Увод Какъвто ме мислят хората, Партха



страница11/11
Дата24.04.2022
Размер183.5 Kb.
#114166
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
bezant religia
Свързани:
Шунгит-е-уникален-минерал

Небесният свят


В небесата, светът на чистата от низши желания мисъл, Душата събира плодовете на всички добри се­мена - мисъл и чисти вълнения - посети във физичес­кия свят. Този свят представлява състояние на непре­къснато и често блаженство, разбира се, различно по стенен, когато бъде разглеждано отвън, но винаги най-пълно за този, който го изпитва. И тук разликата произлиза от това дали се приема или не идеята за превъ­плъщенията като метод на развитието. Когато тя се приема, в небесния свят се вижда не само място за прибиране на плодовете от семената, иосяти в земния живот, но и място, където всеки добър опит, ламтеж и старание се претворяват в умствени и морални качес­тва, които в своята цялост образуват характера, с кой­то човек идва във физическия свят при новото ражда­не. По този начин небесата заемат важно положение в еволюционния път. Възгледите на онези, които отх­върлят превъплъщението, не са достатъчно ясни, за да може въпросът да се обобщи в подробности. Но всички, без малцината, които смятат небесата за зас­тинало състояние, вярват в растежа и прогреса, в раз­витието на силата и ползата, което става по много пътища в безбройни светове, разпръснати в простран­ството. Всички религии споделят възвишената вяра, че човекът е Безсмъртно Духовно Същество и че не­говото предназначение с да обича, да учи и да помага во веки веков.


Братството на хората


Религията започва с Единството на Бога и свър­шва с Братството на хората. Всъщност двете истини са неразделни, защото втората се подразбира от пър­вата. Ако животът е един, тогава всяка форма оживя­ва в него и трябва да бъде свързана неразделно с вся­ка друга форма, оживена но същия начин. Всички фор­ми съставят едно тяло, на което животът е Бог. Ето защо религиите винаги са обичали да си служат с чо­вешкото тяло за сравнение с цялото общество на вяр­ващите. Както кръвта е животът на тялото, тъй Хрис­тос е животът на Своето Тяло - Църквата. Така как­то повреда, сторена на кой да е орган на тялото, пов­режда цялото тяло, така и злото, сторено на един член от тялото на Човечеството, е зло, сторено на цялата раса. никой не може да се освободи от тази тясна връзка. Никой не може да се отдръпне настрани и да иска да живее сам. Родени в човешкото семейство, ние трябва всички да живеем в него. Братството е природен факт и от него е невъзможно да се избяга.
Тъй като егоизмът - който произхожда от чувст­вото за отделност, което принадлежи на материална­та страна на природата, - е силен у хората в днешния стадии на еволюцията, то великите Учители на чове­чеството, при даването на различните религии, са се старали да събудят у своите последователи обединителното чувство на общия живот, на един широк Аз.
Твърде малко се говори за Всемирното Братст­во, а твърде много се подчертава ограниченото брат­ство между единоверците. С течение на времето неиз­бежно то трябва да се разшири до размерите на всеобгръщащ кръг, защото щом Бог е един, то всички Не­гови деца трябва постепенно да влезнат в неговия дом. Семето е посято в една религия, израсналото дърво ще разпростре своите клони надалеч и нашироко.
Трябва откровено да се признае, че в миналата история на човечеството, Всемирното Братство е про­повядвано по-скоро частично, отколкото всеобщо, и малкото текстове за него са били приемани по-скоро като благочестиво мнение, отколкото като живо вдъх­новение за практическо ръководство в поведението. Оттам и- задължението на всяка религия да наблегне върху истината и да култивира практиката, за да се разбият и сринат разделящите стени. Това никога ня­ма да стане, ако, за да влезе човек в Братството, тряб­ва да приеме религията. Трябва да знаем, Братството е един природен факт, който има корена си в Единия Живот, в който ние всички сме причастни и от който не може да ни отдели никакво престъпление, нито пък кой знае каква висота на извисяване. Братството, кое­то обгръща и най-обикновеното и най-благородното, най-низкото и най-възвишеното, грешника и светена -едно неразрушимо рождено право, което стои над вся­ка възможност за отнемане. Щом Бог е вездесъщ, Бра­тството е факт.
Докато човекът се мисли за тялото, а- не Духа, Братството остана само идея; защото материята (тя­лото) расте чрез вземане, чрез постоянно присвоява­не това, що е вън, и съединяване с това, що вече с притежавано; всички материални неща се намаляват, и най-после изчезват поради употребяване, и тъй като тяхното количество с ограничено, а жадуващите да притежават са много, неизбежно произлиза борба за тяхното овладяване; грабене и държане с условието на материалния успех. Но когато човек почне да поз­нава в себе си Духа, а не само тялото, гой схваща, че споделянето с другите и даването е условие за растеж и сила. Духовните богатства се увеличават чрез упо­треба, а не се намаляват - колкото повече човек ги раздава, толкова те се умножават; колкото повече ги споделя с другите, толкова повече сам ги усвоява и асимилира. Ето защо Братството трябва да има свои­те корени в Духа, и като се разпространява чрез умст­веното и емоционално царства, да достигне най-после да се реализира в материалното; то не може да бъ­де създадено чрез законодателство, да бъде наложено отвън; то трябва да тържествува чрез Духа, който блика отвътре.
Изучаването миналата история може да убеди онези, които сами не могат да проникнат със своя ра­зум, че Братството, наистина, е закон в природата. За­щото един закон доказва своето съществуване тъй до­бре, като разбива онова, което го пренебрегва, както и като подкрепя онова, което се намира в хармонични връзки с него. Народ след народ, държава след дър­жава са се проваляли от пренебрегване на Братство­то. Където силният тъпче слабия, вместо да го покро­вителства, където богатият експлоатира бедния, вме­сто да му помага, където ученият презира невежия, вместо да го учи, - там неумолимият пръст на приро­дата поставя надпис на цивилизацията: Осъдена! Още малко и тя пропада. Само когато се практикува Брат­ството, тогава цивилизацията се въздига и закрепва задълго.
Достойно е за отбелязване, че всеки път, в ран­ните дни на всяка религия, духът на Братството пре­обладава твърде категоричо, и започва да отпада са­мо със застаряването на религията. Индийските Све­щени Писания говорят за щастливи епохи в минало­то, когато народите са живели като едно общо семейство, когато просвещението е било всеобщо, всички са работили прилежно своята работа, всички са се оби­чали като братя. Между учениците, събрани около Гаутама Буда, е съществувало мило братство. При пър­вите християни "всичко им било общо", и го разпре­деляли между всички "според нуждата." Другарите на арабския Пророк са живели като братя, и Пророкът е бил като Старши Брат помежду им. Първият при­знак на религията като че ли е Братството, и вътре в нея то избликва някак естествено, без усилие. В дните, когато хората влизат в една нова религия по убежде­ние, и я следват от чиста преданост, религията естес­твено взема формата на братството, защото тогава още Духът тържествува (Духът, който работи за един­ството.) Но всякога егоизмът се е прокрадвал в рели­гията, всякога чистото злато е потъмнявало, а амби­ция, лакомия, и завист са помрачавали първата рев­ност. Все пак блянът, надеждата за една продължи­телна цивилизация, въздигната върху Братството, е по-златявала, от време на време, хоризонта на Светиите, на великите Грижовници за човечеството. Пророци са указвали на такава цивилизация, поети са я възпява­ли, философи са я очертавали, мъченици умирали за нея. И ще дойде ден, когато Старшите Братя на Чове­чеството, Великото Братство от религиозни Учители на света, ще я учредят, и Духът на Любовта, в който всяка религия първоначално се откърмя, ща се носи над възмъжалата тогава раса.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница