Утвърдил: инж. Венцислав николов

Гр. Варна, 16.07.2012 г.

1. 
   Таблица с детайлна информация за всяко документирано минало наводнение (Приложение № 1)
   
2. 
   Таблица с определени значими минали наводнения за Черноморския район за басейново управление (Приложение №2)
   
3. 
   Таблица с детайлна информация за потенциалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения (Приложение № 3)
   
4. 
   Таблица с критерии за оценка на значими неблагоприятни последици от минали и потенциални значими неблагоприятни последици от бъдещи наводнения (Приложение № 4)
   
5. 
   Становище от ГД „ПБЗН” към МВР с вх. № 33-00-2798/94/ 25.04.2012 г. (Приложение № 5)
   
6. 
   Становище от Областен управител на Област Сливен с вх. № 04-01-1075/4/ 07.03.2012 г. (Приложение № 6)
   
7. 
   Становище от Областен управител на Област Ямбол с вх. № 04-01-1075/3/ 07.03.2012 г. (Приложение № 7)
   
11. 
    Карти
    
    1. 
       Обзорни карти на проектните единици:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          
    2. 
       Карти на миналите наводнения по проектни единици:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          
    3. 
       Карти на значимите минали наводнения по проектни единици:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          
    4. 
       Карти на потенциалната заплаха от речни и дъждовни наводнения:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          
    5. 
       Карти на потенциалната заплаха от морски наводнения:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          
    6. 
       Карти на потенциалната заплаха от разрушаване на язовирни стени:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          
    7. 
       Карти на потенциалната заплаха от езерни наводнения:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          
    8. 
       Карти на значимите потенциални наводнения:
       
       1. 
          Карта на Добруджански черноморски реки;
          
       2. 
          Карта на Река Провадийска;
          
       3. 
          Карта на Река Камчия;
          
       4. 
          Карта на Севернобургаски реки;
          
       5. 
          Карта на Мандренски реки;
          
       6. 
          Карта на Южнобургаски реки.
          

1. 
   Списък на използваните съкращения
   

2. Въведение

2.1. Обхват на Предварителната оценка на риска от наводнения
Предварителната оценка на риска от наводнения се разработва като единен документ, съдържащ следните основни компоненти:

• 
  Карти на речните басейни указващи топографията и земеползването;
  
• 
  Описание на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност;
  
• 
  Определяне на площи с потенциална заплаха от наводнение, на базата площта на водосбора, топографски и хидроложки данни /с обезпеченост 1%/. Определяне на потенциалните щети в площите с потенциална заплаха в зависимост от типа земеползване – населени места, индустриални зони, земеделски земи, транспортна инфраструктура и др.
  
• 
  Оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност;
  
• 
  Оценка на риска от наводнения като се приложат критериите за значимост върху потенциалните щети и определяне на зони със значим риск от наводнение.
  
• 
  Информиране на общественоста – публикуване на интернет страницата на БДЧР и МОСВ и провеждане на обществено обсъждане.
  

Оценката включва най-малко следното:

а) карти на районите, включващи границите на речните басейни и крайбрежни райони, указващи топографията и земеползването, включително границите на речните басейни и крайбрежните райони;

б) описание на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност и за които вероятността да се повторят в бъдещето все още съществува;

в) мащаба на наводненията, пътя им на разпространение и оценка на неблагоприятните последици от тях;

г) оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно:

Крайната цел е – идентифициране на райони, за които съществува:

- значителен потенциален риск от наводнения;

- вероятност за значителен потенциален риск от наводнения.

Принадлежност на района към няколко основни морфоструктурни единици от тектонския строеж на страната определя сравнително голямото разнообразие на неговия релеф.

В приморската ивица на Добруджа релефа е слабо разчленен от асиметрична долинна мрежа и е най-равниннната част на района.

В Провадийско-Варненската част на района релефът е хълмисто-равнинен, характерен с редица остатъчни плата със стръмно спускащи се сипейни склонове. Платата са ограничени от дълбоко врязани долини и долинни разширения на реките Провадийска, Камчия, Врана. Релефът е слабо разчленен. Гъстотата на талвеговата мрежа е малка – 0.5 – 1.0 км/км².

В Старопланинския дял на района, релефа се изменя в източна посока от среднопланински до нископланински, а в най-източните и южни части до хълмист. Разчленеността на релефа е висока, като гъстотата на талвеговата мрежа достига до 2.5-3.0 км/км².

На юг от Еминска планина, в пределите на Бургаската низина, релефът е равнинен и сравнително добра развита талвегова мрежа 2.5-3.0 км/км². Причерноморската част на низината е заета от Бургаските лиманни езера и блатистите устия на вливащите се реки. От запад плоският релеф на низината се ограничава от полегатите склонове на Бакаджишкия праг.

Българския дял на Странджа планина, включен в поречието на Черноморските реки, представлявя хълмист и силно еродиран релеф, разчленен от гъста долинна мрежа / над 3.0 км/км². Морфологията на релефа се характеризира с разляти междудолинни ридове, ограничени от всечени долини на реките Резовска, Велека, Дяволска, Ропотамо, Карагач, Факийска, Средецка и техните притоци.
ГЕОЛОГИЯ

В геоложкия строеж на района участват скални формации от целия сгратиграфски диапазон. Най-широко са застъпени скалните формации на кредата следвани от тези на неогена и палеогена.

Скалните комплекси с най-стара възраст от докамбрий до дол­на юра се разкриват в Българския дял на Странджа.

Докамбрийските материали са представени от магматити и гнайси и заедно с палеозойските гранити, изграждат ядката на Странджанската антиклинална структура. По нейното източно бедро, на голяма площ, се разкриват материалите на триаса, пред­ставени от Грахиловската и Босненската скални групи. Първата е из­градена от нискометаморфни скали, а втората от мрамори и варови­ци. На сравнително по-малка площ се разкриват долноюрските седи­менти - кварцити, кварцитизувани пясъчници, алевролити, глинест шисти и др.

Материалите на кредата, на север от билото на Стара планина са представени в седиментен фациес, докато на юг преобладават вулканогенните и вулканогенно-седиментините формации.

В северните части на района, кредата участва в геоложкия строеж основно със своите долни стратиграфски нива, включ­ващи отложенията на Русенската, Горнооряховската, Разградската, Камчийската и Каспичанската свити. Най-голямо е участието на Горнооряховската и Камчийската свити, чийто профили са изградени от дебелослойни мергели и пясъчникови пачки. Русенската и Каспичанската свити са представени от интракластични и органогенни варо­вици с важно хидрогеоложко значение.

В тази част на района, по високите части на платата, се раз­криват и горнокредни отложения в карбонатен и карбонатно-теригенен фациес.

В източна Стара планина, кредата се представя от карбонатно-теригенни свити с мастрихтска възраст. Варовиците на места са силно напукани и окарстени. В Еминския и Айтоско-Карнобатския дял на планината, в профила на горната креда участва мощ­на флишка задруга от алтерниращи пясъчници, алевролити и варовици.

На юг от Стара планина, горнокредните материали изграждат обширният Бургаски синклинорий. В профила им участват вулкански /андезити, трахити и др./ и вулканогенно-седиментни скали /туфи, туфити, пясъчници/, процепени от плутонични тела /гранити, габра и др./ в няколко участъка на структурата.

Отложенията на палеогена и неогена, като правило изпълват негативните тектонски структури - Варненската падина, Долнокамчийското понижение, Лудокамчийския синклинорий и Бургаската депресия. В профила на палеогенските свити преобладава глинесто-мергелния и флишкия фациес.

Материалите на неогена най-широко са разпространени в северната крайбрежна ивица на района. Представени са изключително от тортонските и сарматските свити - Галатска, Одърска, Франгелска и Карвунска. От хидрогеоложка гледна точка най-интересни са Одърската и Карвунската свити, изградени от окарстени варовици. В профила на останалите формации преобладават глини и глинести пясъци.

Съвременните отложения са представени от алувиалните наноси и пролувиалните и пролувиално-делувиалните образувания в речните долини в района. Алувиалните наноси от пясъци, чакъли и глини изграждат терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Хаджийска, Средецка, Айтоска, Факийска, Велека, Ропотамо, Дяволска и др.

В най-северните части на района над сарматските материали, на значителни площи са отложени съвременни еолични образувания на льосовия комплекс
КЛИМАТ

По своето географско разположение България попада в южната част на умерения пояс, в близко съседство със субтропичната средиземноморска климатична област. Поради това климатът, общо взето, е умерено континентален, като в най-южните райони той има характера на преходен към средиземноморски.

През студеното полугодие Стара планина играе ролята на съществена преграда срещу студените ветрове откъм северния сектор, поради което зимата в районите на юг от нея е доста по-мека. Общо взето, средиземноморските циклони през зимата засягат по-често южните райони на БДЧР, като причиняват бързо увеличение на валежите в посока от север към юг. В най-южните райони максимумът на валежите е именно през зимата.

През топлото полугодие преносът на въздушни маси над БДЧР е най-често откъм Атлантическия океан. В съответствие с това през тази част на годината най-големите валежи падат по северните и северозападните склонове на планината и местата в близост до нея. В по-голямата част от територията на района (без най-южните райони) максимумът на валежите е през лятото - главно през юни, отчасти и през май, през които месеци най-често нахлуват атлантически въздушни маси.

Най-мека е зимата по Черноморското крайбрежие и в най-южните райони. В Дунавската равнина зимата е по-студена. Климатът на планинските райони се отличава рязко от този на низините. В планините през цялата година температурите остават чувствително по-ниски, а валежите по-големи.

Главният фактор, който обуславя особеностите в разпределението на средните годишни температури в страната, е надморската височина на отделните й части, вторият фактор - близостта им до морето, и накрая сравнително слабия градиент - от юг към север.

Черноморският район може да се раздели на две части - планинска, която обхваща горните течения на реките, и ниска, която обхваща средните и долните течения на реките.

В ниската част (самото Черноморско крайбрежие) температурните условия са повлияни от морето. Тук зимата е мека, без силни студове.

Пролетта по крайбрежието е сравнително по-хладна, обаче по-навътре от крайбрежието последните пролетни мразове са средно докъм средата на април, а в отделни години и до началото на май. В планинската част пролетта е значително по-хладна. Последните мразове тук се случват чак до към края на април - началото на май.

Лятото по черноморското крайбрежие въпреки малката облачност е малко по-хладно, отколкото във вътрешността на страната. В планинската част лятото е най-хладно.

Есента в ниската част на Черноморската водосборна област е значително по-топла от пролетта. Това по-силно е подчертано по самото крайбрежие.

Средната денонощна температура започва да се задържа по-устойчиво под 10° по крайбрежието едва през първата половина на ноември, а по-навътре - през втората половина на октомври. Първите есенни мразове навътре от крайбрежието се случват средно към края на октомври - началото на ноември, а по самото крайбрежие - едва към края на ноември.

В планинската част есента също е значително по-топла от пролетта. Тук средната температура на октомври е 8-10° (с около 2° по-ниска от тази на април). Първите есенни мразове тук започват средно от първата половина на октомври, като при най-силните застудявания през този месец минималната температура спада докъм 5-6° под нулата. Средните денонощни температури започват да се задържат под 10° още от началото на октомври.

Максималната скорост на вятъра, която може да се наблюдава всяка година в равнинните и хълмисти части на басейновия район, на 10 м височина над земната повърхност е около 15-25 м/сек. Един път на 10 години същата е около 25-30 м/сек, на 20 години – 30-35 м/сек, на 50 години – 35-40 м/сек и на 100 години до 45-48 м/сек.

По черноморското крайбрежие ежегодно е възможна скорост на вятъра до 25-35 м/сек, един път на 50 години около 40-45 м/сек и един път на 1009 години и над 45 м/сек.