Уважаем господин министър на отбраната, Уважаеми господа министри, Дами и господa народни представители

В един такъв тържествен момент първото, което трябва да направим, е да обърнем поглед назад, да се върнем към корените, към изворите на нашата богата история и естествено, да отдадем своята признателност на нашите предци, на онези, които преди много години с много воля, труд, талант и упоритост извършиха един истински подвиг, полагайки основите на морското образование в България. Задължително трябва да тръгнем от годината 1881, от онзи 9 януари, когато се появява документът “Положение за създаване на Морско училище”, на т.нар. Машинна школа, онова първо техническо училище в България, което по онова време подготвя професионални кадри – майстори, огняри и машинисти. Да се върнем с признателност към онова, което са направили първият началник на тогавашното морско училище руският офицер Павел Машнин и първият български началник на училището мичман I ранг Константин Божков, към онзи първи випуск, който полага началото на морското образование у нас. Оттогава досега има много факти, които очертават една блестяща хроника в развитието на морското ни образование. Аз не бих могъл да изброя всичко това и не е нужно. Но не мога да не отбележа това, че възпитаници на морското училище свързват със своето име всички забележителни страници от военната история на България още от първата голяма битка на българската войска, на Дунавската флотилия в Сръбско-българската война от 1885 г.; през създаването на Черноморския флот; през онази забележителна атака на “Дръзки”; през създаването на Беломорския български флот; през онези славни страници, когато нашата национална територия е отбранявана от чужди подводници именно от нашите предци; през времето, когато нашите миночистачи извършват истински подвиг непосредствено след 1944 г., разчиствайки Черно море и Дунав; и разбира се, стигайки до тези забележителни усилия, които полагат днешните български командири, офицери, преподаватели и личният състав на Военноморските ни сили в изпълнението на задачите и модернизиране на морското ни образование. Наистина забележителни страници от българската история и дълбоко основание за това, всички ние гражданите на Република България да изразим своята признателност към поколенията, създали тази бойна слава.

Но днес не е само повод за връщане към миналото. Училището днес е приемник и последовател на онези ярки традиции, оставени от поколения блестящи преподаватели и негови възпитаници. Налице е една модерна система за подготовката на кадрите. Една система, която отговаря на българските изисквания и за това училището днес има всички национални акредитации. Една система, която притежава и необходимите международни сертификати. Училището разполага с най-съвременна техника и технологии - конкурентноспособни на световното морско образование. Специалностите и програмите, по които се провежда обучението, непрекъснато се обогатяват и актуализират, за да може да отговарят на нуждите, за да може в крайна сметка да има едно обучение, което да е с практическа насоченост.

Висшето военноморско училище, освен богатата професионална подготовка, която дава, винаги е било една голяма школа по родолюбие, една голяма школа по мъжество, по разбиране за дълг и чест, за дисциплина, една голяма школа за физическа и психическа закалка.

Може би това обяснява факта, че освен във всички нива на ръководството на въоръжените ни сили и във всички клонове на морската индустрия, възпитаници на училището има в парламента, в местната власт, в цялата държавна и общинска администрация. Ето това е най-големият сертификат за качеството на обучението в нашето училище.

Всичко това ми дава основание да твърдя, че ние, “чедата на морето”, ще останем и за в бъдеще през всички перипетии на времето верни на своя “дълг върховен най-свещен”.