Уважаеми другарки и другари

На километър преди Самоков има паметник с 16 имена. Знаете го. Имената са на убити през 1923 г. без съд и присъда жители на Самоков. Между тях и това на Борис Хаджисотиров. Човекът-символ на Самоковската комуна.

Днес искам заедно с вас да сведа глава пред идеите, силата и животът на самоковските социалисти от преди сто години. Искам да заедно с вас да се върна назад в историята. За да намерим пак заедно воля да продължим напред.

През юни 1910 г. социалистите в Самоков печелят мнозинството в общинския съвет. Създава се Самоковската комуна - резултат от енергията на местната социалистическа организация, на авторитета и влиянието на Борис Хаджисотиров. Централната власт е настръхнала. И има защо. Самоковската комуна прави реалност идеите на социалистическата партия за общината като най-близко стояща до нуждите на хората, за активна социална политика, за реформи в общинското самоуправление и най-вече – за финансовото осигуряване и обезпечаване на общините от държавата. А всичко това е свързано с реализирането на социални мерки – благоустрояването на селищата, безплатната медицинска помощ за бедните, построяване на санаториуми, приюти, общински бани и перални, безплатно доставяне на книги на бедните ученици, безплатни трапезарии и др.

Самоковската комуна създава прецедент и показва на милионите хора на труда, че има партия, която да ги представлява и че има политика, която може да подобри животът им. Историята на Самоковската комуна всъщност е история на реформи и репресии срещу тези реформи. Правителството спира заем от 200 хиляди лева, поискан от Комуната за построяване на канализация, улици и обществени сгради. Стига се до там, че един министър на вътрешните работи вбесен от дързостта на комуната дава под съд кмета Георги Зуйбаров и праща хора да смъкнат червеното знаме с надпис Община Самоков, което се вее над града.

Казват, че историята се повтаря – в друго време и при други обстоятелства. И днес един вътрешен министър реагира истерично на червения цвят. И днес кметовете социалисти ги гонят. И днес финансовият министър спира заеми за благоустрояване по политически причини, реже пари на общините с ясното съзнание, че реже социални разходи – за здраве, за образование, за грижа за бедните.

Никога обаче не трябва да забравяме уроците на историята. И преди сто години, и днес, хората на труда, които са мнозинство в България искат справедливост, солидарност, грижа и демокрация.

Преди сто години и днес ние, ние социалистите, можем да спечелим доверието им защото нашите ценности са политическа свобода, достоен живот, държава, която гарантира човешките и гражданските права, общини, които са отговорни за социалните грижи, здравеопазването, образованието, битовите нужди на гражданите.

Това обаче е по-лесната част от урока, който трябва да си припомним днес.

По-трудната е да погледнем критично към партията си, към работата, която имаме да вършим сега и която все отлагаме. Знаете ли как шепата самоковски социалисти за по-малко от десетилетие са успели да се превърнат във фактор през 1910 г.? Те са били непрекъснато между хората - помагат, образоват, обучават, защитават ги от неправомерни уволнения. Дори се е стигало до това да решават семейните проблеми. Превръщат се в господари на улиците и фабриките. Това трябва да направим и ние – днешните социалисти – да се върнем при хората. Да изградим пак връзката с тях.