УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАКОВ,
Благодаря Ви най-сърдечно за подкрепата на дарителската инициатива „Да спасим Радецки” от страна на Партия „Атака”.
Корабът наистина е една значима българска реликва, но нека светлият му символ да не бъде помрачен. „Радецки” е изживял времето си и като плавателен съд е потенциално опасен.
За да може параходът да извършва плавания с туристи по река Дунав е необходимо на всеки 5 години той да преминава на технически прегледи и ремонти за потвърждаване на корабния му клас, които струват около 200 000 лв. Освен това параходът трябва да бъде снабден допълнително със спасителни жилетки и други съоръжения на стойност от около 40 000 лв. Без изпълнението на тези дейности, които са задължителни за безопасно плаване съгласно изискванията на Българския корабен регистър – Русе, не е възможно да се получи разрешение за движение на парахода.
Освен това, ежегодната издръжка на „Радецки” е доста висока - около 100 000 лв. годишно, като приходите от него не покриват дори една четвърт от нея.
През 2010 г. в условията на икономическата криза и намаления бюджет Министерство на културата взе решение параходът да бъде закотвен за постоянно в пристанището на гр. Козлодуй и да се разглежда от посетителите като стационарен музей.
В Министерството на културата сме наясно с обществените настроения и значимата подкрепа на идеята „Радецки” отново да плава. Искам обаче да подчертая, че каквото и да се подмени по парахода, колкото и пари да бъдат вложени в ремонта му, той е толкова амортизиран, че няма да стане надежден за плаване.
Аз, като министър на културата, няма да допусна втора трагедия, като тази с кораба „Илинден”, дори да има минимална вероятност това да се случи. Нямам нито морала, нито куража да кача хора на прогнилия кораб, само и само да се случва нещо.
Сподели с приятели: |