Уведомление за Инвестиционно предложение „Изграждане на интегриран проект на водният цикъл на гр. Ахтопол: псов гр. Ахтопол и довеждащ колектор; Канално-помпени станции; Улична канализационна и водопроводна мрежа”



страница3/6
Дата07.05.2017
Размер0.9 Mb.
1   2   3   4   5   6

Пречиствателна станция за отпадъчни води


При разработването на ПСОВ Ахтопол е предвидена етапност:

І Етап – 20 000 жители; Предмет на разработката е І Етап – 20 000 екв.жители.

Краен етап изграждането е включено в ІV етап на ИП – 40 000 екв. жители.

Предмет на разработката е І Етап – 20 000 жители.
На базата на приетите варианти за водоснабдителната и канализационна мрежи в идейните проекти е разработена етапност на разширението и рехабилитацията на ВиК инфраструктурата. Тази етапност трябва първо и преди всичко да постигне следните резултати :


  • Постигане на съвместяване на етапите за водоснабдяване и канализация и пречистване на отпадъчните води с цел осигуряване на високо качество на жизнена среда на населението и посетителите на курорта гр. Ахтопол, предотвратяване на здравен риск за хората в района на Черноморското крайбрежие, развитие на туризма и биоразнообразието в района.

  • Изграждане на ВиК инфраструктурата по улиците на града да се изпълнява едновременно. По този начин ще се гарантира ефективността на инвестицията на 100 %, ще се съкрати срока за изпълнение на строителните работи, което в крайна сметка е в интерес на гражданите на Ахтопол;

  • Да се избегне извършването на аварийни ремонти особенно по водопроводната мрежа, който влошават работата на системата, от една страна, от друга страна оскъпяват строителството на канализационните подобекти без да се постига желаното качество, предвид влошаване условията на труд;

  • Да се осигури необходимия капацитет на ПСОВ за пречистването на отпадъчните води в резултат на включването на нови потребители.

в) Засегнати елементи на Националната екологична мрежа.

Теренът, на който се предвижда да бъде изградена градската пречиствателна станция за отпадни води Ахтопол се намира южно от гр. Ахтопол в поземлен имот 00878.48.2., образуван от части на поземлени имоти 000173 и 000361. С решение № КЗЗ - 4 от 11.06.2001 г. на Комисията за земеделските земи към МЗГ е направена промяна на предназначението на земята на имота – за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и пътна връзка към нея на, впоследствие обособени като самостоятелен имот – урбанизирана територия.

Обекти на инвестиционното предложение попадат в границите на ПП „Странджа”, ЗМ „Устието на р. Велека” и ПЗ „Наково кладенче” и в следните обекти от Националната екологична мрежа - Зона от значение за общността ”Странджа”, с код BG 0001007 по Директивата за хабитатите и Специално защитена зона за опазване на дивите птици “Странджа”, с код BG 0002040 по Директивата за птиците.
Природен парк Странджа

Територията на Странджа е обявена за природен парк през 1995 г. с цел дългосрочното опазване на уникална природа във водосборните басейни на реките Велека и Резовска и устойчиво социално - икономическо развитие на региона. Природният парк включва 25 защитени територии със собствен статут – 5 строги резервата с буферни зони, един поддържан резерват, 12 защитени местности и 7 природни забележителности. Природният парк има изготвен план за управление. През 1998 г. природният парк е включен в мрежата КОРИНЕ Биотоп, поради европейското му значение за опазването на уникалната растителност и флора и богатата фауна с множество застрашени видове. ПП “Странджа” е най-голямата защитена територия в страната, в рамките на която са включени 21 населени места с близо 8000 души население. Около 80% от територията е горски фонд, който се управлява от 5 държавни лесничейства. Територията е с разнообразна собственост, като преобладава държавната форма на собственост основно в ГФ. Управлението на дейностите в парка е в пряка зависимост от целите и предмета на опазване в двете защитени зони.



ЗМ „Устие на р. Велека

Типична лонгозна гора, представителна за долината на р. Велека, в състава на която участват характерни видове за такъв вид гори - планински ясен ( Fraxinus excelsior L.), странджански дъб ( Quercus hartwissiana Steven ), полски бряст ( Ulmus minor Mill. ), цер ( Quercus cerris L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), скрипка ( Smilax excelsa L.), повет ( Clematis vitalba L.), бръшлян (Hedera helix L.), блатно кокиче ( Leucojum aestivum L. ). По склоновете се срещат гори от източен бук ( Fagus orientalis Lipsky ) и дъбове ( Quercus sp.), а от храстите странджанска зеленика (Rhododendron ponticum L. ), понтийско бясно дърво ( Daphne pontica L.) и др.

Защитената местност също се покрива от двете защитени зони и дейностите в нея също се съобразяват с тях.

Заустването на пречистените води ще бъде в дере, извън водосбора на р. Велека.


ПЗ „Наково кладенче

ПЗ „Наково кладенче е природна забележителност и защитена местност, която се простира на 1.00 хектара в близост до град Ахтопол. Обявена е като забележителност с цел да бъдат запазени каспийската и обикновена блатна костенурка.

Местността е включена в списъка с природните забележителности през 1980 година



Имотът за изграждане на КПС «Коросията» в имот № 00878.107.588 в местността „ Варварското”, землище на гр. Ахтопол, Община Царево граничи с ПЗ „Наково кладенче”., само трасето на колектора с дължина около 30 м. преминава по действащия път през имоти № 000271 и № 000272 , които попадат в границите на ПЗ „Наково кладенче”. При спазване на предприетите мерки въздействието е сведено до минимум и няма да окаже негативно въздействие върху запазването на каспийската и обикновена блатна костенурка – Трасето минава успоредно на пътя, в границите на сервитутната ивица и не засяга влажни зони и крайбрежни територии, които за двата вида блатни костенурки са важни сухоземни местообитания, където снасят яйцата си.

Зона от значение за общността BG0001007 Странджа e обявена, съгласно Директива 92/43 ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Включена е в границите на ПП „Странджа”.

Площ, 118225,03ха (1182250,3 дка).

Статут - Приета от Министерски съвет с Решение № 122/02.03.2007
Цели на опазване са:


  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване в зоната са:


По класове земно покритие площта на предложената ЗЗ “Странджа” се разпределя в следните групи:

  • широколистни листопадни гори – 78 % от общата площ;

  • смесени гори – 5 %;

  • храстови съобщества – 10 % от общата площ;

  • сухи тревни съобщества, степи – 2 % от общата площ;

  • друга орна земя – 2 % от общата площ;

  • морски райони, заливи – 2 % от общата площ;

  • други земи – 1 % от общата площ;


Растителност и природни типове местообитания
В стандартния формуляр за защитената зона по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна като обекти на охрана са включени следните типове местообитания от Приложение І на Директива 92/43 ЕЕС:

Типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.01 B C B B

равнините и в планинския до алпийския пояс

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.1 A C A A

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации 0.01 B C B B

(Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални 0.1 A C A A

склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални 0.1 A C A A

склонове

6510 Низинни сенокосни ливади 0.31 C C C C

8310 Неблагоустроени пещери 0.01 A C A A

8330 Подводни или частично подводни морски пещери 0.01 A C A A

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, 0.03 A C A A

Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus

angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

minoris)


91S0 Западнопонтийски букови гори 11.22 A B A A

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.1 B C A B

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения 5.02 A B A A

от клас Thero-Brachypodietea

91AA Източни гори от космат дъб 0.1 B C A B

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 50.91 A A A A

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени 0.12 A C A A

водорасли по скалисти морски дъна

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 5.02 A B A A

съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)

(*важни местообитания на орхидеи)

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.1 A C A A

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion

albae)


1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и 1 A C A A

тинести плитчини

1160 Обширни плитки заливи 0.25 A C A A

1210 Едногодишна растителност върху морски 1 A C A A

крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 0.02 A C A A

видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни 0,009 A C A A

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по 0.0185 A C B B

крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 0.0001 B C A A

растителност (сиви дюни)

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от 0.01 B C B B

типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 Равнинни или планински реки с растителност от 0.01 B C A B

Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества 0.1 A C A A

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.1 B C A B

съобщества от Alysso-Sedion albi

1130 Естуари 0.1 A C A A



91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus 0.27 C

betulus

1410 Средиземноморски солени ливади

1340 * Континентални солени ливади

Площадката на обекта частично засяга хабитат 91G0 (под 6 дка), което представлява около 0,0005 % от общата площ на зоната (площадката заема около 0,0009 % от нея) и 0,19 % от общата площ на този хабитат.

С изграждането и експлоатацията на обекта не очакваме значителни отрицателни въздействия върху изброените местообитания, предмет на опазване в защитената зона, при условие че строителните работи се ограничат само в рамките на отредената площадка, генерираните строителни отпадъци и утайки се депонират само на уточнени предварително места извън границите на защитената зона, съществуващата растителност бъде съхранена максимално и рекултивацията на незастроените части се изпълни със същите дървесни видове, изграждащи този хабитат. Последното ще даде възможност за максимално приобщаване на обекта към околния ландшафт и същевременно ще възстанови частично загубата (до около 30 %).
Животински видове предмет на опазване в ЗЗ
Приоритетни за опазване съгласно Стандартния формуляр са:

Бозайници:

Широкоух прилеп Barbastella barbastellus

Дългоух нощник Myotis bechsteinii

Голям нощник Myotis myotis

Тези три вида прилепи са свъзани предимно с горските местообитания, където намират убежища и се хранят. Като изключение големия нощник може да обитава различни убежища, но се изхранва в горски съобщества. Опазването на тези видове е свързано преди всичко с горските хабитати. Реализацията на инвестиционното предложение би повлияло относително слабо на тези видове, предвид техните екологични изисквеания.



Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum

Южен подковонос Rhinolophus euryale

Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii

Остроух нощник Myotis blythii

Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersii

Дългопръст нощник Myotis capaccinii

Трицветен нощник Myotis emarginatus

Тази група прилепи се изхранват почти изцяло в откритите територии, а за убежища използват предимно пещери и скални образувания. Някой от тези видове са еусинантропни и могат да използват като убежища постройките на човека.Приоритетни места за хранене на тази група са пасищата и крайбрежмните пространства, където ентомоценозите са с по голяма плътност и биомаса. Реализацията на инвестиционното предложение би повлияло относително слабо на тези видове, предвид техните екологични изисквеания.

Видра Lutra lutra. Този вид е често срещан за територията на Странджа. Местообиатнията му са винаги свързани в реките и влажните територии. Опазването на вида е свързано с охрана на крайбрежните местообитания и районите около влажните зини. За територията на Странджа, видрата е еталон за плътностни показатели на вида за цяла Европа.

Европейски вълк Canis lupus. Видът е относително рядък за цялата територия на Странджа, за което може да се съди по броя на видените и отстреляни животни, както и от проведените таксации. Метообитанията му са свързани с лесистите терени, където вида се чувства спокоен. Крайбрежните терени не са предпочитани, поради което и няма данни за наблюдения на животни или следи от техните жизнени дейности. Този едър хищник избягва човешкото присъствие, както и въздействия от неговата жизнена дейност.
Земноводни и влечуги:



Южна блатна костенурка Mauremys caspica

Червенокоремна бумка Bombina bombina

Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis

Голям гребенест тритон Triturus karelinii

Местообитанията на тези видове са свързани с водните екосистеми. Единствено южния гребенест тритон през сухоземната фаза на годишния си цикъл обитава мезофилни стари гори, където се рови в листнат постилка и под паднали дънери и пънове. За двата вида блатни костенурки важни сухоземни местообитания са крайбрежните територии, където снасят яйца. Обикновено тези местообитания са в непосредствена близост до водоемите, но при липса на подходящи терени индивидите могат да се отдалечат на няколко стотин метра. Местата за снасяна на яйца са хълмисти терени с добро слънчегреене и дренираност на почвите. От тези видове, научно потвърждение за разпространението е необходимо да се направи за вида червенокоремна бумка, която няма сигурно доказано присъствие в района, а единствено екстрапулативно. При обхода на територията предназначена за изграждане на ГПСОВ, но присъствие на вида не беше констатирано.

Шипобедрена костенурка Testudo graeca

Шипоопашата костенурка Testudo hermanni

И двата вида сухоземни костенурки са констатирани многократно в различни точки на ЗЗ. Повечето находища са в крайбрежните територии. На територията на площадката не са наблюдавани екземпляри от тях.



Ивичест смок Elaphe quatuorlineata.

Видът е регистриран нееднократно в територията на Странджа, като много от съобщенията са от 30-те години. По големия брой от съобщенията за вида са от крайбрежната част, което се дължи на няколко фактора. Освен по честото посещение на крайморска Странджа, пъстрия смок в тази част има и повече подходящи местообитания. По крайбрежието на южното черноморие, многократно е констатиран в тръстиковите масиви на влажните зони, където вероятно намира лесни жертви. Други негови местообитания са краиречните гори и влажните дерета обраслис влаголюбива горска растителност. През последното столетие видът е претърпял силна регресия, следствие комбинация от отрицателни фактори и към настоящия момент се нуждае от строга защита. Приоритет в опазването на вида трябва да имат доказаните му местообитания, както и местонаходищата му, без оглед на типа на местообитание. Не ни е известно той да е наблюдаван на територията на инвестиционното предложение

Риби:

Карагьоз Alosa pontica

Средиземноморска финта Alosa fallax

Тези два вида са първично морски, проходни риби. Размножаването и на двата вида не е доказано в реки от черноморския водосбор. Карагьоза се размножава единствено в р. Дунав. През последниет 20 години няма научни доказателства за присъствието им в близките реки.



Маришка мряна Barbus plebejus

Брияна Chalcalburnus chalcoides

Обикновен щипок Cobitis taenia

Горчивка Rhodeus sericeus amarus

Тези видове са типични реофилни. Първия вид е вероятно с объркана номенклатура, защото в този водосбор, научно е доказно присъствието на друг вид мряна – кримската (приморска) – Barbus tauricus.Видът B. plebeujs е разпространен в Апенинския полуостров и има съвсем разлина морфологи и био-екология.. Като европейски вид с ограничено разпространение е бил включен в Директивата за хабитатите.

Реализацията на ИПи респективно, изграждането и експлоатацията на ГПСОВ Ахтопол не предполагат значителни отрицателни въздействия върху ихтиофауната в района, при спазване на предвидените в проекта технологии. Същевременно ще бъдат преустановени заустванията на непречистени отпадни води в деретата около града и в морето. Това ще се отрази благоприятно на ихтиофауната в района.
Безгръбначни:

Голям сечко Cerambyx cerdo

Бръмбар отшелник - Osmoderma eremita

Буков сечко Morimus funereus

*Алпийска розалиа Rosalia alpina

Тези видове твърдокрили са разпространени в широколистните гори и развитието на техните ларви е свързано с наличието нс мъртва дървесина. Опазването на тези твърдокрили е свързано с опазването на старите гори и мъртвата дървесина в тях.



Lycaena dispar

C allimorpha quadripunctaria

Тези два вида пеперуди са широко разпространеи на територията на Странджа. Обитават мезофилни и мезо-хигрофилни открити пространства, основно пасища, ливади и мочури. И двата вида са включени към групата на целевите за райоан видове пеперуди.



Coenagrion mercuriale

Това равнокрило водно конче е рядък вид за нашата фауна. Ларвите му се развиват в разливи на реките, а възрастното лети в близките на водоема крайбрежни територии. Видът е установн в няколко локални находища и зашитата му е свързана основно с опазването на конкретните водоеми.



Нито един от изброените видове не е пряко свързан с площадката на инвестиционното предложение и осъществяването му не засяга жизненоважни за съществуването му условия на средата.
Специално защитена зона за опазване на дивите птици BG0002040Странджа” (ОВМ BG040), обявена, съгласно Директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици.

Площ 115417,34 ха (1154173,4 дка).

Статут - Приета от Министерски съвет с Решение № 122/02.03.2007 г.
Защитената зона се създава с цел:

  • Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

  • Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

  • Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

  • Локализиране и защита на гнездовищата на средиземноморския буревестник;

  • Повишаване естествеността на горските местообитания;

  • Възстановяване на ливадни местообитания;

  • Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;

  • Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

  • Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница