Пречиствателна станция за отпадъчни води

Пречиствателна станция за отпадъчни води

І Етап – 20 000 жители; Предмет на разработката е І Етап – 20 000 екв.жители.

Краен етап изграждането е включено в ІV етап на ИП – 40 000 екв. жители.

Предмет на разработката е І Етап – 20 000 жители.
На базата на приетите варианти за водоснабдителната и канализационна мрежи в идейните проекти е разработена етапност на разширението и рехабилитацията на ВиК инфраструктурата. Тази етапност трябва първо и преди всичко да постигне следните резултати :

• 
  Постигане на съвместяване на етапите за водоснабдяване и канализация и пречистване на отпадъчните води с цел осигуряване на високо качество на жизнена среда на населението и посетителите на курорта гр. Ахтопол, предотвратяване на здравен риск за хората в района на Черноморското крайбрежие, развитие на туризма и биоразнообразието в района.
  

• 
  Изграждане на ВиК инфраструктурата по улиците на града да се изпълнява едновременно. По този начин ще се гарантира ефективността на инвестицията на 100 %, ще се съкрати срока за изпълнение на строителните работи, което в крайна сметка е в интерес на гражданите на Ахтопол;
  
• 
  Да се избегне извършването на аварийни ремонти особенно по водопроводната мрежа, който влошават работата на системата, от една страна, от друга страна оскъпяват строителството на канализационните подобекти без да се постига желаното качество, предвид влошаване условията на труд;
  
• 
  Да се осигури необходимия капацитет на ПСОВ за пречистването на отпадъчните води в резултат на включването на нови потребители.
  

Теренът, на който се предвижда да бъде изградена градската пречиствателна станция за отпадни води Ахтопол се намира южно от гр. Ахтопол в поземлен имот 00878.48.2., образуван от части на поземлени имоти 000173 и 000361. С решение № КЗЗ - 4 от 11.06.2001 г. на Комисията за земеделските земи към МЗГ е направена промяна на предназначението на земята на имота – за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и пътна връзка към нея на, впоследствие обособени като самостоятелен имот – урбанизирана територия.

Обекти на инвестиционното предложение попадат в границите на ПП „Странджа”, ЗМ „Устието на р. Велека” и ПЗ „Наково кладенче” и в следните обекти от Националната екологична мрежа - Зона от значение за общността ”Странджа”, с код BG 0001007 по Директивата за хабитатите и Специално защитена зона за опазване на дивите птици “Странджа”, с код BG 0002040 по Директивата за птиците.
Природен парк Странджа

Територията на Странджа е обявена за природен парк през 1995 г. с цел дългосрочното опазване на уникална природа във водосборните басейни на реките Велека и Резовска и устойчиво социално - икономическо развитие на региона. Природният парк включва 25 защитени територии със собствен статут – 5 строги резервата с буферни зони, един поддържан резерват, 12 защитени местности и 7 природни забележителности. Природният парк има изготвен план за управление. През 1998 г. природният парк е включен в мрежата КОРИНЕ Биотоп, поради европейското му значение за опазването на уникалната растителност и флора и богатата фауна с множество застрашени видове. ПП “Странджа” е най-голямата защитена територия в страната, в рамките на която са включени 21 населени места с близо 8000 души население. Около 80% от територията е горски фонд, който се управлява от 5 държавни лесничейства. Територията е с разнообразна собственост, като преобладава държавната форма на собственост основно в ГФ. Управлението на дейностите в парка е в пряка зависимост от целите и предмета на опазване в двете защитени зони.

Типична лонгозна гора, представителна за долината на р. Велека, в състава на която участват характерни видове за такъв вид гори - планински ясен ( Fraxinus excelsior L.), странджански дъб ( Quercus hartwissiana Steven ), полски бряст ( Ulmus minor Mill. ), цер ( Quercus cerris L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), скрипка ( Smilax excelsa L.), повет ( Clematis vitalba L.), бръшлян (Hedera helix L.), блатно кокиче ( Leucojum aestivum L. ). По склоновете се срещат гори от източен бук ( Fagus orientalis Lipsky ) и дъбове ( Quercus sp.), а от храстите странджанска зеленика (Rhododendron ponticum L. ), понтийско бясно дърво ( Daphne pontica L.) и др.

Защитената местност също се покрива от двете защитени зони и дейностите в нея също се съобразяват с тях.

Заустването на пречистените води ще бъде в дере, извън водосбора на р. Велека.

Местността е включена в списъка с природните забележителности през 1980 година

Площ, 118225,03ха (1182250,3 дка).

Статут - Приета от Министерски съвет с Решение № 122/02.03.2007
Цели на опазване са:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Предмет на опазване в зоната са:

• 
  широколистни листопадни гори – 78 % от общата площ;
  
• 
  смесени гори – 5 %;
  
• 
  храстови съобщества – 10 % от общата площ;
  
• 
  сухи тревни съобщества, степи – 2 % от общата площ;
  
• 
  друга орна земя – 2 % от общата площ;
  
• 
  морски райони, заливи – 2 % от общата площ;
  
• 
  други земи – 1 % от общата площ;
  

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.01 B C B B

равнините и в планинския до алпийския пояс

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.1 A C A A

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации 0.01 B C B B

(Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални 0.1 A C A A

склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални 0.1 A C A A

склонове

6510 Низинни сенокосни ливади 0.31 C C C C

8310 Неблагоустроени пещери 0.01 A C A A

8330 Подводни или частично подводни морски пещери 0.01 A C A A

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, 0.03 A C A A

Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus

angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

minoris)

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.1 B C A B

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения 5.02 A B A A

от клас Thero-Brachypodietea

91AA Източни гори от космат дъб 0.1 B C A B

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 50.91 A A A A

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени 0.12 A C A A

водорасли по скалисти морски дъна

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 5.02 A B A A

съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)

(*важни местообитания на орхидеи)

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.1 A C A A

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion

albae)

тинести плитчини

1160 Обширни плитки заливи 0.25 A C A A

1210 Едногодишна растителност върху морски 1 A C A A

крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 0.02 A C A A

видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни 0,009 A C A A

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по 0.0185 A C B B

крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 0.0001 B C A A

растителност (сиви дюни)

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от 0.01 B C B B

типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 Равнинни или планински реки с растителност от 0.01 B C A B

Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества 0.1 A C A A

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.1 B C A B

съобщества от Alysso-Sedion albi

1130 Естуари 0.1 A C A A

1410 Средиземноморски солени ливади

1340 * Континентални солени ливади

Площадката на обекта частично засяга хабитат 91G0 (под 6 дка), което представлява около 0,0005 % от общата площ на зоната (площадката заема около 0,0009 % от нея) и 0,19 % от общата площ на този хабитат.

С изграждането и експлоатацията на обекта не очакваме значителни отрицателни въздействия върху изброените местообитания, предмет на опазване в защитената зона, при условие че строителните работи се ограничат само в рамките на отредената площадка, генерираните строителни отпадъци и утайки се депонират само на уточнени предварително места извън границите на защитената зона, съществуващата растителност бъде съхранена максимално и рекултивацията на незастроените части се изпълни със същите дървесни видове, изграждащи този хабитат. Последното ще даде възможност за максимално приобщаване на обекта към околния ландшафт и същевременно ще възстанови частично загубата (до около 30 %).
Животински видове предмет на опазване в ЗЗ
Приоритетни за опазване съгласно Стандартния формуляр са:

Бозайници:

Широкоух прилеп Barbastella barbastellus

Дългоух нощник Myotis bechsteinii

Голям нощник Myotis myotis

Тези три вида прилепи са свъзани предимно с горските местообитания, където намират убежища и се хранят. Като изключение големия нощник може да обитава различни убежища, но се изхранва в горски съобщества. Опазването на тези видове е свързано преди всичко с горските хабитати. Реализацията на инвестиционното предложение би повлияло относително слабо на тези видове, предвид техните екологични изисквеания.

И двата вида сухоземни костенурки са констатирани многократно в различни точки на ЗЗ. Повечето находища са в крайбрежните територии. На територията на площадката не са наблюдавани екземпляри от тях.

Тези два вида са първично морски, проходни риби. Размножаването и на двата вида не е доказано в реки от черноморския водосбор. Карагьоза се размножава единствено в р. Дунав. През последниет 20 години няма научни доказателства за присъствието им в близките реки.

Тези видове са типични реофилни. Първия вид е вероятно с объркана номенклатура, защото в този водосбор, научно е доказно присъствието на друг вид мряна – кримската (приморска) – Barbus tauricus.Видът B. plebeujs е разпространен в Апенинския полуостров и има съвсем разлина морфологи и био-екология.. Като европейски вид с ограничено разпространение е бил включен в Директивата за хабитатите.

Реализацията на ИПи респективно, изграждането и експлоатацията на ГПСОВ Ахтопол не предполагат значителни отрицателни въздействия върху ихтиофауната в района, при спазване на предвидените в проекта технологии. Същевременно ще бъдат преустановени заустванията на непречистени отпадни води в деретата около града и в морето. Това ще се отрази благоприятно на ихтиофауната в района.
Безгръбначни:

Голям сечко Cerambyx cerdo

Бръмбар отшелник - Osmoderma eremita

Буков сечко Morimus funereus

*Алпийска розалиа Rosalia alpina

Тези видове твърдокрили са разпространени в широколистните гори и развитието на техните ларви е свързано с наличието нс мъртва дървесина. Опазването на тези твърдокрили е свързано с опазването на старите гори и мъртвата дървесина в тях.

Тези два вида пеперуди са широко разпространеи на територията на Странджа. Обитават мезофилни и мезо-хигрофилни открити пространства, основно пасища, ливади и мочури. И двата вида са включени към групата на целевите за райоан видове пеперуди.

Това равнокрило водно конче е рядък вид за нашата фауна. Ларвите му се развиват в разливи на реките, а възрастното лети в близките на водоема крайбрежни територии. Видът е установн в няколко локални находища и зашитата му е свързана основно с опазването на конкретните водоеми.

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Локализиране и защита на гнездовищата на средиземноморския буревестник;
  
• 
  Повишаване естествеността на горските местообитания;
  
• 
  Възстановяване на ливадни местообитания;
  
• 
  Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.