Уважаеми преподаватели от младия, но значим за българската журналистика Факултет по журналистика

Уважаеми гости, скъпи студенти

Спомням си първата лекция във факултета по журналистика на покойния вече проф. Дафин Тодоров. Той започна с малко странното, но запомнено за цял живот – „хората се делят на журналисти и други“. Тогава ние, 18-20 годишни студенти, тайничко се гордеехме, че не сме „другите“, а ще бъдем журналисти. Годините, а и опитът ни научиха, или поне трябваше, че преподавателят ни сигурно е имал предвид друго – журналистите са различни, защото трябва да накарат хората да повярват в посланията им – без значение дали това е кратка информация, репортаж, анализ или снимка.

А за това освен много тичане, разследващи умения и изследователска работа се изисква и отговорност. Защото , съзнателно или не , но всеки от нас, по собствен път, е достигнал до аксиомата, формулирана от Филип Грахъм, издателят на „Вашингтон Поуст“ и „Нюз уиик“. – „Журналистиката е първата чернова на историята“. Искреният отговор на въпроса къде съм аз в тази чернова, който важи с еднаква сила и за преподавателите , и за журналистите, изисква да си отговорим на въпроса кой как пише тази история. И да работим така, че да се преборим с нелецеприятната реалност. И през тази година България е на последно място сред страните-членки на ЕС по свобода на медиите, поставена е под номер 100 от общо 180 страни в света. А ако това ви звучи успокоително, проблемът за свободата на словото като стока, гарантирана за тези, които ги притежават; за богатството, което дава възможност за купуване на медии на „кило“; за големи конгломерати от медии, контролирани от мощни компании, някои от които нямат никаква връзка с журналистиката, не е само български. Той е стар като съвремената журналистила, има го в много страни. Проблемът е в границата – къде свършва журналистиката и къде започват да командват парите.

Но пък има и „пролуки“ в тази битка за демокрация , а попаденията все пак остават . И големите журналисти – Хемингуей, Едгар По, Джордж Оруел...

На юбилей като 40 годишнината на факултета по журналистика хората освен хубави си пожелават и амбициозни неща. Затова пожелавам на всички журналисти – сегашни и бъдещи, да поизбягат от новините, които се „включавт“ сами, а и честно казано, вече си ги знаем от вчера или от миналата година – сагите за убийства, палежи, гърмежи, информациите за съдебни дела на едни и същи хора и за парите на тези, които се чудят какво да ги правят. Писнали са на всички, а и не помагат, даже развращават и отвращават.

Нека да погледнем малко повече в делата на добрите и успешни българи, независимо дали живеят у нас или в чужбина, „пометени“ сега от фалшивите герои на деня.

Нека да открием тези – хора и компании, които работят добре и да се поотдалечим от онези, които вечно протестират и мърморят.

Нека да се огледаме в положителния опит на другите – без значение дали е роден или чужд. Защото за да скочиш напред, трябва да имаш с какво да се сравняваш. Другото е тъпчене на едно място.

Честит юбилей на преподавателите, бившите и сегашните възпитаници на факултета по журналистика.

Веселка Маринова

Кореспондент на вестник „Преса“ във Виена