УТВЪРЖДАВАМ: СЪГЛАСУВАЛ:
ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И
ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
........................................ /д-р Д. БАКСАНОВ/ .............................................. / ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ/
Рег. № 2400-5 Рег.№...................................
06.01.2012 г. ..............................................
П Л А Н
ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ
ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК
ОСНОВЕН ПЛАН
1. Основание за разработване на плана.
Областният план е разработен на основание чл. 9, ал.1 ,ал. 2, ал.3, ал.6, ал.8 и ал.9 от Закона за защита при бедствия.
2. Цел на плана.
• Осигурява взаимодействието между частите на Единната спасителна система и възможността за поетапно привличане на сили и средства в съответствие с развитието на бедствието
• Право на защита на всяко лице, като предимство е спасяването на човешкия живот пред останалите дейности по защитата;
• Извършване на превантивна дейност при осигуряване на защитата;
• Публичност на информацията за рисковете от бедствия.
3. Основни задачи:
• Поддържане на постоянна готовност на органите за управление и силите за извършване на спасителни и неотложно аварийно възстановителни работи при бедствия
•Усвояването на плана чрез непрекъснато актуализиране и придобиване на постоянни навици и умения за организиране и провеждане на планираните мероприятия при реални условия
•.Организиране на взаимодействието с държавните и контролни органи в областта за изпълнение на програмата за превантивната дейност за намаляване на риска за населението от неблагоприятното въздействие на природни и технологични фактори.
• Организиране на взаимодействието на общините за провеждането на неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия чрез реално отчитане на състоянието на силите ,средствата и техничиските възможности на общините.
• Усъвършенствуване на реда за събиране ,анализиране , докладване и обмен на информация за обстановката преди и при възникване на бедствия.
• Подържане на свързочно-оповестителната система на областта в необходимата степен на готовност .
• Изграждане на ситеми за ранно предупреждение и информация преди и по време на бедствие.
• Усъвършенстване подготовката на населението и учащите се ,чрез обучение за действие при бедствени ситуации и разширяване на контактите със средствата за масово осведомяване за действие при бедствия.
• Подобряване на дейностите по подържането и използването на колективните и индивидуални средства за защита.
4. Основните дейности по защитата на населението в случай на заплаха или възникване на извънредна ситуация, осъществяваща се от Единната спасителна система (ОУ „ПБЗН”, ОДМВР, ЦСМП) се състои в:
- предупреждение;
- изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;
- оповестяване;
- спасителни операции;
- оказване на медицинска помощ при спешни състояния;
- оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;
- овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;
- защита срещу взривни вещества и боеприпаси;
- операции по издирване и спасяване;
- радиационна, химическа и биологична защита в случаи на инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;
- ограничаване и ликвидиране на пожари;
- временно извеждане;
- извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;
- ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;
- други операции, свързани със защитата.
5. Връзка и взаимодействие с други планове:
- Областен план за защита при бедствия;
- Общинските планове за защита при бедствия;
- Аварийните планове на „НЕК” ЕАД - Предприятие „Язовири и каскади” – яз. Район Батак, яз. Район „Голям Беглик, яз. Район „Чаира”;
- Авариен план на „Напоителни система” ЕАД – клон Пазарджик – яз. Тополница, яз. Мътница, яз. Виноградец, изравнител Момина Клисура и бент Лесичово;
- Авариен план на „Булгаргаз” ЕАД – район Ихтиман;
- Авариен план на „Овергаз ЮГ ” АД – Пазарджик.
Дейността по защитата се изпълнява от звена, служби и други оперативни структури и на:
• Регионални структури на министерства и ведомства – Дирекция РЗИ, ОДБХ , Дирекция РИОСВ, Дирекция ОПИС, Напоителни системи ЕАД – клон Тополница, Регионален военен сектор, РДГ, ,Областна инспекция по труда, Областен инспекторат на МОН, ТРД Далекосъобщения, Дирекция Растителна защита, ДНСК, В и К – Пазарджик и Регионален комитет на БЧК.
• Общините от областта – Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча.
• Търговски дружества и еднолични търговци.
• Центрове за спешна медицинска помощ, други лечебни и здравни заведения на територията на областта.
• Юридически лица с нестопанска цел на територията на областта.
• Въоръжените сили – чрез Генералния щаб на Българската армия.
6. Въвеждане на плана в действие.
• Със заповед на областния Управител на област Пазарджик за въвеждане в изпълнение областния план за защитата при бедствия;
• Със заповед на областния Управител на област Пазарджик за обяваване на бедствено положение на територията на областта или на част от нея;
• Със заповед на областния Управител на област Пазарджик се въвеждат допълнително сили и средства на физически и юридически лица включени в областния план за защитата при бедствия;
І. Анализ и оценка на риска от бедствия на територията на Областта
1. Географско разпределение и характеристика.
Пазарджишка област е разположена и заема част от територията на Горнотракийската низина на
площ около 4378 км2, от които 75 % планинско -гориста местност. Обгражда се на северозапад от Същинска
Средна гора, на изток от Панагюрска Средна гора, на запад от Ихтиманска Средна гора, а на юг граничи със западните Родопи и Рила планина с надморско равнище от 190 м до 2228 м.
На територията на областта живеят около 311129 души, от които градско население 201 567 души в 13 града и селско население в 109 562 души в 104 села.
С Решение № 1 от 4 януари 1999 г. се определят граници и административни центрове на области и общини, включени в тях и на основание чл.6 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България както следва:
Пазарджишка област с административен център град Пазарджик, се включват общините: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичево, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември и Стрелча.
2.Население
Общински и областен център -Пазарджик
Град Пазарджик е център на областта. В града живеят 131 286 души . Пазарджик се намира на 109 км от София и 36 км от Пловдив. Градът е общински център с 31 населени места.
Общински център-Велинград
Град Велинград - има население от 45 408 жители. Велинград е общински център с 23 съставни селища. Градът се намира на 49км. от областния център Пазарджик.Градът е разположен в Чепинска котловина .
Общински център-Панагюрище
Град Панагюрище има 27 848 жители и е общински център на 9 съставни селища. Панагюрище е разположен по поречието на река Панагюрска Луда Яна с надморска височина 530 метра. Градът се намира на 42км. северно от гр.Пазарджик.
Общински център-Пещера
Град Пещера има 24 081 жители и е общински център на 2 съставни селища.Градът е разположен на 20 км южно от град Пазарджик в подножието на западната част на Родопите.
Общински център-Стрелча
Град Стрелча се намира на 40 км северно от град Пазарджик и 60 км от Пловдив.Стрелча има 5 264 жители и е общински център на 4 съставни селища. Той е разположен в южното подножие на Същинска Средна гора .
Общински център-Брацигово
Град Брацигово има население около 10 120 жители и се намира на 21 км южно от Пазарджик. Градът е разположен амфитеатрално в северното подножие на Баташкия дял на Родопите с надморска височина 420 метра.
Общински център-Ракитово
Град Ракитово има 16 467 жители и се намира на 36 км югозападно от областния център. Градът е общински център на 2 съставни селища. В района на Ракитово има минерални води .
Общински център-Септември
Град Септември има население от 9 000 души и се намира на 21 км западно от Пазарджик. Градът е административен център на 14 населени места. До 1934 година градът носи името Гара Саранбей.
Общински център-Батак
Град Батак има 7 021 жители и се намира на 36 км южно от Пазарджик.Батак е административен център на 2 населени места. Град Батак е разположен край Баташка река на 1036 метра надморска височина.
Общински център-Белово
Град Белово има 9 896 жители и се намира на 27 км западно от Пазарджик.Белово е общински център с 7 съставни селища. В района на Белово има минерален извор. Градът е изходен пункт за Юндола и Родопите.
Общински център-с. Лесичево
Село Лесичево е община в област Пазарджик с 6 съставни селища с население около 5 431 жители. Селото се намира на 27 км северозападно от гр. Пазарджик.
3. Сеизмична активност.
Пазарджишката област попада в Средногорския сеизмичен район, който включва Софийска – Маришка и Тунджанска сеизмични зони.
Маришката зона обхваща средното течение на р. Марица в районите на Пазарджик, Пловдив и Димитровград. Огнището на земетресение има дълбочина 10 – 100 км и магнитут 7.1 – 7.5 по Рихтер. С най-висока интензивност /10/ е района на гр. Пловдив, Чирпан, Първомай. Има сравнително висока повтаряемост на земетресенията. Очертават се следните зони с основни линии на разломите -–Пазарджик – Пловдив; Димитровград и Чирпан; Стара Загора – Твърдица.
Друг сеизмичен район, който оказва влияние на областта е Рило-Родопския сеизмичен район, който включва Струмската, Местенската и Велинградските зони.
Велинградската зона обхваща горното течение на река Марица. Земетръсното огнище има дълбочина около 100 км и магнитуд 7 – 8 степен по Рихтер. Има основна линия на разлом Велинград – Самоков, при което може да бъде разрушена язовирната стена на язовир Белмекен.
Възможно земетресение с епицентър гр. Велинград би засегнало община Велинград, общ. Ракитово, общ. Септември, общ. Пазарджик, общ. Белово.
Последното голямо земетресение на територията на област Пазарджик е станало на 03.11.1977 г . в 04:23 ч. с магнитуд 7-ма степен по скалата на Рихтер с епицентър гр.Велинград . Усетено е в общините Велинград, Ракитово, Пазарджик, Белово и Септември , при което има 7 916 повредени сгради , от които 375 негодни за обитаване . Жертви няма. Осигурен и изграден е бил палатков лагер за 2500 човека. Сеизмичната активност е продължила от 03.04.1977 г. до 22.11.1977г. Общо почуствани трусове от населението 89, непочуствани 236 .
4. Хидротехнически съоръжения.
ЯЗОВИРЕН РАЙОН “ГОЛЯМ БЕГЛИК”
В яз.район влизат следните язовири:
-
Язовир “Голям Беглик” - 65 млн. м3 общ обем
-
Язовир “Беглик” - 2 млн. м3 общ обем
-
Язовир “Широка поляна” - 28 млн. м3 общ обем
-
Язовир “Тошков чарк” - 2 млн. м3 общ обем
Горепосочените язовири се стопанисват от НЕК – ЕАД, предприятие ”Язовири и каскади”. Към язовирния район принадлежат и язовирите ”Караджа дере” и “Дженевра”.
Язовирите не могат да предизвикат наводнение на територията на областта.
ЯЗОВИРЕН РАЙОН “БАТАК”
Язовирен район “Батак” , Водохранилището има завирен обем 315 млн. м3 и залята площ 22 км2.
Язовирният район се стопанисва от НЕК-ЕАД, предприятие ”Язовири и каскади”.
При евентуално скъсване на язовирната стена под опасност са следните населени места по общини:
Община Ракитово: с. Дорково, гр. Костандово
Община Велинград : гр. Велинград, с. Драгиново
Община Септември: гр. Септември, с. Варвара, с. Ветрен дол, с.Лозен, с.Ковачево
Община Пазарджик: гр. Пазарджик и селата : Юнаците , Драгор , Мокрище , Главиница , Мирянци , Синитево , Огняново , Хаджиево , Говедаре , Братаница , Ляхово, Звъничево .
ЯЗОВИРЕН РАЙОН “ЧАИРА”
Язовирен район “Чаира” се състои от следните по - важни технически съоръжения:
Язовир”Белмекен”:
- водохранилище с общ завирен обем 144.03 млн. м3 вода, залята площ 4531 дка.
- водосборна област на язовира 19.2 км2.
Язовир “Чаира”
-общ обем на язовира 5 540 941 м3
Язовир”Станкови бараки”
-общ обем на язовира 420 000 м3
При евентуално скъсване на язовирната стена на язовир “Белмекен” под опасност са следните населени места по общини:
Община Белово- с. Сестримо, с. Момина клисура, гр.Белово
Община Септември-с. Злокучене, с. Ковачево
Община Пазарджик – гр.Пазарджик и селата : Звъничево , Мокрище , Главиница , Мирянци , Синитево , Огняново , Хаджиево и Говедаре .
ЯЗОВИР “ТОПОЛНИЦА”
Стопанисва се от Напоителни системи ЕАД София, клон Пазарджик.
-водохранилището има завирен обем 137 млн.м3 и залята площ 5600 дка.
-водосборната област на язовира: р.Тополница, водосборен басейн южни склонове на същинска Стара планина, Същинска Западна и Средна гора и Задбалкански полета е 1381 км2
Корекцията на р. Тополница в участъка/под язовирната стена до с.Лесичево/ може да пропусне до 250 м3/сек вода без да предизвика наводнение. От Лесичево до с. Калугерово 300 м3/сек.
При евентуално скъсване на язовирната стена на язовир “Тополница” под опасност са следните населени места по общини:
Община Лесичово- с. Лесичово, с. Калугерово, с. Динката, с. Щърково
Община Пазарджик- Общински център гр.Пазарджик и селата: Юнаците , Сарая , Драгор , Ивайло , Добровница , Мокрище , Главиница , Мирянци , Синитево , Огняново , Хаджиево , Говедаре.
МИКРОЯЗОВИРИ
На територията на областта има изградени 60 малки язовира /микроязовира/ както следва:
община Брацигово - 5 броя
община Пещера - 1 брой.
община Пазарджик - 13 броя.
община Белово – 1 брой.
община Септември - 6 броя.
община Лесичово - 6 броя.
община Стрелча - 12 броя.
община Панагюрище - 17 броя.
От общите 60 малки язовира 26 са картотекирани като потенциално опасни и тяхното наблюдение е завишено. Тези 26 язовира се намират в общините: Брацигово-2, Пещера-1, Пазарджик-8, Белово-1, Септември-3, Лесичево-3, Стрелча-3, Панагюрище-5 при евентуално скъсване заливат част от населени места и възли от пътищата.
Частични /локални/ наводнения могат да настъпят вследствие поройни дъждове и бързо снеготопене по поречията на реките: „Марица”, „Луда Яна”, „Мътница”, „Чепинска река”, „Стара река”, „Тополница” и „Яденица”.
Поройни дъждове: наводнения могат да настъпят по поречията на реките Марица, Луда Яна, Мътница, Чепинска река, Стара река, Тополница и Яденица наводнения могат да настъпят в общините Белово, Пазарджик, Лесичово, Велинград, Септември, Панагюрище.
На територията на областта има изградени хвостохранилища: Влайков връх, хвостохранилище Елшица, хвостохранилище Радка и хвостохранилище Люляковица.
Хвостохранилище Елшица не функционира. И се намера в етап на рекултивация. Хвостохранилището на мина Радка е рекултивирано 95%, хвостохранилището Люляковица функционира също .
При наводнение от горепосочените големи язовири , проливни дъждове и обилно снеготопене е възможно заливане на участък от І-ва ж.п. линия, както и участък от първокласен път Е 80 между Белово и Пазарджик .
5.Предприятия от химическата промишленост.
Авариите, които могат да възникнат в областта са авариите съпроводени със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес с взривове, образуване на пожари, огнище на химическо заразяване на територията на областта могат да настъпят в следните обекти на територията на областта:
Сподели с приятели: |