Твърде странни са имената, под които се знаят световете, където човек преминава своя живот. Твърде разнообразни са и подразделенията на всеки един от тях, различна е и дължината на престоя на човека в тях." При все това, въпреки цялото това разнообразие, лесно може да се открие широката основа, върху което е издигнато това разнообразие.
Ако за момент пренебрегнем различията, ще забележим следните главни очертания:
1. Нашият физически свят, в който човек прекарва периода на живот във физическо тяло. Това е свят на причини, тук човек сее семена, реколтата от които ще прибира от другата страна на смъртта. Този именно факт прави физическия свят толкова важен, въпреки че престоя в него е относително кратък.
2. Светът, в който човек преминава след смъртта, и който се нарича с много имена и има много подразделения - рай, чистилище, Камалока ("святна желанията", Преталока ("място на духовете"). Всички тези имена съдържат представата за междинно състояние, понякога за голямо щастие или за страдание, понякога за чистилище или наказание, но не и за състояние на пълно блаженство, а за онези, които още вярват в това - за състояние на безнадежден ужас, който ги бил очаквал в бъдещето.
3. Небесният свят, от който е изключено всяко зло: " И няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа..." Там участта на. блажените обитатели е радост, каквато земята не познава, и мир, който земята не разбира.
Това, прочее са трите свята на човешката еволюция. И в случая няма значение дали вярваме, че човек ги обикаля много пъти, докато постигне съвършенството на своята природа и докато Духът подчини, преобрази и прослави материята, като я освободи от нейната първична грубост и я превърне в славна дреха, достойна за един син Божи, или дали мисли, че той минава през първите два свята само един път и влиза в третия за нескончаеми времена.
Изглежда малцина днес са образованите хора, които разглеждат третия свят - небесния - като състояние на постоянна застинала и непрогресираща доброта и щастие, където хората от всички степени несъвършенство изведнъж, като по чудо, стават съвършени, било след смъртта или в "Съдния ден", и остават такива завинаги. Още по-малко са онези, които вярват, че състоянието на страдание ще се преобрази в последния свят в безкрайни мъки - едно постоянно, застинало и непрогресиращо зло и агония. Към малцината, които все още могат да вярват в такива работи - странен продукт единствено на последните петнадесет столетия - ние можем да хвърлим бегъл поглед и да отминем. Голямото мнозинство от онези, които отхвърлят прераждането и смятат, че човек тъпче тази земя само един път - и на каквато и да било степен на еволюция и с какъвто и да бил характер при влизане и излизане - та те вярват, че човек продължава да прогресира след смъртта и виждат в страданията там само едно необходимо и временно очистване, след което всички продължават да се развиват при повече или по-малко щастливи условия през безкрайните векове.
Повечето, ако не и всички, християни и спиритисти, заедно с поклонниците на Заратустра и мохамеданите, споделят подобно разбиране. Всички индуси и будисти, някои спиритисти, християни, иарси и мохамедани, и всички евреи, които поддържат предимно своите стари предания, смятат, че човек се развива след дълга поредица раждания и смърти, като остава, за по-дълго или за по-кратко, поред в трите, свята много и много пъти, докато човек стане тържествуващ Син Божи, над когото смъртта вече няма власт. Според тях човек напредва нагоре през обширни периоди славно безсмъртие до висотата на един Риши, един Буда, един Христос, докато при настъпването на Нощта - приключването на един специален период божествено въплъщение - той остава в обятията на Отца, чакащ зората на нов Творчески Ден.
По време на земния живот връзката на човека с тези три свята е постоянна. Той живее във физическия свят чрез телесната си дейност - мисли, желае и действа чрез мозъка и нервната система, и извършва още обикновени те растителни и животински функции. Чрез своите вълнения и желания той живее в средния свят, чиято материя е размесена с тази на физическия в неговите материални чела. И накрая, чрез своите умствени способности той живее в небесния свят, те съставляват това, което съвременната психология нарича "субективен ум", чиято огромна сила науката започва все повече и повече да цени. Тук науката идва на помощ на религията, защото това, което днес изучава като субективен ум, религията винаги е проповядвала като Душа - за разлика ог Дух. Субективният ум действа през целия земен живот на човека, когато той е буден и когато спи, преминава непроменен през смъртта и очистен в последния свят и съединен с Духа, преминава в небесния свят - неговото родно място и истински дом.
В настоящият етап сравнително малко хора са напълно активни в съзнанието - Душа, макар несъзнавано това да влияе върху мозъчното сьзнанис, което с само частично негово проявление. Мнозинството, обаче, преживява в това съзнание - Душа само ог време на време. В молитва и медитация човек изпитва неговото влияние, и то понякога преодолява мозъчното съзнание, както в случаите на "преобръщане", на разнообразния "религиозен опит" и пр. Духът работи в пророци, апостоли и светии от всички религии; в мислители, художници и гении Душата владее пад мозъчното съзнание. Нисшият опит на Душата, както преди, така и след смъртта, принадлежи на средния свят. Висшият опит, когато Душата е просветлена от духа, принадлежи на небесния свят, и Душата често може да живее в този свят, даже когато обитава в Тялото, както в случая на току-що споменатите. За повечето, обаче, този блажен опит, настъпва след смъртта, когато пречистена, Душата влезе в своето небесно наследство.