Уважаеми господин председател

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаема госпожо Мозер,

Преди всичко искам да Ви благодаря за начина, по който поставяте своя въпрос относно функционирането на българските културно-информационни центрове в чужбина. Видно е, че Вие, както и аз, оценявате високо тяхната роля за разпространение на нашите език и култура, за работа с българската диаспора и преди всичко за сближаване на българския и европейските народи. За съжаление, определеното от правилника време не ми дава възможност да представя пред уважаемите народни представители една по-цялостна картина на тяхната многостранна дейност. Затова съвсем накратко ще отговоря на поставените от Вас конкретни въпроси.

Първо. В начина на съществуване на Българския културно-информационен център в Скопие има промяна. От м.март 2006г., след проведения конкурс, той има директор. Центърът постепенно започна да разгръща своята дейност. С помощта на нашия посланик са предприети действия за намиране на подходящо помещение, тъй като в момента той все още е в сградата на българското посолство, което изключително много затруднява функционирането му.

Второ. Българските културно-информационни центрове са самостоятелни юридически лица. Министерство на културата определя рамката на дейността им. На техните директори е дадена свобода да ги развиват според разработените от тях концепции и от инициативността и активността им зависи доколко успешно центровете ще изпълняват функциите и задачите си. Техните планове за работа се съгласуват и одобряват от министерството. То осъществява пълен финансов контрол върху дейността им, анализира я и я оценява на базата на отчетите, които представят и на нашите наблюдения върху работата на техните екипи. Не съществува практика за дейността на българските културно-информационни центрове в чужбина да се информира Народното събрание.

Трето. Има решение за изграждане на Български културно-информационен център в Белград, чието изпълнение е в ход. Водени са проучвания и консултации, но все още няма решения за изграждането на центрове в Атина, Тирана, Рим, Мадрид, Брюксел, Лондон. В министерството получаваме непрекъснато предложения за изграждане на такива центрове и в други страни в Европа, Азия и Близкия изток, където живеят значителен брой наши сънародници или с които развиваме активни политически, икономически и други отношения. Въпреки убедеността ни в правотата на тези желания за всички е ясно, че те не могат да се реализират бързо и лесно поради различни, но преди всичко дипломатически и икономически причини. Министерството на културата запълва липсата на такива центрове чрез активизирането и интензифицирането на двустранните и многостранните ни културни връзки и с чрез използването на други възможни форми и средства на работа.

Четвърто. В българските културно-информационни центрове в чужбина работят средно по трима души – директор, сътрудник и счетоводител. Директорите се назначават след конкурс, проведен от комисии и по правила и критерии, одобрени от Министъра на културата. През последните години се утвърди практиката конкурсите да се провеждат съвместно с Министерство на външните работи, като в състава им се включват по равен брой представители на двете министерства. Сътрудниците и счетоводителите се назначават от Министъра на културата. Ние ще се придържаме към готвения в момента от МВнР Закон за дипломатическата служба, доколкото това е възможно, като се има предвид, че служителите в центровете нямат дипломатически статут.

Пето. Нашите културно-информационни центрове работят активно с българските общности зад граница, постоянно привличат нашите сънародници към своите прояви, често организират с тях съвместни програми, но дейността им е насочена предимно към широката местна общественост. Във всички страни тази дейност се оценява положително. Министерството на културата не разполага със статистически данни за броя на нашите сънародници в чужбина, и за тези от тях, които са в постоянна връзка с центровете. Такива вероятно би могло да се получат от Държавната агенция за българите в чужбина, която се занимава цялостно с българската диаспора зад граница.

Уважаема госпожо Мозер,