Увод Какъвто ме мислят хората, Партха



страница1/7
Дата11.01.2018
Размер430.18 Kb.
  1   2   3   4   5   6   7
Всеобщата религия - Ани Безант

Увод

Какъвто ме мислят хората, Партха


такъв и аз пред тях се явявам.

По безбройните свои пътища

хората стигат накрая до мене.

Бхагават гита, IV. II.
През всички те времена на човешката история чо­векът с търсил Бога, и различните религии по света, са Божият отговор па това търсене, изказан чрез мъже, в които Той се проявил повече, отколкото в обикнове­ните люде. Различни се и названията на тия мъже -Пророци, Риши, Божествени Мъже, Синове Божии -и те съставляват едно велико Духовно Братство от Боговдъхновени мъже, Пазители и Учители на Човечес­твото.

Ние трябва да мислим за всички тях с уважение и благоговение, каквато и да бъде конкретната рели­гия, към която принадлежим, защото всеки един от Тях е донесъл на света същото Божие послание,, и е предавал същите духовни истини, провъзвестявал е съ­щите неизменни морални закони и е живял благоро­ден и възвишен живот. Те предават Единното Посла­ние по разни начини, защото всеки един избира оня начин, който би помогнал най-добре на хората, при които Той е дошъл, и който би развил у тях качество­то, от което светът най-много се нуждае по това вре­ме. В една епоха светът най-много се нуждае от чувс­тво на дълг и ред; в друга - от чистота; в трета - от знание; в четвърта - от индивидуалност, която да се последва от себепожертвувателност; в пета - от приз­наване на Божественото Владичество. Ето причина­та, поради която религиите са различни, но всички те­зи различия помагат на съвършенството да се прояви и на света да се обогати. Следователно това не са раз­личия за които трябва да съжаляваме, а спедиализи-рани средства за наша употреба, и докато обичаме на­шата религия най-много, ние трябва да сме готови да изучим това, което другите религии могат да ни поу­чат. За хората от една религия Основателят на тая ре­лигия е най-мил и най-високо почитан. Той трябва да бъде обичан и уважаван над всички други. Но всички Основатели и всичките велики Учители, които Ги следват, са достойни за нашето благоговение:

Само чрез такива Души Бог, снизхождайки, по­казва доста от Своята светлина, нам, в тъмнина потъ­нали, за да се повдигнем."

И нека общият отговор, бъде както в поемата: "И аз се вдигам."

В старите времена, поради липса на комуника­ционни средства, разните страни по земята са били много по-откъснати една от друга, отколкото са сега, и религиите са били национални и локални. Тогава е нямало мисъл за прозелитизъм, и човек се е раждал в една религия, както се ражда в една нация. Както ня­кой може случайно да остави своята родна страна и да стане гражданин на друга, по лични причини, така човек може да напусне своята наследствена религия и да премине в друга. Но такива случаи са бивали изк­лючителни, и никоя религия не е правила специални усилия, за да се засили за сметка на своите съседки.

Като погледнем тъй на старите религии, ще ви­дим, че и египтяни, и асирийци, и евреи имат своя со­бствена религия; индийският полуостров е принадле­жал на индуизма, с неговото разклонение джайнизма. По едно време в него се разпространява великата ре­форма на будизма, която разпраща мисии по други страни; където се и установява - първото велико ми­сионерско движение, известно в историята, прекрачи­ло границите на страна и раса. Християнството, по­добно на будизма, е почти напуснало своето родно място и се разпръснало надлъж и нашир, обединявайки западните народи в една религия. Ислямът, започ­нал в Арабия, без да напуска родната си страна, както двете свси предшественички, е третата от великите ми­сионерски религии, и се е установил здраво в Азия. Както християнството, тъй и ислямът са били прегър­нати от военнолюбиви и колонизаторски народи. Те са пренасяли своите религии в покорените от тях стра­ни и са ги налагали с оръжие в ръка. Зороастризмът, дълго царствал в Персия, бива прогонен от своя дом и сега съществува главно между така наречените парси - персите, намерили подслон в Индия.

Във всички религии са се появявали секти, и те са разделили вярващите на групи, различаващи се по учение и но управление. Индуизмът има своите шива-исти, вишнаисти, шактисти... Будизмът - своите Махаяна и Хинаяна (северна и южна) школи. Християнс­твото - своите православни, католици и протестанти, разделени от своя страна на множество по-малки сек­ти. Мохамеданствого - своите шиити и сунити, с мно­жество техни подразделения.

Все пак, въпреки че тези сектантски подразделе­ния се групират под знамената на различните си вяр­вания, като индуси, християни и пр., ние не можем да ги вземем за клонове на едното Дърво на Живота -Всемирната Религия, чиито корени са заякчени здра­во в почвата на БОЖЕСТВЕНАТА МЪДРОСТ, а лис­тата - за лекуването на народите. Те всички имат едно съкровище: познанието Бога, което е Живот Вечен. Все­ки си има своите методи, но всичките имат една цел: да водят човека през пречистване към съвършенство. Съществените истини са общи за всички; но, по при­чини изложени преди малко, те се различават по мно­го подробности и по относителното подчертаване на една особеност повече, отколкото другите.

В днешни дни, лесните и бързи комуникации ме­жду страните на света не оставят вече религиите изо­лирани и свободни от влиянието на съседските. Мисълта все повече и повече става международна, космополична и всяка религия става все по-богата по­ради срещите й с други, при които отдавайки и заема полезни идеи. Но тази размяна не с ограничена само в кръга на живите религии. Антикварни и археологиче­ски изследвания извадиха на бял свят останки от кар­тини, статуи и писмена от вече мъртви религии, при­надлежащи на изчезнали народи и цивилизации. Уче­ни мъже са ги събирали и класифицирали и така вър­ху непоклатимата основа на фактите установиха истината за фундаменталното единство на религиите. Има основни учения, символи, обреди, правила, кои­то са общи за всички, като второстепенните разнови­дности са, разбира се, безбройни.

По този начин става възможно да се отдели съ­щественото от несъщественото, постоянното от пре­ходното, всеобщото от частното и да се намери quod ubique, quod omnibus (простото, вездесъщото и об­щото). Когато сторим това, ние намираме едно осно­вно религиозно и морално учение, което можем без­болезнено да дадем на нашия читател, независимо от неговото вероизповедание. Според свидетелството на религиозното съзнание на човечеството, това учение е израз на фактите относно Бог, човек и вселена, за които свидетелстват Избраниците на човечеството -най-възвишените и най-чисти човешки същества, ко­ито някога са се явявали между хората - и което се споменава в живите религии под имената Веданта, Рахазия, Гносис, Тазавуф и др., като достъпни за про­верка от всички, които са постигнали известен стадий на духовното развитие. Няма други факти, които да са били признати за истинни от такъв солиден и колек­тивен авторитет, както тия, чието начало се губи да­лече в зората на историята - защото ние го срещаме да властва дори в най-древните фрагменти - и който постоянно се усилва с нови свидетелства в началото на всяка следваща цивилизация, от Оан до Мохамед. В нашите училища няма друг научен или исторически въпрос, който да е потвърден от тъй възвишени Учи­тели, и тъй отдалечени във времето и пространството според човешкото разбиране, както горния. Ако тряб­ва да проповядваме нещо на нашите деца, което те не могат сами да проверят, това могат да бъдат само тези религиозни факт» и този религиозен закон.

Всяка религия има своя вдъхновена литература, т. е. книги, писани от нейните пророци и учители. Цен­ността, приписвана на тази литература в различните религии, не е една и съща и варира в различните епо­хи на тяхната история. Всички индуси приемат "Веди­те", но не са еднакво съгласни по тяхното тълкуване.

Освен това те имат и много други Свещени Писания (Шастри) с различна давност и спорна ценност. Пер­сите имат своите "Гатхи" с "Кхорде Авеста" и други свещени книги. Евреите имат своите "Книги на Зако­на" (Тора) и Писанията на Пророците. Будистите - сво­ите "Трипитаки" и много други. Християните - своята Библия и Апокрифите със спорен авторитет. Мохаме­даните - своя Коран и Хадис. Всички тези книги, как­то и други, принадлежащи към живи и мъртви рели­гии, заслужават да бъдат изучавани и трябва да бъдат четени с отворен, чист ум, изпълнен със симпатия. Уче­ните могат да се произнасят върху тяхната истинност, но само духовният човек може да се произнесе върху тяхната духовна ценност. Каквито и спорове да има за техните автори, точност, хората от всички религии могат да ги изучават като документи, заслужаващи всяко почитание, поради тяхната близка връзка с чо­вешкия живот и еволюция, и като поучителни - пора­ди светлината, която хвърлят върху миналата исто­рия. Ние ги цитираме в тази наша книга, за да подкре­пим ученията на Всемирната религия; не като непог­решим авторитет, а като свидетелство, че религията, на която те принадлежат, е преподавала предметното учение. Всеки читател трябва сам да реши за себе си каква цена да придаде на всяко от тях. Очевидно този въпрос е вън от границата на Всемирната Религия и трябва да бъде решаван от вярващия индивидуално. Ученията на Всемирната Религия, които откри­ваме в различните световни вероизповедания, са:

I. Единството на Бога - Един от Себе си зависещ Живот, който прониква всички неща и ги свързва във взаимни връзки и зависимости.

II. Проявата на Бога в една вселена под Три ли­ца.

III. Йерархията на Духовните същества.

IV. Въплъщението на Духа.

V. Двата .основни закона: на Причишюстта и на Жертвата.

VI. Трите свята на човешката еволюция.

VII. Братството на човечеството.

Тези широко очертани учения - без подробнос­тите на различни религии и секти, които по необходи­мост се различават - би трябвало да се проповядват на децата и да влизат в програмите на всички учили­ща и гимназии. Богословските факултети и семинари­ите могат, ако желаят, да прибавят своите подробно­сти за децата от своята религия, но широките учения, откривани във всички вери, са общо притежание и тря­бва да бъдат преподавани на младежите такива, как­вито са, така че още в училище те да израснат като мъже и жени с широк ум и веротърпимост, колкото и силна да е привързаността им към народната вяра.



  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница