Увод Какъвто ме мислят хората, Партха
Изтегляне 183.5 Kb.
|
Свързани:
Шунгит-е-уникален-минерал
Въплъщението на ДухаМоже да се каже, че цялата Вселена е въплътен Дух, тъй като никакъв отломък от материя, колкото и дребен да е, не би могъл да съществува дори за един миг, ако не е животът, който го изпълва. Материята съществува само за да дава възможност на Духа да се проявява. Тя няма друго предназначение, ни смисъл, ни полза, освен да бъде оръдие на Духа. Тази истина, която важи за всички времена и е вярна във всеки неин аспект, е била изказвана частично по разни начини от различни религии и особено подробно чрез учението за специалното въплъщение на Бога в известни личности или за особеното Божие осеняване на някои лица. Това е една особена подробност от общото учение за това, че всеки живот, всеки Дух, произхожда от Бога - "както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род"." Както в мистичните области на най-тънката материя "аспект" става "лице" и "лице" - "аспект", така и Божественото въплъщение, вдъхновение и въплътя-ване на Духа във всяко живо същество са само степени в проявата на Висшия живот. Както когато човек се убоде, съзнанието, което изобщо поддържа цялото тяло, за един миг се съсредоточава специално в нараненото място и води ръката до него за да извади тръна; така и, когато светът изпитва някаква особена необходимост, за да я посрещне, Божието Съзнание се съсредоточава в едно специално Въплъщение, което е най-висшата степен, известна на човека. Нисши степени на подобно съсредоточаване, различни в детайлите, са случаите с пророци, герои, управители, светии, учители, поети, артисти и др. "Има различни дарбите, ала Духът е един и същи; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Които върши всичко у всички." Ипдусите имат своите аватари - "Който слиза", "Бог с нас" - и вярват, че от време на време второто Лице на божеството се явява в човешка форма, за да помогне на света: Макар и нероден, неизменен атман, аз - Едното във всичко живо, направлявайки своята природа чрез йогамайя се въплъщавам. Щом изгасне изконната правда, що я в света зацари безпорядък, тогава аз - Едното, върховното в човешко тяло се. въплъщавам. За да бъдат спасени добрите, за да бъдат погубени злите, за да се спази законната правда, във всяка епоха аз се явявам Индусите имат и своите мъдреци (риши) и аскети (йогини), които благодарение на усилено пречистване през целия си земен живот, съумяват да направят материята на телата си тъй прозрачна, че божествения Дух вътре в храма-тяло свети навън, песпъван от обвивката на плътта. Тези велики мъже са Божиите пратеници до неговия свят, носителите на Неговите истини, които разбулват Неговата природа, Неговата воля и Неговата любов. Чрез тях хората са получили Свещените писания, които са авторитетните документи на всяка религия. И както имат свои пророци и откровение, получено чрез тях, индусите напълно и радостно признават, че и другите религии имат своите пророци и откровения, тъй авторитетни и тъй полезни за другите, както са и техните за тях. Освен тези специални случаи на божествено въплъщение и осеняване, индусите вярват още, че всеки човек с едно божествено въплъщение, че Бог наистина живее в човешкото сърце. За тях всеки човек - не, дори всяко животно и дърво, и минерал е въплътен Дух. Формите се променят, те се раждат и умират, но Духът остава завинаги. Персите виждат в своя висш пророк първия от пяла редица Учители, носещи името Заратустра - оная божествена Светлина, йод чийто лъчи той следва жизнения път. В Ахура Мазда Той говори направо и открива на своите последователи Закона. За персите Той е това, което са божественият законодател Ману и ритите за индусите. Созиош, крайното въплъщение, е една фигура, твърде близка до индийската идея за аватара. Евреите имат за баща на своята раса Авраам, "приятелят Божи", за законодател - Мойсей, и дълга редица пророци, които откриват на народа Божествената воля. Често употребяваната фраза "Словото Господне дойде при нас", служи да посочи някой конкретен случай на божествено осеняване. "Духът на Господа Бога е върху мсне" казва Исай. "И рече ми Господ: "ето, Аз турих Моите думи в устата ти", казва Иеремия. Ето как Исай говори за един бъдещ Учител от Дома Давидов: "и ще почива върху него Дух Господен". Думи, за които Христос казва, че били казани за Него. Будистите гледат на Буда като на божествен Аз, освободено от ограниченията на невежеството. За тях Той е Просветен, Пробуден (Буда) и те виждат в него крайната слава на цяла редица животи, посветени на помагането на света. Той постига званието Бодхисатва, Световен учител и в продължение на хиляди години следва Своята благословена работа. Най-накрая се ражда за последен път на Земята и в това последно тяло постига пълно просветление. Будистите не Го смятат за единствен, съществуват много други подобни Буди, всеки от тях е пример за това, което човек може да стане след много животи, посветени на едничкото чисто желание - служенето на човечеството. Гледай навътре в себе си, ти си "Буда" - казва вярващият китаец. Буда е съвършеният тип на човек, станал божествен, на въплъщение на Духа, който се повтаря до тогава, докато Духът стане пълен господар на материята. Християните споделят вярата на индусите, че второто Лице на Божеството се проявява във формата на човек, но за разлика от индусите не приемат, че това е ставало много пъти, а смятат, че се е случило само един път. "А сега веднъж за винаги, в края на вековете, са яви, за да премахне греха, като се пренесе Сам в жертва." "Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в тия последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за Наследник на всичко, чрез когото сътвори и вековете." За християните това е въплъщението, едничката съвършена проява на Бога сред света, самият негов Аз в човешка форма, "съвършен Бог и съвършен човек", също както са Рама и Кришна за много индуси. Въпреки че смятат Христа за едничкото божествено въплъщение, християните считат, че човек ще достигне съвършенство само защото Христос обитава в него. "И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви." "Чада мои, за които съм пак в родилни болкии, докле се изобрази във вас Христос." "Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълна възраст на Христовото съвършенство." Както индусите очакват Калки Аватара, персите - Созиош, будистите - Майтрся, а мохамеданите - Махди или дванадесетия Имам, тъй християните очакват Христа за да приключи настоящата епоха и да направи всички неща нови. Имената са различни, но идеята е същата. Християнската църква признава съществуването на особени боговдъхновени хора - пророци, апостоли, различни степени светии и по това напълно се съгласява с евреите. Наистина няма религия без подобни бележити случаи на въплъщаване на Духа. Нещо повече, християните вярват, че всеки човек е въплътен Дух: "Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?" И така, според тях всеки човек представлява едно божествено въплъщение, а Христос е "първороден между многото братя". Това е славната истина, която дава сигурност, че може да се изпълни заповедта Христова, която иначе би била неизпълнима: "И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец." Защото, докато външният човек се бори против слабостите и изкушенията, Божественият Вътрешен Човек излива сила, пропорционално на усилията, правени за използването й: "...изпробвайте вашето собствено спасение... защото Бог е, Който ви нрави да искате, тъй и да действате според благата Му воля." Има християни, които се колебаят да извлекат целия славен смисъл и цялата сила от тия текстове, които учат, че човешкият Дух наистина с божествен. Но даже и те вярват, че всеки човек е Безсмъртен Дух, облечен в плът, че Духът е въплътен във всяко човешко същество, и тъй изповядват една вяра, която е залог на човешката вечност, макар не в нейната най-пълна и най-славна форма. Децата на исляма нямат нищо в своята религия, което да отговаря на идеята за аватара или за Христос. Наистина те ясно и категорично отказват това, вероятно поради високата необходимост, спомената преди, за единството на Бога. Но те поддържат напълно учението за съществуването на специални бо-говдъхновсни хора или пророци, признавайки и пророците на всички останали народи, и указвайки им високо уважение "Ние не правим никаква разлика между един и друг." Що се отнася до учението, че човекът е въплътен дух, тук ислямът е в пълно съгласие с по-старите вери. Шамзъ Табрез - един от най-вдъхновените и дълбоко почитани от синовете на исляма мъже - казва: Ти си Бог, Едничката реалност." Суфите признават този Дух за божествен, но като твърдят, че човешките духове произхождат от Бога, много мохамедани не искат да се съгласят, че имат природа, идентична с Него. В наши дни наистина има различия в мнението относно метода, по който човек постига съвършенство. Много християни и мохамедани по-скоро са готови да допуснат, че Бог постоянно твори нови духове за всяко ново тяло, отколкото да приемат идеята за повторните въплъщения на един и същи Дух последователно в различни тела. Но по-старите религии по света, живи или преминали, единодушно поддържат, че Безсмъртният Дух бавно развива своите божествени сили през дълга поредица земни животи, разделени от междини, прекарани в свръхфизични светове. Земните животи се разглеждат като предназначени за събиране на опит, а живота извън физическо тяло - за изстрадванс на на резултатите от негативния опит и за претворяване на положителния опит в умствени и морални способности. Тези способности, изработени в небесния свят след смъртта, съставлява характера, с който детето се ражда за своя следващ земен живот. В една или друга форма, повече или по-малко разработено във философски план, това вярване изглежда е съществувало в ранните години дори и на тези религии, които в последствие са го забравили, както може да се види от писанията на първите християнски писатели и в ония на мохамеданските мистици от Средните векове. В наши дни това учение отново се появява в християнството и в мохамеданството поради своята вродена логичност, поради обяснението, което предлага на очевидните несправедливости в човешкия живот, и поради радостната надежда за крайното тържество на добро за всички, която се съдържа в него. В същото време философски настроените умове схващат, че дух, специално създаван за всяко тяло при раждането му, не може да бъде смятан за безсмъртен, защото това, което е създадено, трябва и да умре. Последователите на старите религии включват в своите учения и дългата поредица въплъщения като най-добра илюстрация за въплъщаването на Духа в материята. По-новите религии обаче ги включват или не ги включват според това как те четат своите авторитетни писания и според своето разбиране и разсъждения. Обаче със сигурност се знае, че до шести век след Христа, под една или друга форма въплъщението е било част от Всемирната Религия. Изтегляне 183.5 Kb. Сподели с приятели:
|