Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо станиславова

Намира се в близост до уникалния природен феномен - Белоградчишки скали.

През 1927 г. е обявена за „народна старина”.

През 1965 г. крепостта е обявена за археологически паметник на културата по реда на Закона за паметниците на културата и музеите. Съгласно параграф 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство Крепостта придобива статут на недвижима археологическа културна ценност с категория „национално значение”.

При обявяването й за археологически паметник на културата през 1965 г., не е определена охранителна зона и режими на опазването й. Тогава не е съществувало регламентирано изискване за определяне на границите, охранителните зони и режимите на опазването на обекти със статут на недвижими паметници на културата.

Поради обстоятелството, че имотът за който питате, е на територия, която не е била обявена като част от територията на недвижимата културна ценност или като охранителна зона по реда на действащата към 2006 г. нормативна уредба, не е имало законово изискване за провеждане на съгласувателна процедура с НИПК, понастоящем Национален институт за недвижимо културно наследство, на проектни документации, касаещи имота.

По тази причина със заповед № 737/10.10.2006 г. на кмета на община Белоградчик за имота е одобрен подробен устройствен план и промяна на предназначението му от „за национален резерват „Белоградчишки скали” и панорамен ресторант” на „за хотел”, без това да е съгласувано с тогавашния НИПК. По същата причина е издадено и разрешение за строеж, без да е съгласувана проектната документация за строежа.

Не са съществували обаче пречки, независимо от липсата на точен законов регламент, община Белоградчик да отчете уникалната значимост на културната ценност и необходимостта от цялостното й опазване. Общината е била в правото си, въпреки че не е била задължена, да инициира съгласувателна процедура за проектната документация за хотела.