УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
1784 София, бул. Цариградско шосе 119
E-mail: unibit@unibit.bg
Утвърждавам
Ректор:
(проф. д.ик.н Ст. Денчев)
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
Факултет
Факултет по библиотекознание и културно наследство
Катедра
Комуникации и информиране
Професионално направление
3.5. Обществени комуникации и информационни науки
Специалност
Обществени политики и практики
ОПИСАНИЕ
1. Наименование на курса
Социология на медиите и обществените комуникации
2. Код на курса
FBКN OPP ZD 044
3. Тип на курса
задължителен
4. Равнище на курса (ОКС)
ОКС „бакалавър“
5. Година на обучение
3
6. Семестър/триместър
6
7. Брой ECTS кредити
6
8. Име на лектора / лекторите
Д-р Катя Михайлова
8.1. Професионална характеристика на лектора/лекторите
Катя Михайлова е доктор по журналистика и обществени комуникации – защита на докторска дисертация пред СНС по „Социология, антропология и науки за културата” при ВАК, 2006 г.. Завършила е ФЖМК при СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Журналистика” – магистър през 2000 г. и доктор през 2006.
От 2006 до сега работи в УНСС – като гост преподавател към катедра „Икономическа социология” – летен семестър 2006-2007, на основен трудов договор към катедра „Медии и обществени комуникации” 2007-2013 и катедра „Икономическа социология” от септември 2014.
Разработила е три авторски лекционни курса, включени в учебния план на професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки” ОКС „Бакалавър” в УНСС: „Социология на медиите”, „Медийна регулация”, „Аудиовизуална комуникация” и на един от учебния план за ОНС „Доктор” – „Социология на медиите и обществената комуникация”. Автор е на учебна програма и води лекционен курс по „Методология на научното изследване” в ОНС „Доктор” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
Научно-изследователските й интереси са в полето на въздействията на медиите и новите комуникационни технологии на индивидуално, общностно и обществено ниво. Интересува се от и работи върху социологическото осмисляне на явленията в съвременната медиясистема като основна обществена система на информационното мрежово общество. Публикационната й активност е в същото направление.
8.1.1. Име на ръководителя на упражненията
Д-р Катя Михайлова
8.1.2. Професионална характеристика на ръководителя на упражненията
9. Учебни резултати за курса – реферат на дисциплината, усвоени знания, умения, компетенции (цели)
Учебната програма по „Социология на медиите и обществената комуникация” е предназначена за студенти от ОКС „Магистър” в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”.
Учебното съдържание е подбрано и структурирано така, че да даде основа за позитивистки изследвания и интерпретации на медийната и комуникационна система в структурата на съвременното, информационно общество. Пренесена в практиката, подобна перспектива, позволява анализ, планиране и по-ефективно управление на процеса на обществена комуникация с цел постигане на устойчивост и сигурност на организациите, общностите, обществата. Разгледани са принципите и закономерностите в отношенията между медийната и комуникационна система и обществената структура. Поставен е акцент върху процеса на организационна и технологична, институционална и ценностна трансформация на принадлежащата на индустриалното общество (Втората вълна по Тофлър) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система от ново, информационно поколение (Трета вълна). В този аспект са предвидени теми по актуални проблеми на мрежовото общество като дигитално неравенство и медийна, дигитална грамотност, цивилизационно разслояване и духовност. Доколкото дигиталната комуникационна система на информационното, глобализиращо се общество в криза дават възможност, провокират нови форми на активност и участие на аудиториите в процеса на медийна и обществена комуникация, то учебната програма обхваща и проблеми, пораждащи се от съвременните трансформации на традиционните публики като достъп, участие и творчество, овластяване и пасивност на аудиториите. Предвидени са също и вечните теми за свободата и отговорността, цензурата и регулацията в дигиталната медийна система.
Учебната програма следва вертикалната структура на позитивната наука: теория – метод – емпирика. Наред с теоретичните концепции, модели и познание, цели да даде на студентите и инструменти за практическо приложение на научната теория и метод в конкретното направление. Поради това във всяка от предвидените теми са включени и съответни методически инструменти за анализ, оценка, планиране и управление на обществената комуникация. Те могат да бъдат прилагани както в образователни и университетски среди, корпоративен и бизнес план, така и в политически и институционален ракурс, на групово, общностно и обществено равнище.
10. Начин на преподаване
Предвидени са аудиторни лекционни и семинарни занятия, както и извънаудиторна работана на студентите, свързана с текущата им самоподготовката.
11. Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове
Необходима е подготовка по социология и сродни обществени науки, както и подготовка по теория на обществената комуникация.
12. Съдържание на курса
-
Социология на медиите и обществената комуникация – закономерности и принципи в отношенията между медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).Обществен комуникационен модел (Николай Палашев). Медиите и обществената комуникация в създаването на контролирана представа за реалността – оперативна (насочена към общността) и спекулативна (насочена към властта) функция.
-
Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Социология на комуникациите като теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев). Медиите и обществената комуникация и постигането на социална интегрираност и устойчивост – колективно съзнание и солидарност срещу индивидуализъм и аномия (Емил Дюркем).
-
Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт, Бертранд Ръсел). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
-
Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. Изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно). Ефекти, функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Функционален анализ (Робърт Мъртън). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
-
Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система по време на Третата вълна в общественото развитие – организационен и технологичен, институционален и ценностен ракурс. (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс). Трансформации на индустриалната (традиционната) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс) – трансформации на комуникационните терени (обществена среда), комуникационните кодове (съобщение), комуникационните канали (медии), позиционните места (човешки капитал), аудиториите, моделите на въздействие. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
-
Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски). Трансформации на обществото чрез трансформации на комуникационния алфакод (Николай Палашев) – външен кръг: трансформации на знаковата, образно-символна и езикова логика на медиите– език и образ, символ (Жак Елюл, Марио Варгас Льоса); вътрешен кръг: трансформации на медийната и комуникационна система. Обществена комуникация и сигурност при Глобализацията и в условията на дигитална комуникационна система (Николай Палашев).
-
Социален статус и човешки капитал в дигиталната комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев). Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система.
-
Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно разслояване и духовност - информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество - медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
-
Аудиторията като медиен продукт. Стратификационнен профил на аудиторна група. Формиране и развитие на аудитории. Психологически и социалнопсихологически теории за формиране, утвърждаване, промяна на нагласи. Техники за изграждане (imagemaking), унищожаване (character-killing) на образи-символи, митове. Водене на аудиторията. Пътят на героя, архетипни идентификации и функции на мита (Джоузеф Камбъл) на ниво изразна система на комуникационното съобщение, фабула и съдържание, медийна и комуникационна политика. Джордж Лукас и „Междузвездни войни”. Социологически изследвания и анализ на аудиторията.
-
Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.
-
Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
-
Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI, Network Readiness).
-
Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
13. Библиография (основни заглавия)
-
Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
-
Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
-
Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
-
Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
-
Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
-
Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
-
Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
-
Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
-
Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
-
Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
-
Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
-
Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
-
Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
-
Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
-
Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
-
Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
-
Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
-
Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
-
Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
-
Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
-
Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
-
Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
-
Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader. London, 2008., p. 21-33.
-
Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
-
Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition), USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
-
Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives. New York, 1981, p. 653-682.
-
McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology
Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
-
Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
-
Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.
14. Планирани учебни дейности и методи на преподаване текст (общо описание)
Планирани са лекции и семинарни занятия, текущи тестове, самоподготовка, устен изпит. Използват се класически методи за преподаване, съчетани с възможностите на новите комуникационни технологии.
Лекцията въвежда и представя тематиката. Семинарните занятия са дискусионни форми за обсъждане на преподадената тема. За да е ефективно обсъждането, текущата самоподготовка се изразява в прочитане, осмисляне и анализ на съответен теоретичен текст и подготовка на реферативно есе. Текущите тестове са проверка и оценяване на подготовката и участието на студентите за семинарните занятия.
15. Методи и критерии на оценяване
Курсът завършва с устен изпит по предварително зададен конспект. Начинът на изпитване е индивидуален – зависи от постиженията на студента през семестъра. Изпитната оценка се определя съгласно:
-
нивото на теоретичната и методологическа подготовка на студента;
-
уменията за приложение на теоретични и методологически инструменти в системен анализ на конкретна проблематика;
-
умение за вземане на обосновано решение за управление на обществената комуникация;
-
участие в курса.
16. Език на преподаване
Български
17. Изготвил описанието:
Гл. ас. д-р Катя Михайлова
Сподели с приятели: |