Утвърждавам, ректор на уасг: /проф д-р инж. И. Марков



Дата19.10.2018
Размер140.04 Kb.
#91024




бул.”Хр. Смирненски” №1, София 1046, Р. България

тел.: (02) 963-52-45, факс: (02) 865 68 63

e-mail: aceadm@uacg.bg; http://www.uacg.bg
София, април 2016 г. УТВЪРЖДАВАМ,

РЕКТОР НА УАСГ:

..................………………………………



/проф. д-р инж. И. Марков/

У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А



Геодезически факултет
от учебен план по специалност „Геодезия

редовно обучение

от регулирана професия „Инженер в геодезията, картографията и кадастъра“,

ОКС „Магистър“ (ДВ. бр.88/13.11.2015 г.),

съгласно утвърден учебен план от 2016 година (АС № ………/ …….2016 г.)



Дисциплина

Философия на културата и религията

Катедра

Обществени науки

Факултет

ФТС

Курс на обучение

I

Семестър на обучение

I

Хорариум на аудиторните занятия (лекции и упражнения)

общо 30 часа лекции + 15 часа упражнения

седмично 2 часа лекции + 1 час упражнения

Форма на оценяване/семестър

Спрямо приетия уч.план: текуща оценка

Придобивани знания

Овладяване на ключови философски понятия. Познаване на водещи философски теории за културата и религията.

Придобивани умения

Коректно боравене с философски понятиен апарат; аргументиране на позиция; водене на диалог; критично и рефлексивно мислене; проблематизиране и интерпретиране на житейски ситуации, художествени и научни произведения през философски теории.

Предварителни изисквания

Обща философска подготовка, придобита от цикъл „Философия“ в гимназиалната степен на средното образование.

Условия за заверка на лекции и упражнения

Съгласно действащия ПУДПЗДС, чл. 8

Форма на изпит

Съгласно действащия ПУДПЗДС, чл. 8

Техническа обезпеченост

(хардуер и софтуер)




Преподавател лекции

гл. ас. д-р Владимир Раденков


АНОТАЦИЯ

Предлагането на дисциплината „Философия на културата и религията“ има за цел да изгради у студентите едно по-системно знание за човешката култура. От една страна, курсът се опитва да допълни картината за света, създавана от „точните“ дисциплини, показвайки това, че цялото човешко съществуване се основава на културата в нейния най-широк смисъл. От друга страна, той се стреми да съдейства за формирането на обучаващите се като морални и граждански субекти, разкривайки им някои от най-важните аспекти на културата, които касаят индивидуалния и социалния живот. Втората половина от съдържанието на курса е посветена на философското изложение на религията като един от най-значимите в исторически план елементи и феномени на човешката култура. Семинарните занятия са конципирани в по-свободни форми на представяне и дискусия, предразполагащи към самостоятелно и креативно мислене.



СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА




І. ЛЕКЦИИ




Тема/подтеми

Хорариум

1.

КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Култура – от думата към понятието. Национализмът и колониализмът като рождени контексти на понятието за култура. Типове понятия за култура. Култура и цивилизация – противопоставяне, взаимно допълване, синонимност. Цивилизацията като крайна и универсална фаза на всяка култура (Освалд Шпенглер).



2 ч.

2.

КУЛТУРАТА КАТО ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ЧОВЕКА И СЪЩЕСТВУВАЩОТО

По какво се различават човекът и животните – разумът, оръдията на труда, символите? Какво е символ? Универсалността на символната способност. Езикът като основна символна способност. Емоционалният език на животните и пропозиционалният език на човека. Компенсационната теория на Арнолд Гелен. Културата като символен свят. Континуалният и надиндивидуалният характер на културата.


4 ч.


3.

КУЛТУРАТА КАТО ГРУПОВА ИДЕНТИЧНОСТ

Всекидневието – фундамент на човешкото съществуване. Естествената нагласа на всекидневния човек. Разликата между позициите на социалния учен и дееца във всекидневния свят. Културният образец на групов живот като система от приети на доверие и общосподелени рецепти за тълкуване на света и действие в него. Квазиинстинктивната роля на културата. Характеристики на всекидневното знание. Зони на релевантност.



2 ч.

4.

КУЛТУРНАТА ДРУГОСТ

Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Налично и подръчно, представа и участие, наблюдение и разположение. Невъзможността за чужденеца да различава между индивидуалното и типичното. Кога чужденецът става част от групата? Културни стереотипи и предразсъдъци. Има ли разлика между стереотипи и предразсъдъци? Фундираността на предразсъдъците в крайността на човешкото съществуване. Вкоренеността на предразсъдъците във всекидневния жизнен свят. „Добри“ и „лоши“ предразсъдъци.



2 ч.



5.

КУЛТУРАТА КАТО РЕПРЕСИЯ НАД ИНСТИНКТИТЕ

Чувството за вина – начало и фундамент на културата. Съвестта като източник на индивидуалното самосъзнание и на предвидимостта на индивидуалното поведение. Произходът на понятията „дълг“ и „вина“ от контекста на отношенията между кредитор и длъжник. Религията като агент на принципа на реалността и социалния ред (Ницше и Фройд). Юдео-християнството като абсолютизиране на вината, обслужващо морала на самоподсигуряването и удобството (Ницше).



2 ч.


6.

ИГРАТА КАТО НЕРЕПРЕСИВНА КУЛТУРА

Понятие за игра отвъд целесъобразностите. Раждането на културата в „утробата“ на играта – игра и култ, игра и правосъдие, игра и война, игра и наука, игра и изкуство. Игра и спорт. Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Играта като противоположност на инфантилността. Играта – нерепресивна култура. Комплементарност на репресивната и нерепресивната култура.



2 ч.

7.

МИТ

Митът като разказ за първоначалата и образец. Разлика между мит и митология. Мит и наука. Мит и изкуство. Коренът на мита – страхът от непознатото и надвишаващото ни или убеждението в единството и неунищожимостта на живота? Времето на мита. Митът като превръщане на историята в природа. Мит и зависимост, митично и демонично.



2 ч.

8.

РЕЛИГИЯ

Възникване на религиите. Степени на абстракция в оформянето на идеята за свръхсетивен свят – харизма, вяра в духове, символичен характер на религиозното действие. Стабилизиране и систематизиране на божествените фигури (изграждане на пантеон). Антропоморфизмът на гръцката религиозност vs. функционализмът на римската религиозност. Соларни и хтонични божества. Богове на дома и богове на политическите обединения. Фактори за прехода от магия към религия. Етизация на религиозния култ. Типология на религиите.


4 ч.


9.

ЮДЕЙСТВО

Типологични особености – юдейството като първата монотеистична религия и първата религия на Откровението. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение – трансцендентността и неизобразимостта на юдейския Бог. Месианската идея – предвидимо ли е идването на месията? Юдейската апокалиптика. Разбиране за време и история. Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии. Направления в юдейството.



2 ч.



10.

ХРИСТИЯНСТВО

Типологични особености. Схващане за Бога и човека. Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог? Събитието на Въплъщението, кръстната смърт и Възкресението като Откровение и Спасение. Християнството – религия на любовта и свободата. Християнската вяра като минаваща през възможността на разядосването. Триединството на християнския Бог. Християнското разбиране за време и история. Християнството като разомагьосване на света.



4 ч.

11.

ХРИСТИЯНСКИТЕ ИЗПОВЕДАНИЯ

Православие: Основни догмати (истини на вярата). Какво е Църквата според православното разбиране? Отрича ли йерархията равенството?

Римокатолицизъм: Римската папска идея. Папата като Божи наместник. Специфични догматични и недогматични вярвания на католицизма. Протестантство: Общи принципи. Най-разпространени форми на протестантството. Протестантската етика и духът на капитализма.

Сходства и различия между трите основни християнски деноминации.


2 ч.



12.

ИСЛЯМ

Раждане и разпространение на исляма. Личността на Мохамед – Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина. История на ислямската държавност. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт.


2 ч.





Общо

30 ч.


ІІ. Упражнения



Тема/подтеми

Към тема №

Хорариум

1

Културната опосредстваност на човешкото съществуване

Има ли същностна разлика между човека и животните? Какво прави човека човек – разумът, инструментите, символът? Символ и знак. Има ли разлика между животинския и човешкия език? Културата като компенсация на биологическата непълноценност на човека (Арнолд Гелен). Човекът – „нефиксирано животно“, или свободата като съществуване в откритост. Защо човекът може да съхранява опита си отвъд конкретната ситуация? Може ли културата да ни детерминира?



1, 2

2 ч.

2

Културата като квазиинстинктивност и идентичност

Културата като втора природа (натурализираният свят на всекидневието). Културата като система от рецепти за интерпретация и действие в света, стабилизираща индивидуалното и групово човешко съществуване и съставляваща уникалния идентификационен „код“ на една социална група. Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Представа vs. участие, наблюдение vs. разположение. Възможно ли е човек да се избави напълно от предразсъдъците?


3, 4



3 ч.




3

Култура и репресия

Инсталирането на вътрешната контролна инстанция на съвестта като начало на човешкото съзнание и съществуване. Пазарно-правният произход на понятията „дълг“ и „вина“. Човекът – длъжник на репрезентирания от Бога социален ред (Ницше). Религията на любовта като поставяне в зависимост (Ницше). Възможна ли е нерепресивна култура? Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Кой е истинският субект на играта? Има ли разлика между игра и спорт? Тъждествени ли са игровото и инфантилното поведение?


5, 6

2 ч.


4

Мит и религия

Има ли разлика межу мит и басня? Митът като обяснение на света и свещено предание. Как се различават един от друг митичният и научният поглед към света? Какви са корените на мита и религията? Как религиозното мислене стига до идеята за свръхсетивен свят? Магическа vs. етическа религиозност. Има ли нужда съвременният човек от мит и религия?


7, 8

2 ч.


5

Юдейство

Коя от десетте Божи заповеди тежи най-много? Защо юдейската култура поставя словото над образа? Какво означава това, че Бог е трансцендентен? Предвидимо ли е идването на месията? Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии. Юдейството като основа на една критична спрямо статуквото мисъл.


9

2 ч.

6


Християнство

Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог? Може ли християнският Бог да бъде познат без Христос? Животът на Христос като най-същностно Откровение на Бог. Спасението – магически причинен факт или разкрита пред свободата възможност? Спасяването „отвън“ като поставяне в зависимост. Разкрива ли нещо християнството за човешката същност?



10, 11

2 ч.

7

Ислям

Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина. Политически аспекти на исляма. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт. Същностно военнолюбив ли е ислямът? Възможна ли е ислямска модернизация?



12


2 ч.








Общо

15 ч.


Л И Т Е Р А Т У Р А


  1. Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията, София, 1992.

  2. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод, Плевен, 1997, с. 149-160, 603-630.

  3. Джордано, К. Културни групови стереотипи и предразсъдъци, в: Власт, недоверие и наследство. Скептична антропология, София, 2006, с. 289-304.

  4. Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи, София, т. 1.

  5. Елиаде, М. Мит и реалност, София, 2001, с. 7-23.

  6. Елиас, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, в: Идеи в културологията, т. II, София, 1993, с. 799-809.

  7. Жилсон, Е., Ф. Бьонер. Християнската философия, София, 1994.

  8. Игълтън, Т. Идеята за култура, София, 2003, с. 9-47.

  9. Касирер, Е. Есе за човека, София, 1995, с. 47-75, 124-183.

  10. Киркегор, С. Философски трохи, София, 2003.

  11. Коев, Т., Г. Бакалов. Въведение в християнството, София, 1992.

  12. Коен, Е. Талмуд за всеки. Из учението на юудейските мъдреци., София, 2008, с. 63-85, 459-471.

  13. Крьобер, А., К. Клакхън. Всеобща история на думата „култура”, в: Идеи в културологията, т. 1, с. 451-510.

  14. Маркузе, Х. Ерос и цивилизация, София, 1993, с. 69-89.

  15. Ницше, Ф. „Вината“, „нечистата съвест“ и всичко, подобно на това, в: Към генеалогията на морала, София, с. 259-300.

  16. Сярова, Е. Философия. Световни религии, София, 1992.

  17. Тодоров, Ц. Моктесума и знаците, в: сп. Критика и хуманизъм, бр. 2/1991, с. 119-128.

  18. Уайт, Л. Науката за културата, София, 1988. с. 60-82.

  19. Хьойзинха, Й. Homo ludens, София, 2000, с. 27-62, 275-299.

  20. Шпенглер, О. Залезът на Запада, София, 1996, с. 45-100.

  21. Шютц, А. Чужденецът, София, 1998, с. 7-21.

СЪСТАВИЛ: РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА …………………:

/гл. ас. д-р Владимир Раденков/ /доц. д-р Диана Йорданова/

ДЕКАН:


/проф. д-р инж. Е. Пенева/

КОНСПЕКТ

1. КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Култура – от думата към понятието. Типове понятия за култура. Култура и цивилизация – противопоставяне, взаимно допълване, синонимност.


2. КУЛТУРАТА КАТО ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ЧОВЕКА И СЪЩЕСТВУВАЩОТО. Има ли същностна разлика между човека и животните? Културата като символен свят. Континуалността на културата.
3. КУЛТУРА И ВСЕКИДНЕВИЕ. Всекидневието – фундамент на човешкото съществуване. Естествената нагласа на всекидневния човек. Подръчно и налично.
4. КУЛТУРАТА КАТО ГРУПОВА ИДЕНТИЧНОСТ. Културен образец на групов живот. Характеристики на всекидневното знание. Зони на релевантност.
5. КУЛТУРНАТА ДРУГОСТ. Чужденецът – приключенец в чуждата нормалност. Културни стереотипи и предразсъдъци. Вкоренеността на предразсъдъците в крайността на човешкото съществуване.
6. КУЛТУРАТА КАТО РЕПРЕСИЯ НАД ИНСТИНКТИТЕ. Чувството за вина – начало и фундамент на културата. Произход на понятията „дълг“ и „вина“. Религията като агент на социалния ред (Ницше и Фройд).
7. ИГРАТА КАТО НЕРЕПРЕСИВНА КУЛТУРА. Понятие за игра отвъд целесъобразностите. Раждането на културата в „утробата“ на играта. Играта – нерепресивна култура.
8. МИТ. Митът като разказ за първоначалата и образец. Мит и наука. Мит и изкуство. Коренът на мита.

9. ВЪЗНИКВАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ. Степени на абстракция в оформянето на идеята за свръхсетивен свят. Стабилизиране и систематизиране на божествените фигури. Фактори за прехода от магия към религия.


10. ТИПОЛОГИЯ НА РЕЛИГИИТЕ. Антропоморфни и функционални божества. Соларни и хтонични божества. Пространствено и исторически „мислещи“ религии.
11. ЮДЕЙСТВО. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение. Месианската идея. Разбиране за време и история.
12. ХРИСТИЯНСТВО. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение и Спасение. Разбиране за време и история. Християнството като разомагьосване на света.
13. ХРИСТИЯНСКИТЕ ИЗПОВЕДАНИЯ. Основни истини на вярата и разбиране за Църква в православието. Специфични догматични и не-догматични вярвания на католицизма. Общи принципи и най-разпространени форми на протестантството. Сходства и различия между трите основни християнски деноминации.
14. ИСЛЯМ. Религиозна и етическа доктрина. Политически аспекти на исляма. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт.
Каталог: filebank
filebank -> Тема на дипломната работа
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> 1 3 в е к а б ъ л г а р и я“ Утвърдил
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Зимна сесия – уч. 2015– 2016 г. Начало на изпитите 00 ч. Теоретична механика ІІ ч. Динамика
filebank -> Упражнение №1
filebank -> О т ч е т на проф. Д-р инж. Борислав маринов – декан на геодезическия факултет при уасг пред общото събрание на факултета
filebank -> Техническа механика
filebank -> Дати за поправителната сесия септември 2013 г катедра “Техническа механика”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница