В небесата, светът на чистата от низши желания мисъл, Душата събира плодовете на всички добри семена - мисъл и чисти вълнения - посети във физическия свят. Този свят представлява състояние на непрекъснато и често блаженство, разбира се, различно по стенен, когато бъде разглеждано отвън, но винаги най-пълно за този, който го изпитва. И тук разликата произлиза от това дали се приема или не идеята за превъплъщенията като метод на развитието. Когато тя се приема, в небесния свят се вижда не само място за прибиране на плодовете от семената, иосяти в земния живот, но и място, където всеки добър опит, ламтеж и старание се претворяват в умствени и морални качества, които в своята цялост образуват характера, с който човек идва във физическия свят при новото раждане. По този начин небесата заемат важно положение в еволюционния път. Възгледите на онези, които отхвърлят превъплъщението, не са достатъчно ясни, за да може въпросът да се обобщи в подробности. Но всички, без малцината, които смятат небесата за застинало състояние, вярват в растежа и прогреса, в развитието на силата и ползата, което става по много пътища в безбройни светове, разпръснати в пространството. Всички религии споделят възвишената вяра, че човекът е Безсмъртно Духовно Същество и че неговото предназначение с да обича, да учи и да помага во веки веков.
Братството на хората
Религията започва с Единството на Бога и свършва с Братството на хората. Всъщност двете истини са неразделни, защото втората се подразбира от първата. Ако животът е един, тогава всяка форма оживява в него и трябва да бъде свързана неразделно с всяка друга форма, оживена но същия начин. Всички форми съставят едно тяло, на което животът е Бог. Ето защо религиите винаги са обичали да си служат с човешкото тяло за сравнение с цялото общество на вярващите. Както кръвта е животът на тялото, тъй Христос е животът на Своето Тяло - Църквата. Така както повреда, сторена на кой да е орган на тялото, поврежда цялото тяло, така и злото, сторено на един член от тялото на Човечеството, е зло, сторено на цялата раса. никой не може да се освободи от тази тясна връзка. Никой не може да се отдръпне настрани и да иска да живее сам. Родени в човешкото семейство, ние трябва всички да живеем в него. Братството е природен факт и от него е невъзможно да се избяга.
Тъй като егоизмът - който произхожда от чувството за отделност, което принадлежи на материалната страна на природата, - е силен у хората в днешния стадии на еволюцията, то великите Учители на човечеството, при даването на различните религии, са се старали да събудят у своите последователи обединителното чувство на общия живот, на един широк Аз.
Твърде малко се говори за Всемирното Братство, а твърде много се подчертава ограниченото братство между единоверците. С течение на времето неизбежно то трябва да се разшири до размерите на всеобгръщащ кръг, защото щом Бог е един, то всички Негови деца трябва постепенно да влезнат в неговия дом. Семето е посято в една религия, израсналото дърво ще разпростре своите клони надалеч и нашироко.
Трябва откровено да се признае, че в миналата история на човечеството, Всемирното Братство е проповядвано по-скоро частично, отколкото всеобщо, и малкото текстове за него са били приемани по-скоро като благочестиво мнение, отколкото като живо вдъхновение за практическо ръководство в поведението. Оттам и- задължението на всяка религия да наблегне върху истината и да култивира практиката, за да се разбият и сринат разделящите стени. Това никога няма да стане, ако, за да влезе човек в Братството, трябва да приеме религията. Трябва да знаем, Братството е един природен факт, който има корена си в Единия Живот, в който ние всички сме причастни и от който не може да ни отдели никакво престъпление, нито пък кой знае каква висота на извисяване. Братството, което обгръща и най-обикновеното и най-благородното, най-низкото и най-възвишеното, грешника и светена -едно неразрушимо рождено право, което стои над всяка възможност за отнемане. Щом Бог е вездесъщ, Братството е факт.
Докато човекът се мисли за тялото, а- не Духа, Братството остана само идея; защото материята (тялото) расте чрез вземане, чрез постоянно присвояване това, що е вън, и съединяване с това, що вече с притежавано; всички материални неща се намаляват, и най-после изчезват поради употребяване, и тъй като тяхното количество с ограничено, а жадуващите да притежават са много, неизбежно произлиза борба за тяхното овладяване; грабене и държане с условието на материалния успех. Но когато човек почне да познава в себе си Духа, а не само тялото, гой схваща, че споделянето с другите и даването е условие за растеж и сила. Духовните богатства се увеличават чрез употреба, а не се намаляват - колкото повече човек ги раздава, толкова те се умножават; колкото повече ги споделя с другите, толкова повече сам ги усвоява и асимилира. Ето защо Братството трябва да има своите корени в Духа, и като се разпространява чрез умственото и емоционално царства, да достигне най-после да се реализира в материалното; то не може да бъде създадено чрез законодателство, да бъде наложено отвън; то трябва да тържествува чрез Духа, който блика отвътре.
Изучаването миналата история може да убеди онези, които сами не могат да проникнат със своя разум, че Братството, наистина, е закон в природата. Защото един закон доказва своето съществуване тъй добре, като разбива онова, което го пренебрегва, както и като подкрепя онова, което се намира в хармонични връзки с него. Народ след народ, държава след държава са се проваляли от пренебрегване на Братството. Където силният тъпче слабия, вместо да го покровителства, където богатият експлоатира бедния, вместо да му помага, където ученият презира невежия, вместо да го учи, - там неумолимият пръст на природата поставя надпис на цивилизацията: Осъдена! Още малко и тя пропада. Само когато се практикува Братството, тогава цивилизацията се въздига и закрепва задълго.
Достойно е за отбелязване, че всеки път, в ранните дни на всяка религия, духът на Братството преобладава твърде категоричо, и започва да отпада само със застаряването на религията. Индийските Свещени Писания говорят за щастливи епохи в миналото, когато народите са живели като едно общо семейство, когато просвещението е било всеобщо, всички са работили прилежно своята работа, всички са се обичали като братя. Между учениците, събрани около Гаутама Буда, е съществувало мило братство. При първите християни "всичко им било общо", и го разпределяли между всички "според нуждата." Другарите на арабския Пророк са живели като братя, и Пророкът е бил като Старши Брат помежду им. Първият признак на религията като че ли е Братството, и вътре в нея то избликва някак естествено, без усилие. В дните, когато хората влизат в една нова религия по убеждение, и я следват от чиста преданост, религията естествено взема формата на братството, защото тогава още Духът тържествува (Духът, който работи за единството.) Но всякога егоизмът се е прокрадвал в религията, всякога чистото злато е потъмнявало, а амбиция, лакомия, и завист са помрачавали първата ревност. Все пак блянът, надеждата за една продължителна цивилизация, въздигната върху Братството, е по-златявала, от време на време, хоризонта на Светиите, на великите Грижовници за човечеството. Пророци са указвали на такава цивилизация, поети са я възпявали, философи са я очертавали, мъченици умирали за нея. И ще дойде ден, когато Старшите Братя на Човечеството, Великото Братство от религиозни Учители на света, ще я учредят, и Духът на Любовта, в който всяка религия първоначално се откърмя, ща се носи над възмъжалата тогава раса.
Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата
Сподели с приятели: |