АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - П Л О В Д И В
ФАКУЛТЕТ ПО АГРОНОМСТВО
_____________________________________________________________________________
УТВЪРЖДАВАМ:
Р Е К Т О Р: ДЕКАН аф:
/ДОЦЕНТ Д-Р ДИМИТЪР ГРЕКОВ/ /ДОЦ. Д-Р бОЖИН бОЖИНОВ/
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
за дисциплината ОСНОВИ НА ХРАНЕНЕТО (ШИФЪР: 04.02.04)
включена като задължителна в учебния план на
специалността «животновъдство»
област 6.0 - «аграрни науки и ветиринарна медицина»
професионално направление 6.3 - « животновъдство »
за образователно-квалификационна степен “Бакалавър”
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: РЕДОВНО
ПРЕПОДАВАТЕЛ: ДОЦ. Д-Р ДИМО ПЕНКОВ
Утвърдена на заседание на КС на катедра животноВЪДНИ НАУКИ,
протокол №……….. от………………………2008г.
ПЛОВДИВ, 2008
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН
Код
|
Водещ преподавател
|
Основна
форма на контрол
|
Часове
|
Кредитни
точки
|
Аудиторни
|
Извънаудиторни
|
Всичко
|
Лекции
|
Упражнения,
семинари
|
Учебни практики
|
Други форми
|
Ж.02.03.14
|
Доц. Д. Пенков
|
Изпит
|
30
|
30
|
0
|
65
|
125
|
5.0
|
II. АНОТАЦИЯ
Предмет на дисциплината “Основи но храненето” е изучаването на основните въпроси по химичния състав на фуражите, както и ергийната и протеинова хранителност на същите за различните видове и категории животни.
Целта на курса е да се дадат на студентите основни знания и умения за установяване на химичния състав на фуражите по различни съвременни методи, как те се разграждат и трансформират в животинския организъм и в крайна сметка какви хранителни вещества дават те за организма на различните видове и категории животни, т.е. да се установи тяхната енергийна и протеинова стойност. Отделно внимание се обръща и на витамините и хранителните добавки при храненето на животните.
Студентите ще ползват придобитите знания по – нататък в обучението си за определяне и групиране на различните фуражи по тяхната хранителна стойност за различните животни и за правилното балансиране на рационите за различните видове и категории селскостопански животни.
За изучаване на дисциплината студентът трябва да има подготовка по физиология и биохимия на животните.
Връзката на настоящия курс на обучение е:
Непосредствена: С курса на обучение по в следващия семестър- “Приложно хранене на животните”
Косвена: С всички специализирани животновъдни дисциплини, включващи технологии на отглеждане на различните видове и категории животни.
III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
III.1. ЛЕКЦИИ – 30 часа
Наименование на лекцията
|
Часове
|
1.Предмет на науката по хранене и кратка история на нейното развитие. Основни български и международни съкращения, ползвани в нея. Химичен състав на растителните и животинските продукти. Веенде метод. Вода. Минерални вещества. Значение на водата и минералните вещества за храненето на животните
|
2
|
2. Суров протеин. Азотсъдържащи фракции. Аминокиселини. Значение на азотсъдържащите фракции и изискване на различните видове животни към тях.
|
2
|
3. Сурови мазнини – значение и химичен състав. Мастни киселини- видове и значение. Сурови влакнини. Сурови безазотни екстрактни вещества. Значение и изискване на различните видове животни към тях
|
2
|
4. Ван Суст – анализ. Неутрално детергентни влакнини. Киселинно детергентни влакнини. Модифицирани киселинно детергентни влакнини. Хемицелулоза, целулоза лигнин. Киселинно детергентен протеин. Инфрачервен анализ.
|
2
|
52.Витамини и тяхното значение за селскостопанските животни. Мастноразтворими и водоразтворими витамини.
|
2
|
6.Минерални вещества и значението им при храненето на селскостопанските животни. Макро и микроелементи.
|
2
|
7. Смилаемост на фуражите. Методи за определяне на смилаемостта. Класически методи за определяне на смилаемостта. Пряк, диференциран класически опит, индикаторен метод, in sacco метод. Лабораторни методи.
|
2
|
8. Определяне на смилаемостта на различните хранителни вещества в отделните сектори на храносмилателния канал. Резорбция. Определяне на истинската смилаемост на хранителните вещества в тънките черва на животните чрез инфузия, подвижни торбички и други методи. Видима и истинска смилаемост - обменен азот във фекалиите (екскрементите). Фактори влияещи върху смилаемостта на фуражите, Асоциативен ефект при храносмилането.
|
2
|
9. Съдържание на енергия във фуражите и нейното използване от животните. Бруто енергия- определяне. Смилаема енергия- определяне Обменна енергия – определяне. Обменна енергия за преживни животни, свине и птици. Корекция на обменната енергия за азотен баланс.
|
2
|
10. Топлинен инкримент и нето енергия на фуража – определяне. Методи за определяне на топлопродукцията на животните - калориметрия. Методи за определяне на ретенцията на енергия – баланс на азота и въглерода, сравнителен кланичен метод, други съвременни методи. Сравняване на отделните методи.
|
2
|
11. Енергийна хранителност на фуражите за преживни животни. Исторически енергийни еквиваленти у нас и по света. Нов подход за определяне на енергийната хранителност на фуражите на база нето енергия. Нето енергия за мляко. Кръмни единици за мляко.
|
2
|
12. Нето енергия за растеж. Кръмни единици за растеж. Енергийна стойност на фуражите за свине и птици.
|
2
|
13. Протеинова хранителност на фуражите. Суров протеин, чисти белтъчини, аминокиселинни нива, смилаем протеин, смилаеми аминокиселини. Методи за определяне на качеството на протеина за непреживни животни и птици. Концепция за идеалния протеин.
|
2
|
14. Протеинова хранителност на фуражите за преживни животни. Разграждане на протеин в предстомашията и синтез на микробиален протеин. Смилаемост на протеин в червата. Протеин смилаем в червата. Баланс на протеина в търбуха.
|
2
|
15. Потребности на животните от енергия и хранителни вещества- норми. Методи за определяне на нормите. Норми за отделните функции. Фактори влияещи върху определянето на нормите. Консумация на фуражи
|
2
|
III. 2. ЛАБОРАТОРНИ УПРАЖНЕНИЯ- 18 часа
Наименование
|
Часове
|
1. Weende метод. Залагане на проби за сухо вещество, сурова пепел и суров протеин. Работа със сушилня, пещ и апарат на Kjeldal.
|
2
|
2. Отчитане на пробите и определяне на сухо вещество и пепели. Дестилация на проби на апарат Parnass – Wagner. Определяне на азот и суров протеин.
|
2
|
3. Залагане на проби за сурови влакнини и сурови мазнини. Работа с апарат на Sokslet. Третиране с киселина и филтруване на проби за сурови влакнини.
|
2
|
4. Отчитане на сурови мазнини. Третиране на проба за сурови влакнини с основа- отчитане на количество сурови влакнини.
|
2
|
5. Van Soest –анализ. Залагане на проби за неутрално детергентни влакнини (НДВ) и киселинно детергентни влакнини (КДВ). Филтруване
|
2
|
6. Отчитане на НДВ и КДВ. Залагане на проби за лигнин.
|
1
|
7. Отчитане на лигнин. Изчисление на целулоза и хемицелулоза.
|
1
|
8. Отчитане на енергия чрез директно калориметриране.
|
2
|
9. Определяне на аминокиселини- демонстрация и участие. Определяне на макро и микроелементи чрез атомно – абсорбционен спектрофотометър- демонстрация и участие
|
2
|
ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ – 10 часа
Наименование
|
Часове
|
1. Участие в демонстрационен балансов опит с птици.
|
2
|
2. Изчисляване на коефициенти на смилаемост, бруто енергия, смилаема енергия и обменна енергия на фуражи за различни видове животни.
|
2
|
3. Изчисляване на нето енергия за мляко и растеж според новата българска енергийна система за преживни животни
|
2
|
4. Изчисляване на баланса на азота и въглерода
|
2
|
III. 3. СЕМИНАРИ ЗАНЯТИЯ - 4 часа
Наименование
|
Часове
|
1. Сумарни норми за хранене на различни видове и категории животни (семинар)
|
2
|
2. Сумарни норми за хранене на различни видове и категории животни (семинар- продължение)
|
2
|
III. 4. ФОРМИ НА ИЗВЪНАУДИТОРНА РАБОТА
III. 4.2. Разработка и защита на индивидуални задания – 35 часа
Цели, студентите сами да разработят и да получат практически умения, за изчисляване на сумарни норми според основните норми за: поддържане на живота, различни млечни продуктивности, според лунарните месеци на бременността, степента на движение и др. С тези умения, студентите ще могат да определят сами общите изисквания за хранителни вещества на животните според вида им, възрастта, живото им тегло, технологията на отглеждане, продуктивността, телесното им състояние и др.
Обем на презентацията – 5-8 стандартни страници, предимно таблици, които ще представят на презентации в семинарните занятия. .
Схема на заданието:
Да се съставят норми за хранене във ферма за 10 дойни крави, заедно с младите разплодни животни по следната схема:
20% от животните са с жива маса 550 kg, 20 l дневна млечност с ОТС 4
20% са с жива маса 500 kg, 22 l дневна млечност и ОТС 2.0
50% са с жива маса 550 kg, 15 l дневна млечност, ОТС 3.5 и бременни от 4-8 месец.
10% от животните са с жива маса 550 kg, сухостойни и бременни 8-9 месец.
Всички животни извървяват дневно 10 km
Млади разплодни животни:
Общ брой- 8
От тях: Отбити телета 100 – 200 kg- 2 бр
Юнички 250-350 kg – 2 бр
Юници преди заплождане- 350-400 kg – 2 бр
Бременни юници – 5 месец- 450 kg – 2 бр
Всички млади разплодни животни извървяват по 40 km/ ден
………………………………………
Задачи
-
Да се определи брояят на категориите животни във фермата
-
Да се съставят сумарни норми за хранене за всички категории по следните основни параметри: (студентите сами търсят формулите и съотношенията на хранителните вещества за отделните функции)
-
Поддържане на живота
-
Движение
-
Бременност
-
Млечност
-
Сигурност:
Показатели за нормиране (Студентите сами търсят показателите)
III. 4.3. Самоподготовка /за текущия контрол и изпита/ – 30 часа
IV. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО
Обучението включва стандартни лекции, четени от хабилитиран преподавател, семинарни, лабораторни и практическите упражнения, и извънаудиторни ангажименти на студентите- самоподготовка и разработка на индивидуално задание.
Лекциите и другите аудиторни форми на обучение са осигурени с богат нагледен материал. Прилагат се най-съвременни начини на презентация (Power Point и др.).
За лабораторните упражнения, всеки студент има работно място, стъклария, реактиви и химикали. Извършват се в специализирана химична лаборатория и калориметрична лаборатория (и двете към катедра Животновъдство), както и в лабораториите за анализ на аминокиселини и AAS - към Централната научно- изследователска лаборатория
За практическите упражнения се ползват 2 зали и учебно – опитната база на кат. Животновъдство.
За максимално усвояване на материала, предвиден като практически упражнения, студентите работят самостоятелно под методичното ръководство на преподаватели с дългогодишен опит.
Семинарните занятия се провеждат под формата на 10 минутна презеннация на индивидуалните задания и дискусия между всички студенти и преподавателя по предварително подготвени, като извънаудиторен ангажимент теми.
Текущият контрол се осъществява устно и писмено върху материала от семинарните и практически упражнения.
Заверка на семестъра се извършва при 100 % посетени лекции и отработени упражнения и положителна оценка на презентацията на индивидуаалното задание, с изключение на случаите, регламентирани с решения на АС и Правилника за УД на АУ-Пловдив.
За проверка на знанията се предвижда практически изпит – след упражненията (за проверка на получените знания) и оценка на презентацията на индивидуалните задания в края на семестъра (семинарните занятия).
За окончателната оценка ще се взема предвид практическия изпит – 25% и оценката от индивидуалното задание – 25%. При оценка от който и да е от компонентите по – ниска от Среден 3, текущата оценка е Слаб 2, независимо от другите представяния и студентът не може да се яви на теоретически изпит.
Теоретическият изпит е писмен и участва с 50% в общата оценка, с изключение на случаите, когато оценката е Слаб 2.
Оценяването е по шестобалната система.
V. ИЗПИТНА ПРОГРАМА ПО ОСНОВИ НА ХРАНЕНЕТО*
Кратка история и основни принципи на храненето. Основни понятия и техните съкращения при храненето на селскостопанските животни. -
Хранителни вещества на растителните и животинските продукти. Веенде анализ. Вода, сухо вещество, минерални вещества (сурова пепел), суров протеин, сурови мазнини, сурови влакнини, безазотни екстрактни вещества. Van Soest – анализ- НДВл, КДВл, суров лигнин, хемицелулоза, целулоза. Инфрачервен анализ.
-
Въглехидрати, протеини липиди, минерални вещества, витамини. Състав, структура, особености, изисквания на животните към различните вещества.
-
Витамини и минерални вещества – изисквания на различните животни към тях.
-
Смилаемост и използване на хранителните вещества в организма. Видове смилаемост, методи за определяне на смилаемостта, асоциативен ефект на фуражите, фактори влияещи върху смилаемостта.
-
Съдържание на енергия във фуражите и нейното използване в организма. Методи за определяне на различните видове енергия. Сравнение на отделните методи за калориметричните изследвания.
-
Енергийна хранителност на фуражите за различните видове животни. Енергийни системи. Определение на енергийната хранителност на фуражите при практическа условия.
-
Протеинова хранителност на фуражите за различните видове животни. Методи за определяне на протеиновата хранителност. Методи за определянето и. Показатели за оценка на протеиновата хранителност на фуражите.
-
Потребности на животните от енергия и хранителни вещества. Норми за хранене. Норми за отделните функции. Сумарни норми. Консумация на фуражи и фактори, от които зависи.
* Забележка: Темите в програмата са общи. На изпит могат да се паднат подтеми и въпроси, включени към дадена тема
Основна:
1. Тодоров, Н. Б. Маринов, А. Алексиев, 1995, Основи на храненето, Агропрогрес, ISBN 954-467-012-2
-
Кръстева, Е., Н. Тодоров, Б. Маринов, 1983, Ръководство за упражнения по хранене на селскостопанските животни, Земиздат
-
Тодоров, Н. А. Илчев, В. Георгиева, Д. Гиргинов, Д. Джувинов, Д. Пенков, З. Шиндарска, 2004, Хранене на животните, София
-
Алексиев, А. и др. 1986, Хранене на селскостопанските животни. Т. 1. Основи на храненето
-
Кръстева, Е., Н. Тодоров, Б. Маринов, 1983, Ръководство за упражнения по хранене на селскостопанските животни, Земиздат
Допълнителна:
1. Ensminger, M. E. J. Oldfield, W. Heinemann, 1990, Feeds and Nutrition,
Съставил: (доц. д-р Димо Пенков)
Ръководител на катедра:
(доц. д-р Васил Николов)
Сподели с приятели: |