниво NUTS 3, за цялата Кюстендилска област БВП по текущи пазарни цени през 2011 г. възлиза на 2900 евро на човек. В македонския Източен регион съответната сума е 3400 евро, а в Североизточния – 2400 евро. Може да се заключи, че няма съществени различия в стандарта на живот от двете страни на границата, въпреки че цените на някои продукти може да се различават в България и в Македония. Средният БВП на човек от населението в Европейския съюз за същата година е бил 25 100 евро.

Процентът на безработица в община Кюстендил през 2014 г. възлиза на 15%, като най-ниското ниво на безработица през последните години там е достигнато през 2008 г. с 8.5%. В селската община Невестино коефициентът на безработица достига 21.3%. Според държавната македонска статистическа служба, коефициентът на безработица в Североизточния регион за 2013 г. е 44.9%, а показателят за заетост е едва 29.9%. За Източния регион коефициентите са малко по-добри, съответно 19.5% безработица и 49.1% заетост. Би следвало да се заключи, че поне част от регистрираните като безработни в двете македонски области извършват някаква дейност като самонаети. Все пак, това не променя общия извод: Осогово е слабо населен регион с ниски доходи и много висока безработица. Данните на В. Маркоски за икономическата активност в „същинската зона” на Македонско Осогово позволяват да се пресметне 42% коефициент на безработица за 2009 г.

Таблица 1 Основни демографски показатели за Осоговския регион, 2013

Община	Население (брой хора)	Площ (кв.км.)	Плътност (хора/кв.км)	Общински център	Бележки
Кюстендил	59 484	959.4	62	Кюстендил 46 708	По настоящ адрес, GRAO.bg 72 селища
Невестино	1931	442	4.4	Невестино, 551	23 села 317 махали
Крива паланка	20 211	480.8	42	Крива паланка	34 селища мина Тораница
Ранковце	3804	240.7	15.9	Ранковце	18 селища
Кратово	9614	376	27.9	Кратово	31 селища
Пробищип	15 406	325.6	47.3	Пробищип	36 селища мина Злетово
Чешиново – Облешево	7084	132.2	53.7	Облешево	14 селища
Кочани	37 950	360.4	105.4	Кочани 28 330	28 селища
Македонска Каменица	7 690	190	40.5	Македонска Каменица	9 селища мина Саса
Делчево	16 515	423	39	Делчево	22 селища
Общо	171 999	3935	43.5		селища