Утвърждавам: димитър сичанов



страница1/3
Дата31.03.2018
Размер0.58 Mb.
#63642
  1   2   3



с. Панчарево 1137, ул. “Самоковско шосе” № 230, тел.97-60-502, 97-60-54





УТВЪРЖДАВАМ:

ДИМИТЪР СИЧАНОВ

КМЕТ НА РАЙОН „ПАНЧАРЕВО“


И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЙОННИЯ

СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ И

УПРАВЛЕНИЕ ПРИ БЕДСТВИЯ

ПЛАН

ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА РАЙОН

"ПАНЧАРЕВО” – СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПРИ

БЕДСТВИЯ
Приет на заседание на РСС и УБ на ......................2014 г.
2014г.

гр. София



СТРУКТУРА



НА ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ НА РАЙОН „ПАНЧАРЕВО“
flowchart: process 2


flowchart: process 3

straight connector 10straight arrow connector 16straight connector 10


flowchart: process 4

straight arrow connector 16

flowchart: process 6straight arrow connector 19

straight arrow connector 16
flowchart: process 5


straight arrow connector 17
Бедствие е значително нарушаване нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота и здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяванета и преодоляването на което надхвърля капацитета за обслужване на обичайните дейности по защита на обществато.
І. ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛАНА


  1. Основание за разработване на плана

Плана за защита на населението на район „Панчарево“ – Столична община при бедствия е разработен на основание чл.9, ал.1, ал.2, ал.3, и чл.65, ал.1, т.2 от Закона за защита при бедствия обнародван в ДВ, бр. 801 от 14. Октомври 2011г. и чл. 46, ал. 1, т. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

  1. Цел на плана

Обединяване съвместните усилия на органите на държавната власт, останалите държавни и контролни органи, администрацията на Столична община и районите, останалите юридически и физически лица за създаване на организация за провеждане на превантивни действия, своевременно определяне характера и последствията от евентуални бедствия и осъществяване на защитни, спасителни и ликвидационни мероприятия на територията на район „Панчарево“.

Подцели на плана са:

  • да създаде оптимална организация за своевременно прогнозиране на възможните за района бедствия и последствията от тях;

  • да осигури организирани и координирани действия за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствията;

  • осигуряване на средства, необходими за преживяване на населението от засегнатата територия;

  • организирано извеждане на населението от районите на поражение и създаване на условия за живот на евакуираните;

  • да създаде оптимална организация за премахване на последиците от бедствия.




  1. Основни задачи:

3.1. Анализ на възможните бедствия на територията на район „Панчарево“.

3.2. Обследване на критичните места и потенциално опасните обекти разположени на територията на района и актуализиране на рисковите им характеристики;

3.3. Определяне нивото на риска и изпълнение на мероприятия за преодоляване и намаляване на вредните последствия за населението на района;

3.4. Контрол по изпълнение на предписаните мероприятия за снижаване степента на рисковите фактори;

3.5. Съгласуване на действията на всички структури при ликвидиране на последствията от възникнали бедствия, застрашаващи живота и здравето на жителите на района;

3.6. Създаване на организация за провеждане на СНАВР /спасителни и неотложни аварийно възстановителни работи/ в огнищата на поражение, при различни бедствия;

3.7. Въвеждане на радиационен, химичен, биологичен и бактериологичен контрол за замърсеността на поразените обекти, околната среда и водите и строго спазване на санитарно-хигиенните норми, с едновременно провеждане на растително-защитни мероприятия;

3.8. Организиране и поддържане на реда, опазване на живота, собствеността и материалните ценности на гражданите живущи на територията на района;

3.9. Създаване на резерв от сили и средства за своевременно локализиране на екстремни ситуации и провеждане на спасителни и аварийни дейности;

3.10. Осигуряване на необходимите защитни средства и създаване на организация за своевременното им раздаване и използване;

3.11. Обучение на населението, работниците и служителите за поведение и действие, помощ и самопомощ при бедствия и аварии;

3.12. Създаване на условия за бързо привеждане на района в готовност за работа при екстремни ситуации.

3.13. Поддържане на постоянна и надеждна връзка със ССС, своевременно информиране и оповестяване на населението, наличните сили и средства за възникнали бедствия, аварии и катастрофи в материалната сфера и околната среда.



  1. Връзка с други планове

Плана за защита на населението при бедствия има отношение към:

• Плана за привеждане на район „Панчарево“ в по-високи степени и състояния на готовност;

• Военновременния план на район „Панчарево“;

• Плана за защита на населението при бедствия на Столична община;

• Обектовите аварийни планове;

• Плана за евакуация на населението на район „Панчарево“.




  1. Въвеждане на плана в действие.

Плана за защита на населението при бедствия се въвежда в действие в следните случаи:



  • Когато е обявено или има основание за обявяване на “бедствено положение” на територията на Столична община или района;

  • Когато това е заповядано (разпоредено) от Председателя на Националния щаб към Министерския съвет;

Плана за действия при бедствия на района се въвежда в действие от Председателя на РСС, а в негово отсътвие от Зам. председателя на РСС. Председателят на Столичния оперативен щаб обявява “бедствено положение” на територията на цялата община, или на част от територията на общината.

При провеждане на спасителни операции, Председателя на РСС прави предложение до Председателя на Столичния оперативен щаб за координация на единната спасителна система (ЕСС), както и такива, за мероприятия и дейности извън неговата компетентност и отговорност, когато са наложени от възникналата обстановка.

При възникване на бедствие или авария за събитието се информират с предимство органите на  РСС, ССС и съответните държавни органи, като на същите се дават предварителни указания – ако това е необходимо.

След въвеждането в действие на План за защита при бедствия, населението на района се информира периодически за събитията произтичащи от неговото изпълнение. Изготвянето и представянето на информацията се извършва от секретарят на РСС, или от друг член на РСС определен за официален говорител.

Съдържанието се утвърждава от Председателя (Зам. председателя) на РСС, или от упълномощено от него лице.

След въвеждане в действие на този план, мероприятията заложени в него стават задължителни за изпълнение от всички длъжностни лица и населението на района.
ІІ. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЙОН „ПАНЧАРЕВО”.


  1. Физикогеографска характеристика на район „Панчарево” .


1.1. Географско местоположение, граници и големина.

Район „Панчарево” е разположен югоизточно от София и обхваща територии от планина Витоша, Лозенска планина и Плана планина.



Граници:

На североизток – район „Искър”;

На югозапад - район „Витоша”;

На северозапад – район „Младост”;

На югоизток – Софийска област.
В тези граници района заема площ от 406,874 кв.км., от които 200 кв.км. (49,15%) е равнина и 206,874 кв.км. (50,85%) е с полупланински и планински характер.

Горите и горските площи са около 104 кв.км и заемат приблизително 29% от цялата територия на района. Същите са разположени в източната и южната част на района в землищата на селата Лозен, Пасарел, Панчарево, Кокаляне, Бистрица, Железница и Плана.

Обработваемата земя е около е 112 387 дка (27,62 %) от общата площ на района.

От тях: планински пасища – 28 422 дка; ниви – 60 886 дка; ливади – 15 614 дка и трайни насаждения – 7 465 дка.

Преобладават малки, средни и големи наклони, на места трудно проходими оврази, скални образования, зони с разнообразна горска растителност, завали от паднали дървета в резервата „Бистришко бранище“ и др.

Изводи:


  • Рисковите процеси са свързани с образуването на свлачища със средни и малки размери, които са разположени главно в землищата на с. Бистрица, Кокаляне и Пасарел. Имат отношение основно върху инженерната и транспортната инфраструктура.

  • Районът е силно застрашен от възникване на малки и средни горски пожари основно в землищата на с. Бистрица, Железница, Плана, Пасарел и Лозен. Опасността от възникване на полски пожари е значително по-малка.

  • Територията на района е с проявена сеизмичност от 6-7 степен по скалата на Рихтер.

1.2. Хидрография.

Територията на район „Панчарево” представлява своеобразен водосборен басейн, в който се формират повърхностни и подземни (пресни и термоминерални) води. Района се отводнява основно от р. Искър с нейните ветрилообразно разположени притоци. Река Искър преминава през или в покрайнините на селата Пасарел, Кокаляне, Панчарево, Герман, Казичене и Кривина и напуска района при квартал Горубляне и ж.к. Дружба. През територията на района протичат: р. Ракита (минаваща през с. Пасарел), р. Бистришка река (минаваща през с. Панчарево) и р. Сухата река (минаваща през м. Детски град – която при поройни дъждове залива пътя София –Самоков и имотите, които са в близост до реката), както и множество по-малки потоци и дерета.

Привлекателни за софиянци за отдих и спортен риболов са яз. Искър, Пасарелското езеро (бент Кокаляне) каскадите след него, Панчаревското езеро и микроязовир Бистрица. Значителни валежи и речни водни маси потъват в седиментите, запълващи гребените на наличните планински хребети и подхранват подземните водоносни хоризонти. Тези специфични условия водят до намаляване на водоносността в басейна на р. Искър.

Река Искър и нейните притоци на територията на района имат умереноконтинентален воден режим. Характеризиращ се със зимно-пролетно или пролетно пълноводие, от снеготопенето и дъждовете и продължително лятно есенно маловодие (юли - ноември).

Характерни особености в режима на реките са големите прииждания, които засягат населените места, земеделските площи и пътнотранспортната инфраструктура.

Изкуственото регулиране на огромни водни маси (на 670 млн.к.м.) чрез яз. Искър, Пасарелското езеро и яз. Панчарево се отразява върху водните запаси, както и върху режима на р. Искър

Пресни подземни води около 50-60 м (дебелина на водоносния хоризонт) са акумулирани в района на с. Казичене. Тук е формиран грундов басейн със значителни водни запаси.

Топли минерални извори има в с. Панчарево, Железница и Кривина.



Изводи:

  • Основната заплаха от наводнения произтича от възможните обилни валежи и преливане на реките Искър, Ракита и Бистришка.

  • Потенциална заплаха е и възможното разрушаване на язовирната стена на яз. Искър в следствие на силно земетресение, в резултат на военни действия или на терористичен акт с последващо изливане на водите на язовира в Софийското поле. Това би довело до изключително големи материални щети, множество човешки жертви, като цели села и райони на гр. София ще бъдат заляти. Голяма част от комуникациите ще бъдат прекъснати, а евакуацията на населението ще бъде силно затруднена.

  1. Климатична характеристика на район „Панчарево”

Средната годишна температура на въздуха в района е 7-8 ºС. Най-студен е м. януари (-1,1 ºС), а най-топъл – м. юли ( +20-21 ºС).

Средните денонощни температури са отрицателни от средата на м. декември до края на м. февруари. От второто десетдневие на м. юли до второто десетдневие на м. септември, температурите са над 18 ºС.

Типично явление за район Панчарево са мъглите. Броят на дните с мъгла е около 30-35 за година. Различното изложение на склоновете на оградните планини, спрямо потока от нахлуващ влажен въздух води до значителна пъстрота в раздпределението на валежите от дъжд. Зимните валежи са около 150-160 мм, а в по-високите части 180 мм. През м. май рязко нарастват валежите, които много често преминават в поройни и причиняват сериозни щети.

Средно 50-60 са дните със снежна покривка, която е непостоянна. Първият сняг обикновено пада през м. ноември, последния през март (20-30 см) в по-редки случай (50-60 см). Силни ветрове обикновено се наблюдават през пролетта и зимата, като максималната измерена скорост е 36 м/сек.



Извод: Климатът в района може да се дефинира като умереноконтинентален субхумиден с добре изразени сезони и силно антропогенно въздействие.

  1. Демографска характеристика на район „Панчарево”;

Селищната система в района е типична за районите с полупланински характер. Тя се състои от 10 села, с разпределение на населението както следва:

Към 03.02.2014 г. населението на район „Панчарево” наброява 27233 души от които 13610 са мъже, а 13623 – жени. Това са постоянно живеещите с адресна регистрация в селата на района. През последните години се наблюдава тенденция на целогодишно заселване на част от гражданите на София в селата и прилежащите вилни зони към тях. Естествения прираст на населението е около 1-2 %. Гъстотата на населението в района е сравнително малка. Всички населени места имат население под трудоспособната възраст.

4. Стопанска характеристика на район „Панчарево” .

4.1. Промишленост

На територията на района няма промишлени предприятия с решаващо значение за националното стопанство.

От седемнадестте обособени индустриални зони в София, предимно в областта на местната промишленост, строителството и автотранспорта, едната е в с. Казичене, а другата, която в момента се развива е между с. Герман и с. Лозен. Поради тези причини по-голямата част от работната сила се реализира в другите райони на София.

В района няма създадени условия за бързо реализиране на всякаква инвестиционна инициатива на „собственик” или „ползвател”, свързана с използването на определени терени, сградни фондове и инфраструктура при определен режим на ползване и застрояване. В настоящия момент в района съществуват терени, които са готови за активизиране на производственото предприемачество и динаминизирането на производството и заетостта чрез прилагането на нови производствени дейности.



4.2. Селско стопанство

Обработваемата земя е разположена в землищата на селата Кривина, Казичене и Лозен. Тя понастоящем е укрупнена и е взета под аренда за обработване от 3 големи предприемачески фирми. Недостатъчната наличност на обработваема земя в другите села на района и нейната разпокъсаност не стимулират земеделската дейност. Същата е ограничена за лично ползване и при възможност за препродажба и преобразуването й в парцели за застрояване.

Броя на животните в района през последните години значително е намалял. Към 01.02.2012 г. в района се отглеждат:


  • едър рогат добитък – 371 бр. /говеда/

  • дребен рогат добитък – 2136 бр. /кози, овце/

  • еднокопитни - 92 бр. /коне, магарета/

  • птици - 14159 бр.

4.2. Горско стопанство.
Растителна покривка.

Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора на областта. В равнинните части (с. Кривина и с. Казичене) по-голямата част от терена е заета от селскостопански култури, а също така има тревисти видове, като садина, белизма, луковична ливадина и др. В тези формации често се срещат отделни представители на дървесна и храстова растителност, които са остатъци от съществувалите някога горски и храстови съобщества.

По-често се срещат зимен дъб, цер, глог и др. С деградацията на горите и храстовите съобщества, тревната растителност постепенно навлиза в разредените гори и храсталаци, където се формират вторични тревни съобщества. В подножията на оградните планини в миналото са били разпространени зимен дъб, космат дъб, клен, дива круша, келяв габър и други дървесни видове. Над 800-900 м. надморска височина е развит по-влаголюбив тип гори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на още по-голяма височина бук, бреза, бор и други иглолистни видове.
Защитени природни обекти.

Съгласно природозащитното законодателство в България и в съответствие с нормативните документи на Международния съюз за защита на природата, на територията на област София-град са обособени малък брой защитени територии. На територията на район „Панчарево” попадат части от тях, а именно Природен парк „Витоша”, като „Бистришко бранище” и „Самоковището” се намират изцяло на територията на района, а „Торфено бранище” е на границата с район „Витоша“.


ПРИРОДЕН ПАРК „ВИТОША”

През 1934 г. с постановление N III-а 15422 от 27. 10.1934 г. на Министерството на народното стопанство е обявен Национален парк Витоша - първият в България и на Балканския полуостров. Този парк е включен в Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните резервати. По Закона за защитените територии от 1998 г. Народният парк „Витоша” е прекатегоризиран в Природен парк „Витоша”.

Първоначално паркът има площ от 6401 ха., която включва планината в най-високата й част. Територията на Природен парк „Витоша” е неколкократно изменяна. В момента площта възлиза на 26 606.6 ха, в това число 24 078.6 ха. горски фонд, от които в териториалния обхват на Столицата попадат около половината.

Природозащитният режим на Витоша създава условия за съхраняване на ценни планински ландшафти и тяхното биологично разнообразие. Поради значителната разлика в надморските височини от подножието на планината до най-високите й върхове се наблюдават почти всички характерни растителни съобщества по вертикалното зониране на растителността от умерените георграфски ширини. Интересни и характерни са формите на релефа: каменни реки (морени), сипеи, скални образувания, речни прагове и водопади. В природните ландшафти на парка се срещат около 1500 вида висши растения, 500 вида гъби, 500 вида водорасли, 300 вида мъхове и 200 вида лишеи. Срещат се множество безгръбначни и гръбначни животни, сред които 800 вида пеперуди, 40 вида мравки, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 114 вида гнездещи птици и около 50 вида бозайници. Въпреки близостта до милионния град парка запазва условия, необходими за съществуването на видове като мечката, благородният елен, сърната, дивата свиня, лисицата, язовеца, златката и бялката, обитаващи и днес планината. От птиците гнездят няколко редки и застрашени видове като големият и малък ястреб, черният кълвач и др.

В миналото са преобладавали широколистните гори, като брезата е била с най-голямо участие. Буковите и иглолистните гори още не са били разпространени. В следващият исторически етап се оформят вертикалните горски пояси с горскодървесен състав, близък до днешния. Вследствие на усилената човешка дейност, Витоша се е променила значително повече, отколкото другите наши планини. Усилената човешка дейност и залесяването е променила значително растителността и затова в по-голямата част на планината тя е вторична.

”ТОРФЕНО БРАНИЩЕ” И „БИСТРИШКО БРАНИЩЕ”

С образуването на парка са обявени и двата природни резервата в него - Бистришко бранище ( 1061.6 ха ) и Торфено бранище ( 782.8 ха ). Резерватът „Бистришко бранище” е сред най-старите резервати в България (обявен е за разерват още през 1934 г.). През 1977 год. генералният директор на ЮНЕСКО обявява резервата за биосферен. Бистришко бранище е обявен за резерват с цел да се запазят първичните екосистеми от смърч, както и видовете от субалпийската зона. Горите обхващат около 51% от неговата площ, а останалата част са алпийски тревни зони, клек и каменни грамади. Резерватът обхваща горната част от водосборните басейни на реките Бистрица и Янчовска.

Вторият резерват на Витоша е Торфено бранище. Той е създаден първоначално върху сравнително малка площ - 144,1 ха, която през 1980 година е увеличена на 782,8 ха. и обхваща Витошкото плато. На територията на Район „Панчарево” попада малка част от тази площ. Основната цел за обявяването му е да бъдат запазени в естествено, незасегнато от човешката дейност състояние торфищните комплекси във високопланинския дял на Витоша. В тях са установени над 300 вида мъхове и 500 вида водорасли. Дебелината на торфищната покривка в него е от 0,6 до 2 м. Възрастта на торфището е от 1000 до 1500 години. То расте твърде бавно - средногодишно по 1 мм. Достъпът на туристи в резервата, който е и вододайна зона е забранен.


НАТУРА 2000”

Екологичната мрежа НАТУРА 2000 се състои от места, обхващащи застрашени типове природни местообитания на застрашени видове животни и растения, включени в Директиви 92/43 и 79/409 на ЕС. Тази мрежа трябва да гарантира поддържането и където е необходимо възстановяването на благоприятния природозащитен статус на природните местообитания и местообитанията на съответните видове в естествената им област на разпространение. През 2007 г. започна процес на обявяване на предложените за защитени места по Директивата за защита на дивите птици . Министърът на околната среда и водите е утвърдил проекти за заповеди за обявяване на защитени зони за опазване на дивите птици „Витоша” с идентификационен код BG 0000113 и „Долни Богров – Казичане” с идентификационен код BG 000204, които са намират на територията на район „Панчарево”. В НАТУРА 2000 се предвижда да бъдат включени части от Лозенската планина и Плана планина, поречието на р. Искър. В защитените зони се въвеждат забранителни и ограничителни режими на ползване с цел опазване на застрашените видове животни и растения.

4.3. Лов и риболов.

4.3.1. Риболов.

На територията на район „Панчарево” се намират няколко рибовъдни стопанства:



Панчаревско езеро /платен и свободен риболов/.

Панчаревското езеро е разположено на река Искър, в края на Панчаревския пролом , между Лозенска планина и Витоша, на 600 м. надморска височина. Дължина 3 км., широчина 400 м., дълбочина 15 м. Намира се на 10 км. южно от София, при вливането на Бистришка река в река Искър. В него се ловят преди всичко – бяла риба, каракуда, сом, пъстърва, костур и щука. Има създадени всички удобства за риболов и отдих сред природата.



Рибарникът на с. Герман.

Водоема е за платен риболов. Намира се на растояние 1 км. извън с. Герман. Има осигурен паркинг. В него се развъжда пъстърва, сом, щука, шаран.



Рибарникът на с. Кривина.

Даден е под аренда за платен риболов. Намира се на растояние 500 м. извън селото. Има осигурен паркинг. В него се развъждат каракуда, сом, щука, шаран.


4.4. Услуги.

Сферата на услугите е добре развита с подсектори: хранителновкусовата, транспорта, складирането и строителството.



5. Водностопанска характеристика на район „Панчарево”.

5.1. Източници за питейна вода.

Водоизточниците на района са преди всичко язовир “Искър”, Рилския водопровод и Витошки водохващания.

Язовир “Искър” – общ обем 655,3милиона м3. Поддържа се завирен обем 570 – 630 милиона м3. Осигурява вода на около 78% от населението на столицата. Язовирът е публична държавна собственост и се управлява от предприятие “Язовири и каскади” към НЕК-ЕАД. По деривация “Пасарел” водата достига до пречиствателна станция “Панчарево”, която осигурява около 38% от водата за гр. София. По деривация “Искър” водата се довежда до пречиствателна станция “Бистрица”, която осигурява още 40% от водата за гр. София. И двете деривации водят началото си от АК “Пасарел”. Изградени са аварийни връзки между:

- деривация “Искър” и пречиствателна станция “Панчарево”;

- водната кула на ВЕЦ “Кокаляне” и пречиствателната станция “Панчарево”.

Рилският водопровод снабдява гр. София с вода от яз. Бели Искър. На него е построена механична пречиствателна станция „Бели Искър“ и хлораторна станция „Плана“. Този водопровод осигурява 20 % от водата за гр. София.

Около 2% от питейната вода за гр. София се осигурява от каптажи изградени във вододайната зона на Витоша и на извори около града.

Авариен водоизточник за гр. София е бент “Кокаляне” (Пасарелското езеро). Общ обем 14,191 милиона м3. Бентът е долен изравнител на ВЕЦ “Пасарел” и се пълни с вода от язовир “Искър”. Изравнителната способност е за няколко дни.

Макар и с използване на пречиствателните станции, поради стара и амортизирана водопроводна мрежа, питейната вода която стига до домовете не винаги е с добро качество. Поради това, че голяма част от водопроводната мрежа на селата е изградена с етернитови тръби авариите са често явление.

В селищата се използват и локални водоизточници. Голяма част от тях са проверени и е установено, че водата от болшинството от тях не е добра за пиене, но честите повреди на водопроводната мрежа и мътната вода от тръбите принуждават населението да използва тези локални водоизточници.

На територията на района има 2 термоминерални извора в с. Панчарево и с. Железница. Те са разположени в дълбочинно водоносни хоризонти, които не се влияят от валежите и са с постоянен дебит.
5.2. Източници на условно чиста вода.

Промишленото водоснабдяване се обезпечава от питейни води, подземни води от терасите на р. Искър и притоците и от язовирите. Основен източник за условно чиста вода е Панчаревското езеро със застроен обем – 6 465 мил. м3 и полезен обем – 6 165 мил. м3.

Допълнително се ползват баластриерите в поречието на р. Искър и сондажите в района на с. Казичене и с. Кривина.

5. 3. Довеждащи водопроводи.

Довеждащите водопроводи от селата в района са изградени цялостно с един недостатък – включени са преди пречиствателните станции.



5.4. Пречиствателни станции.

В експлоатация са три пречиствателни станции за питейни води / ПСПВ /:



  • Пречиствателна станция "Панчарево", с капацитет 6,5 м3/сек;

  • Пречиствателна станция "Бистрица", с капацитет 13,50 м3/сек. (на границата с район „Витоша“);

  • Пречиствателна станция "Бели Искър", с капацитет 4,5 м3/сек. (извън района).

Предвижда се рехабилитация на Рилския водопровод и неговите съоръжения.

5.5. Резервоари.

Необходимо е за селищата, разположени южно от Околовръстен път да се построи буферен резервоар и да се изградят междинни изравнители за намаляване на високото налягане на водата при с. Бистрица.


5.6. Водопроводна мрежа

Изграждането на водоснабдителната система в района започва в края на 19 век. Преобладават стоманените и етернитови водопроводи. Регистрираните загуби на питейна вода показват тройно повишаване поради амортизация на съществуващата мрежа, която е строена предимно през 50-80 години на ХХ век. Общата дължина на мрежата за условно чиста вода е около 40 км. Чрез нея се доставя вода от Панчаревското езеро за Кремиковци ЕАД и промишлените зони на София.

Селищата от крайградската част, включена към водоснабдителната система са обособени в няколко водоснобдителни групи:

Водоснабдителна група „Гара Искър” – включва селата Казичене и Кривина.

Водоснабдителна група „Лозен” – включва селата Герман и Лозен.

Водоснабдителна група „Панчарево” – включва селата Панчарево и Кокаляне, Плана, Железница и Бистрица. Те се водоснабдяват от Рилския водопровод.


5.7. Канализация

5.7.1. Пречиствателни станции за отпадъчни води

Градската пречиствателна станция за отпадъчни води е основен приемник на отпадъчните води на гр. София. Построена е северно от кв. Бенковски през 1984 г.

Капацитетът на станцията позволява третиране на отпадъчните води на гр. София и прилежащите райони, в това число на Панчарево, Бистрица, Кокаляне, Лозен и Герман.


5.7.2. Канализационни колектори за отпадъчни води.

Лозенски колектор - външния колектор е частично изграден в началото на 90-те години. Има санкционирани работни проекти, които трябва да се актуализират.

Външният колектор за с. Герман е издграден в началото на 90-.те години, но не е предаден за експлоатация, защото не е построен външния колектор на с. Лозен край парка „Враня”. Не е изградена вътрешнокварталната мрежа в с. Герман.


      1. Напоителни и отводнителни системи.

В Столична община са изградени три основни напоителни системи, като една от тях е Панчаревската, която се захранва от Панчаревското езеро и осигурява вода за напояване на землищата на селата Герман, Лозен, Кокаляне и Кривина. Към момента тя не функционира поради лоша поддръжка, компрометиране на част от каналите и липса на интерес за нейното използване от страна на собствениците на земи и арендаторите на селскостопански площи.


    1. Хидроенергийни обекти

На територията на района се намира хидровъзел „Искър”, които обхваща група хидротехнически съоръжения, изградени по течението на р. Искър, между селата Калково и Герман.

Язовир „Искър” – многогодишен изравнител. Осигурява питейна вода на 78 % от населението на София. По деривация „Пасарел” с капацитет 4,50 куб.м./сек водата се доставя до пречиствателна станция Панчарево.



5.9. Реки преминаващи през територията на Столична община.

- Р. Искър е главната река, отводняваща територията на района. Язовир „Искър” и изравнител „Пасарел” с бент „Панчарево”, оттокът на водите е регулиран. Приточната й мрежа е развита предимно от притоци, извиращи от Витоша, Плана и Лозенска планина.

Река Искър е коригирана със земна корекция /земни диги/. Напречния профил на речното корито е двоен трапец.

След стената на яз. Искър коритото на реката преминава през землищата на с. Пасарел, с. Кокаляне, с. Панчарево, с. Герман, с. Казичене и с. Кривина.

Водните ресурси на р. Искър се използват за енергопроизводство и за питейно – битово и промишлено водоснабдяване, напояване и отдих.

- р. Бистришка преминава през с. Бистрица,с. Панчарево и се влива в Панчаревското езеро. Тя е основен захранващ водоизточник на Панчаревското езеро. Коритото и е трапецовидно и обезопасено.

- р. Ракита преминава през с. Пасарел и се влива в р. Искър. Началото й започва от сверезопадните скатове на Лозенска планина.
5.10. Язовири на територията на район Панчарево.

Язовири държавна собственост са яз. Искър, яз. Кокаляне (Пасарелско езеро) и яз. Панчарево (Панчаревско езеро), общинска собственост е микроязовир Бистрица.

ЯЗОВИР “ИСКЪР”.

Язовир “Искър” е най-голямото водохранилище в страната и първо от каскадата „Искър“. Има два основни изпускателя и две преливни клапи. Експлоатира се от Предприятие “Язовири и каскади” - НЕК-ЕАД. Чрез водовземна кула, водата постъпва в напорен тунел. От края на деривацията водопроводът се разделя на два клона – Искърски и Пасарелски водопроводи за пречиствателните станции в ПСПВ „Бистрица” и ПСПВ „Панчарево”, като вторият минава през турбините на ВЕЦ “Пасарел” .

БЕНТ КОКАЛЯНЕ - ИЗРАВНИТЕЛ ПАСАРЕЛ – (ПАСАРЕЛСКО ЕЗЕРО)

Бент “Кокаляне” – изравнител Пасарел е второто водохранилище от каскадата. Има два основни изпускателя и две преливни клапи. Той се експлоатира от Предприятие “Язовири и каскади” - НЕК-ЕАД.


ЯЗОВИР “ПАНЧАРЕВО”– (ПАНЧАРЕВСКО ЕЗЕРО).

Язовир “Панчарево” е третото водохранилище в каскадата. Той е дневен изравнител на ВЕЦ “Пасарел” и ВЕЦ ”Кокаляне”. Има изградени два типа преливни съоръжения – един челен преливник с две савачни табли и 2 бр. кули:



  • водовземна кула за промишлено производство;

  • кула на основния изпускател.

При пълна разрушаване на стената на язовира се получава вълна :

  • І - во сечение – височина на вълната 5,60 м. и преминава през него за 00.29 ч;

  • ІІ – ро сечение – височина на вълната 3,41 м. и преминава за 00.46 ч;

  • ІІІ – то сечение – височина на вълната 3,21 м. и преминава за 01.16 ч;

  • ІV – то сечение – височина на вълната 2,92 м. и преминава за 01.27 ч.;

  • V – то сечение – височина на вълната 2,82 м. и преминава за 01.17 ч.

При високи води или пълно разрушаване на стената на язовира ще се залеят както следва: с. Герман (район “Панчарево”), кв. “Горубляне” (район “Младост”), ж.к. „Дружба-2“ (район „Искър“), кв. „Враждебна” (район “Кремиковци”), ж.п. линията София – Пловдив.

Коти на заливане:


  • под язовирната стена – 586,00м;

  • при ІІ – ро сечение – 568,41м;

  • при ІІІ – ро сечение – 551,21м;

  • при ІV – то сечение – 531,92м;

  • при V – то сечение – 528,82м.

Водите на язовира се използват за промишлено водоснабдяване на гр. София, а също така и за напояване на част от Софийското поле.
МИКРОЯЗОВИР „БИСТРИЦА“

Водоемът се намира в землището на с. Бистрица, на 2 км. южно от селото. Той е изграден от местното ТКЗС в средата на 50-те години на 20-ти век. Язовирът има капацитет 150 000 м3 вода, дължина 250 м и дълбочина 6 м. Захранва се от два потока. Има изградена насипна стена, преливник и изпускател. Стената е частично компрометирана откъм сухия откос, където се е образувал свлачищен процес. Поради тази причина язовирът е обезопасен като е източен напълно, а крановете на изпускателя са демонтирани и предадени на отговорно пазене в кметството на с. Бистрица.

В момента се води съдебно дело за установяване на собствеността върху язовира, който трябва да е публична общинска собственост.

6. Транспортна характеристика на район „Панчарево”

6.1. Транспорт.

В район „Панчарево” е развит предимно автотранспорта. Почти всички отрасли се обслужват от автомобилния транспорт. Само малка част от автомагистрала „Тракия” пресича района без да оказва съществено влияние върху стопанската дейност.

Пътната мрежа в района е с асфалтово покритие, на много места е амортизирана. Пътищата са тесни и не позволяват натоварен режим за експлоатация. Междуселските пътища са разбити и затрудняват движението на техника с товароподемност над 10 т.

Околовръстният път от „Камбаните” до с. Казичене е с дължина около 12 км. На същия предстои ремонт, разширение и модернизация.

Все по-голям проблем става увеличаване инстензивността на трафика по „Самоковско шосе”, което минава през територията на с. Панчарево, с. Кокаляне и с. Пасарел. То се явява основният маршрут София – Самоков – Боровец. Освен това през него минава по-голямата част от товарните автомобили /ТИР-ове/ които пътуват по маршрута София – Кулата. Понякога се образуват колони от над 20 автомобили. Въпреки, че пътя е ремонтиран, многото завои и малката ширина на платното не позволяват движение с висока скорост. Несъобразената скорост и неправилното изпреварване са най-честата причина за катастрофи и падане на коли в коритото на р. Искър. Шосето е с две ленти, остри завои, на много места с падащи камъни и потенциални участъци от свлачища, които не са обезопасени. Зимата, пролетта и есента на много от завоите се получават заледявания, което допълнително усложнява движението.

Пътя София – Бистрица – Железница – Ковачевци – Алино е реновиран с асфалтово покритие и има две ленти. Същият е удобен и не толкова натоварен. Той е резервен маршрут за направлението София – Самоков и София – Дупница. На 5 км. от с. Бистрица в посока с. Жерлезница пътя е увреден от свлачище, произходът на което не е напълно изяснен. Свлачището се активизира периодически, като най-вероятната пичина е наличието на значителни подпочвени води.

Железопътният транспорт в района е слабо развит. През района преминава жп линия София–Пловдив–Свиленград. Същата е електрифицирана и е двойна. Единствената гара в района е в с. Казичене. Разполага с рампа и товаро-разтоварни съоръжения.

Плавателни реки и канали в границите на района няма.


6.2. Жилищен фонд

По-голямата част от жилищния фонд е остарял, необезопасен при земетресения. На територията на район „Панчарево” е разрешено строителство до 10 м. кота корниз. Процента на 3 етажното строителство е нисък. Предимно се строят сгради от 1 или 2 етажа, като в изискванията за ново строителство влизат мерки за устойчивост на земната основа при експлоатационни условия и сеизмични натоварвания.


6.3. Здравеопазване.

На територията на район Панчарево има 8 здравни служби, 2 медицински центъра, 1 лаборатория и 10 аптеки. Всички заведения са попълнени със здравни специалисти, медикаменти, апаратура и инвентар. В района има и едно здравно заведение – СБДПЛР (Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – „Панчарево”-ООД).



6.4. Образование.

На територията на Района има учебни и детски заведения, както следва:

6.4.1. СОУ - 2 бр.

- 71 СОУ – с. Казичене – 420 ученика;

- 192 СОУ – с. Бистрица – 280 ученика;

6.4.2. ОУ – 8 бр.

- 200 ОУ – с. Лозен – 144 ученика

- 201 ОУ - с. Лозен – 154 ученика

- 83 ОУ - с. Панчарево – 241 ученика

- 84 ОУ – с. Герман – 105 ученика

- 155 ОУ – с. Кривина – 106 ученика

- 191 ОУ – с. Железница – 70 ученика

- 202 ОУ – с. Пасарел – 60 ученика

- ВОУ с ПТУ при ЗО „ Казичене” – 152 ученика

6.4.3. Целодневни детски градини и ясли :

- ЦДГ № 3 - с. Казичене - 126 деца

- ЦДГ № 15 - с. Бистрица - 113 деца

- ОДЗ № 97 – с. Лозен - 171 деца

- ЦДГ № 180 – с. Герман - 73 деца

- ЦДГ № 181 – с. Железница - 42 деца

- ЦДГ № 182 – с. Пасарел - 42 деца

- ОДЗ 66 – с. Панчарево - 200 деца

- Детска ясла – с. Панчарево - 26 деца

Общата численост на учащите се, обхванати в образователната система на район „Панчарево” е около 1750 , а на децата в детските заведения – 780.


6.5. Търговия

На територията на района има 4 потребителски кооперации, разпределени както следва:



  • ПК – Лозен

  • ПК – Панчарево

  • ПК – Казичене

  • ПК – Железница

С разкритите частни магазини търговската мрежа отговаря на изискванията за осигуряване на населението със стоки.
6.7. Съобщения

Телефонните съобщения в района се осъществяват с автоматични цифрови централи. Междуселищните телефонни връзки са изградени с подземни телефонни кабели и въздушни линии.

Телефонните връзки със столицата и другите общини се осъществяват през централите на Панчарево, Лозен, Казичене, Бистрица и Пасарел.

В кметствата не се носи денонощно дежурството, където има осигурена цифрова радиовръзка. В район „Панчарево” е организирано денонощно дежурство с необходимата радио и телефонна връзка с кметствата и дежурните на Столичния съвет за сигурност.


Каталог: images -> Planove za zashtita
Planove za zashtita -> Утвърждавам: димитър сичанов кмет на район „панчарево“ и председател на районния съвет по сигурност и управление при бедствия г. План
Planove za zashtita -> Димитър сичанов кмет на район „панчарево“
Planove za zashtita -> Димитър сичанов кмет на район „панчарево“
Planove za zashtita -> Димитър сичанов кмет на район „панчарево“
Planove za zashtita -> Димитър сичанов кмет на район „панчарево“
Planove za zashtita -> Димитър сичанов кмет на район „панчарево“
Planove za zashtita -> На отговорниците за сборните евакуационни пунктове и сборните пунктове за животни
Planove za zashtita -> Димитър сичанов кмет на район „панчарево“
Planove za zashtita -> Димитър сичанов кмет на район „панчарево“
Planove za zashtita -> Столична община – район „панчарево”


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница