У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: Български стратификационни трансформации
Преподавател: ас. Димитър Благоев
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
0
|
Семинарни упражнения
|
60
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънудиторна заетост
|
Курсов учебен проект (разработка на курсова работа)
|
30
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
60
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
Участие в тематични дискусии в часовете
|
50%
| -
| Тестова проверка |
20%
| -
| Изпит – защита на курсова работа |
30%
|
Критерии за оценяване:
|
Крайната оценка по дисциплината се формира от три компонента:
1. Ефективно участие в тематични дискусии в часовете (Д);
2. Тест (Т);
3. Изпит – публична защита на курсова работа (КР);
NB: Конкретните критерии за оценяването по всеки отделен компонент са приложени след анотацията и учебното съдържание.
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Цели на курса:
Основната цел на курса е да се демонстрира продуктивността на стратификационния анализ при разбирането на процесите на социална промяна в българското общество от началото на двадесет и първи век. За тази цел курсът предлага използването на една специфична реконцептуализация, в която промяната в житейските шансове е свързана със стратификационната динамика. Фокусът е върху социологическото разбиране на трансформациите в процесите на стратификацията в българската социалност чрез прилагане на една сравнителна перспектива при анализите на конкретни набори от емпирична информация, получена както с качествени, така и с количествени методи.
Съществена цел на курса е привличане на студентската активност към реална включеност в образователния процес с оглед на съвместното постигане на социологическа компетентност и познание на специфичните стратификационни процеси в българските пост-социалистически социални трансформации.
Анотация.
Курсът е предназначен за студенти, интересуващи се от социологическо разбиране на социалните трансформации, случващи се през последното десетилетие в България.
В него се използва една социологическа перспектива към социалната стратификация, разгърната в курса „Социология на социалната стратификация”, предлаган в пети семестър. От нейни позиции стратификацията се проблематизира като процес на динамизиране на механизмите и ресурсите за социално разполагане.
В първата част на курса се дискутират няколко основни проблемни полета, чийто общ знаменател е преакцентирането на социологическия интерес върху разбирането на социалната стратификация като процеси на промяна в, и динамизиране на принципите, механизмите, факторите и ресурсите за социално разполагане. От подобна перспектива се търсят и намират аргументи за преосмислянето на една класическа категория като социалния статус като същностно динамична в реферативната рамка на житейските шансове (статусите като обективация на житейски шансове).
Във втората си част курсът е изграден върху разбирането, че основният социологически проблем при анализа на стратификационните промени в България от началото на ХХІ в. е дали и как движещите историческия процес на социална трансформация сили (противоречия) генерират набора от условия за превръщането на социалния динамизъм в основен принцип на социалния живот.
Социологическата реконструкция на процесите на стратификационна трансформация в България в посочения период ще бъде осъществена чрез анализ на взаимната им спрегнатост с трансформационните процеси на тоталността от социални отношения. Това ще бъде правено чрез анализ на движещите тези процеси противоречия, 1) характерни за една конкретна фаза на процесите на преструктуриране на социалния живот, 2) разгръщащи се или затлачени на локално ниво на типичен голям и типичен малък град; като резултатите от двата хода ще са взаимодопълнителни.
Работата в курса е свързана с използването на емпирични данни от проведени (в България през последните години) изследвания с количествени и качествени методи, като целта е студентите да формират умения за вторичен анализ на данни, който ще бъде осъществяван по отношение на конкретната предметна област на курса.
Часовете са организирани под формата на дискусии по специфични социологически проблеми в рамките на тематичната област на курса, като това предполага предварителна подготовка на студентите за всяка дискусия (прочетени конкретни социологически текстове, изгледани избрани игрални филми, анализирани предоставени емпирични данни).
|
Предварителни изисквания:
|
Изисквания за допускане до изпит:
Текуща оценка, равна или по-висока от „среден 3” (образувана като средно-аритметична от оценка за участието на семинарните занятия и оценка от тест в средата на семестъра).
|
Очаквани резултати:
| |
Студентите, преминали успешно през курса, ще постигнат умения за проблематизация, идентификация и анализ на различни аспекти, елементи и измерения на процесите на трансформация в социалната стратификация през последните три десетилетия в България.
|
Учебно съдържание
|
№
|
Тема:
|
Хорариум
| |
1.
|
Социалната стратификация като процес. Процеси на стратификация – трансформации и динамизиране на принципите, механизмите, факторите и ресурсите за социално разполагане. Пост-социалистически трансформации: между турбулентност и структуриране. Случаят „България”.
|
8 часа
| |
2.
|
Социалните позиции в перспективата на трансформациите на житейските шансове. Динамика на социалните позиции vs. социална мобилност в контекста на несистемна социална промяна.
|
4 часа
| |
3.
|
Пространствената контекстуалност на социалните позиции като резултат на глокализацията на жизнените форми: Гранични условия на възможност на изследователската перспектива към „разширената онтология” на социалните позиции. Персонален locus и социален status в контекста на социалната трансформация в България.
|
4 часа
|
4.
|
Стагниране vs. експанзиране на социалната мобилност: социалното разполагане в трансформиращите се социални пространства на българската социалност в края на ХХ и началото на ХХІ век. Масовите представи за справедливост и неравенство като елемент от процесите на стратификационна трансформация в контекстите на стагнирана социална промяна (или как социалното неравенство „пребори” социалната мобилност).
|
8 часа
| |
5.
|
Амалгамни стратификационни промени в „Първа класа” България и „Second hand” България: Малкият град като поле на сблъсък между динамичните социални позиции и статуквото на оцеляването.
|
4 часа
| |
6.
|
Тест (2 часа). Дискусия върху отговорите на теста (2 часа).
|
4 часа
| |
7.
|
Социологическо изследване и анализ на динамиката на социалните позиции в България в края на първото десетилетие на ХХІ в. (върху данни от две представителни изследвания).
|
4 часа
| |
8.
|
Социологическо изследване и анализ на динамиката на социалните позиции в голям български град (случаят „София”) (върху данни от качествени методи).
|
4 часа
| |
9.
|
Социологическо изследване и анализ на динамиката на социалните позиции в голям български град (случаите „Варна” и „Бургас”) (върху данни от качествени методи).
|
4 часа
| |
10.
|
Социологическо изследване и анализ на динамиката на социалните позиции в малък де-индустриализиран български град (случаят „Елхово”) (върху данни от качествени методи).
|
4 часа
| |
11.
|
Модели на социална мобилност в малък ре-индустриализиран български град (случаят „Севлиево”).
|
4 часа
| |
12.
|
Обобщение: Стратификация и промяна при пост-социализма. Различия в ценностната легитимация на социалната мобилност в зависимост от социалните позиции: (Де)мотивиращ ефект на процесите на стратификация в началото на ХХІ век в България.
|
4 часа
| |
13.
|
Дискусия върху темите и анотациите на курсовите работи.
|
4 часа
|
Конспект за изпит – няма.
Изпитът представлява публична защита на предварително разработени от студентите курсови работи.
Крайната оценка (КО) по дисциплината се формира от три компонента и се получава по следната формула:
КО = 0,5*Д + 0,2*Т + 0,3*КР, където:
1. Д – Участие в тематични дискусии в часовете (50% от оценката);
2. Т – Тест в средата на семестъра (20% от оценката);
3. КР – Изпит – публична защита на разработена курсова работа (30% от оценката).
За оценка „Отличен“
|
5,50 ≤ КО ≤ 6,00
|
За оценка „Много добър“
|
4,50 ≤ КО < 5,49
|
За оценка „Добър“
|
3,50 ≤ KO < 4,49
|
За оценка „Среден“
|
2,50 ≤ KO < 3,49
|
За оценка „Слаб”
|
2,00 ≤ KO < 2,49
|
Критериите за оценяване на всеки от компонентите са следните:
1. Участие в тематични дискусии в часовете (Д)
|
За оценка „Отличен“
|
Студентът участва редовно в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и допринася съществено за тяхната продуктивност и полезност; демонстрира рефлексия и разбиране по мнозинството от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Много добър“
|
Студентът участва редовно в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и отчасти допринася за тяхната продуктивност и полезност; демонстрира рефлексия и разбиране по голяма част от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Добър“
|
Студентът участва в част от тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и понякога допринася за тяхната продуктивност и полезност; демонстрира рефлексия и разбиране по малка част от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Среден“
|
Студентът не участва редовно в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и много рядко допринася за тяхната продуктивност и полезност; не демонстрира рефлексия и разбиране по голяма част от дискутираните основни въпроси.
|
За оценка „Слаб“
|
Студентът не участва в тематичните дискусии по предварително прочетените текстове и не допринася за тяхната продуктивност и полезност; не демонстрира рефлексия и разбиране по мнозинството от дискутираните основни въпроси.
|
2. Тест в средата на семестъра (Т)
|
За оценка „Отличен“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е над 80% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Много добър“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е между 60% и 80% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Добър“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е между 40% и 60% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Среден“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е между 20% и 40% от максималния брой точки в теста.
|
За оценка „Слаб“
|
Точковият еквивалент на отговорите на студента на теста е под 20% от максималния брой точки в теста.
|
3. Публична защита на разработена курсова работа (КР)
|
За оценка „Отличен“
|
Студентът е разработил курсова работа, релевантна на предметното поле на курса и с аналитичен фокус върху конкретно измерение на стратификационните промени в българската социалност; формулираните изследователски въпроси и хипотези са аргументирани; анализът съдържа социологическа аргументация и завършва с проверими изводи – резултат от самия анализ, които подкрепят основната теза на курсовата работа.
|
За оценка „Много добър“
|
Студентът е разработил курсова работа, релевантна на предметното поле на курса и с аналитичен фокус върху конкретно измерение на стратификационните промени в българската социалност; голяма част от формулираните изследователски въпроси и хипотези са аргументирани; по-голямата част от анализа съдържа социологическа аргументация; повечето от аналитичните изводи са в резултат на самия анализ и в мнозинството си подкрепят основната теза на курсовата работа.
|
За оценка „Добър“
|
Студентът е разработил курсова работа, която не е достатъчно релевантна на предметното поле на курса или не е достатъчно аналитично фокусирана върху конкретно измерение на стратификационните промени в българската социалност; само част от формулираните изследователски въпроси и хипотези са аргументирани; само част от анализа съдържа социологическа аргументация; само част от аналитичните изводи са в резултат на самия анализ или връзката им с основната теза на курсовата работа е проблематична.
|
За оценка „Среден“
|
Студентът е разработил курсова работа, която не е достатъчно релевантна на предметното поле на курса или не е достатъчно аналитично фокусирана върху конкретно измерение на стратификационните промени в българската социалност; мнозинството или всички изследователски въпроси и хипотези не са аргументирани; аргументацията в анализа страда от социологическа недостатъчност; мнозинството от аналитичните изводи не са в резултат на самия анализ или връзката им с основната теза на курсовата работа е проблематична.
|
За оценка „Слаб“
|
Студентът не е разработил курсова работа или не я е разработил самостоятелно, или е разработил такава, която не е релевантна на предметното поле на курса или не е аналитично фокусирана върху конкретно измерение на стратификационните промени в българската социалност; не са формулирани изследователски въпроси и хипотези; липсва социологическа аргументация в анализа; аналитичните изводи не са в резултат на самия анализ или липсват, или липсва връзка между тях и основната теза на курсовата работа; или са нарушени драстично правилата за цитиране на използваните източници.
|
Библиография
Основна литература:
Благоев, Д. (2009). Процеси на стратификационна трансформация в България след 1989г.: Методологически предизвикателства и социоисторически контексти на динамизацията на социалния живот. В: Социологията пред предизвикателството на различията. Университетско издателство „Св.Климент Охридски”. София, с. 319-339.
Благоев, Д. (2008). Житейски шансове и статусна динамика. В: Състояние на обществото. Институт „Отворено общество”. София.
Благоев, Д. (2007) Модели на социална мобилност в ре-индустриализиран малък град. В: Годишник на Софийския университет, Книга „Социология”, том 96-98. Университетско издателство „Св.Климент Охридски”. София, с. 5-27.
Георгиева В. (2010) Предприемачът в малкия град – между социалния статус и статуквото на оцеляването. Дипломна работа, ръкопис.
Кабакчиева, П. (2000). “Идеологическото конструиране на социалните йерархии - или защо не възникна “второ” гражданско общество у нас”. Доклад на международна конференция “Символният свят на комунизма”, София.
Фотев, Г. (1998) Социални неравенства и справедливост. В: Социалното разслояване в България и Република Македония. ЛИК, София.
Kabakchieva P. (2002) From Local to Regional Identity? The Possible Construction of "Cross-Border" Regional Identity: Case Study of a Border Region: Smolyan, www.cas.bg
Допълнителна:
Бъргър, П. (1998). Капиталистическата революция. ЛИК, София.
Николов, Л. (1985). Начинът на живот като философско-социологическа категория. В: Антология на българската социологическа мисъл. “Наука и изкуство”, София.
Райчев, А., К. Колев и А.Бунджулов (1999). Социалната стратификация в България. Фондация „Фридрих Еберт”, Социалдемократически институт. София.
Тилкиджиев, Н. и М. Димов (2003) Статусна основа на демократичната консолидация през пост-комунизма. Изток-Запад, София.
Breen, R. (2005) Foundations of a neo-Weberian class analysis. In: Wright, E. O. (Ed.) Approaches to class analysis. Cambridge, UK ; New York, Cambridge University Press.
Crompton, R. (2008) Class and Stratification: An Introduction to Current Debates (Third Edition). Polity Press.
Goldthorpe, J. (1992) The Constant Flux: A Study of Class Mobility in Industrial Societies, Oxford, Clarendon Press.
Дата: 15.02.2016 г. Съставил: ас. Димитър Благоев
Сподели с приятели: |
