Утвърждавам Ректор: (проф д. ик н Ст. Денчев)



Дата14.09.2016
Размер104.69 Kb.
#9725
УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

1784 София, бул. Цариградско шосе 119

E-mail: unibit@unibit.bg
Утвърждавам

Ректор:

(проф. д.ик.н Ст. Денчев)

У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А

Факултет


Факултет по библиотекознание и културно наследство
Катедра

Комуникации и информиране
Професионално направление

3.5. Обществени комуникации и информационни науки
Специалност

Обществени политики и практики
ОПИСАНИЕ
1. Наименование на курса

Социология на медиите и обществените комуникации
2. Код на курса

FBКN OPP ZD 044
3. Тип на курса

задължителен
4. Равнище на курса (ОКС)

ОКС „бакалавър“
5. Година на обучение

3
6. Семестър/триместър

6
7. Брой ECTS кредити

6
8. Име на лектора / лекторите

Д-р Катя Михайлова
8.1. Професионална характеристика на лектора/лекторите

Катя Михайлова е доктор по журналистика и обществени комуникации – защита на докторска дисертация пред СНС по „Социология, антропология и науки за културата” при ВАК, 2006 г.. Завършила е ФЖМК при СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Журналистика” – магистър през 2000 г. и доктор през 2006.

От 2006 до сега работи в УНСС – като гост преподавател към катедра „Икономическа социология” – летен семестър 2006-2007, на основен трудов договор към катедра „Медии и обществени комуникации” 2007-2013 и катедра „Икономическа социология” от септември 2014.

Разработила е три авторски лекционни курса, включени в учебния план на професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки” ОКС „Бакалавър” в УНСС: „Социология на медиите”, „Медийна регулация”, „Аудиовизуална комуникация” и на един от учебния план за ОНС „Доктор” – „Социология на медиите и обществената комуникация”. Автор е на учебна програма и води лекционен курс по „Методология на научното изследване” в ОНС „Доктор” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Научно-изследователските й интереси са в полето на въздействията на медиите и новите комуникационни технологии на индивидуално, общностно и обществено ниво. Интересува се от и работи върху социологическото осмисляне на явленията в съвременната медиясистема като основна обществена система на информационното мрежово общество. Публикационната й активност е в същото направление.

8.1.1. Име на ръководителя на упражненията



Д-р Катя Михайлова
8.1.2. Професионална характеристика на ръководителя на упражненията
9. Учебни резултати за курса – реферат на дисциплината, усвоени знания, умения, компетенции (цели)

Учебната програма по „Социология на медиите и обществената комуникация” е предназначена за студенти от ОКС „Магистър” в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”.

Учебното съдържание е подбрано и структурирано така, че да даде основа за позитивистки изследвания и интерпретации на медийната и комуникационна система в структурата на съвременното, информационно общество. Пренесена в практиката, подобна перспектива, позволява анализ, планиране и по-ефективно управление на процеса на обществена комуникация с цел постигане на устойчивост и сигурност на организациите, общностите, обществата. Разгледани са принципите и закономерностите в отношенията между медийната и комуникационна система и обществената структура. Поставен е акцент върху процеса на организационна и технологична, институционална и ценностна трансформация на принадлежащата на индустриалното общество (Втората вълна по Тофлър) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система от ново, информационно поколение (Трета вълна). В този аспект са предвидени теми по актуални проблеми на мрежовото общество като дигитално неравенство и медийна, дигитална грамотност, цивилизационно разслояване и духовност. Доколкото дигиталната комуникационна система на информационното, глобализиращо се общество в криза дават възможност, провокират нови форми на активност и участие на аудиториите в процеса на медийна и обществена комуникация, то учебната програма обхваща и проблеми, пораждащи се от съвременните трансформации на традиционните публики като достъп, участие и творчество, овластяване и пасивност на аудиториите. Предвидени са също и вечните теми за свободата и отговорността, цензурата и регулацията в дигиталната медийна система.

Учебната програма следва вертикалната структура на позитивната наука: теория – метод – емпирика. Наред с теоретичните концепции, модели и познание, цели да даде на студентите и инструменти за практическо приложение на научната теория и метод в конкретното направление. Поради това във всяка от предвидените теми са включени и съответни методически инструменти за анализ, оценка, планиране и управление на обществената комуникация. Те могат да бъдат прилагани както в образователни и университетски среди, корпоративен и бизнес план, така и в политически и институционален ракурс, на групово, общностно и обществено равнище.


10. Начин на преподаване

Предвидени са аудиторни лекционни и семинарни занятия, както и извънаудиторна работана на студентите, свързана с текущата им самоподготовката.


11. Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

Необходима е подготовка по социология и сродни обществени науки, както и подготовка по теория на обществената комуникация.


12. Съдържание на курса

  1. Социология на медиите и обществената комуникация – закономерности и принципи в отношенията между медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).Обществен комуникационен модел (Николай Палашев). Медиите и обществената комуникация в създаването на контролирана представа за реалността – оперативна (насочена към общността) и спекулативна (насочена към властта) функция.

  2. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Социология на комуникациите като теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев). Медиите и обществената комуникация и постигането на социална интегрираност и устойчивост – колективно съзнание и солидарност срещу индивидуализъм и аномия (Емил Дюркем).

  3. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт, Бертранд Ръсел). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.

  4. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. Изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно). Ефекти, функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Функционален анализ (Робърт Мъртън). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).

  5. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система по време на Третата вълна в общественото развитие – организационен и технологичен, институционален и ценностен ракурс. (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс). Трансформации на индустриалната (традиционната) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс) – трансформации на комуникационните терени (обществена среда), комуникационните кодове (съобщение), комуникационните канали (медии), позиционните места (човешки капитал), аудиториите, моделите на въздействие. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.

  6. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски). Трансформации на обществото чрез трансформации на комуникационния алфакод (Николай Палашев) – външен кръг: трансформации на знаковата, образно-символна и езикова логика на медиите– език и образ, символ (Жак Елюл, Марио Варгас Льоса); вътрешен кръг: трансформации на медийната и комуникационна система. Обществена комуникация и сигурност при Глобализацията и в условията на дигитална комуникационна система (Николай Палашев).

  7. Социален статус и човешки капитал в дигиталната комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев). Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система.

  8. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно разслояване и духовност - информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество - медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.

  9. Аудиторията като медиен продукт. Стратификационнен профил на аудиторна група. Формиране и развитие на аудитории. Психологически и социалнопсихологически теории за формиране, утвърждаване, промяна на нагласи. Техники за изграждане (imagemaking), унищожаване (character-killing) на образи-символи, митове. Водене на аудиторията. Пътят на героя, архетипни идентификации и функции на мита (Джоузеф Камбъл) на ниво изразна система на комуникационното съобщение, фабула и съдържание, медийна и комуникационна политика. Джордж Лукас и „Междузвездни войни”. Социологически изследвания и анализ на аудиторията.

  10. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.

  11. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.

  12. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI, Network Readiness).

  13. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.

13. Библиография (основни заглавия)



  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.

  2. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.

  3. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.

  4. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.

  5. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.

  6. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.

  7. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.

  8. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.

  9. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.

  10. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.

  11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.

  12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/

  13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.

  14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.

  15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)

  16. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.

  17. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.

  18. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.

  19. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.

  20. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.

  21. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.

  22. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.

  23. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader. London, 2008., p. 21-33.

  24. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.

  25. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition), USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).

  26. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives. New York, 1981, p. 653-682.

  27. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology
    Vol. 11, (1985), pp. 93-111.

  28. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.

  29. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

14. Планирани учебни дейности и методи на преподаване текст (общо описание)

Планирани са лекции и семинарни занятия, текущи тестове, самоподготовка, устен изпит. Използват се класически методи за преподаване, съчетани с възможностите на новите комуникационни технологии.

Лекцията въвежда и представя тематиката. Семинарните занятия са дискусионни форми за обсъждане на преподадената тема. За да е ефективно обсъждането, текущата самоподготовка се изразява в прочитане, осмисляне и анализ на съответен теоретичен текст и подготовка на реферативно есе. Текущите тестове са проверка и оценяване на подготовката и участието на студентите за семинарните занятия.


15. Методи и критерии на оценяване

Курсът завършва с устен изпит по предварително зададен конспект. Начинът на изпитване е индивидуален – зависи от постиженията на студента през семестъра. Изпитната оценка се определя съгласно:



  • нивото на теоретичната и методологическа подготовка на студента;

  • уменията за приложение на теоретични и методологически инструменти в системен анализ на конкретна проблематика;

  • умение за вземане на обосновано решение за управление на обществената комуникация;

  • участие в курса.

16. Език на преподаване



Български
17. Изготвил описанието:
Гл. ас. д-р Катя Михайлова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница