Божествената воля работи за правдата и тези, които я пренебрегват, неизбежно трябва да страдат. Оттук и непрестанното предупреждение на мъдреци и пророци, че всичко, което е противно на правдата, причинява страдания. Както е казано от Буда: "Когато един човек говори или върши нещо със зла умисъл, страданието го последва тъй, както колелата следват краката на воловете, които теглят колата... Когато един човек говори или върши нещо с чисти намерения, щастието го следва, както сянката му, която никога не го напуска." Апостол Павел изказва същата мисъл много строго: "Недейте се лъга: Бог поругаваи не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне."
Днес никой не отрича, че природният закон е ненарушим във физическия свят. Известно е, че със знание човек може да използва един закон против друг и тъй да постигне резултатът, към който се стреми. "Природата се завладява чрез покорство" и науката е възможна само защото законите са ненарушими. По същия начин законът с ненарушим и в свръхфизичсс-ките светове, защото всички светове са създадени и поддържани от същия Бог и гой (законът) работи по Три главни линии, които изхождат от един троен Дух -Троицата, която е нашият Аз.
Чрез нашата воля, която се проявява и като желание, ние привличаме или отблъскваме околиите предмети към и от нас. Това, което страстно желаем или искаме решително, идва при нас. Независимо от това дали е причинено от волята или от желанието, нашето действие върху околните предмети и хора с причината за въздействието - приближаване или отстраняване. Тъй наречените "щастливци" са хора със силни желания или силна воля. Един фин магнетизъм довежда в ръцете им това, към което се стремят. За да работи бързо, една сила трябва да е издържана, твърда и сигурна в успеха си. Ако изучим внимателно света около нас, ние ще открием подобни сили както у себе си, така и у другите. Това е отражение на Божествената воля в нас, това, което казва: "Бъди! И то е." Ще си припомним тук и мисълта на Данте за Божеството - че в Него воля и дело са едно.
Нашата мисъл твори нашия характер, защото често повтаряната мисъл става навик, а навикът постепенно кристализира в постоянно качество или част от характера. Мисълта е причината на делото и за ясно-видското зрение тя е неговата скрита страна: "Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си."
Тялото върши това, върху което мисълта се спира за по-дълго време: "Човекът е творение на мисълта; което мисли в един живот, това той става в друг.""Всичко, което ние сме, е резултат на това, което по-рано сме мислили: то е съградено върху наши мисли, то е съставено от нашите мисли."
Чрез нашата дейност - върху други - ние предизвикваме върху себе си равно противодействие. Щастие, разпръснато между други, означава щастие, течащо обратно към нас самите. По същия начин и страдание, причинено на други, се връща при нас отново като страдание.
Колкото и жестоко да изглежда това учение, то е жестоко с красивата жестокост на природата,-чрез която Бог винаги говори и привежда нашите воли в съгласие с Неговата. Еврейският псалмопевеи признава това, когато възкликва: "И у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата."От радостта, която следва подир правдата, от страданието, което тича по стъпките на злото, ние научаваме как да хармонизираме наглата воля с Волята, която управлява световете. Човек може да сее каквото семе поиска, но това, което порасне от него, ще бъде от посятото семе, а не от някое друго. Постепенно човек се научава да избира добро семе.
В един такъв свят на закон, човек може да върви със сигурна стъпка, правилни желания му доставят правилни предмети, правилни мисли ще му изградят правилен характер, правилни действия ще му създадат правилни условия на живот. Тъй неговите тела стават все по-добри инструменти на Духа и се приближават към съвършенството.