Жертвата е изливане на живот за доброто на другите и този живот за израстване на Духа е законът, който строи и поддържа световете. Религиите по света в различни символи поставят жертвата като начало на божествената проява. Индусите виждат зората на божественото себеоткровение в "жертвения кон"и възпяват висшия Дух (Пуруша) за това, че се с пожертвал за създаването на световете?. Християните говорят за Агнеца, "заклан от създание мира", персите говорят за времето, когато е нямало земя и небе, и Зерванс чрез жертва привежда в проява Ахура Мазда, Творецът. Това себеизливане на божествения Дух за да сътвори вселената, прави от тази жертва Закон на Живота и ни учи да считаме, че Жертвата на Духа е радостна проява на живота, а не страдание, както гова изглежда за тялото. За духовния човек да бъде носител на Божията светлина, пратеник на Неговото състрадание и работник в Неговото царство - това-той счита за едничък живот, заслужават да се живее. Да ускорява човешката еволюция, да служи на Добрия Закон, да поеме част от тежкия товар на света - гова е самата радост на Господа.
Бидейки непосредствено изтичане от Божия живот, Духът представлява един поток, извираш от неизчерпаем извор. И колкото повече той тече, толкова повече вода се втича в него. В материалните светове се вьрзва една безкрайна верига от причини и следствия, защото ефектът става нова причина и така без край. Наистина "нисшата дейност те прави зависим"и всяко извършено действие е една нова връзка. Но онова дело, което човек върши като част от божествената Дейност, в което деецът се чувства само като агент, в което той не търси нищо за себе си и при това се предлага за жертва - "Ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля", такова дело не обвързва, защото тук Цялото работи чрез частта, а не частта сама за себе си. Писано е, че всяка дейност обвързва:
Но саможертвата е висша дейност Освободи се от всички желания. И следвай Висшия път - необвързан! Ето го пътят към свободата: материята обвързва чрез егоистичната дейност, Духът освобождава чрез жертвена дейност. По този начин Духът тържествува над материята. Безсмъртният човек - над своите тела. Човешката воля се обединява с божествената - "Нему сме се ние предали" и човек предлага своето тяло -една "жертва жива, света и благоугодна Богу".