Устойчиво развитие на лова и риболова Лов и риболов инж. Димо Димов



Дата18.08.2018
Размер234.48 Kb.
#80768

устойчиво развитие на лова и риболова

Лов и риболов - инж. Димо Димов


Съдържание:

  1. Актуализация на проучванията от първа фаза на разработката за НП Странджа с допълнение за професионален речен риболов, спортен риболов и рибовъдство

  2. Преглед на законовата и институционална рамка за развитието на дейностите лов и риболов. Тесни места

  3. Преглед на финансовите източници. Оценка. Структура на приходите от ловностопанската дейност и очертаващи се тенденции

  4. Състояние на местообитанията. Дивечови запаси

  5. Съществуващи ловни практики. Оценка по отношение опазването на биоразнообразието

  6. Реализирани мероприятия. Проблеми

  7. Препоръки и мерки за устойчиво развитие на ловностопанската дейност в съответствие на природозащитния статут на територията



1. Актуализация на проучванията от първа фаза на разработката за НП “Странджа” с допълнение за професионален речен риболов, спортен риболов и рибовъдство

В съответствие с ловностопанското райониране на България тери­торията на Народен парк "Странджа" попада изцяло в Странджанско - Сакарската подобласт. В района на Странджа преобладават едродивечовите местообитания. Благоприятната екологична обстановка обуславя голямо видово раз­нообразие на животинския свят в Странджа.

По-важните представители, които обитават постоянно или времен­но територията на парка и имат пряко или косвено значение за ловното стопанство са:

А. Клас бозайници.

1. Разред чифтокопитни

а/ Благороден елен

Обитава Странджа от древни времена с неравномерна гъстота. Най-често и по-конкретно се среща на територията на ДЛ Царево, местностите

ДЛ Граматиково, м."Студената вода", "Кабранча", "Маламарево", Васильовци, ДЛ Звездец в района на м.”Босна”, местообитанията между реките Велека и Младежка. В ДЛ Кости обитават единични екземпляри, които са в постоянна миграция, и ДЛ Малко Търново също се наблюдава мигрираща група от 5-10бр.

б/ Сърна

На територията на парка е разпространена повсеместно с не­равномерна гъстота.

в/ Дива свиня

Разпространена е повсеместно. В началото на 90-те години вследствие на чума по дивата свиня запасът и намаля, но в последните го­дини се възстанови. Забелязват се кръстоски между дивата свиня с източно балканската домашна свиня, което е нежелателно.

2. Разред зайцеподобни

Заек - обитава предимно по-големите открити площи в разкъсаните горски масиви и окрайнината на гората. Повсеместно разпространение с незначителна гъстота.

3. Разред гризачи.

Катерица - обитава целият район с неравномерна гъстота.

4. Разред насекомоядни.

Таралеж- обитава целият район на НП "Странджа". Защитен вид.

5. Разред хищници.

а/Вълк - обитава повсеместно територията на Народния парк със значителна гъстота.

б/Лисица - обитава повсеместно територията на НП. Последни­те години с тенденция към намаление.

в/ Язовец - разпространен повсеместно,с неравномерна гъстота.

г/ Бялка - обитава района на парка, като се придържа близо до населените места.

д/Черен пор - повсеместно на територията на парка,


е/Невестулка - повсеместно върху цялата площ на парка, не­равномерно. Защитен вид. I

На територията на Народния парк се срещат и скитащи кучета, предимно в близост до населени места.

Б. Клас птици

1. Разред кокошеви.

Яребица - малки ята се задържат по периферните части на гората и в откритите площи по река Велека и долното течение на река Младеж­ка.

2. Разред дъждосвирци.

Горски бекас - по време на пролетния и есенния прелет кон­центрацията му е значителна.

Други видове от този разред, които обитават района на Народ­ния парк са: обикновената бекасина и защитените видове малка и голяма бекасина.

3. Разред гълъбови

а/Гривек - среща се в целия горски масив на парка, обича


буковите средновъзрастни и възрастни насаждения.

б/ Гургулица - обитава целия район на парка.

в/ Гугутка - обитава територията на парка

г/ Гълъб - хралупар - обитава територията на парка предимно във възрастните и средновъзрастни горски насаждения.

4. Разред гъскови

По време на прелетите по поречието на р.Велека и Младежка се забелязват разлики по размер, количества от зеленоглавка, зимно и лятно бърне, шилоопашата патица, фиш, лопатарка, голяма белочела гъска и други представители на разреда, предимно защитени видове.

5.Разред дневни грабливи птици. Защитени видове.

а/Обикновен мишелов - повсеместно разпространен

б/голям ястреб- в ограничени количества

в/ Малък ястреб - в ограничани количества

г/ Малък креслив орел - ограничени количества

д/ Черношийка, ветрушка - в ограничени количества

е/ Белотата ветрушка - в ограничени количества

ж/ Сокол скитник - ограничени количества

6. Разред сови. Защитени видове.

От разреда обитават бухал, горска ушата сова, горска улулица, забулена сова, кукумявка и др.

7. В района на парка обитават и множество представители от разредите на пойни, кълвачови и други защитени видове.

8. Клас костни риби.

От последното ихтиологично проучване на река Велека и при­тоците и от Опитна станция по рибарство гр.Самоков, бяха установени 16 вида и подвида от 5 семейства

- сем. Пъстървови - речна/балканска/ пъстърва

- сем. Шаранови - лупавец, речен кефал, малък речен кефал, лещанка, обикновенна кротушка, кримска мряна, резовска брияна,малък морунаш, говедарка, горчивка

- сем. Виюнови - обикновен щипок

- сем.Речна змиорка

- сем.Попчета - тревно попче, малко плоскоглаво попче, плоскоглаво попче.

В сравнение със съобщение на Карапеткова /1975/, видовият със­тав е намалял. Липсват шаран, сребриста каракуда, речното и мраморно попче. Тези видове или вече не принадлежат към ихтиофауната на реката, или числеността им е под критичната за съществуване на популацията. От същите проучвания се налага извода, че р.Велека и притоците и се характе­ризират с много ниски рибни запаси. Като причина за това състояние могат да се предположат интензивния риболов на местното население, голямата преса, която оказват хищниците /рибоядни птици, влечуги, бозайници/ вър­ху рибните запаси. В ихтиофауната на река Велека присъстват три вида, които са в Червената книга на България, като застрашени от изчезване - лупавец, резовска брияна и речна змиорка. Малкият речен кефал също е на изчезване и определено мястото му също е в Червената книга.

Освен наложителното зарибяване с речна пъстърва и забрана на риболова в зоната на разпространението и, на лице са всички условия за забрана на риболова в цялата река. От това следва, че в близките години в района на Народния парк не може да се развива професионален речен ри­болов, спортен риболов и рибовъдство.


2.Преглед на законовата и институционална рамка за развитието на дейностите лов и риболов. Тесни места

В момента на изготвянето на настоящата актуализация ловностопанската дейност се намира в междузаконие. Извършено е приемането на Закона за горите,3акона за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд и съответните прилежащи към тях подзаконови нормативни актове. Започнат е процеса на връщане на гори и е извършено преструктурирането на горската система. Горските стопанства са преобразувани в Държавни лесничейства и отговарят на законовите изисквания т. е. не извършват никаква стопанска дейност, а се занимават с контрол и методически указания.

Действащият в момента Закон за ловното стопанство от 1983 год. е напълно несъвместим с общественото, институционално развитие на страната и този специфичен отрасъл. В условията на единното горско стопанство донякъде беше възможно да се работи с неговите постановки, но с извършването на ре­формите в горската система се получи дори противоречие.

Разбира се не бива да се отрича изцяло този закон, защото от професионална гледна точка в него има постановки, благодарение на които в България стана възможно изграждането върху определени площи на съвременно ловно стопанство с европейска ориентация. Например в този закон се определя подборното ловуване като основен метод и принцип на стопанисване и ползване на дивеча. В този аспект и в новия Закон за лова се запазват някои насоки за стопанисване на дивеча. Голямото противоречие на този закон с днешното съвремие е факта, че той ограничава кръга на ползватели на ловни площи до две организации - поделенията на Министерството на земеделието и горите и Съюза на ловците и риболовците в България.

В момента като предложение на Министерски съвет в пленарната зала на Народното събрание е преминал първо четене проект за Закон за лова и опазването на дивеча. Той е съобразен с актуалните законодателни изисквания, реформата в системата на горите и съвременните форми на стопанисване и ползване на дивеча. Той запазва държавната собственост на дивеча, а на държавните структури е оставен контрола и методическата роля при стопанисването на дивеча. В него се разширява много кръга на имащите право на ползване на ловни площи. Предвижда се отдаването им за ползване за период от 6 до 13 години чрез търгове. Законът цели също и облекчаване на условията за осъществяване на ловен туризъм, подобряване на охраната и привличане на инвестиции в ловното стопанство.

С оглед на тези промени е много трудно да се прогнозира кои ще бъдат новите ползватели на ловните площи. Но по стария и новия закон Държавните лесничейства и чрез тях РУГ и НУГ ще са институциите които контролират и ръководят стопанисването и ползването на дивеча. 3а всички лесничейства има разработени от специалисти Ловоустройствени проекти в които в рамките на десетгодишен период са определени всички необходими мероприятия. Държавните лесничейства са тези които ще изискват от всички ползватели изпълнение­то на това което е предвидено в проектите.



3. Преглед на финансовите източници. Оценка. Структура на приходите от ловностопанската дейност и очертаващи се тенденции

Финансовите източници за ловностопанската дейност могат да се разделят на две основни части:

-средства отпускани от фонд "Българска гора"

-приходи от ловностопанската дейност.

От фонд "Българска гора" се отпускат средства за ловностопански мероприятия и заплащане на унищожен вреден дивеч. Тези средства се набират от наемите за ловните площи и таксите за ловни билети и обезщетения причинени на дивеча. Средствата се отпускат на ползвателите на ловните площи от Държавните лесничейства и те контролират начина на изразходването им. Тези средства се използват най-вече за извършване на минимума ловностопански мероприятия като закупуване на фураж за зимно подхранване.

Приходи от ловностопанската дейност

За всеки ловностопански район се извършва пролетно преброяване на дивеча. Въз основа на него, състоянието на дивечовите запаси и редица други фактори се изготвя план за ползване на дивеча.Този план се одобрява от НУГ и неговото спазване се следи от РУГ и Държавните лесничейства. Реализирането на това ползване чрез трофеен отстрел, селекционен отстрел, продажба на ловни услуги и дивечово месо фактически представлява финансовата основа за реализиране на приходи от ловното стопанство. Организирането на ловен туризъм, добиването на качествени трофеи, предлагането на квалифицирани ловни услуги на чуждестранни и български ловци може да бъде доходоностно. Ценоразписът на НУГ/приложеие 1/ определя размера и структурата на тези приходи. В общи линии този ценоразпис заедно с разрешеното за определения ловностопански район ползване определят възможностите за приходи от ловен туризъм. Въпрос на организация на целия процес на ловния туризъм е в каква степен могат да се достигнат тези приходи. Се лекционният лов дава възможност за добив и реализация на дивечово месо като допълнителен източник на финансови приходи. Други по незначителни възможности дават добива на сено и други фуражи от дивечовите ниви и ливади. Изграждането на инфраструктура за ловен туризъм дава възможности за провеждането и на други видове туризъм като фототуризъм, екотуризъм , селски туризъм и др.

При нормална организация на ловния туризъм приходите се степенуват по следния начин:

- приходи от трофеен отстрел

- приходи от ловни услуги

- приходи от нетрофеен отстрел

- приходи от дивечово месо

- приходи от фуражи и сено.

4.Състояние на местообитанията. Дивечови запаси

Общата ловностопанска площ на ПП "Странджа" е 100689,2 ха, в т.ч. стопанисвана от ДЛР 79151,7 ха и предоставени ловни райони 21537,5 ха.



Държавно лесничейство

Обща ловностопанска площ -ха

Обща площ на ДЛР-ха

Предоставени ловни райони - ха

Малко Търново


19795,5


12919,5


6876,0


Звездец


20655,5


13655,7


6989,8


Граматиково


20320,6


15962,3


4368,3


Кости


10179,6


9302,1


877,5


Царево


29738,0


27312,1


2425,9


ВСИЧКО


100689,2


79151,7


21537,5


За бонитиране и изчисляване на дивечовите запаси на основните ловностопански видове, площта на ловностопанските райони се разделя на определени типове местообитания, съобразени с Инструкцията за бонитиране на дивечовите местообитания в Р България от 1983г.

В ПП Странджа има няколко вида местообитания, като най-зас­тъпени са: високостъблените дъбови насаждения с подлес, подраст и жива почвена покривка с голямо разнообразие /ДЛ Кости, ДЛ Граматиково, ДЛ Ново Паничарево/; издънкови отчасти високостъблени дъбови гори /ДЛ Царево, Мал­ко Търново, Звездец/ - те осигуряват сравнително богата и разнообразна естествена хранителна база през вегетационния период, което благоприят­ства развитието на всички видове едър дивеч.



Преобладаващи бонитети за елена са 111-11; за сърната - II; дива свиня - 1-11.

СПРАВКА No 1

ПЛАН ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ДИВЕЧА ПРЕЗ ЛОВЕН СЕЗОН 1999 – 2000 г.

Забележка

15

4тр.1сел.2ж.5пр.

5тр. 9ж.

4тр. 21пр.

припл.

2тр. 6ж.

2тр. 9пр.

1тр. 2пр.

2тр. 2ж.

5тр. 2ж. 53пр.

1тр.

2тр. 5ж.

осн. припл.




8тр.2сел.6ж.10пр

5тр. 35пр.

В т.ч. улов за разселване

вс.

14














































ж

13














































м

12














































Ползване

вс.

11

12

23

79

1

8

11

3

4

60

1

7

9




26

40

ж

10

6

14







3




2

2







2







16




м

9

6

9




1

5




1

2




1

5







10




% от зап.

8

7

5

25

10

5

20

8

1

50

13

11

34




16

47

Действителен запас – бр.

вс.

7

158

493

317

12

154

53

42

360

120

12

115

100

20

158

85

ж

6

95

294




7

83




29

210




4

55




14

98




м

5

63

199




5

71




13

150




8

60




6

60




Допустим запас

бр.

4

180

990

246

50

273

385

90

450

150

88

635

288

50

250

280

Пригидна площ

ха

3

22600

26700

26700

2500

3910

5550

1000

15000

15000

9000

16000

15000

6000

12086

12086

Вид дивеч

2

бл. елен

сърна

д. свиня

бл. елен

сърна

д. свиня

бл. елен

сърна

д. свиня

бл. елен

сърна

д. свиня

бл. елен

сърна

д. свиня

Държавно

Лесничей-ство



1

Царево

Кости

Граматиково

Малко

Търново


Звзедец

Забележка: Съкращенията имат следното значение: тр. –мъжки трофейнозрели; сел. – мъжки млади и срдновъзрастни – селекционен отстрел; ж – женски нераждали и престарели; пр. - приплодни

СПРАВКА No 2

ДЪРЖАВНИ ЛОВНОСТОПАНСКИ РАЙОНИ – ХИЩНИЦИ 1999 г.

Държавно лесничейство

Изброени върху цялата площ – бр.

Вълк

Чакал

Лисица

Скитащи кучета

Царево

-

89

41

-

Кости

-

53

38

-

Граматиково

-

45

32

-

Малко Търново

3

50

50

15

Звездец

-

45

12

-

Всичко

3

282

173

15

5. Съществуващи ловни практики. Оценка по отношение опазване на биоразнообразието

Ловните практики или по-скоро методите за провеждане отстрела на дивеча не бива да се разглеждат извън принципите на цялостното стопанисване на популацията. Ползването или отстрела на дивеча е само част от веригата мероприятия и е следствие на приетият принцип на стопанисване. Съгласно действащото и бъдещо законодателство в България за всички ловни площи е приет принципа на подборния лов. Основната му цел е поддържане на оптимални по възрастов състав и полово съотношение популации които по численост максимално се доближават към допустимият запас на съответното местообитание. Достигането на тази цел обуславя наличието на жизнена, устойчива и качествена дивечова популация. Воденето на подборен лов изисква внимателно оглеждане и подбор на животните, които трябва да бъдат отстреляни. Затова най-подходящ метод е индивидуалния лов чрез издебване, причакване и примамване. Допуска се групов лов на дива свиня при отстрела на приплоди в началото на ловния сезон.

Що се отнася до българската ловна традиция несъмнено най-разпространеният метод е груповото ловуване на едър дивеч. Сега действащият закон допуска провеждането на групов лов на дива свиня в ловностопанските райони на СЛРБ.Този метод се допуска и в Държавните ловностопански райони при заплащане на такси по ценоразписа за организиран ловен туризъм. При него степента на неточност при преценка на дивеча за отстрел е доста по-висока.Безпокоят се всички животни, дори и тези които не са обект на лова. Трябва да се има в предвид, че при бъдещото организиране на ловен туризъм този лов ще бъде най-търсен от българските ловци.

Несъмнено стопанисването на дивеча по принципите на подборния лов отговаря най-много на изискванията за опазване и на биоразнообразието и устойчивото развитие на фауната. Воденето на такова стопанство изисква наличието на определени условия като устроено ловно стопанство, наличие на опитни кадри, създаване на хранителна база и много други. Въпреки, че изисква повече предварителни инвестиции, този метод е по-перспективен, защото е по-­търсен от чуждестранните ловци и дава по-добри крайни финансови резултати.



6. Реализирани мероприятия. Проблеми

За разлика от други райони в областта регионът на парк Странджа не е от най-устроените в ловностопанско отношение. През последните години благодарение на ентусиазма на ловни специалисти се създадоха някои биотехнически съоръжения и фуражна база:

-дивечови ниви - 350 дка

-дивечови ливади -150 дка

-дивечови просеки - 150 дка

-сеновали -10 бр.

-хранилки за благороден елен - 5

-хранилки за сърна - 30 бр.

-хранилища за дива свиня - 35 бр.

-кошове за зърнен фураж- 5 бр.

-високи закрити чакала - 10 бр.

-високи покрити чакала - 10 бр.

-високи открити чакала - 20 бр.

-капани за улов на дивеч - 6 бр.

-калища - 35 бр.

- солища 18 бр.

-ловни заслони - 5 бр.

-микроязовири, водопоища.

Като коментар може да се отбележи, че за водене на съвременно ловно стопанство и очакване на добри резултати осъществените досега мероприятия са крайно недостатъчни. В ловоустройствените проекти в детайли са описани всички мероприятия които следва да бъдат извършени. Необходимо е постепенно да се премине към осъществяването им, което от своя страна изисква и инвестиране в тази област.

7. Препоръки и мерки за устойчиво развитие на ловностопанската дейност в съответствие на природозащитния статут на територията

Основните препоръки, обезпечаващи устойчиво развитие на територията в съответствие с нейната природозащитна стойност могат да се сведат до следното:

1.Стопанисване на дивеча по принципите на подборното ловуване за достигане на популация оптимална по брой, възрастов и полов състав.

2.Увеличаване на хранителната база - дивечови ниви, ливади, просеки, горскоплодни и др.

3.Редовно подпомагане на зимното хранене на дивеча с концентриран, груб, сочен и други видове фуражи.

4.Максимално ограничаване на груповото ловуване на дивеч в района.

5.Засилване на мерките за охрана на дивеча и защитата му от бракониерство.

б.Организиране на международен ловен туризъм, както и такъв за български граждани.



7.Съчетаване на ловния туризъм с фото-, еко-, селски и други видове туризъм.


















Каталог: uploads -> docs
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница