Всеобщата религия - Ани Безант
Увод Какъвто ме мислят хората, Партха
такъв и аз пред тях се явявам.
По безбройните свои пътища
хората стигат накрая до мене.
Бхагават гита, IV. II.
През всички те времена на човешката история човекът с търсил Бога, и различните религии по света, са Божият отговор па това търсене, изказан чрез мъже, в които Той се проявил повече, отколкото в обикновените люде. Различни се и названията на тия мъже -Пророци, Риши, Божествени Мъже, Синове Божии -и те съставляват едно велико Духовно Братство от Боговдъхновени мъже, Пазители и Учители на Човечеството.
Ние трябва да мислим за всички тях с уважение и благоговение, каквато и да бъде конкретната религия, към която принадлежим, защото всеки един от Тях е донесъл на света същото Божие послание,, и е предавал същите духовни истини, провъзвестявал е същите неизменни морални закони и е живял благороден и възвишен живот. Те предават Единното Послание по разни начини, защото всеки един избира оня начин, който би помогнал най-добре на хората, при които Той е дошъл, и който би развил у тях качеството, от което светът най-много се нуждае по това време. В една епоха светът най-много се нуждае от чувство на дълг и ред; в друга - от чистота; в трета - от знание; в четвърта - от индивидуалност, която да се последва от себепожертвувателност; в пета - от признаване на Божественото Владичество. Ето причината, поради която религиите са различни, но всички тези различия помагат на съвършенството да се прояви и на света да се обогати. Следователно това не са различия за които трябва да съжаляваме, а спедиализи-рани средства за наша употреба, и докато обичаме нашата религия най-много, ние трябва да сме готови да изучим това, което другите религии могат да ни поучат. За хората от една религия Основателят на тая религия е най-мил и най-високо почитан. Той трябва да бъде обичан и уважаван над всички други. Но всички Основатели и всичките велики Учители, които Ги следват, са достойни за нашето благоговение:
Само чрез такива Души Бог, снизхождайки, показва доста от Своята светлина, нам, в тъмнина потънали, за да се повдигнем."
И нека общият отговор, бъде както в поемата: "И аз се вдигам."
В старите времена, поради липса на комуникационни средства, разните страни по земята са били много по-откъснати една от друга, отколкото са сега, и религиите са били национални и локални. Тогава е нямало мисъл за прозелитизъм, и човек се е раждал в една религия, както се ражда в една нация. Както някой може случайно да остави своята родна страна и да стане гражданин на друга, по лични причини, така човек може да напусне своята наследствена религия и да премине в друга. Но такива случаи са бивали изключителни, и никоя религия не е правила специални усилия, за да се засили за сметка на своите съседки.
Като погледнем тъй на старите религии, ще видим, че и египтяни, и асирийци, и евреи имат своя собствена религия; индийският полуостров е принадлежал на индуизма, с неговото разклонение джайнизма. По едно време в него се разпространява великата реформа на будизма, която разпраща мисии по други страни; където се и установява - първото велико мисионерско движение, известно в историята, прекрачило границите на страна и раса. Християнството, подобно на будизма, е почти напуснало своето родно място и се разпръснало надлъж и нашир, обединявайки западните народи в една религия. Ислямът, започнал в Арабия, без да напуска родната си страна, както двете свси предшественички, е третата от великите мисионерски религии, и се е установил здраво в Азия. Както християнството, тъй и ислямът са били прегърнати от военнолюбиви и колонизаторски народи. Те са пренасяли своите религии в покорените от тях страни и са ги налагали с оръжие в ръка. Зороастризмът, дълго царствал в Персия, бива прогонен от своя дом и сега съществува главно между така наречените парси - персите, намерили подслон в Индия.
Във всички религии са се появявали секти, и те са разделили вярващите на групи, различаващи се по учение и но управление. Индуизмът има своите шива-исти, вишнаисти, шактисти... Будизмът - своите Махаяна и Хинаяна (северна и южна) школи. Християнството - своите православни, католици и протестанти, разделени от своя страна на множество по-малки секти. Мохамеданствого - своите шиити и сунити, с множество техни подразделения.
Все пак, въпреки че тези сектантски подразделения се групират под знамената на различните си вярвания, като индуси, християни и пр., ние не можем да ги вземем за клонове на едното Дърво на Живота -Всемирната Религия, чиито корени са заякчени здраво в почвата на БОЖЕСТВЕНАТА МЪДРОСТ, а листата - за лекуването на народите. Те всички имат едно съкровище: познанието Бога, което е Живот Вечен. Всеки си има своите методи, но всичките имат една цел: да водят човека през пречистване към съвършенство. Съществените истини са общи за всички; но, по причини изложени преди малко, те се различават по много подробности и по относителното подчертаване на една особеност повече, отколкото другите.
В днешни дни, лесните и бързи комуникации между страните на света не оставят вече религиите изолирани и свободни от влиянието на съседските. Мисълта все повече и повече става международна, космополична и всяка религия става все по-богата поради срещите й с други, при които отдавайки и заема полезни идеи. Но тази размяна не с ограничена само в кръга на живите религии. Антикварни и археологически изследвания извадиха на бял свят останки от картини, статуи и писмена от вече мъртви религии, принадлежащи на изчезнали народи и цивилизации. Учени мъже са ги събирали и класифицирали и така върху непоклатимата основа на фактите установиха истината за фундаменталното единство на религиите. Има основни учения, символи, обреди, правила, които са общи за всички, като второстепенните разновидности са, разбира се, безбройни.
По този начин става възможно да се отдели същественото от несъщественото, постоянното от преходното, всеобщото от частното и да се намери quod ubique, quod omnibus (простото, вездесъщото и общото). Когато сторим това, ние намираме едно основно религиозно и морално учение, което можем безболезнено да дадем на нашия читател, независимо от неговото вероизповедание. Според свидетелството на религиозното съзнание на човечеството, това учение е израз на фактите относно Бог, човек и вселена, за които свидетелстват Избраниците на човечеството -най-възвишените и най-чисти човешки същества, които някога са се явявали между хората - и което се споменава в живите религии под имената Веданта, Рахазия, Гносис, Тазавуф и др., като достъпни за проверка от всички, които са постигнали известен стадий на духовното развитие. Няма други факти, които да са били признати за истинни от такъв солиден и колективен авторитет, както тия, чието начало се губи далече в зората на историята - защото ние го срещаме да властва дори в най-древните фрагменти - и който постоянно се усилва с нови свидетелства в началото на всяка следваща цивилизация, от Оан до Мохамед. В нашите училища няма друг научен или исторически въпрос, който да е потвърден от тъй възвишени Учители, и тъй отдалечени във времето и пространството според човешкото разбиране, както горния. Ако трябва да проповядваме нещо на нашите деца, което те не могат сами да проверят, това могат да бъдат само тези религиозни факт» и този религиозен закон.
Всяка религия има своя вдъхновена литература, т. е. книги, писани от нейните пророци и учители. Ценността, приписвана на тази литература в различните религии, не е една и съща и варира в различните епохи на тяхната история. Всички индуси приемат "Ведите", но не са еднакво съгласни по тяхното тълкуване.
Освен това те имат и много други Свещени Писания (Шастри) с различна давност и спорна ценност. Персите имат своите "Гатхи" с "Кхорде Авеста" и други свещени книги. Евреите имат своите "Книги на Закона" (Тора) и Писанията на Пророците. Будистите - своите "Трипитаки" и много други. Християните - своята Библия и Апокрифите със спорен авторитет. Мохамеданите - своя Коран и Хадис. Всички тези книги, както и други, принадлежащи към живи и мъртви религии, заслужават да бъдат изучавани и трябва да бъдат четени с отворен, чист ум, изпълнен със симпатия. Учените могат да се произнасят върху тяхната истинност, но само духовният човек може да се произнесе върху тяхната духовна ценност. Каквито и спорове да има за техните автори, точност, хората от всички религии могат да ги изучават като документи, заслужаващи всяко почитание, поради тяхната близка връзка с човешкия живот и еволюция, и като поучителни - поради светлината, която хвърлят върху миналата история. Ние ги цитираме в тази наша книга, за да подкрепим ученията на Всемирната религия; не като непогрешим авторитет, а като свидетелство, че религията, на която те принадлежат, е преподавала предметното учение. Всеки читател трябва сам да реши за себе си каква цена да придаде на всяко от тях. Очевидно този въпрос е вън от границата на Всемирната Религия и трябва да бъде решаван от вярващия индивидуално. Ученията на Всемирната Религия, които откриваме в различните световни вероизповедания, са:
I. Единството на Бога - Един от Себе си зависещ Живот, който прониква всички неща и ги свързва във взаимни връзки и зависимости.
II. Проявата на Бога в една вселена под Три лица.
III. Йерархията на Духовните същества.
IV. Въплъщението на Духа.
V. Двата .основни закона: на Причишюстта и на Жертвата.
VI. Трите свята на човешката еволюция.
VII. Братството на човечеството.
Тези широко очертани учения - без подробностите на различни религии и секти, които по необходимост се различават - би трябвало да се проповядват на децата и да влизат в програмите на всички училища и гимназии. Богословските факултети и семинариите могат, ако желаят, да прибавят своите подробности за децата от своята религия, но широките учения, откривани във всички вери, са общо притежание и трябва да бъдат преподавани на младежите такива, каквито са, така че още в училище те да израснат като мъже и жени с широк ум и веротърпимост, колкото и силна да е привързаността им към народната вяра.
Сподели с приятели: |