Увод Развитие на концепцията за свободните зони в света

Свободни икономически зони-същност и характеристика. Възможностите и бъдещето на свободните икономически зони на България.

Съдържание :

Увод

1. Развитие на концепцията за свободните зони в света.

2. Цели и фактори за изграждане на зоните.

3. Видове и типове Свободни Зони.

4. Цели на свободните икономически зони и основни дейности извършвани на територията им.

5. Географски инфраструктурни критерии при определянето на местоположението на дадена свободна безмитна зона.

6. Регулиране на свободните икономически зони.

7. Обща информация за Свободните Зони в Република България

8. Свободните зони в Република България.

9. Възможности за развитие на свободните зони в България.

10. Възможности за нови зони за свободна инициатива в България

Заключение

Използвана литература

Увод

От гледна точна на теорията на международните икономически отношения свободните икономически зони се разглеждат като явление, което изразява интернационализирането на икономиката на страните и характеризира съвременния етап на развитие на сътрудничеството помежду им. Те изразяват една съвременна характеристика на международните икономически отношения, а именно многообразието и многостранността на техните форми на функциониране и регулиране. Появата им и бързото им разпространение са израз на тенденцията на най-пълно и реално прилагане на принципите на глобалните форми на международните икономически отношения, в т.ч. международната търговия, международното движение на капитал. Те имат за цел институционализирането на национално и световно равнище на механизми за по-либерално регулиране на тези форми и извличането на присъщите им икономически изгоди.

В този смисъл свободните икономически зони се характеризират с относителна самостоятелност в структурата на международните икономически отношения от гледна точка на основите на функциониране, особеностите на регулиране и тенденциите в развитието. Ето защо свободните икономически зони са определени от основните черти на международните икономически отношения и представляват автономна част в тяхната технологична, пазарна, териториална и социална структура.

Според достигнатите мащаби и според особеностите на развитие като форма на международните икономически отношения свободните икономически зони се характеризират с общи и специфични черти.

• 
  Свидетелстват за изпреварващото развитие на съвременните интензивни и високоефективни форми на отношения между страните като технологичен обмен и високоефективни форми на отношения между страните като технологичен обмен и сътрудничество, внос на инвестиции, електронен обмен на информация.
  
• 
  Утвърждават тенденцията към либерализиране на международните икономически отношения и на тяхното съгласувано регулиране.
  
• 
  Създават условия за преодоляване на историческите различия в степента на икономическото развитие и мащаба на пазара, присъщи на отделни страни, на интеграционни общности, на световни региони.
  
• 
  Изразяват тенденцията на развитие и регулиране на икономическите интереси според географската, културно-историческата, религиозната и езиковата принадлежност на страните и реализиране на външнорегионални предимства, при което се повишава ефективността на участие в международните икономически отношения.
  

Тези характеристики определят свободните икономически зони като твърде сложно явление от гледна точка на международните икономически отношения. Макар че се създават на част от територията, основа за тяхното съществуване са икономическите интереси на различни страни.

Възможността за получаване на икономически ефекти от създавани свободни икономически зони се реализира в условия на комбиниране на различни икономически, пазарни, териториални, производствени и комуникационни фактори. Такива различни икономически условия в съвременния свят са налице поради различната степен на развитие на отделните страни, но също така на отделните региони в тях. Именно различието в регионалните, външноикономическите, свотовнополитическите условия на страните е основа за съвременното глобално разпространение на свободните икономически зони.

България, като една от страните, търсещи начини за създаване на нови работни места и за подобряване на своя износ трябва да се стреми към политиката на икономическа либерализация.

Свободните зони или свободните пристанища са известни в световната история още от древни времена. Те са съществували в средиземноморския басейн преди хиляди години като институции и териториални обекти, чрез които търговците са получавали защита и стимули за дейността си в условията на политическа несигурност, променлива икономическа конюнктура и местен протекционизъм. Първите свободни безмитни зони започват да функционират от древността - остров Делос е едно от първите свободни пристанища. Същността на тези пристанища е: географска територия, в която се предоставят разнообразни улеснения за осъществяване на промишлена търговска и обслужваща дейност.

С течение на годините концепцията за свободните търговски зони е претърпяла значителна еволюция. Колониална експанзия в Азия през XVIII и XIX век довежда до създаването на свободни зони в Гибралтар, Сингапур и Хонконг. Първоначално най-голямо значение се е придавало на търговията и на складовите операции. В повечето случаи дори незначителни обработващи операции върху стоките са били забранени. Първата зона, в която е било разрешено производството, е създадена през 1959 г. на летище Шанън в Ирландия, с което се слага началото на експортно ориентираните промишлени зони. Успехите на зоната на летище Шанън доведоха до разпространението на зони с подобен статут в Тайван, Корея, Филипините, Малайзия и Мавритания. С течение на годините, през 70-те в САЩ и Бразилия има зони, които са предимно импортно насочени. В Манаус Бразилия, функционира безмитна зона с основен предмет на дейност селско стопанство, която служи и като пилотен обект на тропически модел аграрно производство.
През последните две хилядолетия в целия свят функционират над 12 000 различни видове свободни икономически зони. Първите свободни икономически зони са създадени преди повече от 100 години. Високоразвитите страни създават и първите научни паркове. През 50-те години на миналия век в САЩ в района на гр. Сан Франсиско е създаден научен парк “Силиконовата долина”.

Концепцията за свободните икономически зони се разпространява из целия свят, главно в развиващи се страни.

Съществува голямо терминологично разнообразие в наименова-нието на зоните, което се обяснява както с доминиращата дейност и предлаганите преференции, така и с политическите и икономическите различия в отделните страни. Така например в много от социалисти-ческите държави се използваше терминът “специална икономическа зона”, който акцентираше на факта, че за разлика от забраната на частната инициатива в цялата страна, специалната зона е територия, където частният бизнес и частната инициатива (разбира се най-вече на чуждестранни юридически лица и смесени фирми) са разрешени. Прилагането “свободни” се отнася от своя страна до смекчаването или премахването на бюрократичните и административните ограничения за внос, износ, собственост, чуждестранна валута, условия за започване на бизнес.

Съдържанието на понятието “зона” също е претърпяло еволюция заедно с развитието на концепцията. Първоначално под зона се разбирало ограничена географска площ. По-късно идеята се променя и добива административен вариант - дават се привилегии и статут на административни граници - понякога това е цялата територия на страната (какъвто е случаят с Мавритания), цялата гранична територия с друга страна (като в Мексико и граничните му територии със САЩ) или цели провинции и градски територии (Китай). През 1992 г. е подписано споразумение за създаване на Новата Североамериканска зона на свободна търговия (НАФТА), включваща Канада, САЩ и Мексико.

Принципите и правилата за свободните зони са разработени в Приложение №1 на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите формалности, съставена в Киото на 18.05.1973 г. Тази конвенция е плод на многогодишен труд на Световната митническа организация със седалище в Брюксел.

Съгласно Приложение №1 свободната митническа зона е част от територията на една държава, в която общо взето се счита, че стоките, влезли в нея не се намират на митническа територия по отношение на заплащаните митнически сборове. Митническият контрол е преди всичко за влизащите и излизащите от зоната стоки. В определение дадено на свободните зони от Търговския департамент на САЩ се посочва, че Свободната зона е малък индустриален парк определен географски. Икономическите предимства са в нейната гъвкавост, данъчни облекчения, съкратени срокове за получаване на правителствени разрешения и независимо ръководство, непопадащо под тежестта на националната икономическа политика.

В източноевропейските страни законовата основа на свободните икономически зони се създава през 80-те години. В Унгария през 1982 г. се създават първите територии за съвместна продукция съгласно разпореждане на Министерството на финансите. В Полша закон за свободните икономически зони се приема през 1988 г. Една от първите зони е Шчечинското пристанище. В Русия законови основи за свободните икономически зони се разработват от началото на 90-те години. Създават се първите експериментални зони в района на Балтийско море, Черноморското и Тихоокеанското крайбрежие. В бившата Югославия свободните икономически зони се развиват съгласно закон от 1985 г. В Румъния условията за свободните икономически зони се определят с декрет на Държавния съвет от 1978 г. В България законова основа за свободните икономически зони се създават през 1987 г. През 1993 г. те са 6 на брой.

В международните документи свободните зони се определят по-просто като “географски територии”, където се премахват традиционните ограничения, налагани от производителните отрасли.

На базата на световната практика можем да определим няколко модела на свободни зони, които са се наложили на национално равнище:

1.Териториално ограничени, малко на брой ефективно действащи зони, разположени на места с ключово географско и икономическо положение, добре осигурени инфраструктурно и административно.

2.Териториално ограничени без ограничения като брой, но най-често малки по размер зони.

3.Териториално ограничени големи по размер малко на брой зони.

4.Свободни градове, пристанища.

5.Издаване статут на свободна зона на територията на отделна административна област или цяла страна.

Всеки един модел има своите предимства и недостатъци както възможност за прилагане съобразно условията в отделните страни.

Първият модел може да се приложи в България. Основава се на благоприятно географско положение най-често на преминаващи през страната транспортни коридори.

Вторият модел се прилага в САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, като най-често целта му е стимулиране на отделните изостанали региони.

Третият модел се прилага в Китай и Бразилия - страни с огромни територии и многобройно население. Опитва се да съчетае привличането на инвестиции и стимулиране на износа с паралелно подпомагане на изостанали региони.

Четвъртият модел се прилага в много страни от Европа и останалия свят, опирайки се на конкретни местни предимства, стратегическо положение и пр.

Петият модел се прилага от Люксембург, Лихтенщайн и множество малки държави или административни единици повечето известни като офшорни зони.

В света има различни типове зони, но те обикновено имат следните общи черти:

- временно освобождаване от данъци или значително съкращаване на нивото на данъчно облагане за предприемачеството;

- освобождаване на импортни такси на стоките, използвани е производство за износ;

- отслабване на валутния контрол;

- създаване на единен административен център;

- разрешение за създаване на фирми, които да са пълна чуждестранна собственост.

Задължително необходимите предпоставки за ефективното функциониране на свободните зони са:

- Законодателни гаранции;

- Значително опростяване на реда на регистрация на инвестиции в зоната чрез намаляване на бюрократичните порядки;

- Либерализиран контрол върху пазара на труда, възможност за наемане на работна сила;

- Пълно освобождаване от митнически налози;

- Освобождаване от болшинството данъчни задължения изобщо или за срок не по-малък от 5 години;

- Възможност за свободно изнасяне в чужбина на вложения капитал, дивиденти, хонорари и печалби.

а) привличане на чуждестранни инвестиции и съвременни техно-логии и ноу-хау;

б) оползотворяване на наличния потенциал;

в) увеличаване на износа и на приходите от него и подобряване на платежния баланс на страната.

Достъпът на чуждите инвестиции зависи от:

- сравнително евтина работна ръка с необходимата квалификация;

- потенциален пазар;

- икономическа среда с ниски производствени разходи;

- източници на енергийни суровини.

Специфични цели: Те имат особености в различните страни.

В развитите страни зоните са средство за допълнително привличане на чуждестранен капитал за обработка на място на чуждестранни и местни стоки, предназначени за потребление главно в тези страни.

В развиващите се страни свободните зони са инструмент за индустриализация и развитие на експортния потенциал чрез създаване на конкурентноспособни производства. Изграждането им е обусловено от ограничения местен пазар и от острата потребност от инвестиции, съвременни технологии, ноу-хау и мениджмънт за преструктуриране и стабилизиране на икономиката.

Една свободна зона може да има успех само ако създаде необходимите условия, отговарящи на интересите на чуждестранните инвеститори. Необходимите условия за една зона са:

- ниски производствени разходи;

- близост до пазарите за пласмент или източниците на суровини;

- възможност да бъдат експлоатирани стоки, за които е осигурен клиент.

Икономическите и социалните резултати от функционирането на свободните зони не са еднозначни.

Негативните моменти са свързани с анклавния характер на болшинството от тях с “разрушаващия ефект” за вътрешния пазар на произведените в зоната висококачествени стоки да влязат в местния пазар.

В същото време зоните стимулират местната промишленост към иновация и високо качество. Поради това имат колониален характер за страната-домакин. Това се отнася за Тайван, Ирландия, Мавриций, Южна Корея, Бразилия.

СИЗ могат да се класифицират според отделните им ха-рактеристики по отношение на конкретната дейност, регионалните им особености и пр.

По-широко разпространени в практиката на международ-ното икономическо сътрудничество и предмет на по-голям интерес са следните няколко вида: свободна митническа зона, свободна експортна зона, зона на съвместно производство, специална иконо-мическа зона, технологичен център и др.

Свободната митническа зона заема определена част от територията на страната, където се доставят чужди стоки и след определен срок се изнасят без обмитяване. В тази зона се извърш-ват операции по съхранение, разфасовка и опаковка на стоки и други операции.

Свободната експортна зона се характеризира с повече функции. Страната, на чиято територия e създадена зоната, се специализира в производството, функциониращо върху основата на наличните производствени фактори (земя, национален труд и капитал). Наличието на такива фактори е необходимо условие за строителството и експлоатацията на нови промишлени обекти и съответната инфраструктура. Вносът и износът на съоръженията и оборудване на тези обекти се освобождават от мита. Освен свободен търговски режим за зоната се използват и други регула-тори за реализиране на експортно ориентирана стратегия на страната като цяло.

Зоната на съвместно производство осигурява възможност за участие на страната в международните икономически отношения главно върху основата на съвместна инвестиционна дейност, изграждане на производствени комплекси, създаване на инова-ционни фирми, на образователни и обществени институции. Ето за-що тази зона се отличава от предходните видове с внос на чужд ка-питал, чужди технологии и управленски опит. По този начин се осигурява рентабилност на националните фирми-участнички в съвместното предприятие, нараства възможността за реинвести-ране в страната.
Първи тип: Складови и Транзитни Зони - те са първите в историческото развитие. Създават възможности фирмите да складират, проветряват, опаковат и маркират стоките, като се освобождават от различни налози.

Втори тип: Свободни Промишлени Зони - в тях се осъществява производство и монтаж на стоки за експорт с възможност за използване на чуждестранни инвестиции главно в производството на дрехи, електроника, мебели, спортни стоки, домакински уреди. В някои страни от Латинска Америка тези свободни безмитни зони доминират на съвременния етап. В тях чуждите фирми внасят полуфабрикати за дообработка, монтаж и опаковка, които след това изнасят бе митнически формалности и налози.

Трети тип: Комплексни Зони за Свободно Предприемачество. В последно време те са с приоритет във всички части на света. Те задоволяват икономическите интереси както на регионалните единици, така и на чуждестранните партньори. В тях се влагат инвестиции и във финансовите сфери, в туризма. Този тип свободни безмитни зони по същество интегрира промишлени, финансови и търговско-туристически зони.

Технопаркове : Най-съвременната форма на свободните зони са технопарковете или още наричани технополиси – териториални научно-производствени комплекси, територии на технически и социално-икономически иновации. Технополисът е едно цяло от научно ядро и иновационен пояс.

Съществуват два подхода при създаването на технопаркове:

- Институционален- право на участие има всеки стопански субект по отделно;

-Териториален подход- право на участие имат само стопански субекти, регистрирани на територията на технополиса.

Участниците в технополисите са резидентни или нерезиденти. Резидентите са тези, които се намират или са регистрирани на територията на технополиса. Нерезидентите са тези, които са разположени или регистрирани извън територията на технопарка.

Технопарковете имат органсистема от органи за управление. Тя маже да включва:

-Съвет на технопарка;

-Орган, определящ стратегията на формиране на технопарка и развитието му;

-Дирекция на технополиса;

-Експериментално-методически съвет.

Преимуществото на технопарковете е: привличането на капитали за модернизиране на научноизследователската апаратура, придобиване на управленски опит и умения с цел въвеждане на нови технологии.

Недостатък на технополисите е, че е необходимо съществуваща материална база. В противен случай те са икономически неизгодни. Въпреки изключително важното им значение, все още не е намерено решение в тази насока.

4. Цели на свободните икономически зони и основни дейности извършвани на територията им.

Цели, които мотивират отделните държави да създадат специална правна уредба са:

· привличане на местни и чуждестранни инвестиции;
· висок икономически растеж;
· развитие на търговията, индустрията и международния обмен на стоки;
· въвеждане на авангардни технологии;
· стимулиране на регионалната инфраструктура;
· осигуряване на нови работни места и др.

Дейностите извършвани на свободните икономически зони са следните:

Ограничени или забранени дейности

В безмитните и свободните икономически зони са забранени всички дейности, които нарушават националното законодателство и международните договори, по които държавата е страна. Законодателното проучване откри и конкретни забрани за извършване на дейности в една или друга държава.

5. Географски инфраструктурни критерии при определянето на местоположението на дадена свободна безмитна зона.

Добър Транспорт: Свободните безмитни зони са разположени във възловите точки, наречени “транспортни коридори” - ивици от земята и водната повърхност или въздушната среда, в които оперират два или повече вида транспорт.

Надеждна Инфраструктура - водоснабдяване, електрозахранване, пароподаване, телекомуникации.

Осигурен достъп до пазарите на: труд, суровини, готова продукция - национални и чуждестранни.

Чуждестранните инвеститори придават голямо значение на политическата стабилност в страната, на нейната икономическа програма, на законодателната, административната, банковата система.

Регулирането на свободните икономически зони се извър-шва в съответствие с техните особености и национално значение.

Националното макроикономическо регулиране е обусло-вено от принадлежността им към конкретна страна. То е относи-телно самостоятелна част на външноикономическата политика и има за обект зоналното участие в международната търговия, в международното движение на капитал, труд и финансови средства.

Формите и средствата, които националните правителства използват за регулиране на свободните икономически зони, носят общ и специфичен "дерегулативен" характер. Те имат икономи-чески, пазарен, правен и административен характер.

Правното регулиране на свободните икономически зони се основава на положението, че те не са екстериториални или дър-жавнополитически, а стопански образувания. Към правните основи се отнасят документи като "Положения", "Единни приниципи на функциониране", "Решения за създаване", "Лицензии на национал-ни комисии", както и държавни институции за управлението им при случаи на неограничени връзки с други предприятия на страната и др.

Икономическото регулиране включва данъчно, в т. ч. мит-ническо, валутно-финансово, ценово и др.

Митническата политика относно свободните икономически зони се състои в освобождаване от мита на вноса и износа на стоки и опростяване на митническите формалности и процедури. По отношение на търговията с други региони на страната митни-ческите изисквания се запазват.

Данъчната политика на повечето страни предвижда сис-тема на привилегии при облагане с данък общ доход на пред-приятията в свободните икономически зони. Последните включват още пълно или частично освобождаване от данък върху реинвести-раната печалба, намаляване на арендата, строителство на здания на по-ниски цени, по-евтини инфраструктурни услуги. Въвежда се свободно определяне на работната заплата, освобождаване от вноски за социално осигуряване и други средства с цел стиму-лиране на стопанската дейност.

Международното регионално регулиране е характерно за свободните икономически зони в Европейския съюз. В страните членки действа Постановление на Съвета на министрите от 25 юли 1988 г. "За съвместни митнически зони и складове". То регулира реда на складиране на стоки от страни-нечленки на общността, режима на митническите управления и на предприятията и орга-низациите на страните членки, на чиято територия се намира зоната или складът, и реда на износа на стоки от зоната.

В България съществуват 6 свободни икономически зони, разположени на важни транспортни коридори. Те са подходящи за осъществяване на търговска дейност, тъй като предлагат възмож-ности за складиране, пакетиране, етикетиране, дистрибуция и ре-експорт, както и др. услуги. Свободните зони са подходящи също и за производствени дейности – например при прилагане на режими-те на обработка на стоки, предвидени в Закона за митниците. В общия случай вносът на стоки на територията на свободните зони е безмитен като не се дължи и ДДС. Статутът и функциите на свобод-ните зони са уредени в няколко акта – на първо място от Закона за митниците, Указ № 2242 за свободните безмитни зони и правилни-ка за приложението му. По смисъла на Закона за митниците сво-бодните зони са обособени части от митническата територия на Ре-публика България или помещения върху нея, с входни и изходни контролно-пропускателни пунктове. Правно-организационната им форма е акционерно дружество.

Целта, с която се създават свободните зони е извършване на експортно ориентирана стопанска дейност, освободена от облагане с данъци и мита. В кръга от дейности се включват:

- производство на стоки за износ; износ на стоки, които са произведени в зоните, включително на такива, които са произведени на територията на страната самостоятелно или в сътрудничество с предприятия от зоните, които след довършителни работи се изнасят отново чрез тях; складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, които са предназначени за износ; търговска дейност, представителство и посредничество; зареждане на кораби и други транспортни средства, които извършват международни превози; банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества;

Стопанската дейност на територията на свободните зони се осъществява въз основа на договори между предприятията, които стопанисват зоните и съответните фирми.

В тях не се допуска извършване на дейности, забранени от законодателството или противоречащи на международноправни норми и обичаи, както и дейности, несъвместими със санитарните изисквания или изискванията за опазване на околната среда.

Стопани на зоните са дружества от тип АД учредени от държавата чрез акционери като Министерство на финансите, държавни банки, държавни фирми и т.н., т.е. не се допуска друг правен субект освен държавата в тяхното стопанисване и управление.
7.Обща информация за Свободните Зони в Република България

Стратегията и изграждането и развитието на свободните икономически зони се базира на виждането, че зоните в България ще се използват като инструмент за структурна адаптация на националната икономика към пазарните условия чрез привличане на чужд капитал, съвременни технологии, ноу-хау. В тази връзка на свободните икономически зони се възлагат две основни цели:

1) Осъществяване на експортноориентирани производства;

2) Създаване на условия за привличане и използване на чуждестранни и собствени научно-технологични продукти.

За целта стратегията трябва да е подчинена на една обща концепция за изграждане и развитие на свободните зони в Република България, която да включва:

- Необходими икономически и политически условия за развитие на свободните икономически зони;

- Стратегия за изграждане и развитие на зоните;

- Преход за локализиране и избор на типа свободна зона;

- Териториална организация на свободните зони;

- Участие на държавата в организацията на свободните зони;

- Нормативна уредба на функционирането на свободните зони.


8. Свободните зони в Република България.

Функционират шест свободни зони, създадени въз основа на Указ №2242 от 1987 г.

1) Свободна зона - Драгоман

Свободната зона Драгоман е създадена с Постановление №109/10.06.1991 от Министерския съвет на територията на Драгоманската община. Зоната работи от 1993 г.

В създаването на акционерната фирма Общински съвет - Драгоман участва с дялова вноска, изразяваща се в отстъпване правото на ползване върху общинска земя за срок от 50 г. С това постановление се разрешава придобиването на акции от чужди лица в акционерната фирма в размер до 33 % от уставния фонд, определен с учредителен договор, което по същество излиза извън регламента на Указ №2242.

Основната цел за привличане на инвестиции все още не е постигната. Свободна зона - Драгоман има за цел намаляването на безработицата в района, спиране на миграционния поток, разчита се основно на средства от бюджета за финансирана на изграждането на инфраструктурата. Електроснабдяването не е достатъчно, необходим е водопровод за питейна вода, водоизточник за производствени нужди и пр. Гара Драгоман не разполага с необходимите условия за товаро-разтоварителна дейност, благоприятен е фактът, че гара София е на 35 км.

Зоната е една от най-слабо развитите в България, но има своето място в общия комплекс от зони.

2) Свободна зона - Свиленград

Свободна зона - Свиленград е създадена през 1988 г. Дружеството, което е натоварено с изграждането, експлоатацията и стопанисването й е държавна фирма “Свободна Безмитна Зона - Свиленград”. С разпо-реждане №103 от 30.12.1994 г. на Министерския съвет държавната фирма е преобразувана в ЕАД със 100% държавно участие и едно-степенна система за управление, като бе пререгистрирана по Търговския Закон на 20.06.1995 г.

Зоната е изградена върху собствена земя и е на една площадка. Предстои изграждане на ж.п. път, който да свърже зоната с националната ж.п. мрежа. 90 % от складовите площи са под наем. В зоната има сервиз за ремонт на тирове.

Свободна зона - Свиленград е в състояние на самоиздръжка, има привлекателно разположение за инвеститори предимно с търговски цели. Има близост до пазарите на Близкия, Средния и Далечния Изток.

3) Свободна зона - Видин

Свободна зона - Видин е създадена с Разпореждане №2 на Министерския съвет от 07.03.1988 г. Свободна зона - Видин е разположена на брега на река Дунав непосредствено до фериботния комплекс и товарното пристанище. За изграждането и е определено около 700 дка държавна земя.

Благоприятното местоположение на Видин - добрата транспортна достъпност, оформянето му като една от входно-изходните врати на България, през която се осъществяват входно-изходните врати и търговско-икономическите връзки с Централна и Западна Европа.

Клиентите, които са сключили договори със зоната са предимно от Германия, Австрия, Русия, Лихтенщайн, САЩ и Македония.

В зоната се осъществяват дейности п складиране, съхранение, транспортна обработка и продажба на стоки. Основните й услуги, предоставени на клиентите са: отдаване под наем на открити и закрити складове, товаро-разтоварни работи. Зоната разполага с 7300 кв.м. закрити и 6000 кв.м. открити складови площи, като над 50% са отдадени под наем.

Свободна зона - Видин има изключително благоприятно положение, почти завършена инфраструктура, съответстваща на изискването на този етап от развитие на зоната.

4) Свободна зона - Пловдив

Свободна зона - Пловдив е създадена с Постановление на МС от 25.10.1989 г.

Зоната притежава доброто географско положение на град Пловдив и добрите му транспортни ж.п. и автовръзки със Западна Европа и Близкия Изток, наличието на международно летище, международен панаир, разнообразна и богата регионална икономика, квалифицирана работна ръка, възможност за предоставяне на разнообразни услуги на клиентите и инвеститорите в зоната.

Пловдивската свободна зона се отличава от другите по това, че тя не е единна територия. Към нея са включени и индустриални райони на града, което дава възможност за използване на заводските производствени мощности, сгради, помещения и инфраструктура.

Зоната разполага със съвременна складова база с отоплителна, пожарогасителна система, телекомуникационни връзки, товаро-разтоварни машини и съоръжения.

Клиенти на зоната са чуждестранни и смесени фирми от Япония, Италия, Корея, САЩ, Русия, Германия, Франция, Турция, Ливан, Кипър, Сингапур и др. След отмяната на данъчните преференции за дейности, извършвани в зоната през октомври 1993 г. много от най-известните инвеститори, сред които “Сумит-мотор” (Мазда), “Деу”, “Уирул” се оттеглиха.

Свободна зона - Пловдив по скоро си сътрудничи, отколкото се конкурира с другите зони.

5) Свободна зона - Бургас

Свободна зона - Бургас е създадена с Постановление №24 на МС от 31.03.1989 г. Всички дейности се извършват от едноименно акционерно дружество.

В зоната са включени:

- терминал “сухо пристанище” - обхваща 230 дка, осигурява основната част от приходите на дружеството и е главният обект на неговите инвестиции;

- терминал “Фризон” - БДЖ, разположен върху 7 дка от територията на централната ж.п. гара.

- терминал “летище”, разположен върху 150 дка от територията на летище Бургас.

Основната дейност, осъществявана в зоната, представлява складово-транзитни операции с внесени в зоната стоки, предназначени за износ, внос и реекспорт. В зоната функционират самостоятелно бюро на летище - Бургас, офис на Булбанк АД - клон Бургас и офис на Териториалното данъчно облагане. Зоната е най-големия склад за нови автомобили в България. Сред клиентите на зоната са “Хюндай” и “Деу”.

Най-голямото преимущество на зоната е, че разполага с всички видове транспорт - железопътен, шосеен, воден, въздушен и дори тръбопроводен чрез нефтопровода Бургас - Александрополис. Зоната е разпокъсана в отделни площадки и това води проблеми с охраната и митническия контрол. Свободна зона - Бургас има голям потенциал за привличане на чуждестранни капитали.

6) Свободна зона - Русе

Свободна зона - Русе е създадена като стопанско предприятие с Разпореждане на МС 2/07.03.1988, като тя и зоната във Видин са първите в България. С Разпореждане №103/30.12.1994 на МС е преобразувана в ЕАД със 100% държавно участие. Изградена е първоначална инфраструктура от 300 дка площи, включваща подходни пътища и ж.п. гара, речно пристанище с възможности да обслужва и кораби от типа на море-река, водоснабдяване и канализация, телекомуникации, електрозахранване. Почти изцяло капацитетът на зоната е предоставен под наем.

Бюрократичните спънки, икономическата конюнктура и отнемане-то на преференциите, свързани с алкохол, цигари и нефтопродукти, е голяма причина за намаляването на клиентите на свободна зона - Русе. Зоната постоянно работи на печалба.

Икономическите резултати на шестте свободни зони в България постигнати при крайно неблагоприятни макроикономически условия, при липса на последователна политика от страна на държавата за развитието им доказват жизнеспособност. Ограниченото развитие и липсата на нормативна уредба в тази насока и непоследователната държавна политика са правните причини за символичните резултати на България в сравнение с други развити страни.

Стратегията за развитието на свободните зони в България трябва да бъде част от общата икономическа стратегия, за да се реализира заложеният в тях потенциал.

Като цяло свободните безмитни зони са фактор за стимулиране на външно-търговската дейност, за развитие на промишлеността в тези райони и превръщането им в големи търговски центрове. Динамичното развитие в икономиката предизвиква и значителни изменения в експорта, т.е. намалява значението на традиционния износ.

Водещ фактор за социално-икономическия просперитет е самостоятелността на регионите и законодателната гаранция за функционирането на свободните безмитни зони.

В социален аспект свободните безмитни зони успоредно с голямата трудова заетост, промяната в квалификационната структура на работната сила допринася и за развитие на инфраструктурата, фирмите които използват свободни безмитни зони могат да използват и митнически преференции. Обслужването е по-бързо, опростено и без бюрократични формалности.

Три от общо шесте свободни икономически зони в страната ще станат индустриални и ще бъдат включени в капитала на създадената наскоро държавна Национална компания “Индустриални зони“ (НКИЗ), бе обявено по време на конференция, посветена на имотния пазар в условията на криза.

Предстои икономическото министерство да предложи на правителството свободните зони в Русе, Видин и Свиленград, които сега са собственост на финансовото ведомство, да бъдат вписани в активите на НКИЗ и да бъдат преобразувани в индустриални.

Избрани са точно тези зони, защото са изцяло държавни, докато в останалите в Бургас, Пловдив и Драгоман има и частно участие.

Националната компания за индустриални зони бе създадена преди известно време с амбицията да привлича частни капитали за създаване върху тези терени на експортно ориентирани производства, които трябва да преодолеят огромната дупка в търговското салдо на страната ни.

Амбициозната цел на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) е в рамките още на тази година да започне строителството на до 20 зони, като явно с преобразуването на свободните зони ще се даде реалният старт на процеса.. Предвижда се всяка индустриална зона да бъде отделно дружество, в което делът на държавата не може да бъде под 51%, а общините и частни лица могат да участват с инвестиции, земи, други капитали, но до 49 % от собствеността.

В страната вече се усеща въздействието на кризата и строежът на индустриалните зони бе решено да стане част и от антикризисния план на правителството

Идеята за построяването на зоните е добра, но това само по себе си не е достатъчно, за да бъдат привлечени чужди капитали в страната, коментираха от консултантската компания "Вектор Меджмънт". По думите им в момента има съревнование между развитите и развиващите се страни, които в битката за инвеститори изграждат инфраструктура.

`Вие трябва да докажем с какво сме по-добри от останалите кандидати на пазара. Според консултантската компания е важно страната да осигури добри условия на бизнеса, но без да го контролира и да оказва натиск върху него. В момента държавата работи върху три проекта, свързани с инфраструктурно изграждане на терени за промишлеността.

Чрез възможностите по Закона за насърчаване на инвестициите през 2008 г. е започнало започнало изграждането на индустриални паркове в Елин Пелин, Костинброд и Кюстендил. Годишно по тази програма се отпускат 20 млн. лв.

Вторият проект се финансира по програма ФАР. По него бенефициент е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От ведомството са стигнали до етап на проектиране на зони в 13 общини. Бюджетът на проекта е около 18 млн. лв.

За съжаление промените в Закона за ДДС направиха статута на Свободните зони различен от този на зоните в ЕС, с което обезсмислиха съществуването на „Свободните зони” в страната и те вече не стимулират експорта на български стоки за трети страни. Ако правителството и парламентът спешно не решат този проблем, то износът ще намалее още; ще загубим работни места в зоните; зоните ще фалират, а в същото време подобен бизнес в зони в съседни държави се съживява. Както винаги някой ще спечели от ситуацията, като приватизира на безценица зоните с тяхната инфраструктура в Драгоман, Пловдив, Русе, Бургас, Свиленград и Видин.

България има много дадености, които могат да допринесат за успех в ерата на комплексните зони за свободна инициатива. Независимо от то­ва, че е изостанала по отношение на океанския и въздушен достъп до западноевропейските пазари (в сравнение с някои конкуренти); страната има следните преимущества:

•   идеално за търговия разположение на Черно море;

• липса на конкуренция от близки световни пристанища и летища;

• нови връзки между речните системи на Рейн и Дунав;

•  стратегическа икономическа позиция (поради месторазположението на Черно море и близостта до съветската речна система) за реализи­ране на печалба от насочването на съветските републики към пазар­на икономика;

• живописно крайбрежие с благоприятен климат.

Една свободна зона в България с конкурентоспособни стимули на отраслите, работещи за износ, може да изиграе важна роля в съживяване­то на икономиката на страната. На територия от 500 - 1 000 кв.км. Частен консорциум за развитие може да финансира създаването на сво­бодно пристанище от типа на Хонгконг, поощрявайки инвестициите в експортноориентираните сектори - промишленост, финанси, туризъм, складови/пласментни операции, обработка на информация.

Зоната би трябвало да бъде отворена еднакво за чужди фирми, смесени предприятия и местни компании, заети с експортна дейност. Потен­циални елементи на такъв проект биха могли да бъдат: международно летище, пристанище, промишлени и административни паркове, курорти и обширни жилищни комплекси, както за българи, така и за чужденци. Съществува идея за създаване на консорциум “Черно море” и съответно създаване на и свободна зона Черно море / която би могла да обедини Варненският и Бургаски регион в една Черноморска свободна зона/.

Вторият най-важен критерий за успех е реален пакет от стимули. За да бъде конкурентоспособна в международен мащаб, България трябва да има готовност да въведе свойствените за свободната зона стимули, които значително намаляват (или премахват) данъците и валутния риск, осигуряват гаранции срещу евентуална национализация, изглаждат липсата на гъвкавост в Кодекса на труда и при получаването на работни ви­зи; и позволява на частния сектор да осигурява (или поне да управлява) множеството основни производства и услуги.

Българската свободна зона трябва да се стреми да бъде от "най-висо­ка класа" във всяко отношение - особено в такава важна област като данъчното облагане.

Системата от подходящи закони и регулатори е необходимо, но не достатъчно условие за успех на българската зона за свободна инициати­ва. За да може проектът за зоната да постигне предвидените от привли­чането на важни експортни отрасли резултати, България трябва да определи взаимоотношенията между частните организации за развитие и управление на зоната и институциите на националния държавен сек­тор.

Всеки опит за оценка на резултатите от осигуряване на работни места и валутни постъпления в свободните зони - нови или стари, изисква подробен анализ на проекта за дадения район. При все това, би било поучително да погледнем към историческия опит на другите страни, в качеството му на пътеводител. Изгодите в много случаи са огромни, дори за страни, спонсориращи свободни зони с ограничена дейност.

Като се вземе под внимание опитът на успелите предшественици изглежда, че перспективите за създаване на комплексна свободна зона в България са превъзходни. След като започне да действа, такава зона би създала работни места за десетки или стотици хиляди българи в отрас­лите за износ, ще стимулира нови валутни печалби и ще отвори пътя на ползотворен трансфер на технологии. По силата на своята интеграция в световната икономика успехът на фирмите, разположени в свободната зона, би бил също важен символ на българската увереност и обвързва­нето на България с широкомащабната модернизация на икономиката. Свободни зони притежават и страни, на които традиционно се оказва помощ в придобиването на институционен опит при прилагане на пазарно-ориентирана политика за развитие. Правителствата на повечето източноевропейски страни понастоящем притежават многобройни средства за контрол вър­ху цените и печалбата и други форми на регулационни ограничения, кои­то спъват развитието на експортния сектор. На всички други места тези ограничения са премахнати от законодателствата на свободните зони. Българската свободна зона трябва да настоява за осигуряване на такива условия не само за промишлеността, но и за банковото и застрахователното дело, информационните и комунални услуги, туризма и регистра­цията на експедициите.

Тенденциите на развитието на съвременните свободни зони са: нарастване на броя, предимствено развитие на зоните за съвместно предприемачество и на технологичните и научните центрове, нарастване на въздействието им върху макроикономическото развитие на страните на чиято територия са създадени.

Свободните икономически зони въздействат върху световната икономика посредством стимулирането на глобалните форми на МИО, сближаването на условията на стопанска дейност, либерализирането на икономическата политика и разпространението на технологичните предимства на високоразвитите страни в другите страни.

На фона на разширяващото се значение на свободните зони за икономиките на страните, България се явява длъжник на своето икономическо развитие. Като се вземе предвид липсата на цялостна стратегия за развитие на свободните зони в Република България, както и разхвърляната законодателна уредба на някои основни отношения, съществуващи на териториите на свободните ни зони, то наличието на Указ 2242 за свободните зони далеч не може да отговори на всички нужди от законодателно уреждане на взаимоотношенията във връзка със свободното движение на стоки и предоставянето на услуги между държавите.

Българската свободна зона трябва да се стреми да бъде от "най-висо­ка класа" във всяко отношение - особено в такава важна област като данъчното облагане.

Свободните зони могат да оказват въздействие върху насоките на националната политика и върху икономическото развитие. Един поглед върху динамиката на политическите промени показва защо това е така. Усилията за провеждане на комплексни икономически реформи на национална основа, често пъти биват блокирани от окопалата се бюрокра­ция и от удостоените с привилегировани интереси. Обратно, определеният успех на свободните зони в извършването на радикални политически реформи може да се отнесе към тяхната географски насо­чена природа. Тъй като е засегната само част от територията, институ­циите, заинтересовани от запазване на съществуващото положение, рязко се мобилизират в ревностна опозиция, когато се предлага нова ли­берализирана икономическа политика за (ограничени) части на зоната. Основни подобрения в инвестиционния климат на зоната могат да бъ­дат постигнати от поддръжниците на либерализацията, без да бъде не­обходимо да изразходват политически капитал в голям размер.

И накрая, като конкретни примери за успешната политика на свободния пазар, свободните зони могат да помогнат и за промяна в общия климат на общественото мнение. Тъй като свободните зони са недосегаеми за деформации, предизвикани от традиционната политика, една ус­пешна програма на зоната с течение на времето прави очебийна разликата във възможностите на новата и старата политика. Демонст­рационният ефект получен от успеха на свободните зони, може да заси­ли увереността на поддръжниците на либерализацията на цялата икономика. При всички горни случаи свободните зони могат да станат катализатор за значително интегриране в световния пазар.

Използвана литература :

1. Указ № 2242 за свободните безмитни зони.

2. Кучев Стр., “Митническо право”, С., 1998 г.

3. Янкулов, Я. Свободни икономически и офшорни зони; Тракия М; С.; 2004г.;

4. Правилник за приложение на Указ № 2242 за свободните безмитни зони

5. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Бургас

6. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Видин

7. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Русе

8. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Пловдив

9. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Свиленград

10. „Свободните безмитни зони в Българи – проблеми и насоки за усъвършенстване на дейността им” – Нектариос Ар. Делянис. 1997Гг.